„По мое време какви зими имаше“ – хем е иронично

„ По мое време какви зими имаше “ – хем е иронично подхвърляне в обществените мрежи, хем си е напълно същински откъс, който младежите у нас прекомерно постоянно чуват от близки и родственици. Историите постоянно включват сняг, който постоянно вали и не се топи, преспи до колене, денонощни завършения по заснежените скатове. А в този момент какво има – пролетни температури, тиня и най-вече изсъхнал мраз в по-мрачните дни.

Наистина ли климатът се е трансформирал до такава степен, че да ни открадне зимата или снегът в спомените ни просто постоянно е по-бял от този пред очите ни? Отговорът на този въпрос няма да се откри със слушане на истории, а с вглеждане в данните.

Разлика има, само че не е тази, за която си мислим

Съществена разлика сред зимния сезон в този момент и преди 25-30 години няма, само че може да се открият промени, в случай че съпоставяме с интервала 1961-1990 година – като дори и тогава би трябвало да се върнем към детството на родените през 60-те, с цел да забележим доста повече сняг и ледени дни. Това е заключението на шефа на департамент „ Метеорология “ към Национален институт по метеорология и хидрология доцент доктор Лилия Бочева.

„ Покачването на температурите е реалност и в България, зимните температури нарастват както във всички останали месеци и като цяло, тъй че това неизбежно въздейства на типа на дъжда. Особено в ниските елементи, забележителните зимни превалявания все по-често са от дъжд “, показва тя.

Щом темповете на смяната са толкоз мудни, за какво ни се коства, че зимата внезапно се е затоплила? Според Бочева, всички имаме склонността да се вглеждаме във времето в сегашния миг и бързо да забравяме какво е било единствено преди няколко месеца. Тя дава образец – до преди дни си говорехме за това какъв брой е топла зимата, само че в действителност още в средата на октомври валя първият сняг в регионите с надморска височина над 1200 м.

Относно чувството на хората, че сезоните се изместват – есента продължава по-дълго, а пролетта стартира по-рано, специалистът е безапелационна, че това безусловно не е правилно и никога не можем да кажем, че нямаме зима през декември, а имаме през март.

„ Вярно е, че не се задържа постоянна снежна завивка, само че България е страна, която в ниските региони устойчиво задържане на снежната завивка от доста години към този момент нямаме. Много рядко се случват такива зими”, разяснява Бочева.

А дали всичко не е в нашите глави?

Защо хората идеализират детските се мемоари за зимата, в случай че формалните данни демонстрират, че тя не се е трансформирала чак толкоз?

Психологът Ралица Младенова ни води към един прекомерно логически отговор: Няма дете, чиито очи да не заблестят при типа на първия сняг. „ Децата свързват зимата с доста положителни страсти – коледна почивка, игри на открито, дарове под елхата. Имаме наклонността да идеализираме детските си мемоари, тъй като като дребни сме виждали по-хубавата страна на зимния сезон “, показва тя.

Децата намират първия сняг за нещо красиво и вълшебно, а ние, възрастните, му се ядосваме, тъй като знаем, че това значи проблеми с трафика, закъснения и какви ли още не проблеми.

По какъв метод работят сезонните промени в настроението, които усещаме всички?

„ Поради неприятните метеорологични условия, хората лимитират обществения си живот. Лятото вървим на море, излизаме, пътуваме, до момента в който зимата ограничаваме опцията да разнообразяваме по този начин всекидневието си “, отбелязва Младенова.

През зимата може да се появи така наречен сезонна меланхолия, която се въздейства от измененията в светлината. Започва през есента, когато деня става по-кратък и отшумява с настъпване на пролетта.

Възможно е настроението да се усъвършенства към коледните празници, когато прекарваме повече време с нашите близки, подаряваме и получаваме дарове.

Колкото повече време човек прекарва на открито с разнообразни интензивности и обичани занимания, толкоз по-малко ще усеща признаците на сезонната меланхолия, показва психологът.