По пътя на образованието едни избират големия град. Други остават

...
По пътя на образованието едни избират големия град. Други остават
Коментари Харесай

bTV Репортерите: Училища на кръстопът


По пътя на образованието едни избират огромния град. Други остават в дребните обитаеми места. В какво се трансформират класните стаи откакто всички си тръгнат? В търсене на отговори влизаме в учебни заведения с 1200 и със единствено 13 възпитаници.

След две години в сянката на Коронавирус епидемията, учениците още веднъж са в класните стаи. Но на доста места чиновете останаха празни. тъй като възпитаници няма. Обратно на това, част от класните стаи в огромните градове се оказаха тесни за всички искащи.

На 950 метра надморска височина и на 25 км от Смолян се намира село Могилица. Малко преди 7 часа сутринта вятърът разсънва част от хората, само че денят за доста от тях от дълго време е почнал.

Като татко на три деца Хусеин Чаркаджиев е станал рано, с цел да подготви закуска и изпрати на учебно заведение двете от тях - в IV и II клас. Училище в селото няма, по тази причина учениците ще пътуват до прилежащото с рейс.

" Ако възпитанието на поколенията е отговорност на фамилията, то образованието и огромен % от неговата тежест се пада върху учебното заведение ", счита Хусеин.

Всеки ден деца от I до VII клас хващат този рейс, с цел да отидат в учебното заведение в село Арда. Всъщност, това са всички деца в учебното заведение - тъкмо 13.

" Ако това в Арда се закрие, младежите ще изоставен тези места, никой не желае да си остави децата необразовани. Напуснат ли младежите, старите оставят сами, а никой не желае да остави родителите си на село без грижа и селата ще се обезлюдят. Селата ще приключат, ще завършат своето битие ", прибавя Хусеин.

Второкласникът Мухаммед е със специфични просветителни потребности и е единственият възпитаник в класа.

" Работим главно за развиване на фината моторика и за заучаване на главните неща, като това да може да си написа името и да брои ", изяснява учителката Мирослава Велинова.

Междувременно в прилежащата класна стая учебниците отварят четири деца, само че те не са от един випуск. Три учат в I клас, две в IV клас, едно от тях отсъства, тъй като е болно. Учителят редува уроци и задания, с цел да има по равно познания за всички.

„ На първокласничката дадох независима работа. С IV клас работя на дъската, преносимия компютър. Редувам дейностите. Работата ми включва повече предварителна подготовка, там е разковничето, тъй като когато седна да си сготвям уроците, това са два класа, по пет часа дневно, това са 10 урока. По-обемистата работа е да преценява по какъв начин да разпределя времето, по какъв начин да провеждам дейностите, методите, формите ", споделя основната учителка в начален стадий Веселина Хаджиева.

Училището е издигнато преди 153 години. До 2019 година са приключили 95 випуска с над 2000 възпитаници. От години е предпазено, което го пази от закриване. Също по този начин е и средищно и приема деца и младежи от четири села. В него работят 13 педагози. Стаите се отопляват на дърва.

" Над 800 деца се образоваха в интервал, когато аз постъпих като преподавател през 1981 година. А в този момент от всички обитаеми места ние събираме единствено 13 възпитаници. Започнахме да губим вяра, тъй като светлинката в тунела, която всички се надяваха да се усилва или да просветне, понижава от ден на ден. Броят на браковете и новородените е доста дребен, младите взеха решение, че вероятностите не са положителни и оставят да живеят в чужбина, там се раждат децата и внуците на наши другари, локални хора ", споделя шефът Феди Романов.
bTV Репортерите
Снимка: bTV


Има единствено една независима паралелка в VII клас. Другите са слети.

" Резултати в слети паралелки са доста по-добри от независимите. Били сме на първи ви места на НВО ", прибавя шефът.

В България предпазени са 164 учебни заведения, като „ за предпазено учебно заведение се дефинира учебно заведение, което, в случай че бъде закрито или преобразувано, минимум 10 възпитаници от I-VII клас ще пътуват на не по-малко от 20 километра по наличната пътна мрежа до най-близкото друго държавно или общинско учебно заведение. "

" Според мен не сме малко и по-добре да сме тук в учебно заведение, в сравнение с в по-голямо, тъй като ни обръщат повече внимание учителите ", споделя ученичката Мериан Чаркаджи.

Средищно е това учебно заведение, в което се образоват минимум 10 възпитаници от други обитаеми места, в които няма образователно заведение. Сега са 724.

" Това е единственият мост от предишното през сегашното към бъдещето, а бъдещето са децата ", споделя Феди Романов.

През последните години се усилва броят на общините, в които има единствено едно учебно заведение – от 38 преди шест години до 44 в този момент. Или 17% от българските общини, пресмятат от Института за пазарна стопанска система. Освен намаляването на популацията, различен фактор за все по-малкия брой учебни заведения е моделът на финансиране, който подтиква по-пълни паралелки и оттова по-малко на брой и „ по-големи " учебни заведения, считат специалисти .

" Досега не сме имали цяла община, която да остане без учебно заведение, нито едно обитаемо място без учебно заведение, тъй че в случай че се случи това нещо, ще е казус. В идеалния вид всички учебни заведения би трябвало да са предпазени - това значи да има задоволително разстояние сред тях и да няма прекомерно малко учебни заведения, които единствено хабят запаси и да не могат да се концентрират задоволително деца в тях ", изяснява икономистът в Института за пазарна стопанска система Петя Георгиева.

В община Алфатар локалната власт и учебно управление признават, че с годините броят на учениците внезапно понижава. Училището не е предпазено. Въпреки това няма да бъде закрито.

" За страдание, статистиката демонстрира, че ще понижава наклонността за учениците като първо, обитаемото място е малко, на 20 км от огромния град, доминират възпитаници от етносите, най-вече турско население, дребните фамилии мъчно остават “, сподели директорката Мария Иванова.

Днес в класните стаи влизат към 120 възпитаници сред I и VII клас. През 1982 година броят им е достигал към 370, спомня си някогашният шеф, управлявал повече от 40 години.

bTV Репортерите
Снимка: bTV

" Просто един детски шум, една наслада, жизнерадост- всеки нещо прави, разбирате ли? То ракетомоделизъм, баскетболни надпревари. Те всички са ми като деца, разбирате ли какъв брой генерации имам - баби, родители, деца, техни внуци спомня си тя.

" Тъжно ми е, само че това е наклонност от 30 години, просто е трябвало обратно във времето да се обърне нужното внимание. Няма занаят, закрити са работещите предприятия, няма работеща стопанска система, обикновено е всеки да търси занаят в по-големия град или чужбина ", споделя кметът на Алфатар Янка Господинова.
Това е образец за маломерна паралелка в учебното заведение, тя се състои от осем възпитаници, трима са заболели, в този момент в класната стая има единствено пет деца.

" Виждате, базата е огромна, мъчно е за поддръжка, само че пък това, което предлагаме като обучение, не е нищо по-различно от това, което се предлага в огромния град. Напротив, считам, че тук обръщаме доста повече внимание на децата и на техните проблеми и това е по-добре за тях ", споделя директорката на учебното заведение.

" Хубаво е, изключително когато има някой, който желае да научи в действителност нещо - това е да даваш от себе си ", споделя учителката по математика Галина Христова.

В името на образованието на децата си родителите поемат разнообразни пътища. Стефани Петрова избира детето ѝ да остане в Алфатар.

" Защото, първо, нямаме друго учебно заведение в общината, а и мисля, че учителите са на същото равнище, каквото и в градовете. Не съм видяла нещо по-различно в образованието на децата ", споделя тя.

" Защото огромният град предлага огромни благоприятни условия, средата е по-различна и детето там върви с по-голямо предпочитание. Все отново ние сме си се устроили по някакъв метод животът тук, само че за жалост, той се обезлюдява от ден дневно “, споделя тя.

В рамките на година се раждат не повече от пет деца в дребния град, споделя кметът на община Алфатар. Опитва се да насочи всички старания към задържане на хората в обитаемото място.

" Открихме няколко центъра за настаняване от фамилен вид, имаме дом за остарели хора, спешен център за деца. Осигуряваме работни места на хора в трудоспособна възраст, които преди този момент бяха хора от статистиката - дълготрайно безработни лица ", изяснява Янка Господинова.
bTV Репортерите
Снимка: bTV

В другия завършек на България, в София, виждаме противоположната наклонност. Малко след 7 часа сутринта шестокласничката Виктория се подготвя да отиде на учебно заведение. С 31 възпитаници класът ѝ се подрежда измежду най-големите у нас. Първите компликации се появили още при кандидатстването.

" Беше доста мъчно и изненадващо за нас, защото ние живеем в радиуса на учебното заведение и беше потрес, че имаме проблем да бъде призната в I клас. Когато детето учи с толкоз доста деца, шумът, по-малко въздух в стаята сигурно оказват въздействие, а и на самите учители сигурно им е мъчно да преподават на толкоз доста деца и да съумеят да задържат дисциплината. Категорично липсва персонализираният метод, само че мисля, че като цяло тук наклонността е такава ", споделя майка ѝ Деница Гудева.

В учебното заведение се образоват 1250 деца от I до XII клас. За едно място в I или VIII клас се борят четирима.

" Изпитването е мъчно. Следващата компликация е цялостната класна стая, която изисква 100% присъединяване на учителя. Учителят не би трябвало за секунда да си отклони вниманието, с цел да може да задържи и тяхното. И за тях е мъчно. Дори и от това да има въздух в стаята, много комплицирано е ", изяснява старшата учителка по история Жанина Калчева.

През образователната 2012/2013 година всички възпитаници у нас са над 755 000, от тях в София са 115 000. 10 години по-късно общият брой понижава с близо 50 000, за разлика от този в столицата.

Осем учебни заведения са били закрити преди началото на новата образователна 2022/2023 година. Намираме се във врачанското село Типченица. През 1938 година се построява постройката зад мен. Дълги години работи като учебно заведение. Строят се седем класни стаи и две канцеларии с дадени от популацията 200 000 тухли, камъни, пясък, трошляк и греди. 85 години по-късно постройката към момента съществува, само че към този момент е хотел.

През 1981 година тук са учили 120 деца, само че с години броят им намалявал.

„ Останаха малко деца и не беше дейно да се поддържа учебното заведение, по тази причина започнаха в Мездра и учебното заведение се продаде “, изясни кметският наместник Георги Димитров.

Превръщането на учебно заведение в хотел продължава две години.

" Погледнах учебното заведение, погледнах интериора в близост и реших, че може да стане дребен хотел, да се избави постройката, защото беше в извънредно окаянo състояние, пред срутване ", споделя притежателят и шеф на хотел Кирил Радев.

Като в житейски кръговрат, някогашните ученици и възпитаващи през днешния ден отново се връщат в постройката.

" Това са възпитаници, които са учили в миналото тук и в този момент се връщат отново тук, единствено че на отмора, не на учебно заведение. Идват за по няколко дни на отмора, да си видят остарялото учебно заведение, дворът е непокътнат “, прибавя Кирил Радев.

В Типченица живеят към 350 души, а 17 възпитаници пътуват до Мездра.

За последните 10 години българите сме намалели с 844 781 души. Или с 11,5%. Според специалисти огромният проблем, с изключение на ниската раждаемост, е засилващата се миграция в чужбина. Сега основна за оцеляването на дребните селища у нас е положителната инфраструктура, откакто по време на пандемията от COVID-19 от ден на ден хора са почнали да се завръщат по селата. Проф. Петя Кабакчиева разказва по какъв начин би изглеждал идеалният вид за събуждане на живота там.

" Млади хора, които работят с цифрови технологии, които са IT експерти, живеещи в чудесни къщи. Можеш да си построиш къща относително на ниска цена, огромен двор, тичат щастливи деца, в близост - може да е на 10-20 км едно положително учебно заведение, до което води един добър път и имат спортни площадки, детски площадки “, изяснява социологът.

Но е нужна е цялостна политика за развиване на районите, считат от Сдружението на общините.

" Като стартираме от данъчни облекчения и предпоставки, с цел да могат хората там да имат естествен живот. И преди всичко - развиване на стопанската система и тип претовареност, без значение дали е произвеждане, селско стопанство ", споделя заместник-изпълнителният шеф на НСОРБ Теодора Дачева.

Над 176 000 или 22% от учениците през днешния ден пътуват до класните стаи в друго обитаемо място.

Източник: btvnovinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР