Евгения Марс и идеята да подари един паметник на националното достойнство
По мотив 100-годишнината от гибелта на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която се означи тази година, бе отпечатано фототипно издание на сборника – „ Полувековна България “, написан от обичаната на Вазов – писателката и преводачка – Евгения Марс.
За пръв път изданието излиза напролет на 1929 година. В труда си Марс разгласява скъпи публикации, мнения и проучвания за първите пет десетилетия от развиването на България. Три години след гибелта на Вазов, Евгения Марс, чието рождено име е Евгения Бончева-Елмазова стартира да осъществя концепцията да подари на своите съвременници вербален монумент на национално достолепие, което в действителност е алманахът „ Пуловековна България “, несъмнено, времето я стимулира точно тогава да го напише, това са 41 публикации. Алманахът е направен в печатницата на Армейския военноиздателски комплекс, сборникът е доста първокласен за своето време. Тогава Евгения Марс е в затруднено състояние, само че с цел да се изхранва тя продава на Народната библиотека най-ценния подарък, който в миналото ѝ е правил Вазов – красивата сребърна лира с венец, връчена му дружно със званието „ Народен стихотворец “.
Продажбата на монетата буди спорни отзиви, само че в последна сметка страната изплаща 30 хиляди лв. за тази монета на Евгения Марс и тя съумява да отдаде заслуженото и на поета Вазов с този труд, желала е да продължи делото му и да остави нещо почтено, твърди журналистката Елиана Митова:
„ В това издание на Алманаха е доста мощно вниманието, което е отделено на духовната просвета на България. Вътре е нейната лична фотография, на сина ѝ – Павел Елмазов, има фотоси на всички оперни звезди на България. Една част е готова въз основата на статистика, само че от сухата статистика може да се извадят доста забавни заключения. Оказва се, че имаме ужасно доста столетници в един интервал на икономическа рецесия, в 20-те години на века – 1867 души. Освен това, четейки текстовете на професор Петко Наумов, основател на Висшето музикално учебно заведение, се научаваме за доста забавни неща за основаването на новата българска опера, да вземем за пример, че Пенчо Славейков е бил срещу операта, ходил е да заключва стаите. Алманахът приключва с една доста любопитна история за Минковата махала, основаване на селско стопанско в Северозападна България на група младежи, които основават доста забавен вид грозде и отварят магазин в София. Изводът е, че постоянно има излаз, и от най-тежките моменти. И Евгения Марс събира всичко това в един том, художника на корицата е възпитаник на Мърквичка, неслучайно на корицата е изобразен лъв, знак на България. “
Евгения Марс е първата жена-драматург в Народния спектакъл. Там слага пиесите – „ Магда “ и „ Божана “. Била е доста близка с великата актриса на Народния спектакъл – Адриана Будевска. А в пиесите си е изграждала обликът на дамата бунтарка, самостоятелна и борбена. Марс е авторка на сборниците с разкази „ Из живота “, „ Лунна нощ. Разходка из Цариград “, „ Белите нарциси “ и „ Човекът в дрипи “. Вазов, се среща с Евгения Марс 17 години преди гибелта си и ѝ посвещава голям брой стихове. Той постоянно дава търсени от Марс литературни препоръки.
Редактор на книгата „ Пуловековна България “ е професор Милена Кирова. За личността на Евгения Марс и за алманаха „ Пуловековна България “ чуйте в звуковия файл от журналистката и преводачка от испански език – Елиана Митова.
Снимки: издателство „ Колибри “, Ангелина Грозева
За пръв път изданието излиза напролет на 1929 година. В труда си Марс разгласява скъпи публикации, мнения и проучвания за първите пет десетилетия от развиването на България. Три години след гибелта на Вазов, Евгения Марс, чието рождено име е Евгения Бончева-Елмазова стартира да осъществя концепцията да подари на своите съвременници вербален монумент на национално достолепие, което в действителност е алманахът „ Пуловековна България “, несъмнено, времето я стимулира точно тогава да го напише, това са 41 публикации. Алманахът е направен в печатницата на Армейския военноиздателски комплекс, сборникът е доста първокласен за своето време. Тогава Евгения Марс е в затруднено състояние, само че с цел да се изхранва тя продава на Народната библиотека най-ценния подарък, който в миналото ѝ е правил Вазов – красивата сребърна лира с венец, връчена му дружно със званието „ Народен стихотворец “.
Продажбата на монетата буди спорни отзиви, само че в последна сметка страната изплаща 30 хиляди лв. за тази монета на Евгения Марс и тя съумява да отдаде заслуженото и на поета Вазов с този труд, желала е да продължи делото му и да остави нещо почтено, твърди журналистката Елиана Митова:
„ В това издание на Алманаха е доста мощно вниманието, което е отделено на духовната просвета на България. Вътре е нейната лична фотография, на сина ѝ – Павел Елмазов, има фотоси на всички оперни звезди на България. Една част е готова въз основата на статистика, само че от сухата статистика може да се извадят доста забавни заключения. Оказва се, че имаме ужасно доста столетници в един интервал на икономическа рецесия, в 20-те години на века – 1867 души. Освен това, четейки текстовете на професор Петко Наумов, основател на Висшето музикално учебно заведение, се научаваме за доста забавни неща за основаването на новата българска опера, да вземем за пример, че Пенчо Славейков е бил срещу операта, ходил е да заключва стаите. Алманахът приключва с една доста любопитна история за Минковата махала, основаване на селско стопанско в Северозападна България на група младежи, които основават доста забавен вид грозде и отварят магазин в София. Изводът е, че постоянно има излаз, и от най-тежките моменти. И Евгения Марс събира всичко това в един том, художника на корицата е възпитаник на Мърквичка, неслучайно на корицата е изобразен лъв, знак на България. “
Евгения Марс е първата жена-драматург в Народния спектакъл. Там слага пиесите – „ Магда “ и „ Божана “. Била е доста близка с великата актриса на Народния спектакъл – Адриана Будевска. А в пиесите си е изграждала обликът на дамата бунтарка, самостоятелна и борбена. Марс е авторка на сборниците с разкази „ Из живота “, „ Лунна нощ. Разходка из Цариград “, „ Белите нарциси “ и „ Човекът в дрипи “. Вазов, се среща с Евгения Марс 17 години преди гибелта си и ѝ посвещава голям брой стихове. Той постоянно дава търсени от Марс литературни препоръки.
Редактор на книгата „ Пуловековна България “ е професор Милена Кирова. За личността на Евгения Марс и за алманаха „ Пуловековна България “ чуйте в звуковия файл от журналистката и преводачка от испански език – Елиана Митова.
Снимки: издателство „ Колибри “, Ангелина Грозева
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ