Копривщица: Живата история на България
По тесните павирани улички на Копривщица към момента може да се чуе тътена на първата пушка, гръмнала на 20 април 1876 година и възвестила началото на Априлското въстание.
Разположена по крайбрежията на р. Тополница, измежду живописна природа в сърцето на Същинска Средна гора, обгърната от възрожденска романтика, Копривщица съхранява обичаи и митове зад високите каменни дувари на неповторими архитектурни шедьоври. Основан през 15 в., градът процъфтява през Възраждането, предава кореспондент на БГНЕС.
Няколко са легендите, които описват за възникването на града. Преданието за Жупата, споделя, че ситуирано в долина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от река Тополница и нейните притоци, мястото билo уместно за отмора на кервани, пасажери и търговци. Заради това в региона се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – така наречен “жупа ”. Така с множеството придошли, растял и броят на издигнатите им къщички. Почти всеки от родствениците получавал прякор – Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек заради характерни черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до през днешния ден.
Друго поверие споделя, че през лятото там пасели големи стада, а медни кавали и мощни мъжки гласове огласяли с песни и музика цялата местност. Имало доста пастирски колиби и мандри за през лятото, а през зимата, когато падали тежки и дебели снегове, всичко запустявало и чакало пролетта. От многото животни, които пасяли в региона израствала едра коприва, и локалните почнали да назовават мястото Копривщица.
Когато турците завладели Българските земи, хората от Пловдив и Златица дружно с добитъка си потърсили избавление от нападателите в Средна гора. Те намерили запустелите колиби и мандри на Копривщица и се заселили в тях. Скоро след тях пристигнали и други бежанци от по-далечни селища.
Копривщица е обвързвана с имената на бележити български възрожденци и радетели за освобождението на страната от турско иго. Уникалното градче, скътано в долината, е родното място на доста бележити българи, измежду които е и поетът Димчо Дебелянов. Родната му къща е един от музеите в града, а на гроба му в двора на църквата " Успение на Пр. Богородица " стои каменната фигура на майката на поета.
Сред забележителностите е и Лютовата къща, която впечатлява с архитектурата си. Построена през 1854 година от пловдивски майстори за копривщенеца Стефан Топалов, тя има богато изрисувани стени и красиво дърворезбовани тавани. През 1906 година къщата е продадена на търговеца Петко Лютов – от тук и името й, познато и през днешния ден. В приземния етаж на къщата е уредена непрекъсната галерия на плъсти – нетъкани пъстри постелки, направени от вълна. Плъстите са се употребявали за застилане на подове, както и като комфортна дебела постеля за спане.
Къщата на Хаджи Ненчо Ослеков е издигната в интервала сред 1853 – 1856 година по поръчка на заможния копривщенски търговец Ненчо Ослеков.
Тук е и родната къща Тодор Каблешков, в която през 1851 година се ражда създателят на Кървавото писмо. Построена през 1845 година от копривщенския занаятчия Генчо Младенов, къщата се отличава със своята симетрия, красиви форми и необятен остъклен салон на втория етаж. В нея пораства Каблешков – ръководителят на тайния революционен комитет в Копривщица. Човекът, който на 20 април 1876 година афишира Априлското въстание. Под негово управление конакът е високомерен и българското знаме се вее от покрива му. След погрома на въстанието Тодор Каблешков е хванат край с. Чифлик и на 17.06.1876 година се самоубива в Габровския конак.
Много са забележителностите в китното градче, които не могат да бъдат подминати. Сред тях е и Калъчевия мост, където на 20 април 1876 година Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин. С кръвта на убития турчин Тодор Каблешков подписва кървавото писмо, с цел да извести, че: ”…знамето се развява пред конака, пушките гърмят съпроводени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците! ”. Днес на моста има монумент на първата пушка, отдаден на първия изстрел, дал началото на Априлското въстание.
Копривщица постоянно е успявала да си извоюва привилегии и с помощта на това, жителите му съумели да запазят своето богатство и след рухването на България под турска власт. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Градът е бил опожаряван през 1793, 1804 и 1809 година, само че с помощта на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да запазят магичния му сексапил и до през днешния ден.
Оттогава насам в града на живата българска история се раждат и израстват доста персони, оставили следа в историята, литературата и политиката на България./БГНЕС
Разположена по крайбрежията на р. Тополница, измежду живописна природа в сърцето на Същинска Средна гора, обгърната от възрожденска романтика, Копривщица съхранява обичаи и митове зад високите каменни дувари на неповторими архитектурни шедьоври. Основан през 15 в., градът процъфтява през Възраждането, предава кореспондент на БГНЕС.
Няколко са легендите, които описват за възникването на града. Преданието за Жупата, споделя, че ситуирано в долина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от река Тополница и нейните притоци, мястото билo уместно за отмора на кервани, пасажери и търговци. Заради това в региона се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – така наречен “жупа ”. Така с множеството придошли, растял и броят на издигнатите им къщички. Почти всеки от родствениците получавал прякор – Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек заради характерни черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до през днешния ден.
Друго поверие споделя, че през лятото там пасели големи стада, а медни кавали и мощни мъжки гласове огласяли с песни и музика цялата местност. Имало доста пастирски колиби и мандри за през лятото, а през зимата, когато падали тежки и дебели снегове, всичко запустявало и чакало пролетта. От многото животни, които пасяли в региона израствала едра коприва, и локалните почнали да назовават мястото Копривщица.
Когато турците завладели Българските земи, хората от Пловдив и Златица дружно с добитъка си потърсили избавление от нападателите в Средна гора. Те намерили запустелите колиби и мандри на Копривщица и се заселили в тях. Скоро след тях пристигнали и други бежанци от по-далечни селища.
Копривщица е обвързвана с имената на бележити български възрожденци и радетели за освобождението на страната от турско иго. Уникалното градче, скътано в долината, е родното място на доста бележити българи, измежду които е и поетът Димчо Дебелянов. Родната му къща е един от музеите в града, а на гроба му в двора на църквата " Успение на Пр. Богородица " стои каменната фигура на майката на поета.
Сред забележителностите е и Лютовата къща, която впечатлява с архитектурата си. Построена през 1854 година от пловдивски майстори за копривщенеца Стефан Топалов, тя има богато изрисувани стени и красиво дърворезбовани тавани. През 1906 година къщата е продадена на търговеца Петко Лютов – от тук и името й, познато и през днешния ден. В приземния етаж на къщата е уредена непрекъсната галерия на плъсти – нетъкани пъстри постелки, направени от вълна. Плъстите са се употребявали за застилане на подове, както и като комфортна дебела постеля за спане.
Къщата на Хаджи Ненчо Ослеков е издигната в интервала сред 1853 – 1856 година по поръчка на заможния копривщенски търговец Ненчо Ослеков.
Тук е и родната къща Тодор Каблешков, в която през 1851 година се ражда създателят на Кървавото писмо. Построена през 1845 година от копривщенския занаятчия Генчо Младенов, къщата се отличава със своята симетрия, красиви форми и необятен остъклен салон на втория етаж. В нея пораства Каблешков – ръководителят на тайния революционен комитет в Копривщица. Човекът, който на 20 април 1876 година афишира Априлското въстание. Под негово управление конакът е високомерен и българското знаме се вее от покрива му. След погрома на въстанието Тодор Каблешков е хванат край с. Чифлик и на 17.06.1876 година се самоубива в Габровския конак.
Много са забележителностите в китното градче, които не могат да бъдат подминати. Сред тях е и Калъчевия мост, където на 20 април 1876 година Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин. С кръвта на убития турчин Тодор Каблешков подписва кървавото писмо, с цел да извести, че: ”…знамето се развява пред конака, пушките гърмят съпроводени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците! ”. Днес на моста има монумент на първата пушка, отдаден на първия изстрел, дал началото на Априлското въстание.
Копривщица постоянно е успявала да си извоюва привилегии и с помощта на това, жителите му съумели да запазят своето богатство и след рухването на България под турска власт. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Градът е бил опожаряван през 1793, 1804 и 1809 година, само че с помощта на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да запазят магичния му сексапил и до през днешния ден.
Оттогава насам в града на живата българска история се раждат и израстват доста персони, оставили следа в историята, литературата и политиката на България./БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ