По време на неуспешното нахлуване в Залива на прасетата през

По време на несполучливото навлизане в Залива на прасетата през 1961 година Съединени американски щати изпраща цивилни от Националната въздушна армия на Алабама на задача, проведена от Централно разузнавателно управление на САЩ, в поддръжка на офанзивата. Тъй като Съединени американски щати не бяха публично забъркани, тяхното наличие е строго защитавана загадка. Инвазията ще се трансформира в един от най-неудобните провали на Централно разузнавателно управление на САЩ, засилен от откриването на тялото на американски авиатор, за което страната ще отхвърля да признае в продължение на десетилетия.

Залива на прасетата (Bay of Pigs) на картата на Куба

та

През 1961 година, Съединени американски щати финансира и възнамерява инвазия на югозападното крайбрежие на Куба, която ще бъде осъществена от кубинци в заточение. По първичен проект би трябвало да има подкрепление както по въздух, по този начин и по вода, с цел да обезпечи успеха, само че когато 1500-те пехотинци идват, те получават минимална помощ, тъй като интернационалната общественост научава за офанзивата и президентът Джон Кенеди взема решение да ограничи потреблението на американски сили. Така нашествието приключва с цялостен неуспех.

Съединени американски щати вършат всичко допустимо, с цел да скрият присъединяване си в нашествието, даже стигат до там да боядисват самолетите си в кубински цветове, с цел да заблудят наблюдаващите. Но водачите, също кубинци, са подготвени от американските сили и Централно разузнавателно управление на САЩ. Самолетите, които ще бъдат употребявани от изгнаниците, би трябвало, несъмнено, да бъдат същите като тези, употребявани от кубинските военновъздушни сили – B-26 Invader.

Въпреки това, до 1961 година този остаряващ към този момент бомбардировач от ерата на 40-те години е употребен единствено от Националната въздушна армия на Алабама; по тази причина и водачите от нея са определени да образоват и управляват нашествениците. Но имат строгата заповед да не вземат участие в самата задача.

Маскиран B-26

Лейтенант Рей от армията на Алабама е свален, до момента в който пилотира бомбардировач В-26 по време на нашествието в Залива на прасетата. Самолетът му е ударен от кубински зенитен огън малко откакто нападна полевия щаб на Фидел Кастро. При сходни офанзиви тези самолети пускат напалм върху задачите си.

Въпреки че е неразрешено на американските водачи да вземат участие в нашествието, откакто обстановката добива обезверен темперамент, Централно разузнавателно управление на САЩ им разреши да летят. Според публикация от 1998 година в Los Angeles Times, Централно разузнавателно управление на САЩ ясно изрича крайната степен на секретност на интервенцията пред летците: „ Не може и да се опише с думи какъв брой е значимо американските водачи да не попадат в ръцете на врага. В случай, че това стане макар всички защитни ограничения, те би трябвало да заявят, че са наемни бойци, борят се с комунизма и т. н.; Съединени американски щати ще отхвърлят имат каквото и да е общо с тях. “

Въпреки че Съединени американски щати обезверено отказваt да поемат каквато и да е отговорност за офанзивата, Кастро доста добре знае, че точно те са тези, които дърпат конците. Той желае без подозрение да потвърди, че Съединени американски щати вземат участие в нападението и тялото на Рей е най-хубавият метод да го направи.

Но Съединени американски щати няма да отстъпи и Централно разузнавателно управление на САЩ продължава да отхвърля присъединяване. Следователно няма за какво да взимат тялото на Рей… За фамилията и приятелите на водача той просто беше липсващ без никакви пояснения – и без да са наясно, че държавното управление знае тъкмо какво се е случило.

Ако желаят да вземат трупът на Рей, Централно разузнавателно управление на САЩ ще би трябвало да признае присъединяване си. Сега даже кубинците са комплицирани от хладното отношение на Съединени американски щати към кончината на един от техните във войната.

След изгубването му брачната половинка на Рей прави опит да откри отговори за гибелта му, която сполучливо се пази в загадка от хората, свързани с Националната въздушна армия на Алабама. Оттогава се популяризират редица клюки за издевателството на Централно разузнавателно управление на САЩ над тези, които не разрешават казусът да бъде пропуснат. Един от тези клюки, упоменат в публикацията на Los Angeles Times, разказва по какъв начин Централно разузнавателно управление на САЩ заплашва да прати брачната половинка на Рей в психиатрична болница до края на живота й, в случай че тя продължава да търси.

През 1979 година Куба разбра, че дъщерята на Рей, Джанет Рей Уайнингър, се пробва да върне тялото на татко си. В резултат на това, връщането на тялото му се е случва през 1979 година Точно по това време Централно разузнавателно управление на САЩ скрито е уведомило Уейнингър, че Рей е взел участие в нашествието и в действителност е бил награден с най-високото отличие на агенцията; Кръстът за заслуги при разузнаване.

Въпреки че тялото на Рей е върнато и Уайнингър получава отговори на въпросите си, Централно разузнавателно управление на САЩ въпреки всичко отхвърля обществено да удостовери присъединяване на мъжа в интервенцията в Залива на прасетата чак до 1998 година, когато The Times притиска организацията най-сетне да признае.

В допълнение към това се разкрива, че Централно разузнавателно управление на САЩ също основава подправена компания, която да заплаща на фамилиите на мъртвия водач постоянна сума пари, и даже финансира висшето обучение на децата им.

След като тази информация е оповестена, името на Рей най-сетне може да бъде добавено към Книгата на достойнството във фоайето на централата на Централно разузнавателно управление на САЩ.