Алфа Рисърч: За 33 процента от българите 2019-а е била добра, за 14 - лоша
По-богатите и по-младите са станали по-малко щастливи, а по-възрастните и по-бедните – по-малко нещастни. Това демонстрира декемврийско изследване на " Алфа рисърч ", тествало равносметката на българите за отиващата си година.
Личната равносметка на българите за 2019-а продължава в общи линии позитивната наклонност, присъща за последните пет години. Двойно по-голям % (33%) правят оценка миналата година като по-добра за тях, в сравнение с тези, за които тя е била по-лоша (14%). Остава обаче най-значим делът (53%) на хората, които не виждат смяна в личния си живот и благоприятни условия – нито за положително, нито за неприятно.
На този декор прави усещане един забавен акцент в публичните настройки. Въпреки разтварящата се ножица сред положителни и отрицателни оценки, е налице прочут спад както в едните, по този начин и в другите. На позитивните – от 35 на 33 на 100, на негативните – от 19 на 14 на 100. Дали това е моментно съмнение, или начало на по-сериозна смяна, ще стане ясно през идната година. Към момента обаче анализът сочи, че оптимизмът понижава главно измежду по-високо статусните групи, а скептицизмът – измежду по-нискостатусните. Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60 годишните, на които следва прекосяването в различен житейски стадий, пенсионния, с всички произлизащи от това промени в самостоятелния стандарт, изключително поради нерадостната вероятност на ощетеното от втория дирек първо потомство пенсионери.
В електорален проект ГЕРБ остава първа политическа мощ. Подкрепата за тази партия е 21.7%, а за БСП - 18.2%. Респективно водачът на ръководещите Бойко Борисов (29.6%) продължава да е със значимо по-високо доверие от водача на опозицията Корнелия Нинова (20.8%).
Новоучредената (макар и към момента нерегистрирана) партия на Слави Трифонов има евентуалната поддръжка на 8.6% от гласоподавателите и конкурира Движение за права и свободи (7.8%) за третото място. На този стадий е мъчно да се каже, дали декларираните благосклонности ще се трансфорат в действителна поддръжка, още повече, че профилът на техните последователи остава към момента прекомерно неразбираем. За момента по-ясно се открояват така наречен " мобилни гласоподаватели ", чийто избор бързо се активизира, само че и бързо се демобилизира: най-младите до 30-годишна възраст, обезсърчени и разочаровани хора от по-малките обитаеми места.
През 2019-а продължи ерозията в поддръжката за националистическите партии. Тандемът ВМРО-НФСБ има доверието на 5.3%, а Атака – на 1.4%. Лидерите им също гладко губят публично въздействие: утвърждението за Красимир Каракачанов спада от 22.5% до 18.9%, през последната година доверието във Валери Симеонов остава на ниво 9.1%, а във Волен Сидеров 6.4%.
Първата изборна година на Демократична България донесе на обединяването мандат в Европейския парламент и положително показване в пропорционалния избор за общински съветници и районни кметове в София. Цялостната електорална поддръжка за тях укрепва до 5.1%. Предизвикателство обаче продължава бъде слабото наличие отвън столицата.
Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители на организация Алфа Рисърч. Представените данни са от извършеното в периода 5 - 12 декември 2019г. национално-представително изследване измежду извадка от 1017 пълнолетни жители.
Личната равносметка на българите за 2019-а продължава в общи линии позитивната наклонност, присъща за последните пет години. Двойно по-голям % (33%) правят оценка миналата година като по-добра за тях, в сравнение с тези, за които тя е била по-лоша (14%). Остава обаче най-значим делът (53%) на хората, които не виждат смяна в личния си живот и благоприятни условия – нито за положително, нито за неприятно.
На този декор прави усещане един забавен акцент в публичните настройки. Въпреки разтварящата се ножица сред положителни и отрицателни оценки, е налице прочут спад както в едните, по този начин и в другите. На позитивните – от 35 на 33 на 100, на негативните – от 19 на 14 на 100. Дали това е моментно съмнение, или начало на по-сериозна смяна, ще стане ясно през идната година. Към момента обаче анализът сочи, че оптимизмът понижава главно измежду по-високо статусните групи, а скептицизмът – измежду по-нискостатусните. Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60 годишните, на които следва прекосяването в различен житейски стадий, пенсионния, с всички произлизащи от това промени в самостоятелния стандарт, изключително поради нерадостната вероятност на ощетеното от втория дирек първо потомство пенсионери.
В електорален проект ГЕРБ остава първа политическа мощ. Подкрепата за тази партия е 21.7%, а за БСП - 18.2%. Респективно водачът на ръководещите Бойко Борисов (29.6%) продължава да е със значимо по-високо доверие от водача на опозицията Корнелия Нинова (20.8%).
Новоучредената (макар и към момента нерегистрирана) партия на Слави Трифонов има евентуалната поддръжка на 8.6% от гласоподавателите и конкурира Движение за права и свободи (7.8%) за третото място. На този стадий е мъчно да се каже, дали декларираните благосклонности ще се трансфорат в действителна поддръжка, още повече, че профилът на техните последователи остава към момента прекомерно неразбираем. За момента по-ясно се открояват така наречен " мобилни гласоподаватели ", чийто избор бързо се активизира, само че и бързо се демобилизира: най-младите до 30-годишна възраст, обезсърчени и разочаровани хора от по-малките обитаеми места.
През 2019-а продължи ерозията в поддръжката за националистическите партии. Тандемът ВМРО-НФСБ има доверието на 5.3%, а Атака – на 1.4%. Лидерите им също гладко губят публично въздействие: утвърждението за Красимир Каракачанов спада от 22.5% до 18.9%, през последната година доверието във Валери Симеонов остава на ниво 9.1%, а във Волен Сидеров 6.4%.
Първата изборна година на Демократична България донесе на обединяването мандат в Европейския парламент и положително показване в пропорционалния избор за общински съветници и районни кметове в София. Цялостната електорална поддръжка за тях укрепва до 5.1%. Предизвикателство обаче продължава бъде слабото наличие отвън столицата.
Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители на организация Алфа Рисърч. Представените данни са от извършеното в периода 5 - 12 декември 2019г. национално-представително изследване измежду извадка от 1017 пълнолетни жители.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ