По конституционни и основни права в общия случай референдуми не

По конституционни и съществени права в общия случай референдуми не се организират, те са изключени от опцията за гласоподаване на жителите. Това изясни в предаването „ Преди всички “ Атанас Славов , учител по конституционно право в Софийския университет, откакто ГЕРБ отсрочи ратификацията на Истанбулската спогодба, а Българска социалистическа партия предлага референдум за документа. Не бих подкрепил провеждането на референдум по този въпрос, уточни Славов:     
Не мисля, че провеждането на референдум по подобен въпрос е добра концепция от чисто конституционна позиция. Има действителна заплаха един подобен референдум да влезе в колизия с Конституцията, тъй като самата тя подсигурява огромна част от правата, уредени в Конвенцията. Има и други интернационалните актове, гарантиращи част от тези права. Тоест, ние какво ще питаме българските жители – да се подсигуряват ли права, които към този момент са обезпечени от национални и интернационалните актове.

Формално видяно, защото конвенцията е интернационален акт, законът за директното присъединяване планува опция преди ратификацията на един интернационален контракт да може да се организира референдум, само че тази опция по принцип се употребява за интернационалните контракти, които имат политически или боен темперамент, които плануват участие в някаква интернационална организация. За мен екстравагантна е самата концепция по интернационален контракт, който урежда съществени права на индивида, да има гласоподаване на референдум. От тази позиция аз виждам по-скоро колизия с Конституцията.

Има опция, в случай че Народното събрание въпреки всичко вземе решение за осъществяване на референдум, Конституционният съд да се произнесе дали едно такова решение е конституционосъобразно, удостовери Славов.

За страдание, институциите в този случай не си свършиха добре подготвителната работа - всяко въвеждане на интернационална спогодба е придружено с разяснителина и просветителна акция, както и с обществено показване на пакет от промени във вътрешното законодателство, посочи още Славов:

Проблем в тази спогодба в действителност няма - приказвам от позиция на правила на правото, на отбрана на конституционни права, само че явно напълно целеустремено в българския спор бяха вкарани тематики, които ги няма в Конвенцията: това са тематиките за така наречения трети пол, за гей браковете. И явно тези групи, които вкараха сходни тематики, реализираха своята цел. Всъщност дебатът беше не дали да се ратифицира Конвенцията, дебатът беше за упадъчното влияние на Европа в България.
Произнасянето на Конституционния съд за сходство на Конвенцията с Конституцията преди ратификацията, е задоволително влиятелен и сигурен механизъм за изчистване на вероятни исблъсъци, счита Славов. По думите му, това е най-чистият механизъм. Славов добави, че може да се употребява и разновидността с обяснителната декларация при ратификация. 
Все отново имаме конституционни процедури и по-добре е те да бъдат спазени, а уредниците на тази истерична акция, която се организира сега, значително си изгърмяха патроните. Не бива да имаме подозрения, че това беше проведена акция, която реализира своите цели. Имаше няколко разнообразни направления, само че сигурно, в това число като опорни точки, сходна акция се е провела в Армения, доста сходна като тази, като съществени послания.

Истината е, че в едно общество, което не е изцяло ценностно интегрирано в европейското културно пространство, сходни диспути са вероятни. От друга страна чувствителността по част от поставените въпроси, които не са в Конвенцията - точно трети пол и еднополови бракове, е законна сензитивност, доколкото сходни диспути не се водят в България и елементарно може да се манипулира общественото мнение.

Цялото изявление чуйте в звуковия файл.