Сериозни промени в законите във връзка с Еврозоната
По време на парламентарната процедура за избор на шеф на Българска народна банка шефът на Централната банка Димитър Радев , още преди да бъде избран отново за гуверньор с нов шестгодишен мандат, осведоми народните представители, за идни обилни промени в законите регулиращи Българска народна банка и банковите услуги по отношение на подготовката за приемане на еврото .
Трябва да се знае, че самата Българска народна банка няма законодателна самодейност, само че на процедура нейните специалисти приготвят всички промени в регулиращите активността й нормативни актове и през Министерството на финансите, посредством Министерския съвет ги внасят за разглеждане и гласоподаване в Народното събрание . Това е по този начин тъй като постоянно става дума за доста характерна материя, която с изключение на всичко друго би трябвало да бъде съгласувана и с ЕЦБ. Още повече когато тези проектозакони засягат подготовката за влизане в Еврозоната (ако и когато ни поканят).
Вече факт приключването на първата съгласувателна процедура по един подобен законопроект. Българска народна банка разгласи публично, че е получила мнение от ЕЦБ по проектозакона за изменение на Закона за платежните услуги и платежните системи . Законопроектът има за цел да обезпечи гладкото въвеждане на еврото в България в региона на платежните услуги и платежните системи, както и улеснение на упражняването на платежен контрол. " Предвижда се законопроектът, в частта по отношение на въвеждане на еврото в България, да влезе в действие на датата на въвеждане на еврото в България. В своето мнение ЕЦБ приветства задачата на законопроекта, както и навременното използване на нужните ограничения по отношение на това ", се споделя в прессъобщението на нашата Централна банка.
От оповестеното мнение на ЕЦБ излиза наяве, че с влизането на България в Еврозоната в страната ще спре да работи поддържаната от Българска народна банка система за брутен сетълмент в действително време - RINGS , посредством която се правят незабавни заплащания в национална валута за над 100 лв.. Това се прави, тъй като, в случай че бъде въведено еврото у нас, то ще стане националната ни валута. А брутният сетълмент с него се прави през системата на ЕЦБ наречена TARGET 2 на която Българска народна банка е член от 2010-а.
Тук има два значими момента, които би трябвало да получат своите ясни и задълбочени отговори по време на разискването на проектозакона в Народното събрание, с цел да бъдат пресечени вероятни спекулации.
На първо място в мнението на ЕЦБ по проектозакона написа следното: " Със законопроекта се предлага да се заменят редица посочвания на българския лев в Закона за платежните услуги и платежните системи с посочвания на еврото при курс два български лв. за едно евро. В сходство с това със законопроекта се предлага посочванията на 500 милиона, 200 милиона, 20 милиона, 10 милиона, 2 милиона, 250 000, 100 000, 40 000, 600 и 100 лв. да бъдат сменени надлежно с 250 милиона, 100 милиона, 10 милиона, 5 милиона, 1 милион, 125 000, 50 000, 20 000, 300 и 50 евро ".
Сигурно ще има хора, които незабавно ще си спомнят, че има парламентарни решения (а те са със силата на закон), които задължават Българска народна банка и Министерството на финансите да договарят за влизане то на България в Еврозоната само и единствено в случай че курсът на подмяна лв. към еврото стане при настоящия фиксинг от 1.95583 лв. за 1 евро . Всякакви отклонения от него са неприемливи.
И тук внезапно в законов акт ни се предлага подмяна на стойности в лв. към евро по курс 2 лв. за 1 евро. За какво става дума? Става дума, че в закона се приказва точно за стойности - на капитал, на най-малък трансфер и така нататък, а не за наличия, вземания и отговорности. С други думи препоръчаното закръгляване няма да се отрази на активите на жителите и бизнеса. Логично наподобява по този начин. Но е добре този въпрос да бъде обяснен в елементи.
Втория значим миг , който е добре да бъде детайлно коментиран при дебатите в Народнтото заседание по проектозакона, е дали и по какъв начин ще се трансформират таксите и комисионните след прехвърлянето на бързите разплащания от RINGS към TARGET 2 . И несъмнено, в случай че има смяна, по какъв начин тя ще се отрази на таксите и комисионните на банките за крайните клиенти - жителите и компаниите. Знаем, че тематиката с банковите такси и комисионни през последните няколко години стана изключително мъчителна за бизнеса и за хората, по тази причина мненията по нея по отношение на въвеждането на еврото е добре най-сетне да излязат от сферата на чисто политическите заявки от сорта на : " Влезем ли в Еврозоната ставаме част от ядрото на Европейски Съюз " и " в случай че не сме в Еврозоната, ще сме в Евразия " и да стъпят на професионалното поле на числовата конкретика .
Например, не е неприятно да се приготви отчет, в който да се уточни, че към сегашния миг годишно в страната се правят еди какъв брой си междубанкови и потребителски прехвърлянето на обща стойност еди какъв брой си милиарда лв. и евро. От всички тези прехвърляния банките печелят като такси и комисионни еди какъв брой си пари - 1.76 милиарда лв. за предходната година. Еди какъв си % от тези суми е за транзакции в лв., вътре в страната, еди какъв си % е за транзакции в евро вътре в страната. Еди какъв % е за интернационалните валутни прехвърляния и еди какъв брой си са таксите за поддържане на сметки и на платежни устройства. С влизането на България в Еврозоната еди кои си прехвърляния ще отпаднат, еди кои си ще се появят, еди кои си такси ще намалеят, а еди кои си ще се усилят. Прогнозните спестявания/или утежнявания на заплащанията ще е еди какъв брой си милиона. Това е правилният диалог в тази ситуация, а не хвърлянето в пространството на политически заявления и на откровени небивалици от сорта, че сме щели да спестим сред 1 и 2 милиарда от превалутиране. Небивалици, тъй като такива разноски за превалутиране не съществуват като сума, а и публична статистика за тях на никое място не се води.
Разглеждането на плана за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и системи в Народното събрание е комфортен мотив за подобен професионален спор най-малкото, тъй като годишно през системата RINGS минават заплащания за над 1 трилион лв. като към една четвърт от тях са директни потребителски заплащания.
Трябва да се знае, че самата Българска народна банка няма законодателна самодейност, само че на процедура нейните специалисти приготвят всички промени в регулиращите активността й нормативни актове и през Министерството на финансите, посредством Министерския съвет ги внасят за разглеждане и гласоподаване в Народното събрание . Това е по този начин тъй като постоянно става дума за доста характерна материя, която с изключение на всичко друго би трябвало да бъде съгласувана и с ЕЦБ. Още повече когато тези проектозакони засягат подготовката за влизане в Еврозоната (ако и когато ни поканят).
Вече факт приключването на първата съгласувателна процедура по един подобен законопроект. Българска народна банка разгласи публично, че е получила мнение от ЕЦБ по проектозакона за изменение на Закона за платежните услуги и платежните системи . Законопроектът има за цел да обезпечи гладкото въвеждане на еврото в България в региона на платежните услуги и платежните системи, както и улеснение на упражняването на платежен контрол. " Предвижда се законопроектът, в частта по отношение на въвеждане на еврото в България, да влезе в действие на датата на въвеждане на еврото в България. В своето мнение ЕЦБ приветства задачата на законопроекта, както и навременното използване на нужните ограничения по отношение на това ", се споделя в прессъобщението на нашата Централна банка.
От оповестеното мнение на ЕЦБ излиза наяве, че с влизането на България в Еврозоната в страната ще спре да работи поддържаната от Българска народна банка система за брутен сетълмент в действително време - RINGS , посредством която се правят незабавни заплащания в национална валута за над 100 лв.. Това се прави, тъй като, в случай че бъде въведено еврото у нас, то ще стане националната ни валута. А брутният сетълмент с него се прави през системата на ЕЦБ наречена TARGET 2 на която Българска народна банка е член от 2010-а.
Тук има два значими момента, които би трябвало да получат своите ясни и задълбочени отговори по време на разискването на проектозакона в Народното събрание, с цел да бъдат пресечени вероятни спекулации.
На първо място в мнението на ЕЦБ по проектозакона написа следното: " Със законопроекта се предлага да се заменят редица посочвания на българския лев в Закона за платежните услуги и платежните системи с посочвания на еврото при курс два български лв. за едно евро. В сходство с това със законопроекта се предлага посочванията на 500 милиона, 200 милиона, 20 милиона, 10 милиона, 2 милиона, 250 000, 100 000, 40 000, 600 и 100 лв. да бъдат сменени надлежно с 250 милиона, 100 милиона, 10 милиона, 5 милиона, 1 милион, 125 000, 50 000, 20 000, 300 и 50 евро ".
Сигурно ще има хора, които незабавно ще си спомнят, че има парламентарни решения (а те са със силата на закон), които задължават Българска народна банка и Министерството на финансите да договарят за влизане то на България в Еврозоната само и единствено в случай че курсът на подмяна лв. към еврото стане при настоящия фиксинг от 1.95583 лв. за 1 евро . Всякакви отклонения от него са неприемливи.
И тук внезапно в законов акт ни се предлага подмяна на стойности в лв. към евро по курс 2 лв. за 1 евро. За какво става дума? Става дума, че в закона се приказва точно за стойности - на капитал, на най-малък трансфер и така нататък, а не за наличия, вземания и отговорности. С други думи препоръчаното закръгляване няма да се отрази на активите на жителите и бизнеса. Логично наподобява по този начин. Но е добре този въпрос да бъде обяснен в елементи.
Втория значим миг , който е добре да бъде детайлно коментиран при дебатите в Народнтото заседание по проектозакона, е дали и по какъв начин ще се трансформират таксите и комисионните след прехвърлянето на бързите разплащания от RINGS към TARGET 2 . И несъмнено, в случай че има смяна, по какъв начин тя ще се отрази на таксите и комисионните на банките за крайните клиенти - жителите и компаниите. Знаем, че тематиката с банковите такси и комисионни през последните няколко години стана изключително мъчителна за бизнеса и за хората, по тази причина мненията по нея по отношение на въвеждането на еврото е добре най-сетне да излязат от сферата на чисто политическите заявки от сорта на : " Влезем ли в Еврозоната ставаме част от ядрото на Европейски Съюз " и " в случай че не сме в Еврозоната, ще сме в Евразия " и да стъпят на професионалното поле на числовата конкретика .
Например, не е неприятно да се приготви отчет, в който да се уточни, че към сегашния миг годишно в страната се правят еди какъв брой си междубанкови и потребителски прехвърлянето на обща стойност еди какъв брой си милиарда лв. и евро. От всички тези прехвърляния банките печелят като такси и комисионни еди какъв брой си пари - 1.76 милиарда лв. за предходната година. Еди какъв си % от тези суми е за транзакции в лв., вътре в страната, еди какъв си % е за транзакции в евро вътре в страната. Еди какъв % е за интернационалните валутни прехвърляния и еди какъв брой си са таксите за поддържане на сметки и на платежни устройства. С влизането на България в Еврозоната еди кои си прехвърляния ще отпаднат, еди кои си ще се появят, еди кои си такси ще намалеят, а еди кои си ще се усилят. Прогнозните спестявания/или утежнявания на заплащанията ще е еди какъв брой си милиона. Това е правилният диалог в тази ситуация, а не хвърлянето в пространството на политически заявления и на откровени небивалици от сорта, че сме щели да спестим сред 1 и 2 милиарда от превалутиране. Небивалици, тъй като такива разноски за превалутиране не съществуват като сума, а и публична статистика за тях на никое място не се води.
Разглеждането на плана за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и системи в Народното събрание е комфортен мотив за подобен професионален спор най-малкото, тъй като годишно през системата RINGS минават заплащания за над 1 трилион лв. като към една четвърт от тях са директни потребителски заплащания.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ