По традиция, осем дни преди Великден православните християни отбелязват Лазаровден.

По традиция, осем дни преди Великден православните християни означават Лазаровден. На този ден се извършва обичаят Лазаруване, който се свързва с прекосяването на порасналите девойки към моминството и опцията да основат семейство. По традиция млади дами, наричани лазарки, се събират рано сутринта и набират цветя и върбови клончета, от които сплитат венци за Цветница.
Най-вълнуващ от всички ритуали за деня бил плетенето на венците от набраните цветя и стартирането им в реката. Пускането на венец от госпожица в реката символизира желанието й да се задоми. Ако венецът бил заловен от момък, той желал момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, девойките пеели и посредством песните си изразявали своите очаквания венците да бъдат уловени точно от оня, който харесват.
Пускането на венци било и самобитно съревнование, защото който излязъл на първо време по течението на реката, тази мома щяла първа да се задоми. Лазарките се пременят в обичайни носии и обикалят къщите в селото, като пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, благополучие и благодат. Лазарките пеят единствено на Лазаровден, защото се счита за греховно да се пеят други песни. Влизайки в дома на някого, те извършват ария за всеки член от фамилията, а от своя страна стопанинът им дава разнообразни блага.
Според остарели предания, мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Двата празника - Лазаров ден и Цветница са свързани с началото на пролетта и разцъфването на природата. Обичаят лазаруване стартира със седянка. Едно от девойките се провиква: Лазаре! Иде Лазар, върви по полени - трева гази до колене. Скоро го срещнете! Отворете нови врати да улезне Лазарица, до пошета по дворове... След това лазарките вървят, носейки кошнички за яйца пеят: „ Разтвори се горо, водо, да преминат лазарици. Да не трошат криви пера, криви пера паунови ".

Като влязат в дома, където ще лазаруват, пеят на домакинята: „ Размитай Стано, дворове, и мо, нареждай Стано, столове и мо, ще ти дойдат гостове, ще ти дойдат лазарки ". След като стопанката ги кани да седнат, те й споделят, че не са пристигнали да сядат, а да попеят и поиграят за здраве и плoдородие на дома. Пеят: „ Стопанке, пролет е! Нека цъфтят цветята, дано пеят птиците в двора ти и играят лазарки - пременени и нагиздени ".
Лазарката отива и слага забрадка на рамото на детето в къщата и споделя: „ Лаленце се люлее Лазаре, на зелена морава, то не било лаленце, Лазаре, най-ми било мъжко детенце. Във ръка цвете държеше, за лазарици питаше... ". Стопанката подарява лазарките с пуканки, ябълки, бонбони и ги благославя: „ Благодаря ви, лазарки! Господ здраве да ви дава! Да сте живи и здрави! Догодина отново да дойдете, да ни поете и да ни поиграете за здраве, за здраве и благодат! ".

На Лазаровден имен ден честват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар, Лазаринка.