“Плющеше като бесен.Всичко мокро: дърветата, паветата, града... Вън всичко бягаше под покрив и

“Плющеше като гневен.Всичко мокро:
дърветата, паветата, града...
Вън всичко бягаше под покрив
и единствено те стояха на дъжда.
Унесени.Отнесени.Немирни.
Два жарки лъча в мокрото кълбо.
По всяка възможност безквартирни,
но приютени в своята обич.
Чадърът черен старешки разперил,
подминах ги,изгледах ги на кръв.
А скрито си въздъхнах:Ах,до през вчерашния ден
и мене ме валеше дъжд подобен...
Прибран на изсъхнало горе в свойта стая
ги стрелнах през дъждовните стъкла:
две мокри птици гонеха трамвая,
бездомни,ала имащи безкрая...
И от зениците ми заваля. ”