Мораториумът по кредитите означава несвършена работа на правителството
По данни на Българска народна банка, размерът на заемите под мораториум поради последствията от пандемията, в края на ноември е 8.2 милиарда лв.. От тях към 6.5 милиарда лева са на предприятия, а към 1.6 милиарда лева – на семейства.
Изненадващо или не, само че месец преди този момент съвкупният размер на заемите под мораториум беше над 9.1 милиарда лв..
Потърсихме Калин Христов, подуправител на Българска народна банка, началник на ръководство „ Емисионно” да разяснява тази разлика. Той изясни, че ноември е бил нулев месец, тъй като до края на октомври е завършила остарялата интервенция по договарянето, а новата, за която срокът за заявки е до 23 март т.г., е била утвърдена от Българска народна банка на 11 декември предходната година.
Делът на заемите под мораториум към края на октомври е бил 15% от кредитния портфейл на банките , а малко преди Коледа е паднал на към 13%, разясниха търговски банкери. По-голямата част от от заемите под мораторим обаче са били насъбрани в първите месеци на рецесията, а с приближаване на септемврийския краен период за подаване на заявки техният брой е намалял фрапантно.
Това обаче беше
преди новата вълна на растеж на заболеваемостта от вируса,
както и преди новите ограничаващи ограничения. При променените условия в този момент още веднъж има интерес от банкови клиенти, които за пръв път са се озовали с понижени приходи.
Според подуправителя на Българска народна банка в огромна степен мораториумът е привършен като инструмент и продължаването му не носи основни изгоди. " Мораториумите са положителни за краткотрайно решение. Проблеми на платежоспособността не могат да се решат с такива ограничения и те с времето стават все по-неефективни. Сектори с такива дълготрайни проблеми би трябвало да се адресират по други способи - с фискална политика или държавна поддръжка ", разяснява той.
Христов признава, че неговото мнение е в прорез с вижданията на сътрудниците му. Но той е уверен, че безкрайното продължение на мораториума наподобява на палеативно лекуване на рак в терминална фаза на бизнеси, ударени с цялата мощ на пандемията, които и преди нея не са били в цветущо здраве. Мораториумът защищава и тях, и банките, от изписването на заемите им като неприятни, само че банкрутите по този начин или другояче няма по какъв начин да бъдат избегнати.
Мораториумът е по-скоро механизъм за подкрепяне на банките , в сравнение с клиентите.
Той дава опция те краткотрайно да не прибягват към преструктуриране на заеми и надлежно отсрочва начисляването на хранителни запаси за загуби и съхранява капитала им.
За сметка на това неналичието на приходи от вноски за по-дълъг интервал би могла да се отрази отрицателно на ликвидността на банките, което до момента не се случва поради продължаващия растеж на депозитите.
Дори и без мораториум, при неспособност на клиент да си заплаща, банкерите биха създали същото с разликата, че това би им коствало повече старания и време, защото няма да има повсеместен метод.
Междувременно се надигнаха
гласове, че мораториумът е недействителен ,
тъй като трябвало да се вкара със закон.
Христов отхвърли смисъла на тези мнения. Според него - по инструкциите на Европейския банков орган, мораториум може да бъде осъществен по два метода. Ако се прави частен мораториум, то банките оферират „ протокола” за него, а Българска народна банка в унисон с условията на ЕБО го приема. Това, съгласно Христов е по-добрият метод, тъй като е по-бърз като реакция, а и се осъществя на високо техническо и професионално равнище, което няма по какъв начин да се случи при възможни политически прения по съответен закон в Народното събрание.
Вторият вид - с приемането на закон от Народното събрание, би разводнил казуса.
Оказа се, че позицията на Христов не е глас в пустиня. Редица търговски банкери споделиха в персонални диалози, че съня на мораториума не може да продължава до безконечност, тъй като един ден ще се събудим с доста неприятни заеми. Освен това, те чакат през 2022- 2023 година да има повдигане на лихвите по заемите, тъй като ще се усили провизирането, а и рисковата награда по заемите.
Предшественикът на Христов на поста в Българска народна банка – Емил Хърсев, е още по-краен. Интересът на жителите е всеки да си връща заемите, които е взел от банките. Няма интерес на жителите някой да вземе пари и да не ги върне, тъй като това са парите на самите жители.
"Дълбокият интерес на всичк и хора е да има работещ бизнес, да има банкова система и да има финанси, договорите би трябвало да се извършват " , сподели Хърсев. Но финансовия бранш се притиска да замразява заеми и да даде опция на кредитополучателя да се измъкне, в това число и да го докара до незаконната мисъл да не върне заема, добави той.
Хърсев акцентира, че по тази причина се вършат и стрес тестванията на банките, с цел да е ясно какво се прави в рецесии: "Икономиката работи с опасности, които би трябвало да се ръководят рационално. Но това решение е безусловно нерационално " , безапелационен беше Хърсев и посочи, че не може за това, че няколко седмици не е работила стопанската система да се удължи с година и половина на калпак връщането на заемите.
" Това значи повишаване на риска и всяка една от финансовите институции постоянно оттук насетне да поставя едни рискови съставни елементи в лихвите. Означава да плащаме доста по-високи лихви, да имаме доста по-труден достъп до заем. Да прекосяваме на доста все по-дивашки способи на кредитиране ".
По думите на финансиста
Европейската централна банка приказва за зелени схеми ,
само че в това време сама признава, че не знаят какво да вършат. Той акцентира, че европейските банки са по-зле от българските: "Статистиката демонстрира, че банковите провали в Европа, приблизително, са доста по-сериозни от тези в България даже и след 90-те години ".
Европейският банков контрол, съгласно Хърсев, е просто един щемпел за сигурност. Така в вложителите се създавало чувството, че нещата при банките са под надзор, тъй като те другояче не вярвали.
Параметри
Българска народна банка утвърди на 11 декември 2020 година искане на Асоциацията на банките в България за удължение на периодите в мораториума върху заплащанията. Промените са:
- удължение на периода за подаване на претенции от клиенти на банките за отлагане на отговорности – до 23 март 2021 г.;
- удължение на периода за утвърждение на тези претенции от страна на банките – до 31 март 2021 г.;
- удължение на крайния период за отлагане на отговорности на клиентите на банките – до 31 декември 2021 година, само че не повече от 9 месеца
- въвеждане на условие отговорностите, обект на мораториум, да са били постоянни или с просрочие под 90 дни към датата на подаване на настояването за разсрочване;
- въвеждане на опция отговорностите, за които е било подадено искане за отлагане преди 30 септември 2020 година, да могат да бъдат в допълнение отсрочвани, като общият интервал на всички отсрочки не надвишава 9 месеца.
Изненадващо или не, само че месец преди този момент съвкупният размер на заемите под мораториум беше над 9.1 милиарда лв..
Потърсихме Калин Христов, подуправител на Българска народна банка, началник на ръководство „ Емисионно” да разяснява тази разлика. Той изясни, че ноември е бил нулев месец, тъй като до края на октомври е завършила остарялата интервенция по договарянето, а новата, за която срокът за заявки е до 23 март т.г., е била утвърдена от Българска народна банка на 11 декември предходната година.
Делът на заемите под мораториум към края на октомври е бил 15% от кредитния портфейл на банките , а малко преди Коледа е паднал на към 13%, разясниха търговски банкери. По-голямата част от от заемите под мораторим обаче са били насъбрани в първите месеци на рецесията, а с приближаване на септемврийския краен период за подаване на заявки техният брой е намалял фрапантно.
Това обаче беше
преди новата вълна на растеж на заболеваемостта от вируса,
както и преди новите ограничаващи ограничения. При променените условия в този момент още веднъж има интерес от банкови клиенти, които за пръв път са се озовали с понижени приходи.
Според подуправителя на Българска народна банка в огромна степен мораториумът е привършен като инструмент и продължаването му не носи основни изгоди. " Мораториумите са положителни за краткотрайно решение. Проблеми на платежоспособността не могат да се решат с такива ограничения и те с времето стават все по-неефективни. Сектори с такива дълготрайни проблеми би трябвало да се адресират по други способи - с фискална политика или държавна поддръжка ", разяснява той.
Христов признава, че неговото мнение е в прорез с вижданията на сътрудниците му. Но той е уверен, че безкрайното продължение на мораториума наподобява на палеативно лекуване на рак в терминална фаза на бизнеси, ударени с цялата мощ на пандемията, които и преди нея не са били в цветущо здраве. Мораториумът защищава и тях, и банките, от изписването на заемите им като неприятни, само че банкрутите по този начин или другояче няма по какъв начин да бъдат избегнати.
Мораториумът е по-скоро механизъм за подкрепяне на банките , в сравнение с клиентите.
Той дава опция те краткотрайно да не прибягват към преструктуриране на заеми и надлежно отсрочва начисляването на хранителни запаси за загуби и съхранява капитала им.
За сметка на това неналичието на приходи от вноски за по-дълъг интервал би могла да се отрази отрицателно на ликвидността на банките, което до момента не се случва поради продължаващия растеж на депозитите.
Дори и без мораториум, при неспособност на клиент да си заплаща, банкерите биха създали същото с разликата, че това би им коствало повече старания и време, защото няма да има повсеместен метод.
Междувременно се надигнаха
гласове, че мораториумът е недействителен ,
тъй като трябвало да се вкара със закон.
Христов отхвърли смисъла на тези мнения. Според него - по инструкциите на Европейския банков орган, мораториум може да бъде осъществен по два метода. Ако се прави частен мораториум, то банките оферират „ протокола” за него, а Българска народна банка в унисон с условията на ЕБО го приема. Това, съгласно Христов е по-добрият метод, тъй като е по-бърз като реакция, а и се осъществя на високо техническо и професионално равнище, което няма по какъв начин да се случи при възможни политически прения по съответен закон в Народното събрание.
Вторият вид - с приемането на закон от Народното събрание, би разводнил казуса.
Оказа се, че позицията на Христов не е глас в пустиня. Редица търговски банкери споделиха в персонални диалози, че съня на мораториума не може да продължава до безконечност, тъй като един ден ще се събудим с доста неприятни заеми. Освен това, те чакат през 2022- 2023 година да има повдигане на лихвите по заемите, тъй като ще се усили провизирането, а и рисковата награда по заемите.
Предшественикът на Христов на поста в Българска народна банка – Емил Хърсев, е още по-краен. Интересът на жителите е всеки да си връща заемите, които е взел от банките. Няма интерес на жителите някой да вземе пари и да не ги върне, тъй като това са парите на самите жители.
"Дълбокият интерес на всичк и хора е да има работещ бизнес, да има банкова система и да има финанси, договорите би трябвало да се извършват " , сподели Хърсев. Но финансовия бранш се притиска да замразява заеми и да даде опция на кредитополучателя да се измъкне, в това число и да го докара до незаконната мисъл да не върне заема, добави той.
Хърсев акцентира, че по тази причина се вършат и стрес тестванията на банките, с цел да е ясно какво се прави в рецесии: "Икономиката работи с опасности, които би трябвало да се ръководят рационално. Но това решение е безусловно нерационално " , безапелационен беше Хърсев и посочи, че не може за това, че няколко седмици не е работила стопанската система да се удължи с година и половина на калпак връщането на заемите.
" Това значи повишаване на риска и всяка една от финансовите институции постоянно оттук насетне да поставя едни рискови съставни елементи в лихвите. Означава да плащаме доста по-високи лихви, да имаме доста по-труден достъп до заем. Да прекосяваме на доста все по-дивашки способи на кредитиране ".
По думите на финансиста
Европейската централна банка приказва за зелени схеми ,
само че в това време сама признава, че не знаят какво да вършат. Той акцентира, че европейските банки са по-зле от българските: "Статистиката демонстрира, че банковите провали в Европа, приблизително, са доста по-сериозни от тези в България даже и след 90-те години ".
Европейският банков контрол, съгласно Хърсев, е просто един щемпел за сигурност. Така в вложителите се създавало чувството, че нещата при банките са под надзор, тъй като те другояче не вярвали.
Параметри
Българска народна банка утвърди на 11 декември 2020 година искане на Асоциацията на банките в България за удължение на периодите в мораториума върху заплащанията. Промените са:
- удължение на периода за подаване на претенции от клиенти на банките за отлагане на отговорности – до 23 март 2021 г.;
- удължение на периода за утвърждение на тези претенции от страна на банките – до 31 март 2021 г.;
- удължение на крайния период за отлагане на отговорности на клиентите на банките – до 31 декември 2021 година, само че не повече от 9 месеца
- въвеждане на условие отговорностите, обект на мораториум, да са били постоянни или с просрочие под 90 дни към датата на подаване на настояването за разсрочване;
- въвеждане на опция отговорностите, за които е било подадено искане за отлагане преди 30 септември 2020 година, да могат да бъдат в допълнение отсрочвани, като общият интервал на всички отсрочки не надвишава 9 месеца.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ