Мартин Денев: Новият ми албум е музика от запечатани мигове
Пловдивският музикант, композитор и диджей Мартин Денев евентуално е измежду най-известните българи в Бали. Новата 2022-ра обаче я посрещна под тепетата. През декември излезе следващият му албум “Polaroids”, с неговия план Hotel Motel. По този мотив Мартин даде изявление в " Стандарт ", където описа освен за креативните си хрумвания, само че и за уроците от живота.
Иначе в “Polaroids” той продължава да изненадва с разнообразието от стилове и жанрове в своята продукция. Този път отдава респект на екстравагантния, блестящ, приказен свят на Synth Funk и Disco, с цел да ни стопли през зимните месеци. Няма нищо меко тук, нито прекомерно тънко - музиката е сочна, дръзка и ни кара да разлюлеем бедра. Албумът пали през цялото време с аналоговата храброст на " Cocolada ", води ни на пулсиращия със светлини дансинг с " Polaroids ". А на сутринта се озоваваме в закътан крайпътен мотел с “Pool Full of Rain”, чудейки се да продължаваме ли изобщо. И най-после се предаваме на изкушението в " Big In Beijing ", тъй като, в действителност, какво има за губене? Така че, обличайте новите облекла и се пускайте - вие сте в кадър!
Албумите на Мартин Денев могат да се намерят във всички музикални платформи.
- Излезе следващият ти албум за тази година. Разкажи за него - за какво го назова „ Полароиди “? На фотоапарата „ Полароид “, който вадеше моментални фотоси ли?
- Да, тъкмо по този начин. Искаше ми се да звучи като една поредност от фотоси, от върволяк обстановки, по този начин наречените „ Кодак “ моменти. Цветни, разнородни, шантави, прочувствени или трагикомични подиуми от живота ни, само че заслужаващи щракването на обектива, най-малко в нашите очи. Спомнях си тръпката в минутите, до момента в който се проясни обликът. Не до такава степен сериозните ни прекарвания, имаше една фриволност при полароидите. И едно увещание, че всичко може да е и игра
- Името на плана ти „ Хотел Мотел “ подухва асоциация за пътешестване без последна цел – тръгваш нанякъде, спираш, когато се постанова, без предварителни резервации, без проекти, без уговорени срещи... Оставяш се на случайността, подготвен да приемеш всичките й изненади – и положителни, и неприятни. Може ли музиката да компенсира тази независимост на скитника-пътешественик, на номада, която пандемията ограничи?
- Пътуването поради самото пътешестване постоянно ме е привличало – и като тема, и като метод на живот. Много от годините ми минаха в обиколки по света, за мен беше един самобитен тест – да се озова в нови обстановки, на нови, непознати места, измежду нови хора, разнообразни на пръв взор и да си заживея. Правенето на музика е просто един различен тип странствуване, от време на време и във вътрешността. Може би частично може да компенсира тази независимост на реене, само че не изцяло. Казват, че всичко се случва в главата ни и в този смисъл може да се носим надлъж и нашир. Но друго си е да светне надписът за коланите в самолета и да запърхат пеперудите в стомаха - „ travel bug”:)
- Музиката в „ Полароиди “ звучи някак по-спокойно, като роман за събития откакто пристрастеностите са уталожени, бурята е отминала, пороят е спрял... Какво следва?
- Аз си представях албума като подиуми от филм от края на 70-те, диско и фънк епоха, когато походките са били с полюшване на бедрата и раменете. Имената на композициите са кинематографични – „ Pink Honda”, “Pool Full Of Rain”, “Big In Beijing”.. Музиката е „ feel good” и имаме варианти. Страстите са си още там, само че сме възприели и приели себе си и по трасето сме изхвърлили доста от илюзиите си през прозореца. Но от този акт ни е олекнало, отдъхнали сме си и сме освободили нови пространства за изненади. Имам една доста обичана максима – „ аз съм реалист – чакам чудеса “.
- Всъщност 2021 година се оказа доста плодотворна за теб. Във време, когато концертите и изявите са неразрешени или лимитирани, ти издаде няколко албума, в разнообразни стилове, с разнообразни страсти, разнообразни настроения и картини. Като теглиш чертата, каква е равносметката?
- Наистина беше продуктивна година в последна сметка, изненадващо и за самия мен. Започнах с Garage House за американския лейбъл Plastik People, оттова Балкански етно албум с Martin Denev Ethno Venture, след това Down Tempo Electronica албум с плана ми Citronade, след това Afro House ремикс за моя надарен съгражданин Mr.Moon; участвах в една доста забавна компилация на актьори, основани в Азия, издадена от Тайландския лейбъл Cosmic Tiger и най-после синтезаторен фънк с " Хотел Мотел ", публикуван от Issamin, Австралия. Доста шарено. В този аспект съм удовлетворен от 2021, колкото и необичайно да звучи.
- Целият свят търпи промяна, тя се случва без значение от нашето предпочитание, желаеме или не – би трябвало да се променим - и нашия живот, и в персонален проект. Каква е твоята персонална промяна и какви са уроците, които научи?
- Понякога, с цел да продължиш напред, би трябвало да направиш крачка обратно. Също по този начин аз схващам тази крачка като част от един по-голям цикъл, не сама по себе си. Като че ли се научих да одобрявам по-лесно, да се прегрупирам без непотребен звук и мрънкане и да пресявам значимото за мен. Научих се да правя оценка повече дните си и да не изгубвам време в ненужности. И да не пресилвам с проектите.
- Напуснал си България при започване на 90-те и за първи път се задържаш толкоз дълго тук. Какво ти даде тази „ нова “ локация и какво ти липсва?
- Даде ми скъпи моменти със сина ми и фамилията. Той е на седем, свири на китара и пиано, учи в Музикалното учебно заведение и е доста значимо за мен да съм в близост тъкмо в тези години. Прекарваме доста време дружно и му изяснявам, че и двамата сме късметлии, че имаме този късмет. Аз съм го нямал. Какво ми липсва – след съвсем 10 години живот на Бали ми липсват усмихнатите лица, вероятната хубост на взаимоотношенията, океана и безгрижието. Залезите, жуженето на другите езици към мен, островните ми другари и девиза „ в случай че се чудиш какво тъкмо да правиш, иди на плажа “. Заедността, мъдростта и избора да сме по-добри един към различен. Храната, солената кожа, аромата на франджипани заран. Да спрем дотук ;)
- В края на предходната година си пожелавахме да се върнем към предходния си метод на живот - подобен, какъвто е бил преди пандемията. Сега това като че ли към този момент е невероятно – някои неща май се трансформираха окончателно. Какво очакваш за 2022 година и какво си пожелаваш?
- Очаквам още една неразбираема, безредна, спорна, объркана и объркваща година, само че в същото време изпълнена с прелестни моменти с обичани хора. Музика от албума на плана ми Citronade е определена за австралийския ефирен сериал „ Пет спални “, тъй че ще звучим от австралийските тв приемници. През февруари съм поканен в Аруба на едномесечна Артистична резиденция от уредниците на Caribbean Sea Jazz Festival за записване на една комбинация, да показва последните си планове и за няколко уъркшопа по музикална продукция. Надявам се да има опция да се пътува, притискам палци. Пожелавам здраве, естествено, музата да е с мен и да имаме обилие от тези мигове, полароидните.
АВТОР ДАНИЕЛА КАЗАНДЖИЕВА
Свързани вести Пловдивчанинът Мартин Денев - скитникът импровизатор от Хавана до Бали
Иначе в “Polaroids” той продължава да изненадва с разнообразието от стилове и жанрове в своята продукция. Този път отдава респект на екстравагантния, блестящ, приказен свят на Synth Funk и Disco, с цел да ни стопли през зимните месеци. Няма нищо меко тук, нито прекомерно тънко - музиката е сочна, дръзка и ни кара да разлюлеем бедра. Албумът пали през цялото време с аналоговата храброст на " Cocolada ", води ни на пулсиращия със светлини дансинг с " Polaroids ". А на сутринта се озоваваме в закътан крайпътен мотел с “Pool Full of Rain”, чудейки се да продължаваме ли изобщо. И най-после се предаваме на изкушението в " Big In Beijing ", тъй като, в действителност, какво има за губене? Така че, обличайте новите облекла и се пускайте - вие сте в кадър!
Албумите на Мартин Денев могат да се намерят във всички музикални платформи.
- Излезе следващият ти албум за тази година. Разкажи за него - за какво го назова „ Полароиди “? На фотоапарата „ Полароид “, който вадеше моментални фотоси ли?
- Да, тъкмо по този начин. Искаше ми се да звучи като една поредност от фотоси, от върволяк обстановки, по този начин наречените „ Кодак “ моменти. Цветни, разнородни, шантави, прочувствени или трагикомични подиуми от живота ни, само че заслужаващи щракването на обектива, най-малко в нашите очи. Спомнях си тръпката в минутите, до момента в който се проясни обликът. Не до такава степен сериозните ни прекарвания, имаше една фриволност при полароидите. И едно увещание, че всичко може да е и игра
- Името на плана ти „ Хотел Мотел “ подухва асоциация за пътешестване без последна цел – тръгваш нанякъде, спираш, когато се постанова, без предварителни резервации, без проекти, без уговорени срещи... Оставяш се на случайността, подготвен да приемеш всичките й изненади – и положителни, и неприятни. Може ли музиката да компенсира тази независимост на скитника-пътешественик, на номада, която пандемията ограничи?
- Пътуването поради самото пътешестване постоянно ме е привличало – и като тема, и като метод на живот. Много от годините ми минаха в обиколки по света, за мен беше един самобитен тест – да се озова в нови обстановки, на нови, непознати места, измежду нови хора, разнообразни на пръв взор и да си заживея. Правенето на музика е просто един различен тип странствуване, от време на време и във вътрешността. Може би частично може да компенсира тази независимост на реене, само че не изцяло. Казват, че всичко се случва в главата ни и в този смисъл може да се носим надлъж и нашир. Но друго си е да светне надписът за коланите в самолета и да запърхат пеперудите в стомаха - „ travel bug”:)
- Музиката в „ Полароиди “ звучи някак по-спокойно, като роман за събития откакто пристрастеностите са уталожени, бурята е отминала, пороят е спрял... Какво следва?
- Аз си представях албума като подиуми от филм от края на 70-те, диско и фънк епоха, когато походките са били с полюшване на бедрата и раменете. Имената на композициите са кинематографични – „ Pink Honda”, “Pool Full Of Rain”, “Big In Beijing”.. Музиката е „ feel good” и имаме варианти. Страстите са си още там, само че сме възприели и приели себе си и по трасето сме изхвърлили доста от илюзиите си през прозореца. Но от този акт ни е олекнало, отдъхнали сме си и сме освободили нови пространства за изненади. Имам една доста обичана максима – „ аз съм реалист – чакам чудеса “.
- Всъщност 2021 година се оказа доста плодотворна за теб. Във време, когато концертите и изявите са неразрешени или лимитирани, ти издаде няколко албума, в разнообразни стилове, с разнообразни страсти, разнообразни настроения и картини. Като теглиш чертата, каква е равносметката?
- Наистина беше продуктивна година в последна сметка, изненадващо и за самия мен. Започнах с Garage House за американския лейбъл Plastik People, оттова Балкански етно албум с Martin Denev Ethno Venture, след това Down Tempo Electronica албум с плана ми Citronade, след това Afro House ремикс за моя надарен съгражданин Mr.Moon; участвах в една доста забавна компилация на актьори, основани в Азия, издадена от Тайландския лейбъл Cosmic Tiger и най-после синтезаторен фънк с " Хотел Мотел ", публикуван от Issamin, Австралия. Доста шарено. В този аспект съм удовлетворен от 2021, колкото и необичайно да звучи.
- Целият свят търпи промяна, тя се случва без значение от нашето предпочитание, желаеме или не – би трябвало да се променим - и нашия живот, и в персонален проект. Каква е твоята персонална промяна и какви са уроците, които научи?
- Понякога, с цел да продължиш напред, би трябвало да направиш крачка обратно. Също по този начин аз схващам тази крачка като част от един по-голям цикъл, не сама по себе си. Като че ли се научих да одобрявам по-лесно, да се прегрупирам без непотребен звук и мрънкане и да пресявам значимото за мен. Научих се да правя оценка повече дните си и да не изгубвам време в ненужности. И да не пресилвам с проектите.
- Напуснал си България при започване на 90-те и за първи път се задържаш толкоз дълго тук. Какво ти даде тази „ нова “ локация и какво ти липсва?
- Даде ми скъпи моменти със сина ми и фамилията. Той е на седем, свири на китара и пиано, учи в Музикалното учебно заведение и е доста значимо за мен да съм в близост тъкмо в тези години. Прекарваме доста време дружно и му изяснявам, че и двамата сме късметлии, че имаме този късмет. Аз съм го нямал. Какво ми липсва – след съвсем 10 години живот на Бали ми липсват усмихнатите лица, вероятната хубост на взаимоотношенията, океана и безгрижието. Залезите, жуженето на другите езици към мен, островните ми другари и девиза „ в случай че се чудиш какво тъкмо да правиш, иди на плажа “. Заедността, мъдростта и избора да сме по-добри един към различен. Храната, солената кожа, аромата на франджипани заран. Да спрем дотук ;)
- В края на предходната година си пожелавахме да се върнем към предходния си метод на живот - подобен, какъвто е бил преди пандемията. Сега това като че ли към този момент е невероятно – някои неща май се трансформираха окончателно. Какво очакваш за 2022 година и какво си пожелаваш?
- Очаквам още една неразбираема, безредна, спорна, объркана и объркваща година, само че в същото време изпълнена с прелестни моменти с обичани хора. Музика от албума на плана ми Citronade е определена за австралийския ефирен сериал „ Пет спални “, тъй че ще звучим от австралийските тв приемници. През февруари съм поканен в Аруба на едномесечна Артистична резиденция от уредниците на Caribbean Sea Jazz Festival за записване на една комбинация, да показва последните си планове и за няколко уъркшопа по музикална продукция. Надявам се да има опция да се пътува, притискам палци. Пожелавам здраве, естествено, музата да е с мен и да имаме обилие от тези мигове, полароидните.
АВТОР ДАНИЕЛА КАЗАНДЖИЕВА
Свързани вести Пловдивчанинът Мартин Денев - скитникът импровизатор от Хавана до Бали
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ