Плиска: Първата българска столица с драматична история, опожарявана и изграждана отново
Плиска е централна резиденция на българските владетели и първа столица на ранносредовековната българска страна в продължение на повече от два века. Под руините й живее история, която би трябвало да бъде забелязана и разказана.
Към края на VII век прабългарски племена, водени от хан Аспарух, се откриват трайно на юг от река Дунав. В тази обширна низина е имало евентуално славянско население. Прабългарите поставят тук основите на българската страна през 681 година, а Плиска става нейна първа столица.
Плиска има трагична история. Била е опожарявана и изграждана още веднъж. Древната столица е издигната върху просторна открита земя, по тази причина е опасана с три отбранителни пояса. Първият, който ограждал външния град, е бил
бездънен земен трап с висок насип
Вторият е бил изработен от големи плочи, образуващи висока към 2,5 м крепостна стена. Във всички стени е имало по 2 петоъгълни кули и врата. Главният вход е бил на източната крепостна стена. Третият пояс е бил тухлено барикада, защитаващо цитаделата.
Целият град е впримчен от мрежа от секрети тунели или ходници. Сн. Wikipedia
В продължение на цели два века от основаването на българската страна през 681 до 893 година градът е основното политическо, военно, културно и икономическо средище. Наред с това обаче Плиска е и измежду най-внушителните монументи на средновековното европейско градостроителство. Разположена на кръстопът измежду обширна хълмиста околност, първата столица на българската страна е била
предпазена с мощни крепостни стени
Мястото за построяването на града не е било инцидентно определено. Като степни хора прабългарите са предпочитали равнинните терени за създаване на лагерите и селищата си.
Дворецът на хан Крум е измежду най-забележителните монументи. Интерес съставляват тайните входове, по които жителите му са можели да изоставен неусетно града. Дворецът е разполагал с огромно водохранилище и съвременни за времето си бани. Изключително огромното строителство, разгърнато през втория стадий от построяването на Плиска, се свързва
с името на хан Омуртаг
Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, така наречен дребен замък с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със комплицирана отоплителна апаратура, два езически храма и извънредно охолно декорираната тронна палата.
Именно тук поражда първата черква след покръстването, известна като царската базилика. Сн. Wikipedia
Легендите описват, че по този метод хан Омуртаг е показвал гостоприемството си към всички гости на столицата.
Третият строителен стадий е оставил за историята раннохристиянски
паметни здания с внушителни размери
Най-забележителният архитектурен монумент от това време е огромната базилика. Тя е била най-голямата християнска църква на Балканския полуостров. Огромната трикорабна базилика, дълга 100 м и необятна 30 м, е била оградена от огромен манастир със комплицирана архитектура.
Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската религия. Тук през 886 година княз Борис I e приел учениците на основателите на славянската книжовност братята Кирил и Методий.
При археологически разкопки е открит бронзов медальон, прочут като розетата от Плиска. Той датира от интервала VII-IX век и по всяка възможност е употребен за
астрономически калкулации
Според експерти седемте лъча на розетата символизират седемте планети, познати в древността – Слънце, Луна, Марс, Юпитер, Венера и Сатурн. На гърба на медальона пък е изобразен рунически знак – знак на българския господ Тангра. Някога той е бил употребен и от българския владетелски жанр Дуло.
Император Никифор атакува Плиска и пирува 3 дни, като изпразва избите с вино на хан Крум. Сн. Wikipedia
Тази находка е една от най-известните от предхристиянския интервал в историята ни. Според някои създатели дружно с античния български календар тя служи като доказателство за необятните астрономически знания на античните българи.
Малко прочут и доста любопитен факт е, че
розетата била считана за амулет
Здравето, щастието, шансът били за този, който я носи. Дали това е истина или легенда – ще си остане мистерия, през днешния ден тя се съхранява в Националния исторически музей.
Първата ни столица е била голям град за времето си, с изключителна защитна система. В историята на България Плиска се е вписала като един от най-великите градове.
Към края на VII век прабългарски племена, водени от хан Аспарух, се откриват трайно на юг от река Дунав. В тази обширна низина е имало евентуално славянско население. Прабългарите поставят тук основите на българската страна през 681 година, а Плиска става нейна първа столица.
Плиска има трагична история. Била е опожарявана и изграждана още веднъж. Древната столица е издигната върху просторна открита земя, по тази причина е опасана с три отбранителни пояса. Първият, който ограждал външния град, е бил
бездънен земен трап с висок насип
Вторият е бил изработен от големи плочи, образуващи висока към 2,5 м крепостна стена. Във всички стени е имало по 2 петоъгълни кули и врата. Главният вход е бил на източната крепостна стена. Третият пояс е бил тухлено барикада, защитаващо цитаделата.
Целият град е впримчен от мрежа от секрети тунели или ходници. Сн. Wikipedia
В продължение на цели два века от основаването на българската страна през 681 до 893 година градът е основното политическо, военно, културно и икономическо средище. Наред с това обаче Плиска е и измежду най-внушителните монументи на средновековното европейско градостроителство. Разположена на кръстопът измежду обширна хълмиста околност, първата столица на българската страна е била
предпазена с мощни крепостни стени
Мястото за построяването на града не е било инцидентно определено. Като степни хора прабългарите са предпочитали равнинните терени за създаване на лагерите и селищата си.
Дворецът на хан Крум е измежду най-забележителните монументи. Интерес съставляват тайните входове, по които жителите му са можели да изоставен неусетно града. Дворецът е разполагал с огромно водохранилище и съвременни за времето си бани. Изключително огромното строителство, разгърнато през втория стадий от построяването на Плиска, се свързва
с името на хан Омуртаг
Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, така наречен дребен замък с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със комплицирана отоплителна апаратура, два езически храма и извънредно охолно декорираната тронна палата.
Именно тук поражда първата черква след покръстването, известна като царската базилика. Сн. Wikipedia
Легендите описват, че по този метод хан Омуртаг е показвал гостоприемството си към всички гости на столицата.
Третият строителен стадий е оставил за историята раннохристиянски
паметни здания с внушителни размери
Най-забележителният архитектурен монумент от това време е огромната базилика. Тя е била най-голямата християнска църква на Балканския полуостров. Огромната трикорабна базилика, дълга 100 м и необятна 30 м, е била оградена от огромен манастир със комплицирана архитектура.
Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската религия. Тук през 886 година княз Борис I e приел учениците на основателите на славянската книжовност братята Кирил и Методий.
При археологически разкопки е открит бронзов медальон, прочут като розетата от Плиска. Той датира от интервала VII-IX век и по всяка възможност е употребен за
астрономически калкулации
Според експерти седемте лъча на розетата символизират седемте планети, познати в древността – Слънце, Луна, Марс, Юпитер, Венера и Сатурн. На гърба на медальона пък е изобразен рунически знак – знак на българския господ Тангра. Някога той е бил употребен и от българския владетелски жанр Дуло.
Император Никифор атакува Плиска и пирува 3 дни, като изпразва избите с вино на хан Крум. Сн. Wikipedia
Тази находка е една от най-известните от предхристиянския интервал в историята ни. Според някои създатели дружно с античния български календар тя служи като доказателство за необятните астрономически знания на античните българи.
Малко прочут и доста любопитен факт е, че
розетата била считана за амулет
Здравето, щастието, шансът били за този, който я носи. Дали това е истина или легенда – ще си остане мистерия, през днешния ден тя се съхранява в Националния исторически музей.
Първата ни столица е била голям град за времето си, с изключителна защитна система. В историята на България Плиска се е вписала като един от най-великите градове.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ