Странната история на несъществуващия елемент на слънчевото затъмнение
По време на слънчевото затъмнение през 1869 година двама астрономи откриват в спектъра на слънчевата корона емисионна линия, която не подхожда на нито едно познато вещество. Някои вземат решение, че това би трябвало да е нов детайл, и го назовават короний, макар че други избират нютоний. В последна сметка излиза наяве, че подобен детайл не съществува и че емисионната линия с дължина 530,3 нанометра има още по-странна причина, само че това не пречи на корония да окаже въздействие върху развиването на науката.
Фактът, че при нагряване всеки детайл и всяка молекула имат собствен характерен набор, неповторим като пръстов отпечатък, е открит 50 години по-рано. През 1868 година, също по време на затъмнение, няколко астрономи откриват непозната спектрална линия, за която редакторът на Nature Джоузеф Локиър допуска, че съставлява нов детайл, наименуван от него хелий, по името на гръцката дума за Слънце.
Когато на идната година се случва друго затъмнение, хелий към момента не е изолиран на Земята, тъй че природата му остава мистерия. Въпреки това вероятността за разкриване на нови незнайни детайли е един от моторите, които карат учените да пътуват до труднодостъпни места като Аляска, с цел да следят затъмнението, а отличителната зелена линия подсказва, че са разкрили подобен детайл.
Coronium: The Strange Story Of The Eclipse Element That Didn’t Exist
— IFLScience (@IFLScience)
В продължение на десетилетия на Земята не бяха открити никакви следи от нея, само че цветът беше задоволително ослепителен, с цел да може на фотосите, направени по време на затъмненията, да се вижда зеленият нюанс на външната корона. Присъствието му по време на затъмнения е задоволително постоянно, с цел да може до 1887 година името короний да се употребява необятно и да предлага някои догатки за свойствата му.
В годината на затъмнението Дмитрий Менделеев подрежда известните детайли в първата периодическа таблица, само че към момента има доста пропуски. Мястото на новия детайл не е несъмнено, само че няма причина да се съмняваме, че той има своето място, изключително откакто е доказано съществуването на хелия на Земята.
С откриването на от ден на ден и повече други детайли обаче короният стартира да се трансформира в проблем. Тъй като не разбирал атомния състав, Менделеев предложил короният да има атомно тегло 0,4. Сега знаем, че даже един протон тежи повече от два пъти повече, тъй че никой детайл не може да бъде толкоз лек.
По това време обаче Менделеев предлага и етер - веществото, за което се счита, че изпълва междупланетното пространство като атмосфера, да тежи още по-малко, което потвърждава, че даже гениите от време на време могат да бъркат смущаващо. Менделеев предсказва и още 14 детайла с правдоподобни атомни тегла, осем от които се оказват удивително точни. Към 1904 година в доста усъвършенстваната периодическа таблица на Менделеев към момента има непокътнато място за корония в горната част на колоната за благородни газове, макар че не са открити никакви доказателства отвън спектралната линия.
Менделеев също по този начин преименува веществото на нютоний, което може би съставлява повода бащата на актуалната просвета в последна сметка да не бъде почетен с детайл, издържал инспекцията на времето.
Уви, короният/нютоният продължава да се оказва неуловимо вещество, което може да бъде уловено и изследвано, за разлика от хелия, чието битие е доказано през 1895 година През 30-те години на ХХ век двама химици демонстрират, че 530,3-нанометровата линия идва от атоми на желязо, йонизирани до удивителната стойност 13+. За задачата е належащо да се лишават половината от 26-те електрона на желязото, а един от останалите електрони се възбужда и откакто се върне на естественото си енергийно равнище, освобождава светлина с дължина 530,3 нанометра. Установено е, че други необясними спектрални линии, следени в короната, са от малко по-слабо йонизирано желязо или други метали, йонизирани до невероятна степен.
За да се отстранен електроните освен от външната обвивка на детайла, само че и доста по-близо до ядрото, са нужни температури от към милион градуса. Тъй като температурата на повърхността на Слънцето е единствено 5700 Келвина (9800 °F), в началото това се смяташе за извънредно неправдоподобно. Оттогава обаче научихме, че слънчевата корона в действителност е стотици пъти по-гореща от външните пластове на самото Слънце. Почти век след появяването на доказателствата за това необичайно събитие астрономите към момента се пробват да го обяснят. Всъщност това е една от главните цели на Слънчевата сонда " Паркър ".
Оттогава открихме линията Fe13+ в короните на други звезди, което потвърждава, че освен Слънцето е с аномално гореща атмосфера.
Във видеото може да научите повече за: Светът в очакване на слънчевото затъмнение
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Фактът, че при нагряване всеки детайл и всяка молекула имат собствен характерен набор, неповторим като пръстов отпечатък, е открит 50 години по-рано. През 1868 година, също по време на затъмнение, няколко астрономи откриват непозната спектрална линия, за която редакторът на Nature Джоузеф Локиър допуска, че съставлява нов детайл, наименуван от него хелий, по името на гръцката дума за Слънце.
Когато на идната година се случва друго затъмнение, хелий към момента не е изолиран на Земята, тъй че природата му остава мистерия. Въпреки това вероятността за разкриване на нови незнайни детайли е един от моторите, които карат учените да пътуват до труднодостъпни места като Аляска, с цел да следят затъмнението, а отличителната зелена линия подсказва, че са разкрили подобен детайл.
Coronium: The Strange Story Of The Eclipse Element That Didn’t Exist
— IFLScience (@IFLScience)
В продължение на десетилетия на Земята не бяха открити никакви следи от нея, само че цветът беше задоволително ослепителен, с цел да може на фотосите, направени по време на затъмненията, да се вижда зеленият нюанс на външната корона. Присъствието му по време на затъмнения е задоволително постоянно, с цел да може до 1887 година името короний да се употребява необятно и да предлага някои догатки за свойствата му.
В годината на затъмнението Дмитрий Менделеев подрежда известните детайли в първата периодическа таблица, само че към момента има доста пропуски. Мястото на новия детайл не е несъмнено, само че няма причина да се съмняваме, че той има своето място, изключително откакто е доказано съществуването на хелия на Земята.
С откриването на от ден на ден и повече други детайли обаче короният стартира да се трансформира в проблем. Тъй като не разбирал атомния състав, Менделеев предложил короният да има атомно тегло 0,4. Сега знаем, че даже един протон тежи повече от два пъти повече, тъй че никой детайл не може да бъде толкоз лек.
По това време обаче Менделеев предлага и етер - веществото, за което се счита, че изпълва междупланетното пространство като атмосфера, да тежи още по-малко, което потвърждава, че даже гениите от време на време могат да бъркат смущаващо. Менделеев предсказва и още 14 детайла с правдоподобни атомни тегла, осем от които се оказват удивително точни. Към 1904 година в доста усъвършенстваната периодическа таблица на Менделеев към момента има непокътнато място за корония в горната част на колоната за благородни газове, макар че не са открити никакви доказателства отвън спектралната линия.
Менделеев също по този начин преименува веществото на нютоний, което може би съставлява повода бащата на актуалната просвета в последна сметка да не бъде почетен с детайл, издържал инспекцията на времето.
Уви, короният/нютоният продължава да се оказва неуловимо вещество, което може да бъде уловено и изследвано, за разлика от хелия, чието битие е доказано през 1895 година През 30-те години на ХХ век двама химици демонстрират, че 530,3-нанометровата линия идва от атоми на желязо, йонизирани до удивителната стойност 13+. За задачата е належащо да се лишават половината от 26-те електрона на желязото, а един от останалите електрони се възбужда и откакто се върне на естественото си енергийно равнище, освобождава светлина с дължина 530,3 нанометра. Установено е, че други необясними спектрални линии, следени в короната, са от малко по-слабо йонизирано желязо или други метали, йонизирани до невероятна степен.
За да се отстранен електроните освен от външната обвивка на детайла, само че и доста по-близо до ядрото, са нужни температури от към милион градуса. Тъй като температурата на повърхността на Слънцето е единствено 5700 Келвина (9800 °F), в началото това се смяташе за извънредно неправдоподобно. Оттогава обаче научихме, че слънчевата корона в действителност е стотици пъти по-гореща от външните пластове на самото Слънце. Почти век след появяването на доказателствата за това необичайно събитие астрономите към момента се пробват да го обяснят. Всъщност това е една от главните цели на Слънчевата сонда " Паркър ".
Оттогава открихме линията Fe13+ в короните на други звезди, което потвърждава, че освен Слънцето е с аномално гореща атмосфера.
Във видеото може да научите повече за: Светът в очакване на слънчевото затъмнение
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ