Дядо Николай за крематориумите: Изгарянето на човеци е поругаване на Бога!
Пловдивският митрополит Николай популяризира послание по отношение на употребата на крематориуми, съобщи репортер на Plovdiv24.bg.
Обръщението си той изпраща до Гроздан Караджов, зам.-министър ръководител и министър на районното развиване и благоустройството, до Борислав Сандов, зам.-министър-председател и министър на околната среда и водите, до вр. и.д. Пламен Трифонов, Началник на Регионална дирекция за народен строителен надзор - София, до инж. Мария Дончева, шеф на Регионална дирекция за народен строителен надзор – Пловдив, до Ивайло Йотков, шеф на Регионална ревизия по околната среда и водите – Пловдив, до Здравко Димитров, кмет на Община Пловдив, до инж. Александър Държиков, ръководител на Общински съвет Пловдив и до освещения клир на Пловдивска епархия.
Ето какво се споделя в него:
" Обични господа, братя и сестри,
за голямо наше страдание още веднъж се постанова да се занимаваме с тематиката за построяването и употребата на съоръжения за изгаряне на човешки тела, така наречен крематориуми. Поводът са сведенията, които получихме за планове за разширение и увеличение на потенциала на позволения крематориум в град Пловдив и за построяването на още един нов подобен.
Всички християни са чували фразата: " пръст си и в пръст ще се върнеш “ (Бит. 3:19). Бог е основал индивида от пръст и е повелил след гибелта му тленните му остатъци да бъдат предадени назад на пръстта. Това е християнската религия и това е християнската процедура от повече от две хиляди години насам. Всеки кръстен християнин има правото да бъде заровен като подобен. Има свещеното право след гибелта тялото му да бъде положено в земята, където неподвижен да дочака деня на Великото Второ Пришествие Христово. Така са заровени нашите родители и нашите прародители. Така държим да бъдем заровени и ние и нашите правилни. Всеки знае какво е възприятието, когато застанеш пред гроба на починал родственик. Там, пред гробовете на нашите близки ние знаем и имаме вяра, че Бог е с тях и те са при Бога. Там ние усещаме техния дух и усещаме, че те са с нас. Изгаряйки телата на нашите близки, ние на практика се отхвърляме от тях! Това е светотатство и по отношение на мъртвите, и по отношение на живите!
Кощунство е, тъй като тялото на християнина, живо или бездиханно, е храм на Светия Дух (1. Кор. 6:19), храм на живия Бог (2. Кор. 6:16) и с него не може да се прави каквото е угодно или комфортно някому. Не може то да се осакатява приживе или изгаря след гибелта. С тялото на индивида, основано по Божий облик и сходство, би трябвало да се отнасяме с страхопочитание и заветен боязън. Към тези, които биха дръзнали да изгорят храм, или даже една икона, ние заслужено бихме се отнесли с пренебрежение и бихме определили, че кощунстват и поругават Бога. Питам, не е ли още по-голямо светотатство да посегнеш на храма на живия Бог – човешкото тяло. Свети деятел Павел ни предизвестява, че " който разори Божия храм, него Бог ще разори “ (1Кор.3:17), се отнася в цялостна степен и в цялостна мяра и за тези, които поругават или позволяват да бъдат поругавани човешките тела след гибелта им.
Доколкото разбираме, за разширението на крематориум или за създаване на нов крематориум, държавните органи е трябвало да проведат и са провели процедура по " оценка за влияние върху околната среда. “Интересно дали при тази оценка държавните органи взимат поради въздействието на едно или друго " капиталово желание “ и върху духовната околна среда? Важно ли е за тях, че с изключение на, че ще дишаме въздух, нечист с частици пепел от изгорени човешки тела, ние сътворяваме една отровена духовна атмосфера? Атмосфера на пренебрежение към индивида?
Че с помощта на такива " капиталови планове “ и на благосклонното отношение на държавните органи към тях, като към бизнес, се стига до там на човешкото тяло да се гледа чисто и просто като на отпадъчен материал? Като някакъв старомоден апарат, пренебрегнат на вторични първични материали, от който можем да извлечем и продадем потребните елементи, а непотребните остатъци да унищожим, несъмнено, отново против възнаграждение?
Нима не се вижда директната връзка сред влошените човешки взаимоотношения през последните десетилетия и възникването на крематориумите, т.е. на концепцията, че човешките тела могат да се горят? Нима разрушаването на духовната околна среда не е също толкоз, в случай че не и по-страшно от физическото замърсяване и увреждане на природата, за която страната и нейните органи толкоз се грижат? Разбира се, органите по запазване на околната среда ще ми отговорят, че в техните закони сходни условия няма и че те не дават отговор за духовното и за душата. Е, добре! Църквата обаче дава отговор. Аз давам отговор и всеки духовник дава отговор. По този въпрос и всеки мирянин – християнин и християнка, дават отговор. И аз ви споделям, че изгарянето на индивиди е поругаване на Бога, а Бог осквернен не трябва. Реализирането на сходни бизнес-намерения рано или късно ще свърши зле. Казвам го, с цел да не кажат, че не са били предизвестени.
Разбирам, че градските гробища са претъпкани и че общините изпитват усложнения при разкриването на нови и нови гробни полета. Един учредителен проблем не може да става причина за основаване на честен и нравствен проблем. Всеки от нас има скъпи покойници, които лежат в гробове, там, където сме родени, където сме израсли и където сме живели.
Няма нищо по-редно и по-правилно, когато пристигна часът всеки един от нас да се показа пред Бога, той да бъде положен в гробовете на своите родители, предци и прародители. Да бъдем дружно с тези, които са ни основали и отгледали, и които ще се радват още веднъж да бъдат дружно с нас, до момента в който дружно чакаме Съдния ден. Искам да кажа, че в България има задоволително гробове на покойници, които могат да одобряват техните наследници и че аргументът, че наследниците трябвало да бъдат изгаряни като езичници, тъй като нямало места, е подвеждащ и погрешен. Просто се пробват да ни накарат да свикнем с мисълта, че изгарянето на човешки тела е просто едно потребно начинание и бизнес, като всеки различен. След което да стартираме да одобряваме за естествена и всяка друга подигравка с индивида и с човешкото тяло. Както към този момент, в случай че забелязвате, започнаха.
В светлината на казаното нагоре, апелирам органите по запазване на околната среда, които организират процедури по оценка за влияние върху околната среда (ОВОС) на капиталови планове за създаване на крематориуми (инсинератори за човешки остатъци или както и да ги наричат), или за разширение на съществуващи такива, да възприемат актуалното Обръщение като изрично противоречие на една социална група – православните християни – с сходни капиталови планове, като оказващи извънредно зловредно въздействие върху околната среда, духовна и физическа. Ако ли ни кажат, че сме изпуснали някакви законови периоди за подаване на несъгласие, дано имат поради, че Божият закон и произлизащите от него нравствени правила, на които се позоваваме, работят безсрочно.
Бог да ни е на помощ!
† Пловдивски митрополит Николай
Настоящето послание ще се прочете от църковния амвон на 20.2.2022 година - Неделя на Блудния наследник, след св. Литургия.
Обръщението си той изпраща до Гроздан Караджов, зам.-министър ръководител и министър на районното развиване и благоустройството, до Борислав Сандов, зам.-министър-председател и министър на околната среда и водите, до вр. и.д. Пламен Трифонов, Началник на Регионална дирекция за народен строителен надзор - София, до инж. Мария Дончева, шеф на Регионална дирекция за народен строителен надзор – Пловдив, до Ивайло Йотков, шеф на Регионална ревизия по околната среда и водите – Пловдив, до Здравко Димитров, кмет на Община Пловдив, до инж. Александър Държиков, ръководител на Общински съвет Пловдив и до освещения клир на Пловдивска епархия.
Ето какво се споделя в него:
" Обични господа, братя и сестри,
за голямо наше страдание още веднъж се постанова да се занимаваме с тематиката за построяването и употребата на съоръжения за изгаряне на човешки тела, така наречен крематориуми. Поводът са сведенията, които получихме за планове за разширение и увеличение на потенциала на позволения крематориум в град Пловдив и за построяването на още един нов подобен.
Всички християни са чували фразата: " пръст си и в пръст ще се върнеш “ (Бит. 3:19). Бог е основал индивида от пръст и е повелил след гибелта му тленните му остатъци да бъдат предадени назад на пръстта. Това е християнската религия и това е християнската процедура от повече от две хиляди години насам. Всеки кръстен християнин има правото да бъде заровен като подобен. Има свещеното право след гибелта тялото му да бъде положено в земята, където неподвижен да дочака деня на Великото Второ Пришествие Христово. Така са заровени нашите родители и нашите прародители. Така държим да бъдем заровени и ние и нашите правилни. Всеки знае какво е възприятието, когато застанеш пред гроба на починал родственик. Там, пред гробовете на нашите близки ние знаем и имаме вяра, че Бог е с тях и те са при Бога. Там ние усещаме техния дух и усещаме, че те са с нас. Изгаряйки телата на нашите близки, ние на практика се отхвърляме от тях! Това е светотатство и по отношение на мъртвите, и по отношение на живите!
Кощунство е, тъй като тялото на християнина, живо или бездиханно, е храм на Светия Дух (1. Кор. 6:19), храм на живия Бог (2. Кор. 6:16) и с него не може да се прави каквото е угодно или комфортно някому. Не може то да се осакатява приживе или изгаря след гибелта. С тялото на индивида, основано по Божий облик и сходство, би трябвало да се отнасяме с страхопочитание и заветен боязън. Към тези, които биха дръзнали да изгорят храм, или даже една икона, ние заслужено бихме се отнесли с пренебрежение и бихме определили, че кощунстват и поругават Бога. Питам, не е ли още по-голямо светотатство да посегнеш на храма на живия Бог – човешкото тяло. Свети деятел Павел ни предизвестява, че " който разори Божия храм, него Бог ще разори “ (1Кор.3:17), се отнася в цялостна степен и в цялостна мяра и за тези, които поругават или позволяват да бъдат поругавани човешките тела след гибелта им.
Доколкото разбираме, за разширението на крематориум или за създаване на нов крематориум, държавните органи е трябвало да проведат и са провели процедура по " оценка за влияние върху околната среда. “Интересно дали при тази оценка държавните органи взимат поради въздействието на едно или друго " капиталово желание “ и върху духовната околна среда? Важно ли е за тях, че с изключение на, че ще дишаме въздух, нечист с частици пепел от изгорени човешки тела, ние сътворяваме една отровена духовна атмосфера? Атмосфера на пренебрежение към индивида?
Че с помощта на такива " капиталови планове “ и на благосклонното отношение на държавните органи към тях, като към бизнес, се стига до там на човешкото тяло да се гледа чисто и просто като на отпадъчен материал? Като някакъв старомоден апарат, пренебрегнат на вторични първични материали, от който можем да извлечем и продадем потребните елементи, а непотребните остатъци да унищожим, несъмнено, отново против възнаграждение?
Нима не се вижда директната връзка сред влошените човешки взаимоотношения през последните десетилетия и възникването на крематориумите, т.е. на концепцията, че човешките тела могат да се горят? Нима разрушаването на духовната околна среда не е също толкоз, в случай че не и по-страшно от физическото замърсяване и увреждане на природата, за която страната и нейните органи толкоз се грижат? Разбира се, органите по запазване на околната среда ще ми отговорят, че в техните закони сходни условия няма и че те не дават отговор за духовното и за душата. Е, добре! Църквата обаче дава отговор. Аз давам отговор и всеки духовник дава отговор. По този въпрос и всеки мирянин – християнин и християнка, дават отговор. И аз ви споделям, че изгарянето на индивиди е поругаване на Бога, а Бог осквернен не трябва. Реализирането на сходни бизнес-намерения рано или късно ще свърши зле. Казвам го, с цел да не кажат, че не са били предизвестени.
Разбирам, че градските гробища са претъпкани и че общините изпитват усложнения при разкриването на нови и нови гробни полета. Един учредителен проблем не може да става причина за основаване на честен и нравствен проблем. Всеки от нас има скъпи покойници, които лежат в гробове, там, където сме родени, където сме израсли и където сме живели.
Няма нищо по-редно и по-правилно, когато пристигна часът всеки един от нас да се показа пред Бога, той да бъде положен в гробовете на своите родители, предци и прародители. Да бъдем дружно с тези, които са ни основали и отгледали, и които ще се радват още веднъж да бъдат дружно с нас, до момента в който дружно чакаме Съдния ден. Искам да кажа, че в България има задоволително гробове на покойници, които могат да одобряват техните наследници и че аргументът, че наследниците трябвало да бъдат изгаряни като езичници, тъй като нямало места, е подвеждащ и погрешен. Просто се пробват да ни накарат да свикнем с мисълта, че изгарянето на човешки тела е просто едно потребно начинание и бизнес, като всеки различен. След което да стартираме да одобряваме за естествена и всяка друга подигравка с индивида и с човешкото тяло. Както към този момент, в случай че забелязвате, започнаха.
В светлината на казаното нагоре, апелирам органите по запазване на околната среда, които организират процедури по оценка за влияние върху околната среда (ОВОС) на капиталови планове за създаване на крематориуми (инсинератори за човешки остатъци или както и да ги наричат), или за разширение на съществуващи такива, да възприемат актуалното Обръщение като изрично противоречие на една социална група – православните християни – с сходни капиталови планове, като оказващи извънредно зловредно въздействие върху околната среда, духовна и физическа. Ако ли ни кажат, че сме изпуснали някакви законови периоди за подаване на несъгласие, дано имат поради, че Божият закон и произлизащите от него нравствени правила, на които се позоваваме, работят безсрочно.
Бог да ни е на помощ!
† Пловдивски митрополит Николай
Настоящето послание ще се прочете от църковния амвон на 20.2.2022 година - Неделя на Блудния наследник, след св. Литургия.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ