Сякаш малко са се обезверили. Какво се промени в избора на българите в чужбина
По-ниска изборна интензивност, едни и същи победител и подгласник, само че замяна в представянето на две партии, подкрепящи митингите през 2020 година Така може в резюме да бъде разказана разликата сред вота в чужбина на парламентарните избори на 14 ноември 2021 година и на 2 октомври.
Лондон, 2 октомври 2022 година Времето е слънчево и безшумно. Идеални условия за обичайния Лондонски маратон, който тази година беше отсрочен поради COVID-19. Мащабите на това съревнование са големи – то притегля стотици хиляди претенденти от целия свят, от които до присъединяване се позволяват по над 50 хиляди.
Това е повода огромна част от центъра на Лондон безусловно да бъде блокирана от съображения за сигурност. Това е обикновено за сходно събитие, само че за хилядите българи, които са поискали да гласоподават в този ден в английската столица, полицейските блокади по-скоро са били още един демотивиращ фактор. В неделя Лондон не беше изключение от наклонността към по-слаба изборна интензивност .
За разлика от изборите на 4 април 2021 година, когато пред секциите в някои европейски градове, на идващите два парламентарни вота през предходната година интензивността последователно понижа. Това се случи и на 2 октомври , когато на гласоподавателите в чужбина не им отнемаше повече от приблизително по 10-15 минути, с цел да гласоподават.
Друга основна разлика сред парламентарния избор зад граница преди година и половина и този в неделя беше сривът на една от партиите, акумулирали протестния избор през предходната година – " ИТН " . На 4 април 2021 година тя и " Демократична България " събраха над 48% от вота в чужбина, а в неделя общият резултат на досегашните съдружни сътрудници не доближи и 15%.
През тази година и половина партията на Слави Трифонов върна два неизпълнени мандата за държавно управление и провали един изпълнен, подкрепяйки импортирания от ГЕРБ избор на съмнение против кабинета " Петков ". На този декор друга партия, подкрепяща митингите през 2020 година обаче записва постоянен напредък , до момента в който стоеше в съпротива и експлоатираше антиваксърските и проруските настроения в България – " Възраждане " .
По-ниска изборна интензивност
Янко Христов е капиталов банкер и живее в Лондон от 10 години. През предходната година веднъж е член на секционна изборна комисия, само че няколкочасовото очакване при предаването на протоколите след края на изборния ден го отхвърля да повтори този опит. Според него изборната интензивност в английската столица на 2 октомври осезаемо е била по-ниска от тази на вота 2 в 1 предходната есен.
Неговите усещания се поддържат и от данните на Централната изборна комисия (ЦИК) за общата картина от вота в чужбина. На 14 ноември 2021 година зад граница гласоподаваха общо 219 656 души , до момента в който на 2 октомври до урните в чужбина отидоха 173 469 българи .
" Някои хора, с които съм приказвал, като че ли малко са се обезверили, откакто три пъти вървяха да гласоподават след митингите през 2020 година и в този момент още веднъж имаме предварителни избори ", споделя Христов пред Свободна Европа.
Като друга допустима причина за по-слабия интерес към вота той показва точно Лондонския маратон, чийто край е на няколко станции на метрото от Кенсингтън, където се намира българското посолство.
" Предполагам, че някои хора, които са тръгнали към посолството, с цел да гласоподават, е допустимо да са се отказали, тъй като безусловно не са могли да пресекат улицата по пътя натам. Други пък несъмнено въобще не са се пробвали да стигнат до него поради маратона ", прибавя Христов.
По думите му в резултатите от гласуването в Лондон в неделя липсват особени разлики с тези от вота доскоро повече от 10 месеца. Впечатление обаче прави размяната на местата на " ИТН " и " Възраждане " .
На 14 ноември 2021 година гласовете зад граница отредиха първо място на Движение за права и свободи пред " Продължаваме промяната " (ПП), " ИТН " (ИТН), ГЕРБ, " Демократична България " (ДБ), " Възраждане " и Българска социалистическа партия.
В неделя подреждането беше съвсем същото с две отчетливи разлики – партията на Костадин Костадинов събра над 11 000 гласа повече, изкачвайки се на трета позиция, до момента в който тази на Слави Трифонов се срина до шесто място.
Всички губят, с изключение на " Възраждане " и Движение за права и свободи
Тази наклонност се вижда и в данните от вота в Лондон. Христов счита, че роля за това е изиграло както държанието на Има Такъв Народ, по този начин и разочарованието на част от гласоподавателите на Политическа партия, които обичайно търсят нова партия, за която да гласоподават на всеки последващи избори.
Малко по-ниска изборна интензивност и напредък на " Възраждане " вижда и журналистката Мартина Шопова-Янев , която от 6 години живее във Виена – друга европейска столица с огромна българска диаспора, в която на изборите на 4 април 2021 година имаше опашки пред някои секции.
" Всички губят гласове в Австрия, като се изключи " Възраждане " и Движение за права и свободи ", споделя тя, признавайки, че ѝ е мъчно да си изясни всеобщия български избор на Запад за партията на Костадинов в случай, че водачът ѝ неведнъж се афишира за излизане на България от Европейския съюз и НАТО.
" До огромна степен гласовете за Има Такъв Народ преди, а в този момент за " Възраждане ", евентуално са от хора, които не са изключително интегрирани в локалното общество – не приказват добре езика или работят в доста затворена среда измежду сънародници, да вземем за пример. Целият им балон продължава да е български – осведомят се от български медии, постоянно не изключително качествени. На този декор стартира да играе и носталгията ", прибавя Мартина която е и координатор за Австрия на акцията за засичане на изборни нарушавания " Ти броиш ", основана от " Демократична България ".
Носталгияте е това, на което обръща внимание и Мартин Димитров , който учи магистратура по обществена администрация във виенския кампус на Централноевропейския университет. През 2011 година той е измежду българските студенти, които откриват изборна секция в Глазгоу, Шотландия.
" В чужбина постоянно се демонстрира тази динамичност на патритично насочения избор, който идеализира българското. Това се случва освен измежду гласоподавателите от очебийно работническата класа, само че и измежду доста студенти ", разяснява Димитров във връзка възхода на " Възраждане " и късия триумф на " ИТН " през предходната година.
Като образец той споделя, че на президентските избори преди 11 години, извоювани от Росен Плевнелиев, мощен резултат измежду студентите в секцията му в Глазгоу са записали претенденти като артиста Светльо Витков и водача на " Атака " Волен Сидеров.
Димитров не е сюрпризиран, че е резултатите от вота на 2 октомври повтарят главната част от подреждането на партиите след 14 ноември предходната година, като се изключи размяната на местата на Има Такъв Народ и " Възраждане ". Той чака, че сходно на обстановката след предходните избори, даже и да се стигне до сформиране на " някаква безпринципна коалиция ", тя надали ще издържи дълго на власт.
Кой къде завоюва по света
На 2 октомври Движение за права и свободи за втори следващ път стана първа политическа мощ измежду българите в чужбина. Движението завоюва 31,8% (54 520 гласа) от вота зад граница като съществена част от тези гласове по традиция пристигнаха от Турция . Там партията на Ахмед Доган записва 51 905 гласа. Този резултат беше с над 33 000 гласа по-малко от поддръжката на Движение за права и свободи в Турция на 14 ноември 2021 година
Подобно на изборите през предходната есен, в неделя втората партия, спечелила най-вече гласове от чужбина, беше " Продължаваме промяната " . Тя са оказа най-предпочитана от българите в 40 от общо 62 страни , в които бяха разкрити изборни секции. Политическа партия събра общо 22,2% (38 164 гласа) от задграничния избор, отстъпвайки с над 10 000 гласа от резултата си зад граница през предходната година.
Отбелязалата максимален скок " Възраждане " се подреди на трето място в чужбина, събирайки 14,4% (24 785 гласа) в неделя. Тя се оказа победител в гласуването в Испания , Италия , Чехия , Русия , Молдова , Кипър , Йордания , Южна Африка , Тунис и Австралия .
В неделя " Демократична България " записва спад в резултата си зад граница по отношение на изборите на 14 ноември 2021 година с 678 гласа, събирайки 9,8% (16 894 гласа) от вота в чужбина. Обединението въпреки всичко завоюва първото място в общо три страни – Япония , Южна Корея и Иран .
от ГЕРБ пък събраха на 2 октомври 8,9% (15 409 гласа) зад граница. Всъщност на предишните избори партията на Бойко Борисов получи с над 2300 гласа повече, само че поради по-високата изборна интензивност тогава завоюва по-малък дял от вота – 7,9%. Сега ГЕРБ беше най-предпочетената групировка от българите, живеещи в Сърбия , Северна Македония , Черна гора , Саудитска Арабия , Ливан и Алжир .
" ИТН " , която остана под 4-процентовата преграда за влизане в Народното събрание в неделя, разумно не завоюва гласуването в нито една страна отвън България. Има Такъв Народ получи 4,7% (8131 гласа) от вота в чужбина, достигайки до третото място в единствено две страни – Исландия и Южна Корея.
Последните две обединения в бъдещия парламент – Българска социалистическа партия и " Български напредък " (БВ) на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев, не записаха изключително огромни резултати зад граница. Левицата остана седма с 2,1% (3652 гласа), а БВ – осма с 1,9% (3400 гласа). Българска социалистическа партия изгуби обичайно първото си място в Русия от " Възраждане ", а партията на Янев pone съумя да завоюва вота в Армения .
Лондон, 2 октомври 2022 година Времето е слънчево и безшумно. Идеални условия за обичайния Лондонски маратон, който тази година беше отсрочен поради COVID-19. Мащабите на това съревнование са големи – то притегля стотици хиляди претенденти от целия свят, от които до присъединяване се позволяват по над 50 хиляди.
Това е повода огромна част от центъра на Лондон безусловно да бъде блокирана от съображения за сигурност. Това е обикновено за сходно събитие, само че за хилядите българи, които са поискали да гласоподават в този ден в английската столица, полицейските блокади по-скоро са били още един демотивиращ фактор. В неделя Лондон не беше изключение от наклонността към по-слаба изборна интензивност .
За разлика от изборите на 4 април 2021 година, когато пред секциите в някои европейски градове, на идващите два парламентарни вота през предходната година интензивността последователно понижа. Това се случи и на 2 октомври , когато на гласоподавателите в чужбина не им отнемаше повече от приблизително по 10-15 минути, с цел да гласоподават.
Друга основна разлика сред парламентарния избор зад граница преди година и половина и този в неделя беше сривът на една от партиите, акумулирали протестния избор през предходната година – " ИТН " . На 4 април 2021 година тя и " Демократична България " събраха над 48% от вота в чужбина, а в неделя общият резултат на досегашните съдружни сътрудници не доближи и 15%.
През тази година и половина партията на Слави Трифонов върна два неизпълнени мандата за държавно управление и провали един изпълнен, подкрепяйки импортирания от ГЕРБ избор на съмнение против кабинета " Петков ". На този декор друга партия, подкрепяща митингите през 2020 година обаче записва постоянен напредък , до момента в който стоеше в съпротива и експлоатираше антиваксърските и проруските настроения в България – " Възраждане " .
По-ниска изборна интензивност
Янко Христов е капиталов банкер и живее в Лондон от 10 години. През предходната година веднъж е член на секционна изборна комисия, само че няколкочасовото очакване при предаването на протоколите след края на изборния ден го отхвърля да повтори този опит. Според него изборната интензивност в английската столица на 2 октомври осезаемо е била по-ниска от тази на вота 2 в 1 предходната есен.
Неговите усещания се поддържат и от данните на Централната изборна комисия (ЦИК) за общата картина от вота в чужбина. На 14 ноември 2021 година зад граница гласоподаваха общо 219 656 души , до момента в който на 2 октомври до урните в чужбина отидоха 173 469 българи .
" Някои хора, с които съм приказвал, като че ли малко са се обезверили, откакто три пъти вървяха да гласоподават след митингите през 2020 година и в този момент още веднъж имаме предварителни избори ", споделя Христов пред Свободна Европа.
Като друга допустима причина за по-слабия интерес към вота той показва точно Лондонския маратон, чийто край е на няколко станции на метрото от Кенсингтън, където се намира българското посолство.
" Предполагам, че някои хора, които са тръгнали към посолството, с цел да гласоподават, е допустимо да са се отказали, тъй като безусловно не са могли да пресекат улицата по пътя натам. Други пък несъмнено въобще не са се пробвали да стигнат до него поради маратона ", прибавя Христов.
По думите му в резултатите от гласуването в Лондон в неделя липсват особени разлики с тези от вота доскоро повече от 10 месеца. Впечатление обаче прави размяната на местата на " ИТН " и " Възраждане " .
На 14 ноември 2021 година гласовете зад граница отредиха първо място на Движение за права и свободи пред " Продължаваме промяната " (ПП), " ИТН " (ИТН), ГЕРБ, " Демократична България " (ДБ), " Възраждане " и Българска социалистическа партия.
В неделя подреждането беше съвсем същото с две отчетливи разлики – партията на Костадин Костадинов събра над 11 000 гласа повече, изкачвайки се на трета позиция, до момента в който тази на Слави Трифонов се срина до шесто място.
Всички губят, с изключение на " Възраждане " и Движение за права и свободи
Тази наклонност се вижда и в данните от вота в Лондон. Христов счита, че роля за това е изиграло както държанието на Има Такъв Народ, по този начин и разочарованието на част от гласоподавателите на Политическа партия, които обичайно търсят нова партия, за която да гласоподават на всеки последващи избори.
Малко по-ниска изборна интензивност и напредък на " Възраждане " вижда и журналистката Мартина Шопова-Янев , която от 6 години живее във Виена – друга европейска столица с огромна българска диаспора, в която на изборите на 4 април 2021 година имаше опашки пред някои секции.
" Всички губят гласове в Австрия, като се изключи " Възраждане " и Движение за права и свободи ", споделя тя, признавайки, че ѝ е мъчно да си изясни всеобщия български избор на Запад за партията на Костадинов в случай, че водачът ѝ неведнъж се афишира за излизане на България от Европейския съюз и НАТО.
" До огромна степен гласовете за Има Такъв Народ преди, а в този момент за " Възраждане ", евентуално са от хора, които не са изключително интегрирани в локалното общество – не приказват добре езика или работят в доста затворена среда измежду сънародници, да вземем за пример. Целият им балон продължава да е български – осведомят се от български медии, постоянно не изключително качествени. На този декор стартира да играе и носталгията ", прибавя Мартина която е и координатор за Австрия на акцията за засичане на изборни нарушавания " Ти броиш ", основана от " Демократична България ".
Носталгияте е това, на което обръща внимание и Мартин Димитров , който учи магистратура по обществена администрация във виенския кампус на Централноевропейския университет. През 2011 година той е измежду българските студенти, които откриват изборна секция в Глазгоу, Шотландия.
" В чужбина постоянно се демонстрира тази динамичност на патритично насочения избор, който идеализира българското. Това се случва освен измежду гласоподавателите от очебийно работническата класа, само че и измежду доста студенти ", разяснява Димитров във връзка възхода на " Възраждане " и късия триумф на " ИТН " през предходната година.
Като образец той споделя, че на президентските избори преди 11 години, извоювани от Росен Плевнелиев, мощен резултат измежду студентите в секцията му в Глазгоу са записали претенденти като артиста Светльо Витков и водача на " Атака " Волен Сидеров.
Димитров не е сюрпризиран, че е резултатите от вота на 2 октомври повтарят главната част от подреждането на партиите след 14 ноември предходната година, като се изключи размяната на местата на Има Такъв Народ и " Възраждане ". Той чака, че сходно на обстановката след предходните избори, даже и да се стигне до сформиране на " някаква безпринципна коалиция ", тя надали ще издържи дълго на власт.
Кой къде завоюва по света На 2 октомври Движение за права и свободи за втори следващ път стана първа политическа мощ измежду българите в чужбина. Движението завоюва 31,8% (54 520 гласа) от вота зад граница като съществена част от тези гласове по традиция пристигнаха от Турция . Там партията на Ахмед Доган записва 51 905 гласа. Този резултат беше с над 33 000 гласа по-малко от поддръжката на Движение за права и свободи в Турция на 14 ноември 2021 година
Подобно на изборите през предходната есен, в неделя втората партия, спечелила най-вече гласове от чужбина, беше " Продължаваме промяната " . Тя са оказа най-предпочитана от българите в 40 от общо 62 страни , в които бяха разкрити изборни секции. Политическа партия събра общо 22,2% (38 164 гласа) от задграничния избор, отстъпвайки с над 10 000 гласа от резултата си зад граница през предходната година.
Отбелязалата максимален скок " Възраждане " се подреди на трето място в чужбина, събирайки 14,4% (24 785 гласа) в неделя. Тя се оказа победител в гласуването в Испания , Италия , Чехия , Русия , Молдова , Кипър , Йордания , Южна Африка , Тунис и Австралия .
В неделя " Демократична България " записва спад в резултата си зад граница по отношение на изборите на 14 ноември 2021 година с 678 гласа, събирайки 9,8% (16 894 гласа) от вота в чужбина. Обединението въпреки всичко завоюва първото място в общо три страни – Япония , Южна Корея и Иран .
от ГЕРБ пък събраха на 2 октомври 8,9% (15 409 гласа) зад граница. Всъщност на предишните избори партията на Бойко Борисов получи с над 2300 гласа повече, само че поради по-високата изборна интензивност тогава завоюва по-малък дял от вота – 7,9%. Сега ГЕРБ беше най-предпочетената групировка от българите, живеещи в Сърбия , Северна Македония , Черна гора , Саудитска Арабия , Ливан и Алжир .
" ИТН " , която остана под 4-процентовата преграда за влизане в Народното събрание в неделя, разумно не завоюва гласуването в нито една страна отвън България. Има Такъв Народ получи 4,7% (8131 гласа) от вота в чужбина, достигайки до третото място в единствено две страни – Исландия и Южна Корея.
Последните две обединения в бъдещия парламент – Българска социалистическа партия и " Български напредък " (БВ) на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев, не записаха изключително огромни резултати зад граница. Левицата остана седма с 2,1% (3652 гласа), а БВ – осма с 1,9% (3400 гласа). Българска социалистическа партия изгуби обичайно първото си място в Русия от " Възраждане ", а партията на Янев pone съумя да завоюва вота в Армения .
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ