В планината спасяват по един човек на три дни
По един човек на всеки три дни са спасявали от Планинската избавителна работа към БЧК през предходната година. Това сочат данни, предоставени на „ Монитор “.
95 избавителни акции са били извършени в планината през 2017 година, като настрана е била оказана помощ при 2670 случая на ски писти. На 2780 индивида пък общо са помогнали доброволческите отряди. Три пък са избавителните акции от началото на годината до момента, демонстрира още справката.
От ПСС обаче не желаят да разясняват какъв брой средства са им коствали общо акциите, тъй като съгласно тях главната цел на службата е човешкия живот и оказването на помощ на нуждаещи се в планината.
„ Въпросът за цената на избавителната акция не е преди всичко, защото всеки планински избавител се образова през цялото време, че човешкият живот няма цена “, разяснява организационният секретар в ПСС към БЧК Пламен Павлов. Той изясни, че изразходваните за акции средства включват непрекъсната подготвеност на Службата за реакция, както и директните разноски по съответна избавителна акция.
„ Тъй като главната част от спасителите са доброволци, те не получават заплащане за присъединяване си в избавителните акции. Едновременно с това, с цел да се включат в избавителната задача, те напущат роботното си място, отделят от персоналното си време, което също е сериозен разход, който няма по какъв начин да се пресметна във финансови средства “, изясни Павлов.
Случаите на ски писта по принцип са 100% застраховани, защото това е включено в цената на картата. Половината от хората, избавени от екипите на ПСС, също са били застраховани. 30 на 100 са заплатили цената на избавителната акция в брой, а 20 на 100 не са платили и разноските остават за службата.
„ Ние не разделяме хората на застраховани и незастраховани. Оставаме всичко на тяхната съвест. Те вземат решение на благосклонност дали ще внесат сумата за акцията по спасяването им. Все отново ние сме работа, която оказва помощ на хората, задачата ни не е да събираме пари “, разяснява и спасителят с 40-годишен опит в планината Иван Драгошинов. Според него от ден на ден хора подписват планински застраховки и лека-полека се трансформира културата ни в това отношение.
„ Преди години, когато се вкара рисковата планинска застраховка, доста хора бяха срещу нея. Дори такива, които работят в планината. Знаете, че за българина е ужасно да му бръкнат в джоба. Другата прекаленост е, че множеството хора считат, че няма да им се случи нищо и няма за какво да заплащат застраховка за няколко визити в планината. А 35 лв. не са кой знае какъв брой. Всичко опира до просвета. Защо на открито съблюдаваме разпоредбите, а тук не?, изясни той.
Най-честата неточност, която позволяват хората, подхванали поход в планината, е, че не преценят добре физическите и психическите си благоприятни условия.
95 избавителни акции са били извършени в планината през 2017 година, като настрана е била оказана помощ при 2670 случая на ски писти. На 2780 индивида пък общо са помогнали доброволческите отряди. Три пък са избавителните акции от началото на годината до момента, демонстрира още справката.
От ПСС обаче не желаят да разясняват какъв брой средства са им коствали общо акциите, тъй като съгласно тях главната цел на службата е човешкия живот и оказването на помощ на нуждаещи се в планината.
„ Въпросът за цената на избавителната акция не е преди всичко, защото всеки планински избавител се образова през цялото време, че човешкият живот няма цена “, разяснява организационният секретар в ПСС към БЧК Пламен Павлов. Той изясни, че изразходваните за акции средства включват непрекъсната подготвеност на Службата за реакция, както и директните разноски по съответна избавителна акция.
„ Тъй като главната част от спасителите са доброволци, те не получават заплащане за присъединяване си в избавителните акции. Едновременно с това, с цел да се включат в избавителната задача, те напущат роботното си място, отделят от персоналното си време, което също е сериозен разход, който няма по какъв начин да се пресметна във финансови средства “, изясни Павлов.
Случаите на ски писта по принцип са 100% застраховани, защото това е включено в цената на картата. Половината от хората, избавени от екипите на ПСС, също са били застраховани. 30 на 100 са заплатили цената на избавителната акция в брой, а 20 на 100 не са платили и разноските остават за службата.
„ Ние не разделяме хората на застраховани и незастраховани. Оставаме всичко на тяхната съвест. Те вземат решение на благосклонност дали ще внесат сумата за акцията по спасяването им. Все отново ние сме работа, която оказва помощ на хората, задачата ни не е да събираме пари “, разяснява и спасителят с 40-годишен опит в планината Иван Драгошинов. Според него от ден на ден хора подписват планински застраховки и лека-полека се трансформира културата ни в това отношение.
„ Преди години, когато се вкара рисковата планинска застраховка, доста хора бяха срещу нея. Дори такива, които работят в планината. Знаете, че за българина е ужасно да му бръкнат в джоба. Другата прекаленост е, че множеството хора считат, че няма да им се случи нищо и няма за какво да заплащат застраховка за няколко визити в планината. А 35 лв. не са кой знае какъв брой. Всичко опира до просвета. Защо на открито съблюдаваме разпоредбите, а тук не?, изясни той.
Най-честата неточност, която позволяват хората, подхванали поход в планината, е, че не преценят добре физическите и психическите си благоприятни условия.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ