По това време по кината излезе първата серия от най-новата

По това време по кината излезе първата серия от най-новата трилогия за „ Междузвездни войни “ – „ Силата се пробужда “. Във финалната сцена на кино лентата героинята на Дейзи Ридли – Рей – идва на отдалечена, откъсната планета, с цел да се опита да откри последния именит рицар джедай Люк Скайуокър. Когато киноекранът се извърши с епичния контур на необработен, каменист остров, издигащ се измежду пяната на разбиващите се в подножието му талази, безусловно не можех да допускам на очите си – тъй като силуетът ми беше задоволително добре прочут. Броени седмици по-рано, до момента в който подготвях материалите за книгата си викингите („ Ерата на викингите “, Милениум), бях попаднал на смайващата история пиратската офанзива против непристъпния остров Скелиг Майкъл. Всеки историк ще признае, че е надалеч по-лесно да написа за обещано събитие, в случай че има образна визия за ситуацията и физическата среда.

Островът се издига съвсем пирамидално от водите на Атлантическия Океан и е доминиран от двата си върха-близнаци – по-ниският от тях е с височина от 185 метра от морското ниво и приютява ранносредновековния манастир, който ще бъде център на нашата история; по-високият и мъчнопроходим връх се издига на 218 метра от морското ниво и служи за дом на няколко монаси-отшелници, които живеят в съвсем цялостна изолираност от заобикалящия ги свят.

Между тези два скални исполина се спуска стръмна седловина, наречена от локалните „ Седлото на Христос “. Негостоприемният Скелиг Майкъл няма пристанище или комфортен залив, който да приютява кораби – всеки, който доближава скалите, го прави на собствен риск, излагайки се на заплахата да се трансформира в играчка на мощния прибой. Откъснат, необработен, само че дружно с това заветен и почитан в цяла Ирландия – такава е славата на островния манастир при започване на 9 в. Много скоро обаче локалното население ще го свързва с надалеч по-плашещи и неприятни вести.

Повечето историци на ранното европейско Средновековие се съгласяват, че „ Ерата на викингите “ стартира на 8 юни 793 година със шокиращото опустошение на манастира Линдисфарн в Северна Англия. Причините за тази изненадваща детонация в Северозападна Европа са няколко – повишаване на популацията в Скандинавия (особено Норвегия и Дания), стопански проблеми, свързани с дефицита на сребро и общественото напрежение, поради зараждащите се феодални битки. Ала най-важната причина си остава софтуерната гражданска война във викингското корабостроене, която разрешава първо на датските, а по-късно и на неразумно смелите норвежки моряци да стартират да преобладават водите на Северно море, Ламанша и бреговете на днешна Белгия, Холандия, Франция, Англия, Шотландия и Ирландия. Проблемът на локалните страни е, че не разполагат с флот, който да отговори на непредвиденото предизвикателство от север-североизток. Техните крайбрежни зони са напълно на милостта на пиратите – набезите не подлежат на надзор или ответна реакция, не могат да бъдат планувани или спрени, началните бази на викингите са надалеч отвън обсега за възмездие. Накратко – северняците могат да вършат каквото си желаят без да се тормозят изключително от следствията.

По същото време в Северна Англия, Шотландия и най-много в Северна Ирландия се основава една блестяща, въпреки и позабравена цивилизация, съсредоточена към превъзходни монашески манастири. Много от тях се трансформират във водещи средища на културен и набожен живот, огнища на знание и нравствен подем, който – като се изключи Византия – няма еквивалент на континента. Ала манастирите не акумулират единствено набожен авторитет и културни благосъстояния – техните гости все по-често показват уважението си с обилни дарения на църковна утвар*, обкичена със злато, сребро и скъпоценни камъни. Монасите основават неповторими църковни книги, всяка от които коства цяло положение. В свят на мизерия, беднотия и повсеместна бедност, именити манастири като ирландските Скелиг Майкъл, Глендалох, Клонмур, Армааг и Клонмакнойс съдържат съвсем приказни благосъстояния. И в случай че за всеки християнин тяхната святост ги обкръжава с съвсем ненарушима аура на цялост, за всеки пират-езичник те ще бъдат висшата плячка, още по-изкушаваща поради цялостната липса на отбрана.
Една от необятно публикуваните заблуди за ранната „ Ера на викингите “ е, че те са атакували на сляпо и надали не по случайност са попаднали на богатите манастири. Дори повърхностното следене на хронологията на рейдовете незабавно оборва сходно мнение. Северняците са изцяло наясно със своите цели, по какъв начин да доближат да тях и какъв брой време ще им е нужно, с цел да извършат сполучлив набег. Също по този начин са добре осведомени, че месните управляващи са безусловно несъответстващи при офанзива откъм морето, а особеностите на религията трансформират манастирите им в най-желаната и леснодостъпна цел. Действително, най-ранните офанзиви са белязани от безотговорно заличаване на скъпи благосъстояния. Но викингите доста скоро ще осъзнаят, че е надалеч по-лесно и рентабилно да откраднат свещените книги на своите жертви, които са подготвени да заплащат големи откупи за тях. Само за няколко години жестоките и кръвопролитни нападения ще се трансфорат в надалеч по-контролиран бизнес от позиция на пиратите – въпреки и да са все по този начин травматични и кошмарни за ирландците.

Защо набегът против Скелиг Майкъл да се отличава от общата картина на викингските офанзиви? Всъщност той се вписва доста добре в подтекста на епохата, само че смайващата му смелост и съвсем безразсъдна безочливост го отличават от всички останали грабежи.

Класическата викингска офанзива е изглеждала по този начин: дребен отряд от най-вече 3-4 кораба се появява изведнъж на ирландското крайбрежие. Мястото за акостиране в никакъв случай не е избирано инцидентно – то би трябвало да бъде в добре затулен залив или речно устие, по опция наоколо до някой от манастирите в покрайнината. Големите ирландски религиозни средища са разположение относително покрай крайбрежието – северняците нормално не се нуждаят от повече от три-четири часа до достигането на своята цел. Самият набег се прави с професионална успеваемост, определяна от насъбрания опит. Преди локалното население да може да окаже каквато и да е помощ на окаяните монаси, пиратите към този момент са натоварили плячката си и са се отправили към дома.

Атаката против Скелиг Майкъл би трябвало да следва малко по-различен проект. Очевидно островът е по-изолиран от обичайните цели. Огромното преимущество на това е, че викингите не би трябвало да се тормозят за ответен удар – най-близкото крайбрежие е на 12 километра, а ирландците не са изключително положителни моряци. Почти непреодолимото предизвикателство е към този момент упоменатата физическа среда – бурните и негостоприемни води на Атлантика, рисковите течения и прибоя на острова, изключително рискованото доближаване към отвесните скали, които могат да разбият всеки дървен корпус за броени секунди. Дори в най-спокойните дни на лятото, акостирането в подножието на Скелиг Майкъл евентуално би било тестване и за най-опитния ранносредновековен моряк. Смайващото в тази ситуация е, че викингите вземат решение да ударят манастира през зимата – малко преди Коледа на 823 година

За да сложи дързостта им оттатък границите на разбираемото, пиратите вземат решение напълно да се надсмеят над гибелта и да извършат офанзивата през нощта.
Къде да търсим пояснение за този избор? Някой би споделил, че по този начин се търси спомагателна отбрана срещу опцията нападението да бъде видяно прекомерно рано. Проблемът е, че даже монасите да видят идващите кораби, те няма по какъв начин да реагират на заплахата. В доста от хрониките от интервала се прокрадва чувството, че викингите преднамерено търсят подвизи, които всички останали хора считат за невъзможни. Да се нападне Скелиг Майкъл през зимата, когато заобикалящите го води са по-бурни от всеки път, и то през нощта, е безумство – освен това, това просто не може да бъде осъществено. Пиратите обожават точно такива провокации.

Ирландската хроника, описваща набега, прибавя описанието, че в нощта преди Коледа се развихря ужасна стихия, която залива голия остров с безжалостни пориви на дъжд и ураганен вятър. Въпреки това викингите неизвестно по какъв начин съумяват да дебаркират в подножието на виещите се каменни стъпала, водещи към манастира. Последвалата офанзива не се отличава от голям брой други нападения на епохата – църковната утвар е безмилостно разграбена, доста от монасите са убити, абат Айтгал умира от апетит, до момента в който чака идването на поискания голям откуп. Новините за случилото се провокират цялостен потрес в цяла Ирландия и затвърждават мнението, че викингите не са хора. Само демони, изпратени от пъкъла за наказване за греховете, могат да обхванат на непристъпния Скелиг Майкъл до момента в който към него бушува гневна стихия и безнаказано да поругаят този дом на Бога.

Само петнадесет години по-късно северняците ще повторят офанзивата си, въпреки техните набези към този момент да не са изненада за никого. На този декор наподобява съвсем шокиращо, че един от най-великите викингски капитани за всички времена – Олаф Тригвасон, който по-късно ще стане крал на Норвегия – приема християнството и е покръстен от локален аскет точно на Скелиг Майкъл. Островът вечно си остава един от неповторимите знаци на келтското християнство, а през 1996 година ЮНЕСКО го афишира за Обект на Световното културно завещание.

Въпреки всичко казано дотук, историята на Скелиг Майкъл остава по-скоро забравена за доста хора. Скромният поток от туристи се радва на спокойствието и тишината, които евентуално са привличали и християнските отшелници повече от хилядолетие по-рано.