Украинците заменят руските и съветски имена, а ние кога?
По-рано през днешния ден кметът на Киев Виталий Кличко разгласи, че украинската столица е преименувала 95 улици като част от старания за унищожаване на съветски и руски имена тук-там в града. Кога и в България ще стигнем до прозрението, че ще е доста по-добре да тачим и почитаме българските знаци, исторически персони и събития, а не непознатите.
В цяла София гъмжи от съветски и руски имена. Като се стартира от „ Пирогов “, бул. „ Тотлебен “, бул. „ Скобелев “, „ Руски монумент “, улица „ Алабин “, улица „ ген. Гурко “, „ Граф Игнатиев “, „ Аксаков “, „ Паренсов “, паметникът на Съветската войска, влезнала в България откакто ни е оповестила война, бул. „ Цар Освободител “, конната скулптура на съветския цар Александър II, Руската черква, паметникът на Пушкин, катедралата „ Св Александър Невски “, улица „ Московска “ и стигнем до бул. Дондуков “, на чийто адрес са най-високите институции у нас. Към този лист може да се прибавят още доста други.
Изборът на имена като Дондуков, граф Игнатиев и военачалник Гурко е изключително неудобен, тъй като тези персони освен, че нямат никакви заслуги към българския народ, а даже са били срещу неговите ползи.
Да не приказваме, че паметници като Паметника на руската войска в София и този на Альоша в Пловдив – знаци на една окупационна войска, няма на никое място другаде в Европа. За страдание те са са едно от първите неща, които виждат както децата ни, по този начин и задграничните гости на двата града.
Не е обикновено в столицата на една европейска страна, да има толкоз доста обекти, кръстени на непозната идеология, непознати персони и отявлени врагове на страната. Това разкрива, че националното ни самочувствие е толкоз ниско, че сме се трансформирали в отявлени чуждопоклонници.
В цяла София гъмжи от съветски и руски имена. Като се стартира от „ Пирогов “, бул. „ Тотлебен “, бул. „ Скобелев “, „ Руски монумент “, улица „ Алабин “, улица „ ген. Гурко “, „ Граф Игнатиев “, „ Аксаков “, „ Паренсов “, паметникът на Съветската войска, влезнала в България откакто ни е оповестила война, бул. „ Цар Освободител “, конната скулптура на съветския цар Александър II, Руската черква, паметникът на Пушкин, катедралата „ Св Александър Невски “, улица „ Московска “ и стигнем до бул. Дондуков “, на чийто адрес са най-високите институции у нас. Към този лист може да се прибавят още доста други.
Изборът на имена като Дондуков, граф Игнатиев и военачалник Гурко е изключително неудобен, тъй като тези персони освен, че нямат никакви заслуги към българския народ, а даже са били срещу неговите ползи.
Да не приказваме, че паметници като Паметника на руската войска в София и този на Альоша в Пловдив – знаци на една окупационна войска, няма на никое място другаде в Европа. За страдание те са са едно от първите неща, които виждат както децата ни, по този начин и задграничните гости на двата града.
Не е обикновено в столицата на една европейска страна, да има толкоз доста обекти, кръстени на непозната идеология, непознати персони и отявлени врагове на страната. Това разкрива, че националното ни самочувствие е толкоз ниско, че сме се трансформирали в отявлени чуждопоклонници.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ




