Илияна Йотова е първата жена президент на България, с което

Илияна Йотова е първата жена президент на България, с което ще остане вечно в историята. Пътят й в политиката е дълъг и сполучлив – започва от Българска национална телевизия като водещ на центлалните вести, дълги години е звезда на Българска социалистическа партия, става евродепутат, а след това заместител на Румен Радев.  Хората, които я познават, я дефинират като човек, който може да слуша, само че мъчно отстъпва от позициите си.

Старият й познайник Антон Кутев даже съобщи, че в случай че до момента Радев е изглеждал костелив орех за доста хора, то в този момент ще схванат какво е да се сблъскат с човек, който не сменя позицията си, в случай че е уверен в нея.

Мъжът, до който Илияна Йотова е обществено през последните години, е Румен Радев. Тя бе до него, когато той подвигна юмрука по време на митингите през 2020 година, когато даде път на ПП-ДБ, които по-късно назова „ шарлатани “. На Йотова Радев подари букет при сбогуването си с „ Дондуков “ 2 и съобщи, че оставя България в положителни ръце.

Истинският мъж до Йотова обаче е брачният партньор й, прославеният професор травматолог Андрей Йотов. През 2023 година известният хирург, който в този момент работи в „ Софиямед “, даде изявление за „ Филтър “.

Още от пръв взор излиза наяве, че проф. Йотов е забавна и ексцентрична персона. Снажен, само че с топли очи, излъчващи доброжелателност. Кабинетът му е обсипан с  картини, в помещението звучи приятна музика, която се носи от компютъра на бюрото.

Изненадата е, че преди началото на диалога проф. Йотов, който е шеф на клиниката по травматология, желае да изпуши цигара – в прорез със препоръките срещу тютюнопушенето, които дават всички лекари. Прави го, несъмнено, отвън постройката, където стеленето на цигарен пушек е неприемливо.

Прави усещане на безгрижник, тъй като още първоначално изяснява, че има куп обичани заведения за хранене и харесва всевъзможни храни като се изключи риби и всичко, обвързвано с тях.

Видимо е лишен от суетност и още първоначално моли да не бъде титулуван като величие. „ Сутрин ставам, отивам в болничното заведение, работя каквото работя и се прибирам “, разказва телеграфно житието-битието си, като че ли интервенциите и спасяването на човешки животи са активност, в която няма нищо извънредно.

Преди да постъпи в „ Софиямед “ 20 години работи в „ Пирогов “, а през 2006 година става шеф на Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във Военно здравна академия. Иначе кариерата му стартира в  здравната работа на морското градче Обзор, където попада по систематизиране и става участъков лекар.

„ Водех се шеф на здравната селска работа. Когато отидох в Обзор, беше село, само че до момента в който работех там, стана град. Местните ме одобриха добре, а и нямаха необикновен избор, тъй като бях единственият доктор “, споделя скромно  професорът.

Когато го разпределят в Обзор, даже не знае къде се намира. Един другар ми сподели, че там има море, курорт и ваучър. Оказа се, че не е тъкмо по този начин. „ Море, несъмнено имаше, само че и морето, и купонът са три месеца в годината, през останалото време си беше село. Някъде на втората година от разпределението ми Обзор стана град.

Освен Обзор, в който тогава живеят 4000 души през зимата, Йотов би трябвало да обслужва и близките села Баня, Емона, Приселци. Младият лекар ги обикаля и се радва на всенародната обич.

„ Пациенти са ми носили патки, кокошки, които се чудех какво да върша. Подаряваха ми и риба, само че тогава изобщо не я вкусвах. Спираха ме по улицата, тъй като докторът е от персоналните хора след кмета, партийния секретар и шефа на милицията. “

След като се връща след 3 години в София, се явява на конкурс за теоретичен помощник по травматология в незабавната болница „ Пирогов “ и го печели. Следват години сериозна работа и нанагорнище по цялата стълбица – от теоретичен помощник, през доцент, завеждащ поделение, завеждащ клиника и се стигне до професор, какъвто става във ВМА.

„ Понякога пишат за мен, че съм руснак, а това не е правилно. Баща ми е българин, а майка ми е от Северна Осетия. Аз съм роден в столицата на кавказката република Орджоникидзе, която през днешния ден се назовава Владикавказ. Половин осетинец съм “, прецизира травматологът.

Андрей е напълно дребен, когато родителите му се връщат в България. Докато са живи баба му, дядо му и вуйчо му, Андрей им гостува в Северна Осетия. След гибелта им обаче не му остават никакви родственици там. Освен това, когато стартират чеченските войни, в кавказката република става неспокойно, стрелят, взривяват. „ Няколко пъти обещавах на жена ми, че ще я заведа на сватбено странствуване там, само че не съумях. “

Семейната среда, в която той израства, въобще не допуска, че медицината ще бъде неговото предопределение. Майка му е лингвист и учител по съветски език и литература в Софийския университет. В един интервал даже води известните преди време телевизионни уроци по съветски. Баща му е посланик от кариерата и с майка му се срещат в Московския университет. „ Женят се в Москва, а за какво аз съм се родил в Северна Осетия, а не на друго място, почтено казано, не знам “, признава травматологът.

Най-голямата ни незабавна болница „ Пирогов “ оставя максимален отпечатък в кариерата му. Както споделя той, имах „ шанс “ да избавям хора, потърпевши при някои от всеобщите произшествия у нас. Страхотно напрежение за него и сътрудниците му травматолози в „ Пирогов “ е, когато дерайлира трен край Илиянци и когато избухва пожар в хотел „ Мусала “ на Боровец.

„ Когато едновременно ти докарат повече от 20 тежко потърпевши, би трябвало да се оправяш, да ги подредиш по неотложност, има си напрежение “, споделя умерено проф. Йотов, като че ли разказва естествена обстановка. Всъщност за експерт като него е тъкмо по този начин – срещата с тежко потърпевши хора е всекидневие. По този мотив го запитвам дали има някакъв специфичен обред в операционната.

Професорът, сходно на други свои сътрудници, слуша музика в залата. „ Слушам музика непрестанно, върша го и когато оперирам, стига да не преча на другите “, отбелязвайки, че е рокаджия по душа. Блусът и джазът обаче също са в листата на желанията му. Високата фигура на професора постоянно може да бъде забелязана на концерти или в някой клуб. Има другари в музикалните среди, които постоянно го канят на концерти.

Любопитното е, че проф. Йотов вижда за първи път бъдещата си брачна половинка, когато тя е едвам на 13 години. В съзнанието му се е запечатала като сладко и рижаво момиченце с лунички.

„ Беше някак смешна като Пипи Дългото Чорапче. Аз бях на 18 години, учех в университета, а тя беше ученичка. Сестра й, с която бяхме състуденти, я докара на една манифестация, каквито се проведоха преди време, и по този начин се запознахме “, споделя Йотов, като прецизира, че са станали гаджета много по-късно.

В основата е отново сестрата на Илияна, която още веднъж я води, само че този път на ваучър на студентската им група. Рижавото момиченце към този момент е пораснало и Андрей към този момент вижда в нея впечатляваща госпожица.

Двамата имат наследник Марин, който не става нито доктор, нито политик. Завършва в Лондон и работи като финансист, а от 2023 година с Илияна Йотова се радват и на първия си внук Максим.

Преди 6 години проф. Йотов претърпява здравословен случай. „ Това не ме промени изключително. Добре съм, оперирам, общественият ми живот върви. Само се отхвърлих от ските и тениса. “

Пояснява, че продължава да се среща с хората от приятелския си кръг, който е изключително необятен и включва лекари, архитекти, артисти, художници, музиканти, политици, публицисти. А във връзка многото картини в кабинета му признава, че има уязвимост към изобразителното изкуство. „ Да си колекционер в България е малко мъчно. Трябва да си с опциите на Боян Радев. Колекционирам е мощно казано, само че си закупувам картини, доколкото ми разрешават финансовите благоприятни условия. В кабинета ми са дребна част от тези, които имам у дома. “

Сред обичаните му художници са няколко имена от пловдивската школа Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев. Видимо се вълнува, когато приказва за творбите на Христо Стефанов, Енчо Пиронков, Димитър Казаков – Нерон. Приятел е с Николай Янакиев, както и с Михаил Лалов, който му е бил и пациент.

Признава, че е много еклектичен към книгите, които чете, и желанията му зависят от настроението. Истинската му пристрастеност обаче са книгите за история на изкуството и изобщо историческата литература.

Това го подсеща и за обичаната му ера, която се оказва двайсетте години на ХХ век. „ Има един филм, който доста одобрявам „ Полунощ в Париж ” на Уди Алън. Там действието се придвижва от актуалния живот тъкмо в златните години на ХХ век. Доколкото си припомням, героинята избра да остане и да живее в ерата на Бел Епок. По това време изкуството претърпява същински подем и по тази причина тази ера мощно ме притегля. “

Говорейки си за обичаните столетия, стигаме и до политиката. Всъщност това, че е женен за вицепрезидента (тогава – бел. ред.), въобще не го ангажира политически. Дори в противен случай, проф. Йотов е пореден и гласоподава за партии, разнообразни от тези, които жена му поддържа. Уточнява също, че не е бил партиен член нито по соца, нито в демократичните години. Политиката го интересува чисто клинично, само че пък не желае да влиза в групата на раздаващите диагнози.

Все отново дефинира политическата обстановка у нас като нещо в развой на лекуване, за което има още доста време, до момента в който бъде излекувано.

На финала питат професора на каква картина би оприличила живота си. „ Някакъв тип експресионизъм, с ярки и контрастни цветове “, дава отговор проф. Йотов преди да се върне в кабинета си и да се заеме с следващия незабавен случай в борба с заболяванията, а не с политическата система.