Психолог съветва как да отлепим детето от телефона
По-малко от десетилетие след всеобщото им нахлуване в живота на хората, към този момент са налице задоволително доказателства за отрицателното въздействие, което мобилните устройства оказват върху децата, според от възрастта им и времето, което прекарват със смарт телефон или таблет в ръка.
То може да се прояви под формата на преодолими положения като възприятие на самотност, комплекси и несъответственост със средата в учебно заведение, само че също по този начин да прерасне в съществени железни отклонения. През последните две десетилетия обезпокоително нараства броят на самоубийствата измежду деца в ранна тийнейджърска възраст с ритъм, изпреварващ този на убийствата. Не за всичко може и би трябвало да бъдат винени технологиите, само че те са неоспорим фактор.
Авторът на неотдавна издадената на пазара книга „ Да отглеждаш човешки същества: Създайте колаборативно партньорство с вашето дете “ Рос Грийн (Ross Greene) е прочут психолог с дългогодишна процедура, специалист в работата с деца и техните фамилии. Разглеждайки казуса с несъразмерната приложимост на мобилни устройства от страна на подрастващите, Business Insider се базира на опита и рекомендациите на Грийн, ориентирани към родителите. Подобаващо за специалист в региона, той нито жигосва актуалните технологии, нито показва мнение, че децата би трябвало да бъдат държани встрани от тях. Вместо това той показва избрани ограничения, посредством които рисковете за децата да бъдат минимизирани.
В своята процедура Грийн е достигнал до убеждението, че когато е нужна работа върху държанието на подрастващите, обичайна идея за налагане на воля и мнение не дава мечтаните резултати.
„ Ако си мислете, че можете да упражните надзор върху крайния резултат, вие сте в цялостна илюзия. Да отглеждаш и да се грижиш за дете е на първо място да си партнираш с детето, в сравнение с да оказваш надзор над него “, счита Грийн.
С децата би трябвало да се приказва доста и непрестанно, като стремежът би трябвало да бъде за слагане на ясно дефинирани граници авансово – т.е. ограничението на времето, което детето прекарва със смарт телефона си – един от най-честите проблеми, поради които е издирван от родителите, няма да бъде належащо, в случай че авансово му е обяснено по кое време и по какъв брой време може да го употребява.
„ В доста случаи на децата е даден картбланш, говорейки за достъпа им до електроника “, акцентира главната неточност на родителите, която отключва последващия проблем с прекаляването. Мярката е нещо, което с тъга се отдава на множеството възрастни, какво да приказваме за децата с тяхната импулсивност и липса на самоконтрол.
Родителите би трябвало да устоят на изкушението да употребяват устройствата като метод да разсеят децата по време на вечеря или като форма на утешение по време на спор. Вместо това устройства като смарт телефон или таблет би трябвало да бъдат предоставени на детето с ясно открити граници през цялото време, тъй че децата да са наясно по какъв метод могат да ги употребяват. Дори да сте изпуснали момента, това не е съдбовно, вдъхва кураж Грийн – значимото е на първо място да разберете какви тъкмо са упованията ви и да ги декларирате пред децата
Относно метода на излагане на тези упования, той поучава това да стане посредством разговор с детето, тъй че и то да може да изрази желанията и възприятията си. Всъщност, съгласно него не родителите, а децата би трябвало да получат думата първи, защото те нормално реагират с по-голямо оскърбление и опозиция против наложените от родителите ограничавания.
„ Работил съм с деца, които прекарват изключително доста време с устройства, за които узнавам, че нямат другари, нито знаят по какъв начин да завързват другарства, не се усещат харесвани и не се сещат за нищо друго, с което да се занимават “, споделя Грийн. В този случай персоналните устройства се трансформират в своего рода другари за тези деца.
Ако всичко това не бъде изговорено и родителите въобще не научат за същината на казуса, само че побързат да наложат рестрикции и да лишават привилегии на децата, това ще нанесе повече щета, в сравнение с изгода, защото по този метод ще лишат детето от единствения му отдушник.
Друг чест случай е в привличането, което някои деца изпитват към технологиите, не тъй като имат някакъв проблем като гореспоменатия, а от досада. В този случай Грийн не показва решение, с изключение на нуждата от намиране на решение, което да удовлетворява и двете страни (родител – дете). За родителите остава предизвикването да се опитат по-упорито да намерят способи, по които да концентрират и задържат вниманието на децата върху други действия.
„ Понякога се постанова да се потрудим в действителност крепко, с цел да измислим метод да преодолеем обещано затруднение, изпречило се на пътя на детето “, споделя Грийн.
То може да се прояви под формата на преодолими положения като възприятие на самотност, комплекси и несъответственост със средата в учебно заведение, само че също по този начин да прерасне в съществени железни отклонения. През последните две десетилетия обезпокоително нараства броят на самоубийствата измежду деца в ранна тийнейджърска възраст с ритъм, изпреварващ този на убийствата. Не за всичко може и би трябвало да бъдат винени технологиите, само че те са неоспорим фактор.
Авторът на неотдавна издадената на пазара книга „ Да отглеждаш човешки същества: Създайте колаборативно партньорство с вашето дете “ Рос Грийн (Ross Greene) е прочут психолог с дългогодишна процедура, специалист в работата с деца и техните фамилии. Разглеждайки казуса с несъразмерната приложимост на мобилни устройства от страна на подрастващите, Business Insider се базира на опита и рекомендациите на Грийн, ориентирани към родителите. Подобаващо за специалист в региона, той нито жигосва актуалните технологии, нито показва мнение, че децата би трябвало да бъдат държани встрани от тях. Вместо това той показва избрани ограничения, посредством които рисковете за децата да бъдат минимизирани.
В своята процедура Грийн е достигнал до убеждението, че когато е нужна работа върху държанието на подрастващите, обичайна идея за налагане на воля и мнение не дава мечтаните резултати.
„ Ако си мислете, че можете да упражните надзор върху крайния резултат, вие сте в цялостна илюзия. Да отглеждаш и да се грижиш за дете е на първо място да си партнираш с детето, в сравнение с да оказваш надзор над него “, счита Грийн.
С децата би трябвало да се приказва доста и непрестанно, като стремежът би трябвало да бъде за слагане на ясно дефинирани граници авансово – т.е. ограничението на времето, което детето прекарва със смарт телефона си – един от най-честите проблеми, поради които е издирван от родителите, няма да бъде належащо, в случай че авансово му е обяснено по кое време и по какъв брой време може да го употребява.
„ В доста случаи на децата е даден картбланш, говорейки за достъпа им до електроника “, акцентира главната неточност на родителите, която отключва последващия проблем с прекаляването. Мярката е нещо, което с тъга се отдава на множеството възрастни, какво да приказваме за децата с тяхната импулсивност и липса на самоконтрол.
Родителите би трябвало да устоят на изкушението да употребяват устройствата като метод да разсеят децата по време на вечеря или като форма на утешение по време на спор. Вместо това устройства като смарт телефон или таблет би трябвало да бъдат предоставени на детето с ясно открити граници през цялото време, тъй че децата да са наясно по какъв метод могат да ги употребяват. Дори да сте изпуснали момента, това не е съдбовно, вдъхва кураж Грийн – значимото е на първо място да разберете какви тъкмо са упованията ви и да ги декларирате пред децата
Относно метода на излагане на тези упования, той поучава това да стане посредством разговор с детето, тъй че и то да може да изрази желанията и възприятията си. Всъщност, съгласно него не родителите, а децата би трябвало да получат думата първи, защото те нормално реагират с по-голямо оскърбление и опозиция против наложените от родителите ограничавания.
„ Работил съм с деца, които прекарват изключително доста време с устройства, за които узнавам, че нямат другари, нито знаят по какъв начин да завързват другарства, не се усещат харесвани и не се сещат за нищо друго, с което да се занимават “, споделя Грийн. В този случай персоналните устройства се трансформират в своего рода другари за тези деца.
Ако всичко това не бъде изговорено и родителите въобще не научат за същината на казуса, само че побързат да наложат рестрикции и да лишават привилегии на децата, това ще нанесе повече щета, в сравнение с изгода, защото по този метод ще лишат детето от единствения му отдушник.
Друг чест случай е в привличането, което някои деца изпитват към технологиите, не тъй като имат някакъв проблем като гореспоменатия, а от досада. В този случай Грийн не показва решение, с изключение на нуждата от намиране на решение, което да удовлетворява и двете страни (родител – дете). За родителите остава предизвикването да се опитат по-упорито да намерят способи, по които да концентрират и задържат вниманието на децата върху други действия.
„ Понякога се постанова да се потрудим в действителност крепко, с цел да измислим метод да преодолеем обещано затруднение, изпречило се на пътя на детето “, споделя Грийн.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ