Награди Икар 2023 – триумф за Орфей
По традиция във вечерта на интернационалния ден на театъра, 27 март, станаха известни и носителите на националните награди " Икар ", връчвани от Съюза на артистите в България. Домакин на тържествената гала, също по традиция, беше Народният спектакъл. От неговата огромна сцена лауреатите отправяха своите благодарности и послания, водени от дегизирани като самите статуетки артисти на кокили, преминаващи като великански, златни инсекти.Обявяването на премиите постоянно е наситено напрегнато и очакване като в съревнование, въпреки същиниският смисъл на събитието да е в празничността и в открояването на достиженията, които са и в номинациите. Но въпреки всичко премията във всяка категория е единствено една.
По традиция във вечерта на интернационалния ден на театъра, 27 март, станаха известни и носителите на националните награди " Икар ", връчвани от Съюза на артистите в България. Домакин на тържествената гала, също по традиция, беше Народният спектакъл. От неговата огромна сцена лауреатите отправяха своите благодарности и послания, водени от дегизирани като самите статуетки артисти на кокили, преминаващи като великански, златни инсекти.
Обявяването на премиите постоянно е наситено напрегнато и очакване като в съревнование, въпреки същиниският смисъл на събитието да е в празничността и в открояването на достиженията, които са и в номинациите. Но въпреки всичко премията във всяка категория е единствено една.
Очаквано, а съгласно мен и заслужено, разтърсващият и невероятен на словенеца Йерней Лоренци излезе на напред във времето, доминирайки в главните категории за постановка и най-хубав театър. Голяма част от актьорите от трупата на Народния спектакъл, които играят в представлението, в това число и Владимир Пенев , който също играе в " Орфей " (но взе премията за " основна мъжка роля ", поради забележителното си осъществяване като поп Кръстю в пиесата на Константин Илиев, също в Народния театър) излезе на сцената, с цел да получи статуетките от името на режисьора, който не можеше да участва. Този жест е най-точният знак за духа на шерване, за възприятието за общественост, без които театърът може елементарно да се разпадне под натиска на личните си центробежни сили (както се случва и в самия Народен спектакъл, поради спора сред шефа Васил Василев и режисьора Александър Морфов).
Безспорно " Орфей " е театър на неизмеримо истинска и надарена театрална персона, какъвто е Йерней Лоренци, само че той е и мощно, ансамблово достижение, което надали би било допустимо без всеотдайната сила на трупата, в която се срещат артисти от разнообразни генерации. Слушал съм усещания на доста от актьорите и всички те споделят, че срещата с Лоренци е била събитие за тях. Приятна изненада за мен беше фактът че " Орфей " сграбчи и наградата на публиката , не тъй като имам съмнения в качествата му, а тъй като това въпреки всичко с изключение на, че е нетрадиционен, е и нелек за гледане трагически театър - той приказва за неща, за които в живота мъчно намираме думи. Тази премия ми връща още веднъж вярата, че българската аудитория не желае от театъра единствено комедии, национализъм и звезди.
Реклама
Друго забежелително театрално достижение - " О, щастливи дни " от Самюъл Бекет в режисура на Маргарита Младенова в " Сфумато " получи две статуетки. Наградата за основна женска роля отиде при Светлана Янчева за осъществяването на постепенно потъващата в земята Уини - една от може би най-трудните функции в театъра, а премията за сценография взе Никола Тороманов , един от безспорните български поети на пространството, за същото зрелище.
Режисьорката Маргарита Младенова с премията за " О, щастливи дни " Фотограф: Светослав Караджов
Спектакълът, който напълно доминираше в номинациите - " Солунските съзаклятници " от Георги Данаилов на Драматичния спектакъл в Пловдив под режисурата на Стайко Мурджев в последна сметка завоюва единствено премията за поддържаща женска роля - Маргита Гошева . В мъжката категория премията за поддържаща роля отиде при артиста от трупата на Младежкия спектакъл Светослав Добрев за осъществяването му като Санчо Панса в зрелищния, визуално-музикален авторски театър на режисьорката Веселка Кунчева, въодушевен от " Дон Кихот " на Сервантес.
Яна Борисова беше отличена за драматургичен текст за " Място, наречено другаде " Фотограф: Светослав Караджов
В категорията " драматургичен текст " Яна Борисова завоюва премията за своята пиеса " Място, наречено другаде " - симпатична сантиментална комедия за несподелената обич, в която авторката за следващ път показва своя гений да прави жив, разговор, където остроумните реплики отскачат със скоростта на бързи пасове в тенис. Това е четвърти " Икар " за Яна Борисова, който още един път я утвърждава като водещо перо в новата българска драма. За мен Яна Борисова към момента не съумява да надскочи летвата, която сама си сложи с втората си пиеса " Приятнострашно " (която намирам за перфектна), освен многото награди, само че и безспорният триумф, който спектаклите по нейни текстове имат измежду публиката, приказват красноречиво, че тя съумява да улови и изрази нещо доста правилно за интуициите на времето и човешките взаимоотношения.
Пълният лист с спечелилите е качен на.
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Асен Терзиев
По традиция във вечерта на интернационалния ден на театъра, 27 март, станаха известни и носителите на националните награди " Икар ", връчвани от Съюза на артистите в България. Домакин на тържествената гала, също по традиция, беше Народният спектакъл. От неговата огромна сцена лауреатите отправяха своите благодарности и послания, водени от дегизирани като самите статуетки артисти на кокили, преминаващи като великански, златни инсекти.
Обявяването на премиите постоянно е наситено напрегнато и очакване като в съревнование, въпреки същиниският смисъл на събитието да е в празничността и в открояването на достиженията, които са и в номинациите. Но въпреки всичко премията във всяка категория е единствено една.
Очаквано, а съгласно мен и заслужено, разтърсващият и невероятен на словенеца Йерней Лоренци излезе на напред във времето, доминирайки в главните категории за постановка и най-хубав театър. Голяма част от актьорите от трупата на Народния спектакъл, които играят в представлението, в това число и Владимир Пенев , който също играе в " Орфей " (но взе премията за " основна мъжка роля ", поради забележителното си осъществяване като поп Кръстю в пиесата на Константин Илиев, също в Народния театър) излезе на сцената, с цел да получи статуетките от името на режисьора, който не можеше да участва. Този жест е най-точният знак за духа на шерване, за възприятието за общественост, без които театърът може елементарно да се разпадне под натиска на личните си центробежни сили (както се случва и в самия Народен спектакъл, поради спора сред шефа Васил Василев и режисьора Александър Морфов).
Безспорно " Орфей " е театър на неизмеримо истинска и надарена театрална персона, какъвто е Йерней Лоренци, само че той е и мощно, ансамблово достижение, което надали би било допустимо без всеотдайната сила на трупата, в която се срещат артисти от разнообразни генерации. Слушал съм усещания на доста от актьорите и всички те споделят, че срещата с Лоренци е била събитие за тях. Приятна изненада за мен беше фактът че " Орфей " сграбчи и наградата на публиката , не тъй като имам съмнения в качествата му, а тъй като това въпреки всичко с изключение на, че е нетрадиционен, е и нелек за гледане трагически театър - той приказва за неща, за които в живота мъчно намираме думи. Тази премия ми връща още веднъж вярата, че българската аудитория не желае от театъра единствено комедии, национализъм и звезди.
Реклама
Друго забежелително театрално достижение - " О, щастливи дни " от Самюъл Бекет в режисура на Маргарита Младенова в " Сфумато " получи две статуетки. Наградата за основна женска роля отиде при Светлана Янчева за осъществяването на постепенно потъващата в земята Уини - една от може би най-трудните функции в театъра, а премията за сценография взе Никола Тороманов , един от безспорните български поети на пространството, за същото зрелище.
Режисьорката Маргарита Младенова с премията за " О, щастливи дни " Фотограф: Светослав Караджов
Спектакълът, който напълно доминираше в номинациите - " Солунските съзаклятници " от Георги Данаилов на Драматичния спектакъл в Пловдив под режисурата на Стайко Мурджев в последна сметка завоюва единствено премията за поддържаща женска роля - Маргита Гошева . В мъжката категория премията за поддържаща роля отиде при артиста от трупата на Младежкия спектакъл Светослав Добрев за осъществяването му като Санчо Панса в зрелищния, визуално-музикален авторски театър на режисьорката Веселка Кунчева, въодушевен от " Дон Кихот " на Сервантес.
Яна Борисова беше отличена за драматургичен текст за " Място, наречено другаде " Фотограф: Светослав Караджов
В категорията " драматургичен текст " Яна Борисова завоюва премията за своята пиеса " Място, наречено другаде " - симпатична сантиментална комедия за несподелената обич, в която авторката за следващ път показва своя гений да прави жив, разговор, където остроумните реплики отскачат със скоростта на бързи пасове в тенис. Това е четвърти " Икар " за Яна Борисова, който още един път я утвърждава като водещо перо в новата българска драма. За мен Яна Борисова към момента не съумява да надскочи летвата, която сама си сложи с втората си пиеса " Приятнострашно " (която намирам за перфектна), освен многото награди, само че и безспорният триумф, който спектаклите по нейни текстове имат измежду публиката, приказват красноречиво, че тя съумява да улови и изрази нещо доста правилно за интуициите на времето и човешките взаимоотношения.
Пълният лист с спечелилите е качен на.
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Асен Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ