Защо само ½ от украинските бежанци остават у нас и къде е промяната?
По публични. Това прави към половината от тях. И е доста, доста, доста тежка диагноза за живота в нашата страна и за адекватността на нейното ръководство.
Къде по-точно е Промяната по отношение на предходната – подбудената от войната в Сирия и в Афганистан преди 5 години, когато управляваше остарялата власт и спасяващите се от споровете в Близкия Изток и Средна Азия не желаеха да остават тук?
Явно единствено с усмивки не става и, в случай че за нас още не е ясно, хората, за които въпросът е на живот и гибел, си дават действителна сметка къде сме ние. Изглежда съгласно тяхната преценка България не е положително място за живеене. Понеже през вчерашния ден минах през Радомир с изкорубените полуобитаеми панелки, панорамата ни е страховита. И показателна.
Не щат да остават тук, без значение от участието ни в Европейски Съюз и НАТО, без значение от харвардското ни ръководство през последните 3 месеца, без значение от езиковата, верската и славянската ни непосредственост с украинците по принцип и от съответния факт, че измежду тях има най-малко 120 000, а съгласно някои даже и двойно повече хора с български имена и корени. Не ни щат и толкоз.
Най-неприятните заключения би трябвало да бъдат за държавното управление, което разполага с всички запаси и все пак не реагира съответно:
България не направи даже опит да подбере в Украйна хора с дефицитни за нашата страна специалности като лекари, медицински сестри, учители, инженери и да ги притегли тук, както не се постара и при спора в Сирия, където имахме доста ученици на наши ВУЗ-ове в тези дисциплини.
България не съумя да учреди за 2 седмици даже щаб или най-малко центрове за приемане и разпределение на бягащите от Украйна хора, а ги остави на произвола на ориста – даже тези, които прекара от зоната на военните дейности до нашите земи с рейсове. Просто ги стовари и толкоз
България демонстрира, че очевидно не осъзнава какъв брой тежки и каква злополука с фрагментите в витално значими браншове има в действителността – дори здравната хипер рецесия от последните 2 ужасяващи години на пандемия не е научила нейните управленци. Даже, когато получи късмет да се стресне и да хване „ последния влак”, какъвто несъмнено е казусът с спора в Украйна, родната власт даже не си „ пуска фиша”, не протяга ръка, с цел да грабне опцията, която не просто не е за изпускане, а е жизненоважна за нас.
Извинявайте, само че това е закононарушение!
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Къде по-точно е Промяната по отношение на предходната – подбудената от войната в Сирия и в Афганистан преди 5 години, когато управляваше остарялата власт и спасяващите се от споровете в Близкия Изток и Средна Азия не желаеха да остават тук?
Явно единствено с усмивки не става и, в случай че за нас още не е ясно, хората, за които въпросът е на живот и гибел, си дават действителна сметка къде сме ние. Изглежда съгласно тяхната преценка България не е положително място за живеене. Понеже през вчерашния ден минах през Радомир с изкорубените полуобитаеми панелки, панорамата ни е страховита. И показателна.
Не щат да остават тук, без значение от участието ни в Европейски Съюз и НАТО, без значение от харвардското ни ръководство през последните 3 месеца, без значение от езиковата, верската и славянската ни непосредственост с украинците по принцип и от съответния факт, че измежду тях има най-малко 120 000, а съгласно някои даже и двойно повече хора с български имена и корени. Не ни щат и толкоз.
Най-неприятните заключения би трябвало да бъдат за държавното управление, което разполага с всички запаси и все пак не реагира съответно:
България не направи даже опит да подбере в Украйна хора с дефицитни за нашата страна специалности като лекари, медицински сестри, учители, инженери и да ги притегли тук, както не се постара и при спора в Сирия, където имахме доста ученици на наши ВУЗ-ове в тези дисциплини.
България не съумя да учреди за 2 седмици даже щаб или най-малко центрове за приемане и разпределение на бягащите от Украйна хора, а ги остави на произвола на ориста – даже тези, които прекара от зоната на военните дейности до нашите земи с рейсове. Просто ги стовари и толкоз
България демонстрира, че очевидно не осъзнава какъв брой тежки и каква злополука с фрагментите в витално значими браншове има в действителността – дори здравната хипер рецесия от последните 2 ужасяващи години на пандемия не е научила нейните управленци. Даже, когато получи късмет да се стресне и да хване „ последния влак”, какъвто несъмнено е казусът с спора в Украйна, родната власт даже не си „ пуска фиша”, не протяга ръка, с цел да грабне опцията, която не просто не е за изпускане, а е жизненоважна за нас.
Извинявайте, само че това е закононарушение!
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ