По време на Студената война ще открием, че двете велики

По време на Студената война ще открием, че двете велики сили просто обичат да преувеличават в своите проекти. Космическата конкуренция е единствено един подобен формат, само че дано не забравяме, че късата памет е едно порочно заболяване и е хубаво да си напомним някои специфични претекстове.

Последните публични вести на Руската федерация, че ще стартира да колонизира Луната и до 2040 година ще разполага с бази, са добре повтаряната и позната легенда за интервенция „ Звезда “, в която Съюз на съветските социалистически републики трябваше да построи своята публична база на единствения натурален сателит на родната планета. И всичко това може да се случи с помощта на гръмкото изявление през 50-те години на предишния век от Кремъл:

„ Съюз на съветските социалистически републики ще отпразнува своята 50 годишнина на сегашното държавно управление, изпращайки руски жители на Луната. “

Техният план носи кодовото име „ Звезда “. Идеята е, че благодарение на доста съществени ракети и задоволително материали, съветските космонавти ще могат да проектират един цялостен град с електричество и други богатства, като по този метод Луната ще се трансформира в още една територия на Съюз на съветските социалистически републики. Датата за осъществяване е до 1967 година Плановете включват проектирането на контролна станция, лаборатория, зона за живот, болница, трапезария, магазини и други. Всеки един от първите 9 модула ще има тегло от близо 8 тона и ще се ръководи от 4-ма космонавта, като в бъдеще ще бъдат изпращани и още хора.

Веднага се досещаме, че другата страна на Желязната завеса е готова за нова задача и е подготвена даже да унищожи Луната благодарение на нуклеарни бомби, само че да не разреши на Съюз на съветските социалистически републики да сбъдне своите проекти. Все отново кацането там, без значение дали е същинско или не, се случва през 1969 година По това време американската войска и НАСА въобще не са съгласни с концепцията, че това може да се случи. Фактът, че една такава база може да разполага с оръжие и да прави разнообразни удари по света, стартира да тормози мнозина.

По това време е несъмнено, че в случай че съветските космонавти са първи, то възможностите да разгласят спътника за напълно техен, стартират да порастват в геометрична градация. Още по-забавното е, че никой не се замисля какъв брой невъзможна е тази задача – въпреки всичко приказваме за ниска гравитация, липса на атмосфера и още доста други. Въпреки това Съюз на съветските социалистически републики твърди, че след колонизирането ще стартира проучвания в дълбокия космос, а това е един злокобен пестник по НАСА.

Нещо би трябвало да се направи по въпроса, само че откакто Съединени американски щати явно изостава даже с кацането, то незабавно се дефинира един нов план, по който всички би трябвало да работят. Неговото име „ Хоризонт “ и това ще бъде отговорът на американците в борбата за новата галактическа територия. В самия план е написано, че няма никакъв различен метод да се упражнява надзор, при положение, че американците не са първите кацнали.

Още по-страшната вест е, че при положение на руска колонизация, първата междузвездна война – изрично не като тази, която ще открием в сагите на Лукас, може да се организира с цялостна мощ. Да не забравяме, че и самият президент Линдън Б. Джонсън ще бъде доста отчаян и още през 1964 година ще изрази своите паники:

„ Не мога да допускам, че цяло потомство американци е готово да се съобщи и всяка вечер да отива в леглото, огрявано от светлината на Комунистическа луна. “

След това и Кенеди ще съобщи на 25 май 1961 година пред американския конгрес, че би трябвало да се направи всичко по силите, с цел да се изпрати човек на Луната и същият да се върне безвредно на родна земя. Военните по това време към този момент имат още доста други проекти, тъй като обмислят най-различни разновидности освен да изпратят човек, само че и да го приготвят за строенето на военни бази и да удължат престоя му с години.

И по този начин през март 1959 година военачалник Джон Хинричс ще извика военачалник Артър Трудо и ще стартира създаването на американската лунна база. Основното условие е самият проект да бъде създаден с концепцията, че може да бъде изпълнен и всички условия да се покриват до абсолютния най-много. Предлага се на първо четене да се употребява целият боен боеприпас, който е приключен или е покрай завършването.

По това време военачалник Джон Б. Медарис ще изпрати всеки един експерт, с който Съединени американски щати разполага, с цел да стартира планът и да се изпревари руската космонавтика. На 9 юни 1959 година план „ Хоризонт “ е показан на президента и е създаден до степен, в която се показва и преработката на въглероден диоксид, с цел да се прочиства базата. Как обаче наподобява всичко това?

За начало ще се употребяват и произведат още доста ракети Сатурн 1 и Сатурн 2 – към 61 от първите и още 88 от вторите. Тяхната задача е да транспортират към 22 тона материал. Алтернативният вид е да се изпрати материалът в орбита до една от американските галактически станции и благодарение на совалка да се изтеглят до Луната.

Самите ракети Сатурн имат стеснен потенциал за транспорт на материали, само че не би трябвало да забравяме, че когато изоставен орбитата на земята, умерено могат да бъдат в допълнение натоварени и изпратени до спътника. Проблемът е, че НАСА няма време, с цел да построи още една галактическа станция. След като условието е да се употребява съществуваща или съвсем създадена техника, ракетите Сатурн се оказват допустимо най-хубавото решение.

Веднага откакто пратката е доставена, американците ще изпратят астронавти, с цел да ревизират дали всичко е крепко и в случай че се наложи, са подготвени да изискат още доставки на материали. Според формалните данни, престоят на астронавтите би трябвало да е сред 1-3 месеца. Веднага след запълването на пропуските, екипът по сглобяването е подготвен да стартира своята работа.

Генералният проект е да се употребяват експлозиви, с цел да се слагат основите въз основата, а по-късно са създадени и специфични булдозери, които да оказват помощ за разчистването на отломките. Самите машини би трябвало да се закачат за повърхността и по-късно да продължат да копаят до степен, в която самите те ще се трансфорат в здрава основа. За зареждането въз основата ще са нужни нуклеарни реактори. Употребата на слънчеви панели ще се употребява доста по-късно.

Различни научни лаборатории също ще бъдат включени в базата, с цел да продължат работата там и да разрешат на всеки един човек да продължи да развива своята система. Храната ще бъде замразена и обезводнена, с цел да не се скапе.

Подготвена е и специфична радио връзка, с която НАСА да комуникира с всяка една от постройките, както и самите здания да поддържат жива връзка. Освен това определената периодичност ще бъде патентована и няма да се употребява от нито една друга страна в света. За превозване на хората от една точка до друга е създаден специфичен лунен камион, който ще разполага с вода, О2 и водород, който ще се извлича от ледовете на Луната и ще се употребява за гориво за ракетите.

Като военна база се чака и слагането на 12 астронавта, които да охраняват зоната. Те получават оръжие като гранатомети, специфични галактически оръжия, модифицирани пушки и различен боеприпас. Като бонус ще има пръснати и мини в региона към базата, с цел да не се разреши на руските космонавти да навлизат в територията. Поради неналичието на гравитация, мините ще работят извънредно добре. Има проекти за прибавянето и на нуклеарно оръжие.

Тук за първи път се приказва за смъртоносни лъчения, които могат да поразят задачата с изключителна лекост. Самите костюми ще бъдат някакво близко копие до тези на холивудски продукции като „ Железният човек “. Името на цялата база ще бъде „ Обединено галактическо командване “. В този случай се замисляме дали детският сериал „ Волтрон “ не е бил основан по претекстове от същото творчество.

Сумата за създаването на всичко това ще бъде към 6 милиарда $ или към 70 милиарда $ в днешни пари. Поддръжката ще коства още 700 милиона $ на година. Самият план „ Хоризонт “ би трябвало да възлиза на към 2% от бюджета за защита. След като американците заплащат сумата от 25 милиарда за изпращането на човек на Луната, то не би трябвало да забравяме, че базовата цена тук може да задмине плануваната.

И до момента в който концепцията е в действителност на път да се сбъдне, множеството американци ще гласоподават в проучване на Галъп, че генерално не са съгласни даже да се изпраща човек на Луната, тъй като това е загуба на средства. Надпреварата за Луната е извоювана, само че малко по-късно ще открием, че Съюз на съветските социалистически републики като цяло е подготвен да предложи още няколко разновидността за колонизиране, които също не се случват и потвърждават, че като цяло ресурсите и технологията на изток от Желязната завеса просто не са задоволително надеждни.

Свирепата борба и конкуренция за космоса ще потвърди и още нещо – това е една доста прелестна измама, с която да се отклонява вниманието към войната. Американците се насочват към Луната, когато войната във Виетнам се трансформира във всекидневна тематика. След като Съюз на съветските социалистически републики най-сетне проектира вярната совалка за галактически полети, ресурсите и идеологията са пресъхнали дефинитивно.

Реално видяно е мъчно да си представим, че технологията е съумяла да доближи равнище, в което полетите и колонизирането на Луната, като тук можем да прибавим и Марс, са достигнали до стадия, в който това ще се случи. Въпреки това следим гръмки обещания и като че ли историята се повтаря, от време на време с привкус на  Star Wars.