Пловдив. Върхът в бойната дейност на Стефан Мазаков са епичните

Пловдив. Върхът в бойната активност на Стефан Мазаков са епичните боеве на Шипка на 9, 10, 11, 12 август 1877 година. Това сподели в предаването „ Със славната 2-ра Тракийска дивизия – За достойнството на България ” на Радио „ Фокус ”- Пловдив доцент доктор Петър Ненков. Когато свършват боеприпасите и настава решителния миг на багра, Стефан Мазаков и неговите приятели стартират да хвърлят камъни, дървета и труповете на починалите си приятели против настъпващия към върха войник. Така той става един от прототипите на Вазовите герои от безсмъртната ода „ Опълченците на Шипка ”. Въпреки гневния напред на аскера, руско-българския отряд на военачалник Столетов устоя натиска и отстоява свои­те позиции, с което взема решение изхода на войната и ориста на обсаде­ния в Плевенската цитадела, гарнизон на Осман паша. След като върхът е избавен и идва изпратеното от военачалник Радецки подкрепление, опълченската тайфа на Стефан Мазаков е оттеглена в тила на Шипченската позиция, заради огромните загуби /остават живи единствено 50 души от персоналния й състав / и е натоварена с защитата на пътя към Габрово. На 22 септем­ври 1877 година командирът на Първа опълченска тайфа подполков­ник Кесяков написа доклад под № 382, до началника на опълчението, генерал-майор Столетов, в който предлага унтерофицер Стефан Мазаков за проявените войнски добродетели, чудесно осъществяване на възложе­ните му обязаности и показана смелост през рисковите минути на багра при Шипка да бъде наг­раден с медал за смелост и нараснал в първи офицерски чин – прапоршчик. Вследствие на това той е награден с Георгиевски кръст – IV степен. Мазаков взема присъединяване в зимното прекосяване на Балкана през Химитлийския проход с отряда на военачалник Михаил Скобелев и в борбата при укрепени лагер Шейново, в която е разгромена и пленена Централната турска войска на Вейсел паша. В края на войната той взе участие в разпръсването на башибозушката орда в региона на Тозлука, тероризираща локалното българско население. Общо в опълчението той изкарва близо 10 меса и служи като отдельонен а след това и като взводен пълководец.
На 21 февруари 1878 година в Котел е нараснал в първи офицерски чин – прапоршчик от съветската войска и причислен в 57-ми пехотен Модлински полк, квартируващ в Одеса. Лично Царят Освободител го награждава със златна чаша, сребърен самовар и сребърна захарница. След Освобождението на България, младият офицер подава доклад до своите съветски командири да бъде отчислен от състава на Модлинския пехотен полк, с цел да продължи службата си в Българската земска армия. Той е назначен на работа в 9-та Търновска пешком тайфа на Плевенския полк. Скоро по-късно подава доклад и е изместен на работа в 4-та Карловска пешком тайфа от Източнорумелийската милиция. В Карлово се запоз­нава и влюбва в Еленка – третата, най-малка щерка на видния карловски литератор и преподавател, иконом Христо Попвасилев, обесен от турците през Страшното – 1877г. Взаимните им усеща ги водят пред брач­ния олтар. Щастието на младия офицер е безгранично. През 1885 година му се раждат в Казанлък, където е изпратен да служи две момчета близнаци – Христо и Стоян.
Цветана ТОНЧЕВА