Почетоха „Славейковата“ библия с ново луксозно издание и изложба
По мотив 150 години от издаването на „ Цариградската “ („ Славейковата “) библия в столичния музей-галерия „ Анел “ беше подредена мултимедийна галерия. Интерактивната премиера бе почетена и с ново първокласно издание – безусловно копие на Библията от 1871 година, Цариград. То е дело на съдружие „ Извор за бъдеще “, на университетското издателство „ Свети Климент Охридски “ и на Центъра за славяно-византийски изследвания „ Проф. Иван Дуйчев “.
За изложбата и за значимостта на новото издание приказва проф. Аксиния Джурова: „ Голямо предизвикателство е във времето на виртуалната просвета да накараш младежите да се извърнат към Библията, по тази причина нарекохме изложбата „ Вечната книга “. Ние, учените от Центъра за славяно-византийски изследвания „ Проф. Иван Дуйчев “, сме насочени към текстуалната просвета, само че се опитахме да създадем галерия със съпътстващи съвременни артикули, посредством които актуалните деца да се извърнат към Свещеното писание “.
Стремежът е посредством новите технологии да се добави виртуална действителност към свещените текстове, с цел да бъдат те забавни и налични за интернет поколенията.
В експозето си проф. Валери Стефанов в детайли проучва възникването на концепцията, превода, издаването и въздействието върху българската просвета на „ Цариградската “ библия в средата на 19 век: „ Този план е умислен в дълбочина и не завършва в този момент. Предстоят серия от пътувания в страната, както и още една галерия в столичния музей „ Земята и хората “ взаимно с Националния книжовен музей. Издаването на „ Цариградската “ библия през 1871 година е плод на дванадесетгодишен твърдоглав труд. Това издание изиграва огромна роля за кодификацията на българскиякнижовен език на основата на източните приказва. След него разногласията за доминация на другите диалекти и школи последователно стихват. Оценката на Иван Вазов е симптоматична за мащаба на събитието – „ Цариградската библия реши езиковия спор в България и утвърди българския литературен език. Ако успеем да социализираме този план, ще има повече българи, които ще знаят, че в основата на тяхното културно съзнание, на тяхната еднаквост стои точно „ Цариградската библия “. Няма значение какво е тяхното изповедание. Това е книгата, която е отворила духовните хоризонти на българина “.
В основата на цялостното издание на Светото писание у нас са американските мисионери Албърт Лонг и Илайъс Ригс. Като негови преводачи и редактори са привлечени книжовникът и издател Христодул Костович Сичан-Николов и Петко Славейков. Преди тях като преводач старателно работи високообразованият Константин Фотинов и до гибелта си през 1858 година съумява да преведе целия текст на Стария завет. Така завършената преводаческа „ комисия “, формирана след гибелта на Фотинов от двамата български книжовници и двамата американски мисионери, прави забележителенкултурен героизъм.
Чуйте проф. Валери Стефанов в звуковия файл.
Чуйте диалог в „ Артефир “ на Димитрина Кюркчиева с Михаил Гърков, ръководител на съдружие „ Извор за бъдеще “.
Снимките са предоставени от Анжела Димчева
За изложбата и за значимостта на новото издание приказва проф. Аксиния Джурова: „ Голямо предизвикателство е във времето на виртуалната просвета да накараш младежите да се извърнат към Библията, по тази причина нарекохме изложбата „ Вечната книга “. Ние, учените от Центъра за славяно-византийски изследвания „ Проф. Иван Дуйчев “, сме насочени към текстуалната просвета, само че се опитахме да създадем галерия със съпътстващи съвременни артикули, посредством които актуалните деца да се извърнат към Свещеното писание “.
Стремежът е посредством новите технологии да се добави виртуална действителност към свещените текстове, с цел да бъдат те забавни и налични за интернет поколенията.
В експозето си проф. Валери Стефанов в детайли проучва възникването на концепцията, превода, издаването и въздействието върху българската просвета на „ Цариградската “ библия в средата на 19 век: „ Този план е умислен в дълбочина и не завършва в този момент. Предстоят серия от пътувания в страната, както и още една галерия в столичния музей „ Земята и хората “ взаимно с Националния книжовен музей. Издаването на „ Цариградската “ библия през 1871 година е плод на дванадесетгодишен твърдоглав труд. Това издание изиграва огромна роля за кодификацията на българскиякнижовен език на основата на източните приказва. След него разногласията за доминация на другите диалекти и школи последователно стихват. Оценката на Иван Вазов е симптоматична за мащаба на събитието – „ Цариградската библия реши езиковия спор в България и утвърди българския литературен език. Ако успеем да социализираме този план, ще има повече българи, които ще знаят, че в основата на тяхното културно съзнание, на тяхната еднаквост стои точно „ Цариградската библия “. Няма значение какво е тяхното изповедание. Това е книгата, която е отворила духовните хоризонти на българина “. В основата на цялостното издание на Светото писание у нас са американските мисионери Албърт Лонг и Илайъс Ригс. Като негови преводачи и редактори са привлечени книжовникът и издател Христодул Костович Сичан-Николов и Петко Славейков. Преди тях като преводач старателно работи високообразованият Константин Фотинов и до гибелта си през 1858 година съумява да преведе целия текст на Стария завет. Така завършената преводаческа „ комисия “, формирана след гибелта на Фотинов от двамата български книжовници и двамата американски мисионери, прави забележителенкултурен героизъм.
Чуйте проф. Валери Стефанов в звуковия файл.
Чуйте диалог в „ Артефир “ на Димитрина Кюркчиева с Михаил Гърков, ръководител на съдружие „ Извор за бъдеще “.
Снимките са предоставени от Анжела Димчева
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ