Радослав Бимбалов: Време е да оставим държавата на поколение, което е по-способно от нас
По специалност Радослав Бимбалов е " рекламист, по предопределение – подстрекател, по случайност – притежател на рекламна организация ". Това е част от визитката му в The Smarts – независима организация за рекламно обслужване и стратегически съвещания в областта на маркетинга. А аз бих и добавила – човек с гражданска позиция, отношение към публичния ни живот и едни ослепителен глас в обществените медии. За него към този момент е време за същинска смяна, а ние носим отговорност пред поколенията за нея.
Много хора се оправдават за обстановката сега с " манталитета на нацията ". Не е ли време да се разграничим от незаконното държание на властимащите?
Радослав Бимбалов: Намирам за извънредно цинично да оправдаваме незаконното държание на ръководещите с нашия „ нрав “. Българите не сме по-предразположени към увъртане и заобикаляне на разпоредбите от която и да е друга нация в тази част на света. Но възприятието за безотговорност е болест, публикувана от тези, които пишат законите и наблюдават за тяхното съблюдаване. За елементарния българин е повече от ясно, че пандизите са цялостни с дребни измамници, които не могат да си разрешат съответна юридическа отбрана и биват елементарно жертвани от системата. За всичките години преход нямаме нито един огромен нарушител, който да е получил заслужена присъда зад решетките. Или биват „ изпускани “ от органите на реда зад граница, или получават оправдателни присъди. А в най-очевадните случаи даже не биват преследвани от закона, а живеят в искрено благоденствие или даже на управителни държавни служби. В последна сметка стигаме до парадокс – единственият метод да си същински съумял в тази страна, е да не са те хванали – което се оказва изумително елементарно за някои от нас. България има обезверена потребност от работещa правораздавателна система, само че още по-важно е да променим моделите, които следва обществото ни. Опорката с „ манталитета на нацията “ се пробва да оправдава обстоятелствата, че у нас е изцяло възможно министър председателят да не владее повече от две думи на непознат език и единственото, което умее, е да козирува на европейските си началници, че правосъдният министър е карикатурно тъп и некултурен, че министърът на културата не познава културата на България, че министърът на опазването на здравето е дисциплиниран служител с нулево знание в здравната сфера, че министърът на финансите е прям малък счетодоводен лъжец, че министърът на външните работи не може да върже две фрази на формалния британски език, а министърът на туризма е по-незапознат със бранша от сервитьор на плажа. „ Манталитетът на нацията “ е комфортното опрощение на властимащите да обосноват личната си непросветеност и скудоумие. Аз имам вяра в интелекта на българите и във вродения ни инстинкт да намираме правилните решения, даже когато образованието и опита не ни доближават. Но ръководещите имат други, напълно подмолни цели. И една от тях е да се отнасят с гласоподавателите като с простолюдие. Затова и считам, че проведената дивотия е по-организираната престъпност у нас.
Вярвате ли, че митингите ще доведат до действителна смяна? Дали виковете по площадите са задоволителни?
Радослав Бимбалов: Протестите могат да акумулират сила за смяна, само че никога не са в положение да я осъществят. Промяната може да бъде осъществена единствено посредством действителни законодателни и управнически дейности – от държавните органи, които ние избираме. Но митингите са значими – би трябвало да дадем независимост на насъбраното неодобрение и да покажем внушителна воля за бърза смяна. Това, което към момента крепи мафията на върха, е чувството за власт не над страната, а над сензитивно висок % от популацията по време на избори. Хората, които под строй избират тази власт, са подвластни – стопански или обществено от локалните васали по родните си места. Именно за тях е значимо да видят, че България има проведена воля за смяна. Да се успокоят, че могат да упражнят правото си на глас без боязън. Скандиранията от площада няма да произведат новите правила. Но могат да преборят страха, който владее нацията ни и да върнат вярата на българина в правото му да отстоява правата си, без значение кой е получил правото да го ръководи.
На фона на всеобщото замайване към Европейския съюз Вие написахте във Facebook: " Сега обстановката в Европейски Съюз е изменена. Фасадата е за главен ремонт, а задният двор ще би трябвало да изчака ". Какво имате поради?
Радослав Бимбалов: Определението за България като „ заден двор на Европа “ е изцяло реалистично. Във времена на разцвет единственото, което е значимо за този заден двор, е да има релативно здрава ограда, пътека с прилична настилка и почти почистена кочина. Ако забелязвате, тези три неща са единствените, с които ръководството на Борисов се пробва да се гордее. Сега обаче сме изправени пред неприятната обстановка фасадата на Европа – огромните стопански системи в района – да изпитват потребността от главен ремонт след бурята, която ни връхлетя. Задният двор ще остане на втори проект, напълно предстоящо. В момента България има потребност от мощни водачи, които да отстояват правата ни и да се борят за почтено наличие на страната ни в картата на Европа. Борисов може да демонстрира мускули в родната ни кочина, само че на открито той и държавното управление му са смешен облик, който не е одобряван съществено. За страдание, нямаме съществени държавници на върха, които да ни водят вярно в този миг, и това е даже по-пагубно от финансовите закононарушения, в които биват уличени тези хора.
Кой е " същинският израстък " в политиката ни?
Радослав Бимбалов: Аз съм от поколението на прехода, което изживя персонално рухването на Берлинската стена и сриването на социалистическия блок. За нас чувството за независимост беше по-важно от суровите зими на недостиг, хиперинфлация и драматичен срив на обществената ни система. Моето потомство обаче носи на плещите си една голяма виновност. Ние по този начин и не преминахме през нужния катарзис, в който да преодолеем вродената взаимозависимост към тоталитарната система и уродливите привички на публичния строй, в който живеехме с десетилетия. България не почисти съзнанието си от времената, в които властта имаше право да прави с нас каквото си желае, а ние да съществуваме в положение на незаинтересованост и зле скрито неодобрение. Истинският израстък не е в политиката ни, а в отнетия ни инстинкт да имаме вяра в себе си, в правото си да отстояваме заслужен живот. Надеждата ми е в младите, които нямат нашите вродени ограничавания и твърдо имат вяра, че освен са в правото си да избират свободно ръководството на страната, само че и да търсят от тези хора отговорност, постоянно и самоуверено. Самият факт, че голямата маса от протестиращи тези дни е формирана точно от тези младежи, ми дава убеденост, че е време да оставим страната на потомство, което е по-способно от нас, грешниците на прехода.
И още...
Много хора се оправдават за обстановката сега с " манталитета на нацията ". Не е ли време да се разграничим от незаконното държание на властимащите?
Радослав Бимбалов: Намирам за извънредно цинично да оправдаваме незаконното държание на ръководещите с нашия „ нрав “. Българите не сме по-предразположени към увъртане и заобикаляне на разпоредбите от която и да е друга нация в тази част на света. Но възприятието за безотговорност е болест, публикувана от тези, които пишат законите и наблюдават за тяхното съблюдаване. За елементарния българин е повече от ясно, че пандизите са цялостни с дребни измамници, които не могат да си разрешат съответна юридическа отбрана и биват елементарно жертвани от системата. За всичките години преход нямаме нито един огромен нарушител, който да е получил заслужена присъда зад решетките. Или биват „ изпускани “ от органите на реда зад граница, или получават оправдателни присъди. А в най-очевадните случаи даже не биват преследвани от закона, а живеят в искрено благоденствие или даже на управителни държавни служби. В последна сметка стигаме до парадокс – единственият метод да си същински съумял в тази страна, е да не са те хванали – което се оказва изумително елементарно за някои от нас. България има обезверена потребност от работещa правораздавателна система, само че още по-важно е да променим моделите, които следва обществото ни. Опорката с „ манталитета на нацията “ се пробва да оправдава обстоятелствата, че у нас е изцяло възможно министър председателят да не владее повече от две думи на непознат език и единственото, което умее, е да козирува на европейските си началници, че правосъдният министър е карикатурно тъп и некултурен, че министърът на културата не познава културата на България, че министърът на опазването на здравето е дисциплиниран служител с нулево знание в здравната сфера, че министърът на финансите е прям малък счетодоводен лъжец, че министърът на външните работи не може да върже две фрази на формалния британски език, а министърът на туризма е по-незапознат със бранша от сервитьор на плажа. „ Манталитетът на нацията “ е комфортното опрощение на властимащите да обосноват личната си непросветеност и скудоумие. Аз имам вяра в интелекта на българите и във вродения ни инстинкт да намираме правилните решения, даже когато образованието и опита не ни доближават. Но ръководещите имат други, напълно подмолни цели. И една от тях е да се отнасят с гласоподавателите като с простолюдие. Затова и считам, че проведената дивотия е по-организираната престъпност у нас.
Вярвате ли, че митингите ще доведат до действителна смяна? Дали виковете по площадите са задоволителни?
Радослав Бимбалов: Протестите могат да акумулират сила за смяна, само че никога не са в положение да я осъществят. Промяната може да бъде осъществена единствено посредством действителни законодателни и управнически дейности – от държавните органи, които ние избираме. Но митингите са значими – би трябвало да дадем независимост на насъбраното неодобрение и да покажем внушителна воля за бърза смяна. Това, което към момента крепи мафията на върха, е чувството за власт не над страната, а над сензитивно висок % от популацията по време на избори. Хората, които под строй избират тази власт, са подвластни – стопански или обществено от локалните васали по родните си места. Именно за тях е значимо да видят, че България има проведена воля за смяна. Да се успокоят, че могат да упражнят правото си на глас без боязън. Скандиранията от площада няма да произведат новите правила. Но могат да преборят страха, който владее нацията ни и да върнат вярата на българина в правото му да отстоява правата си, без значение кой е получил правото да го ръководи.
На фона на всеобщото замайване към Европейския съюз Вие написахте във Facebook: " Сега обстановката в Европейски Съюз е изменена. Фасадата е за главен ремонт, а задният двор ще би трябвало да изчака ". Какво имате поради?
Радослав Бимбалов: Определението за България като „ заден двор на Европа “ е изцяло реалистично. Във времена на разцвет единственото, което е значимо за този заден двор, е да има релативно здрава ограда, пътека с прилична настилка и почти почистена кочина. Ако забелязвате, тези три неща са единствените, с които ръководството на Борисов се пробва да се гордее. Сега обаче сме изправени пред неприятната обстановка фасадата на Европа – огромните стопански системи в района – да изпитват потребността от главен ремонт след бурята, която ни връхлетя. Задният двор ще остане на втори проект, напълно предстоящо. В момента България има потребност от мощни водачи, които да отстояват правата ни и да се борят за почтено наличие на страната ни в картата на Европа. Борисов може да демонстрира мускули в родната ни кочина, само че на открито той и държавното управление му са смешен облик, който не е одобряван съществено. За страдание, нямаме съществени държавници на върха, които да ни водят вярно в този миг, и това е даже по-пагубно от финансовите закононарушения, в които биват уличени тези хора.
Кой е " същинският израстък " в политиката ни?
Радослав Бимбалов: Аз съм от поколението на прехода, което изживя персонално рухването на Берлинската стена и сриването на социалистическия блок. За нас чувството за независимост беше по-важно от суровите зими на недостиг, хиперинфлация и драматичен срив на обществената ни система. Моето потомство обаче носи на плещите си една голяма виновност. Ние по този начин и не преминахме през нужния катарзис, в който да преодолеем вродената взаимозависимост към тоталитарната система и уродливите привички на публичния строй, в който живеехме с десетилетия. България не почисти съзнанието си от времената, в които властта имаше право да прави с нас каквото си желае, а ние да съществуваме в положение на незаинтересованост и зле скрито неодобрение. Истинският израстък не е в политиката ни, а в отнетия ни инстинкт да имаме вяра в себе си, в правото си да отстояваме заслужен живот. Надеждата ми е в младите, които нямат нашите вродени ограничавания и твърдо имат вяра, че освен са в правото си да избират свободно ръководството на страната, само че и да търсят от тези хора отговорност, постоянно и самоуверено. Самият факт, че голямата маса от протестиращи тези дни е формирана точно от тези младежи, ми дава убеденост, че е време да оставим страната на потомство, което е по-способно от нас, грешниците на прехода.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ