Пейков: Глутницата на Костадинов ми казва Ти що не си сресан бе, глей съ на кво приличаш! и Ти що си толкоз дебел бе?
Пловдивкият народен представител от ПП-ДБ Манол Пейков описа какво тъкмо се случи в Парламента през днешния ден, когато някои депутати oт неговата партия съвсем стигнаха до физическа разпра с тези от " Възраждане ".
Искам да ви опиша – от първо лице – какво се случи в Народното събрание тази заран. Денят стартира с следващата декларация на " Възраждане ", в която ни нарекоха с нормалните прилагателни, които по всякакъв начин се пробват да възстановяват и да трансфорат в устойчива двойка паралелно до нашето име: доносници, предатели, изменници и впрочем.
Стигнаха даже и до самобитно подстрекаване към протест – заявявайки, че последователите им " нямало да разрешат да се сформира държавно управление с втория мандат ", пък в случай че ще и да се наложи да " влязат вътре в Народното събрание ", с цел да го предотвратят.
Както нормално, изслушахме декларацията им безпределно учтиво – Народното събрание по тази причина е парламент, с цел да се изричат (по опция – в границите на положителния тон) разнообразни, а от време на време и мощно противоположни отзиви.
След като представителката на " Възраждане " привърши изявлението и си седна, на трибуната излезе сътрудника Явор Божанков, с цел да прочете декларация от името на нашата група – тази на ПП-ДБ.
В чудесно структурираната си и ослепително аргументирана декларация (която по този начин и не съумя да прочете до края – и която през цялото време беше посрещната с дюдюкания от хората на КК) Божанков ясно изясни, че един от най-любимите похвати на " Възраждане " (както и на кремълската агитация изобщо) е да упрекват другите в греховете, в които самите те са отговорни.
Като да вземем за пример да громиш НПО-тата, а самият ти да печелиш от такова. Или да отричаш имунизациите, откакто самият ти скрито си си сложил няколко дози.
Или да назоваваш другите " национални предатели ", когато ти самият получаваш опорките си непосредствено от Кремъл, наричаш украинските бежанци " туристи " и се заканваш (съвсем намерено, освен това!) да пратиш всички инакомислещи в Белене.
Та точно в този подтекст господин Божанков се пошегува (не зная какъв брой подходящо, само че сигурно не е кой знае какво спрямо гнусните и напълно голословни клюки, които хората " Възраждане " изричат по наш адрес всеки ден от същата тази трибуна), че, по същата логичност – логиката на похвата " крадецът вика дръжте крадеца, който те по този начин изобретателно владеят – щом назовават нас " меки китки ", нищо чудно те самите да са такива.
В този миг група " възрожденци " рипнаха на крайници и – колкото и изумително да ви наподобява – завчас скъсаха институционалния " синджир " и се завтекоха към трибуната, с цел да се саморазправят юмручно с Явор Божанков.
(Забележете: не ги възпламени констатацията, че получават нареждания непосредствено от Кремъл, само че побесняха от слагането под въпрос на половата им ориентировка!)
Нататък всичко се разви много бързо. След като изчакахме най-малко трийсетина секунди квесторите да се намесят (уви, това не се случи), аз и още няколко сътрудници се спуснахме да предпазим с телата си сътрудника Божанков, който се оказа заобиколен от подивяла от яд глутница щурмоваци.
(Тук желая да направя къса вметка и да потвърдя, че да, премислил съм го, и думата е тъкмо тази – " глутница ".
Това, което вие не знаете, тъй като остава прикрито от камерите, е че след прословутото ми изявление по адрес на КК от 26-и април, хората от партията му регулярно изпращат ударни роти на по задните редове, където всекидневно седнал съм, с цел да ме " респектират ".
Заобграждат ме трима-четири-пет души и ме подхващат: " Ти що не си сресан бе, глей съ на кво приличаш! ", " Ти що си толкова пълен бе? ", " Кви са тия мартеници, ти щъркел не си ли видял бе? ", " Очилато магаре такова " и други досадни детинщини, които множеството от нас са надраснали още в предучилищната група.
В други случаи, в които – по средата на следващото им клеветническо изявление от трибуната – не се сдържа и загатна някоя от магическите думи " Митрофанова ", " Кремъл ", " Путин " или " рубла " – най-малко 10 възродени депутати се обръщат и стартират да крещят по мен " болшевик! ", " клеветник! " и тям сходни нелепици, повтарящи се с изумително неизменност и цялостна липса на вариативност (което приказва или за прилагане на опорки по лист, или за тотална липса на контекстуално въображение).
В интерес на истината, в изключително трагични моменти измежду обръщенията им към нас избликват и малко по-витиевати изречения: " Вие сте деца на Сатаната ", " мръсни, долни гниди " и " всичките ще ви пратим в Белене " (макар да са пресъздадени по памет, цитатите са напълно точни).
Свидетел съм и на нещо напълно друго, обаче: преди два петъка, когато залата беше съвсем празна, съумях да убедя трима " възрожденци " да седнат до мен и (за моя голяма изненада) успяхме да си поговорим човешки, миролюбиво и напълно почтително – освен това повече от час. Да ви кажа, сториха ми се напълно естествени хора – със свои лични персонални драми, проблеми, несигурности, притихнал яд... Дори по едно време, заслушан в тезите и причините им, ясно си дадох сметка в коя тъкмо точка сме се разминали и раздалечили – и че нещата в последна сметка надали са чак толкоз непоправими, колкото наподобяват.)
Та по този начин, другари. След като се спуснах да защитя Божанков – от опит зная, че в подобен миг и самото наличие на другар до теб оказва помощ – нападението внезапно се насочи към мен (явно раните от 26-и април още не са зараснали – и май не се обрисува да зараснат скоро.)
Посрещнат бях първо с яростно боричкане, след това с ритници по глезените (като във водната топка – там, където камерите не виждат), сетне с дране по лицето и удари в корема (добре съм, споко, не бяха изключително силни); за ругатните и заканите даже няма да загатвам.
(Прочее, очите ми се срещнаха със същите тези хора, с които миролюбиво и човешки си говорихме преди десетина дни – и даже за момент ми се стори, че се разбираме. Сега съзрях завист в очите им; видях там желанието да раздират. Бяха също като зомбирани – инстинктът на глутницата ги беше завладял напълно.)
След като квесторите най-накрая се освèстиха и ни изведоха, КК бързо се прегрупира и изиска " трибунка " (вътрешен парламентарен формат, при който дадена парламентарна група дава публично изказване пред медиите) – с цел да изясни (да изкрещи, по-точно) по какъв начин, виждате ли, ние сме ги провокирали,ю; по какъв начин " сходни неща " били " неприемливи " и по какъв начин " тези национални предатели " трябвало да бъдат " неотложно изгонени от Народното събрание ". (Апропо, посред всичко останало назова мен и Божанков " тези с ъ щ е с т в а " и изрично съобщи, че в никакъв случай повече нямало (забележете!) да ни п о з в о л я т да излезем на парламентарната естрада.
Такива ми ти работи. После ние също излязохме на трибунка и декларирахме позиция (надявам се да сте я гледали или най-малко чули). Но не за това ми е думата.
Бих желал да ви кажа няколко неща.
На тези, дето бъркат устрема ни към пристойност и добър звук с " липса на топки ":
— Тук сме и не ни е боязън.
На тези, дето постоянно изясняват, по какъв начин " не трябвало да слизаме на тяхното равнище ":
— Всяко нещо си има граници. Има моменти, в които човек е задължен да заеме позиция.
На тези, които към момента не са сигурни в същинските претекстове на " Възраждане ":
— Четете Умберно Еко и неговите " 14 метода да разпознаем пълзящия фашизъм "
На тези, които прокламират за импийчмън и събаряне на имунитета на този или оня:
— За всяко нещо си има време. Трябва да си сортираме борбите.
И най-сетне, на всички нагоре, взети дружно:
— За да спре възходът на този кафяв популизъм, в сегашния миг са ни нужни тъкмо две неща: работещ парламент и постоянно държавно управление.
Желая ви кураж, самообладание и здрав разум, другари.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Искам да ви опиша – от първо лице – какво се случи в Народното събрание тази заран. Денят стартира с следващата декларация на " Възраждане ", в която ни нарекоха с нормалните прилагателни, които по всякакъв начин се пробват да възстановяват и да трансфорат в устойчива двойка паралелно до нашето име: доносници, предатели, изменници и впрочем.
Стигнаха даже и до самобитно подстрекаване към протест – заявявайки, че последователите им " нямало да разрешат да се сформира държавно управление с втория мандат ", пък в случай че ще и да се наложи да " влязат вътре в Народното събрание ", с цел да го предотвратят.
Както нормално, изслушахме декларацията им безпределно учтиво – Народното събрание по тази причина е парламент, с цел да се изричат (по опция – в границите на положителния тон) разнообразни, а от време на време и мощно противоположни отзиви.
След като представителката на " Възраждане " привърши изявлението и си седна, на трибуната излезе сътрудника Явор Божанков, с цел да прочете декларация от името на нашата група – тази на ПП-ДБ.
В чудесно структурираната си и ослепително аргументирана декларация (която по този начин и не съумя да прочете до края – и която през цялото време беше посрещната с дюдюкания от хората на КК) Божанков ясно изясни, че един от най-любимите похвати на " Възраждане " (както и на кремълската агитация изобщо) е да упрекват другите в греховете, в които самите те са отговорни.
Като да вземем за пример да громиш НПО-тата, а самият ти да печелиш от такова. Или да отричаш имунизациите, откакто самият ти скрито си си сложил няколко дози.
Или да назоваваш другите " национални предатели ", когато ти самият получаваш опорките си непосредствено от Кремъл, наричаш украинските бежанци " туристи " и се заканваш (съвсем намерено, освен това!) да пратиш всички инакомислещи в Белене.
Та точно в този подтекст господин Божанков се пошегува (не зная какъв брой подходящо, само че сигурно не е кой знае какво спрямо гнусните и напълно голословни клюки, които хората " Възраждане " изричат по наш адрес всеки ден от същата тази трибуна), че, по същата логичност – логиката на похвата " крадецът вика дръжте крадеца, който те по този начин изобретателно владеят – щом назовават нас " меки китки ", нищо чудно те самите да са такива.
В този миг група " възрожденци " рипнаха на крайници и – колкото и изумително да ви наподобява – завчас скъсаха институционалния " синджир " и се завтекоха към трибуната, с цел да се саморазправят юмручно с Явор Божанков.
(Забележете: не ги възпламени констатацията, че получават нареждания непосредствено от Кремъл, само че побесняха от слагането под въпрос на половата им ориентировка!)
Нататък всичко се разви много бързо. След като изчакахме най-малко трийсетина секунди квесторите да се намесят (уви, това не се случи), аз и още няколко сътрудници се спуснахме да предпазим с телата си сътрудника Божанков, който се оказа заобиколен от подивяла от яд глутница щурмоваци.
(Тук желая да направя къса вметка и да потвърдя, че да, премислил съм го, и думата е тъкмо тази – " глутница ".
Това, което вие не знаете, тъй като остава прикрито от камерите, е че след прословутото ми изявление по адрес на КК от 26-и април, хората от партията му регулярно изпращат ударни роти на по задните редове, където всекидневно седнал съм, с цел да ме " респектират ".
Заобграждат ме трима-четири-пет души и ме подхващат: " Ти що не си сресан бе, глей съ на кво приличаш! ", " Ти що си толкова пълен бе? ", " Кви са тия мартеници, ти щъркел не си ли видял бе? ", " Очилато магаре такова " и други досадни детинщини, които множеството от нас са надраснали още в предучилищната група.
В други случаи, в които – по средата на следващото им клеветническо изявление от трибуната – не се сдържа и загатна някоя от магическите думи " Митрофанова ", " Кремъл ", " Путин " или " рубла " – най-малко 10 възродени депутати се обръщат и стартират да крещят по мен " болшевик! ", " клеветник! " и тям сходни нелепици, повтарящи се с изумително неизменност и цялостна липса на вариативност (което приказва или за прилагане на опорки по лист, или за тотална липса на контекстуално въображение).
В интерес на истината, в изключително трагични моменти измежду обръщенията им към нас избликват и малко по-витиевати изречения: " Вие сте деца на Сатаната ", " мръсни, долни гниди " и " всичките ще ви пратим в Белене " (макар да са пресъздадени по памет, цитатите са напълно точни).
Свидетел съм и на нещо напълно друго, обаче: преди два петъка, когато залата беше съвсем празна, съумях да убедя трима " възрожденци " да седнат до мен и (за моя голяма изненада) успяхме да си поговорим човешки, миролюбиво и напълно почтително – освен това повече от час. Да ви кажа, сториха ми се напълно естествени хора – със свои лични персонални драми, проблеми, несигурности, притихнал яд... Дори по едно време, заслушан в тезите и причините им, ясно си дадох сметка в коя тъкмо точка сме се разминали и раздалечили – и че нещата в последна сметка надали са чак толкоз непоправими, колкото наподобяват.)
Та по този начин, другари. След като се спуснах да защитя Божанков – от опит зная, че в подобен миг и самото наличие на другар до теб оказва помощ – нападението внезапно се насочи към мен (явно раните от 26-и април още не са зараснали – и май не се обрисува да зараснат скоро.)
Посрещнат бях първо с яростно боричкане, след това с ритници по глезените (като във водната топка – там, където камерите не виждат), сетне с дране по лицето и удари в корема (добре съм, споко, не бяха изключително силни); за ругатните и заканите даже няма да загатвам.
(Прочее, очите ми се срещнаха със същите тези хора, с които миролюбиво и човешки си говорихме преди десетина дни – и даже за момент ми се стори, че се разбираме. Сега съзрях завист в очите им; видях там желанието да раздират. Бяха също като зомбирани – инстинктът на глутницата ги беше завладял напълно.)
След като квесторите най-накрая се освèстиха и ни изведоха, КК бързо се прегрупира и изиска " трибунка " (вътрешен парламентарен формат, при който дадена парламентарна група дава публично изказване пред медиите) – с цел да изясни (да изкрещи, по-точно) по какъв начин, виждате ли, ние сме ги провокирали,ю; по какъв начин " сходни неща " били " неприемливи " и по какъв начин " тези национални предатели " трябвало да бъдат " неотложно изгонени от Народното събрание ". (Апропо, посред всичко останало назова мен и Божанков " тези с ъ щ е с т в а " и изрично съобщи, че в никакъв случай повече нямало (забележете!) да ни п о з в о л я т да излезем на парламентарната естрада.
Такива ми ти работи. После ние също излязохме на трибунка и декларирахме позиция (надявам се да сте я гледали или най-малко чули). Но не за това ми е думата.
Бих желал да ви кажа няколко неща.
На тези, дето бъркат устрема ни към пристойност и добър звук с " липса на топки ":
— Тук сме и не ни е боязън.
На тези, дето постоянно изясняват, по какъв начин " не трябвало да слизаме на тяхното равнище ":
— Всяко нещо си има граници. Има моменти, в които човек е задължен да заеме позиция.
На тези, които към момента не са сигурни в същинските претекстове на " Възраждане ":
— Четете Умберно Еко и неговите " 14 метода да разпознаем пълзящия фашизъм "
На тези, които прокламират за импийчмън и събаряне на имунитета на този или оня:
— За всяко нещо си има време. Трябва да си сортираме борбите.
И най-сетне, на всички нагоре, взети дружно:
— За да спре възходът на този кафяв популизъм, в сегашния миг са ни нужни тъкмо две неща: работещ парламент и постоянно държавно управление.
Желая ви кураж, самообладание и здрав разум, другари.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ