Защо България няма как да попадне изцяло в Руский мир
По " съветската тематика " в България е говорено и писано доста. Особено през последните години, когато съвсем непрестанно сме подложени на хибридни офанзиви, а Кремъл даже публично разгласи страната ни за неприятелска.
Често се твърди, че задачата на Москва е да дестабилизира България и в последна сметка да я извади от " Европа ", връщайки я в своята геополитическа орбита. И в случай че за дестабилизацията това е несъмнено правилно (и важи надалеч освен за България), то в действителност ли крайната цел е да се върнем в " обятията на съветската мечка "? И дали това е постижимо?
Въпреки дейните дейности на проруските сили в институциите, медиите и обществените мрежи, съветската идея у нас като че ли губи борба след борба.
България стана пълновръстен член на Шенгенското пространство, напът е да влезе и в Еврозоната, дори дълго чаканите самолети F16 Block 70 започнаха да кацат на българска територия.
Всъщност, какво реализираха българските русофили в последно време, с цялата логистична и евентуално финансова поддръжка на Москва?
Напук на цялата нервност " за мир и неутралитет ", става известно, че България се показва много обичайно във връзка с предоставяната помощ за Украйна (като дял от БВП) - по този индикатор доникъде на 2023 година сме превъзхождали страни като Съединени американски щати, Канада, Испания, Италия и Франция, а към началото на същата година сме били даже в Топ 5.
Забавянето за Шенген и Еврозоната не е " заслуга " на " копейките " - в единия случай ни спираха други страни, а в другия - до неотдавна не покривахме критериите.
Изборът на Румен Радев ( " Крим е съветски, къв да е? " ) за президент на България не носи кой знае какви на практика изгоди на Русия - въпреки Радев да лобира интензивно за отпадане на европейските наказания към Москва, в последна сметка се прибавят нови и нови пакети (с какъв резултат, е обособен въпрос).
Дори саботирането на Коронавирус имунизацията не се оказа напълно в съветския дневен ред, защото болшинството българи се дърпаха от всички ваксини, в това число и от съветската. А антиваксърските настроения вървяха в пакет и със опозиция против ограничаващите ограничения - които в Русия бяха на моменти по-сурови от нашите.
Изобщо, русофилските кучета си лаят, европейският кортеж си върви...
Което води до един от два вероятни извода:
или вкарването на България в " руский мир " е идея пердута, без значение какво приказват както русофобите, по този начин и русофилите или, в случай че въпреки всичко това е допустимо, няма по какъв начин да бъде реализирано по досегашния метод и от актуалните български " копейки ".
Българската принадлежност към " Запада " е резултат от три аргументи.
Първата са договореностите в Малта от края на 1989 година, когато Съветският съюз се съгласи да не пречи на страните от Източния блок да се интегрират в западните междудържавни обединявания, в случай че пожелаят. (Това обаче важеше единствено за страните от Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавския контракт плюс вероятно прибалтийските републики, в случай че след това получат самостоятелност. Останалите руски републики не бяха включени в уравнението - най-малкото, тъй като към декември 1989 година Съюз на съветските социалистически републики още не се беше разпаднал.)
Втората причина са напъните на българските държавни управления от края на ХХ и началото на ХХI век.
Кабинетът " Костов " съумя да убеди западните ни сътрудници, че Самюъл Хънтингтън не е прав за България и тя абсолютно принадлежи към европейската цивилизация, а не към някаква доминирана от Русия " православна " такава.
Кабинетът " Сакскобургготски " пък съумя да добута участието ни в НАТО и Европейски Съюз да се случи надлежно през 2004 и 2007 година, вместо кой знае по кое време в бъдещето.
Третата причина е волята на българското общество, което през последните 20-ина година на всички избори е препотвърждавало този наш " цивилизационен избор " (по президента Петър Стоянов). А гласовете за излизане от НАТО и Европейски Съюз постоянно са се оказвали маргинални.
И това не е инцидентно. Едно вероятно излизане на България от Европейски Съюз е немислимо просто тъй като прекалено много българи имат съзнателен финансов интерес (еврофондовете, само че не само) страната ни да бъде част от Евросъюза. И в случай че някой политик прибегне към действителни дейности, ще се сблъска с тези накърнени ползи.
Между другото, една от най-големите нелепости, изказвани в последните години, беше да се вменяват проруски, респективно антиевропейски настроения у земеделските производители - някои от които станаха милионери и карат " Порше " и " Майбах " безусловно с помощта на Европейски Съюз.
Що се отнася до излизане от НАТО, това би означавало военните ни разноски да се усилят в пъти, с цел да може територията на страната да бъде съответно предпазена. Тоест, да се реже крепко от други разноски.
Означава също и много по-сериозна ангажираност на обособения жител към защитата и сигурността - сходно на страни като Израел и Швейцария. Вие виждате ли възторг за всичко това измежду българското население?
Стигаме и до външния фактор - има ли предпочитание Русия да ни притегля към своята орбита? Вече съм споменавал, че за Кремъл е по-изгодно България да бъде негов " троянски кон " в евроатлантическия свят. Но даже и Русия да желае да ни откъсне от Запада, може ли да го реализира? И по-точно, къде се намираме ние в московската вероятност?
България е почтена, всичко останало е съветска агитация
Членството в НАТО единствено оказа помощ на Балканите да се успокоят, Русия е тази, която желае безпорядък
За всички е ясно, че България не е Беларус, която е най-тясно свързаната с Русия европейска страна. По ред аргументи, въпреки да се появяват и някои различия.
България не е Украйна, която постоянно е била разграничена (по региони) сред Европа и Русия.
България не е Молдова, където сега е настоящата " фронтова линия " сред европейската цивилизация и " руский мир " (след като Европейски Съюз и Съединени американски щати значително изоставиха Украйна).
България не е Грузия, където икономическата съгласуваност с Русия дава на Кремъл съществени лостове за въздействие (ако и самите грузинци да са изрично антируски и проевропейски настроени).
България не е Сърбия, където след Югославските войни антизападните настроения са толкоз свирепи, че съветското въздействие прониква на практика без старания.
България не е даже Румъния, която по чисто географски аргументи се оказва на пътя на съветската геополитическа теория. Според " географската " доктрина, Русия има интерес границата сред " Европа " и " руский мир " да е планинска, а не равнинна, както е в този момент. Тоест, московското въздействие да се разгръща до Карпатите и Татрите...
България се оказва прекомерно обратно в кремълските цели.
Затова не е инцидентно, че българските проруски партии и политици (в предишното " Атака ", в този момент " Възраждане " ) не се удостояват с внимание от водещи лица на кремълския режим, а контактуват с второ- и треторазредни фигури - просто България не е толкоз значима за Русия.
И относителните триумфи на кремълската агитация у нас се дължат най-много на русофилските настройки измежду част от популацията. Нагласи, които липсват измежду други нации.
Така " съветската карта " се оказва извънредно за локална, българска консумация. Противопоставянето " за и срещу Русия " налива вода в мелниците на " копейки " и " евроатлантици ", само че от това нищо значително не следва за България.
Просто първите основават напразни очаквания у русофилската публика, а вторите размахват лика на Путин като чучело, с цел да прикрият политическата си, а нерядко и чисто персонална отпадналост.
А съветската опасност можеше да се експлоатира в полза на България пред западните ни сътрудници. Да се акцентира значимостта на страната ни като част от Източния фланг на НАТО.
И да се печелят дивиденти от това - да вземем за пример, по-изгодни условия за превъоръжаване. Стига да имахме политици с обсег, които да го осъществят.
Често се твърди, че задачата на Москва е да дестабилизира България и в последна сметка да я извади от " Европа ", връщайки я в своята геополитическа орбита. И в случай че за дестабилизацията това е несъмнено правилно (и важи надалеч освен за България), то в действителност ли крайната цел е да се върнем в " обятията на съветската мечка "? И дали това е постижимо?
Въпреки дейните дейности на проруските сили в институциите, медиите и обществените мрежи, съветската идея у нас като че ли губи борба след борба.
България стана пълновръстен член на Шенгенското пространство, напът е да влезе и в Еврозоната, дори дълго чаканите самолети F16 Block 70 започнаха да кацат на българска територия.
Всъщност, какво реализираха българските русофили в последно време, с цялата логистична и евентуално финансова поддръжка на Москва?
Напук на цялата нервност " за мир и неутралитет ", става известно, че България се показва много обичайно във връзка с предоставяната помощ за Украйна (като дял от БВП) - по този индикатор доникъде на 2023 година сме превъзхождали страни като Съединени американски щати, Канада, Испания, Италия и Франция, а към началото на същата година сме били даже в Топ 5.
Забавянето за Шенген и Еврозоната не е " заслуга " на " копейките " - в единия случай ни спираха други страни, а в другия - до неотдавна не покривахме критериите.
Изборът на Румен Радев ( " Крим е съветски, къв да е? " ) за президент на България не носи кой знае какви на практика изгоди на Русия - въпреки Радев да лобира интензивно за отпадане на европейските наказания към Москва, в последна сметка се прибавят нови и нови пакети (с какъв резултат, е обособен въпрос).
Дори саботирането на Коронавирус имунизацията не се оказа напълно в съветския дневен ред, защото болшинството българи се дърпаха от всички ваксини, в това число и от съветската. А антиваксърските настроения вървяха в пакет и със опозиция против ограничаващите ограничения - които в Русия бяха на моменти по-сурови от нашите.
Изобщо, русофилските кучета си лаят, европейският кортеж си върви...
Което води до един от два вероятни извода:
или вкарването на България в " руский мир " е идея пердута, без значение какво приказват както русофобите, по този начин и русофилите или, в случай че въпреки всичко това е допустимо, няма по какъв начин да бъде реализирано по досегашния метод и от актуалните български " копейки ".
Българската принадлежност към " Запада " е резултат от три аргументи.
Първата са договореностите в Малта от края на 1989 година, когато Съветският съюз се съгласи да не пречи на страните от Източния блок да се интегрират в западните междудържавни обединявания, в случай че пожелаят. (Това обаче важеше единствено за страните от Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавския контракт плюс вероятно прибалтийските републики, в случай че след това получат самостоятелност. Останалите руски републики не бяха включени в уравнението - най-малкото, тъй като към декември 1989 година Съюз на съветските социалистически републики още не се беше разпаднал.)
Втората причина са напъните на българските държавни управления от края на ХХ и началото на ХХI век.
Кабинетът " Костов " съумя да убеди западните ни сътрудници, че Самюъл Хънтингтън не е прав за България и тя абсолютно принадлежи към европейската цивилизация, а не към някаква доминирана от Русия " православна " такава.
Кабинетът " Сакскобургготски " пък съумя да добута участието ни в НАТО и Европейски Съюз да се случи надлежно през 2004 и 2007 година, вместо кой знае по кое време в бъдещето.
Третата причина е волята на българското общество, което през последните 20-ина година на всички избори е препотвърждавало този наш " цивилизационен избор " (по президента Петър Стоянов). А гласовете за излизане от НАТО и Европейски Съюз постоянно са се оказвали маргинални.
И това не е инцидентно. Едно вероятно излизане на България от Европейски Съюз е немислимо просто тъй като прекалено много българи имат съзнателен финансов интерес (еврофондовете, само че не само) страната ни да бъде част от Евросъюза. И в случай че някой политик прибегне към действителни дейности, ще се сблъска с тези накърнени ползи.
Между другото, една от най-големите нелепости, изказвани в последните години, беше да се вменяват проруски, респективно антиевропейски настроения у земеделските производители - някои от които станаха милионери и карат " Порше " и " Майбах " безусловно с помощта на Европейски Съюз.
Що се отнася до излизане от НАТО, това би означавало военните ни разноски да се усилят в пъти, с цел да може територията на страната да бъде съответно предпазена. Тоест, да се реже крепко от други разноски.
Означава също и много по-сериозна ангажираност на обособения жител към защитата и сигурността - сходно на страни като Израел и Швейцария. Вие виждате ли възторг за всичко това измежду българското население?
Стигаме и до външния фактор - има ли предпочитание Русия да ни притегля към своята орбита? Вече съм споменавал, че за Кремъл е по-изгодно България да бъде негов " троянски кон " в евроатлантическия свят. Но даже и Русия да желае да ни откъсне от Запада, може ли да го реализира? И по-точно, къде се намираме ние в московската вероятност?
България е почтена, всичко останало е съветска агитация
Членството в НАТО единствено оказа помощ на Балканите да се успокоят, Русия е тази, която желае безпорядък
За всички е ясно, че България не е Беларус, която е най-тясно свързаната с Русия европейска страна. По ред аргументи, въпреки да се появяват и някои различия.
България не е Украйна, която постоянно е била разграничена (по региони) сред Европа и Русия.
България не е Молдова, където сега е настоящата " фронтова линия " сред европейската цивилизация и " руский мир " (след като Европейски Съюз и Съединени американски щати значително изоставиха Украйна).
България не е Грузия, където икономическата съгласуваност с Русия дава на Кремъл съществени лостове за въздействие (ако и самите грузинци да са изрично антируски и проевропейски настроени).
България не е Сърбия, където след Югославските войни антизападните настроения са толкоз свирепи, че съветското въздействие прониква на практика без старания.
България не е даже Румъния, която по чисто географски аргументи се оказва на пътя на съветската геополитическа теория. Според " географската " доктрина, Русия има интерес границата сред " Европа " и " руский мир " да е планинска, а не равнинна, както е в този момент. Тоест, московското въздействие да се разгръща до Карпатите и Татрите...
България се оказва прекомерно обратно в кремълските цели.
Затова не е инцидентно, че българските проруски партии и политици (в предишното " Атака ", в този момент " Възраждане " ) не се удостояват с внимание от водещи лица на кремълския режим, а контактуват с второ- и треторазредни фигури - просто България не е толкоз значима за Русия.
И относителните триумфи на кремълската агитация у нас се дължат най-много на русофилските настройки измежду част от популацията. Нагласи, които липсват измежду други нации.
Така " съветската карта " се оказва извънредно за локална, българска консумация. Противопоставянето " за и срещу Русия " налива вода в мелниците на " копейки " и " евроатлантици ", само че от това нищо значително не следва за България.
Просто първите основават напразни очаквания у русофилската публика, а вторите размахват лика на Путин като чучело, с цел да прикрият политическата си, а нерядко и чисто персонална отпадналост.
А съветската опасност можеше да се експлоатира в полза на България пред западните ни сътрудници. Да се акцентира значимостта на страната ни като част от Източния фланг на НАТО.
И да се печелят дивиденти от това - да вземем за пример, по-изгодни условия за превъоръжаване. Стига да имахме политици с обсег, които да го осъществят.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ