Плевнелиев си мери боя с Радев
Плевнелиев не стопира да броди из малките екрани – по тази причина го назовавам „ скитник “. В общата ни памет, това, в действителност, е приветлив облик – изключително в случай че имаме поради героят на Радж Капур от популярния филм „ Бродяга “.
Измежду другите смисли на думата „ скитник “ най-подходящи за Плевнелиев са „ нещастник “, също и „ друмник “ – като си има поради, по какъв начин се лута Пл. сред другите си животи. Това разяснява в профила си във Facebook Росен Плевнелиев.
Не са подобаващи „ голтак “ или „ босяк “ тъй като нашият човек е премного състоятелен - въпреки че до момента благосъстоянието му се изяснява с сантименталния факт, че е спал по немските „ паркинзи “ при започване на 90-те години.
От там наподобява е прихванал нахалството си, което демонстрираше цели пет години.
И когато Опекунът му го натири поради безспорната му неизбираемост за втори мандат - социологическите данни посочваха, че Плевнелиев си отива с невъобразим до тогава спад на доверие - той стартира непрестанно да се появява по малките екрани.
Те пък като че ли са в някаква завера - няма друго разумно пояснение, за какво го канят толкоз постоянно. Всъщност, има едно: може би желаят да придадат някаква комична бодрост на публицистичната си продукция.
Дори е необичайно, че в Би Ти Ви Комеди още не са се сетили да му отворят специфична графа – всекидневна, даже два пъти дневно, ще има колосален триумф, ще бъде по-смешна от всичко друго.
Трябва да е монологична, най-вече Деси да има някаква поддържаща роля – „ да го пръсне с вода студена и в уста да го целуне бърже “.
Плевнелиев си беше политически нещастник - и нещастник си остана.
Той в никакъв случай не е бил взиман на съществено.
Най-големият комплимент, който изтърва Опекунът му за него, беше: „ Той е прелестно, ненатоварващо момче “.
Иначе казано: Иди се гръмни!
Една млада журналистка пък написа, че след мандата си Плевнелиев бил очевидно помъдрял.
Иди се гръмни два пъти.
„ Веднъж нещастник, постоянно нещастник “ е най-подходящата фраза за него. Макар че, той продължава да се натиска за друга: „ Веднъж президент, постоянно президент “.
Някои медии се паникьосват от сходни хора - ненадейно поникнали, неудобно им е от тях, и избират да се трансфорат в техни милосърдни сестри.
Ако Пл. имаше нещастието да се пръкне в Съединени американски щати, тамошните медии щяха да го трансфорат в парцал, издевателствата, на които подлагат Тръмп щяха да наподобяват като гальовни шегички.
Бродейки по телевизионните студия, Бродягата непрестанно ни убеждава, че вечно е попил от манталитета на „ паркинзите “, въпреки и немски.
Той е лишен от всякаква тактичност, не има даже грам от тази добродетел. По най-грозния метод навира в очите на публиката своята несъобразителност, прекомерна даже за нашите диви политически нрави.
Например, не стопира да приказва против Радев – въпреки да е ясно даже за идиотите, че това го окарикатурява още повече, прави го нетърпимо комичен.
Непрекъснато се жалва от Радев - както някакъв рогоносец одумва преимуществата на любовника на жена си.
Зад симпатично смешноватата му физиономия бълбука непоносима ревнивост.
Така говореше и за Първанов - в този момент пък желае всички да го намразят поради Радев.
Няма различен подобен случай - при цялата си несъответственост, досегашните ни президенти успяваха да запазят прилични връзки между тях.
Желев, да вземем за пример, беше изигран с едни предварителни избори в Съюз на демократичните сили, само че дума не сподели против избора на Стоянов.
Той пък, при цялата си приказливост, също, общо взето, спазваше правилния звук.
Само Бродяга не стопира да злослови - като някоя провинциална сваха. Всъщност, той и до края си остана една провинциална гадачка, както би споделил за него Симеон Брокера.
Една пастирка, каквато твърди, че е бил в предходния си живот, която обаче не е в положение добродушно да пасе бълнуванията си.
Осъзнал ненадейно, че е един политически нещастник, той потърси утешения в злословията.
В това отношение е същински авантюрист – другото значение на Бродяга, случката с несмислените клюки явно му се услажда.
Фиксацията на Бродяга върху Радев е повече от комична. И за най-повърхностният наблюдаващ е явно, че те няма какво да разделят.
Единият се занимавал с астрологически прогнози - хвърлял фасул, както се показва народът - другият приключва влиятелен американски боен лицей.
Единият спи по „ паркинзите “ - другият получава оценка, че е подготвен за стратегически функции, отново от американците.
Единият води гастарбайтери-помаци в Германия, и крепко печели от тях – крепко, само че не изключително толерантно, както се твърди и досега; другият става военачалник, сетне командва военно-въздушните сили, в действителност порядъчно разсипани от сходните на Бродяга политически случайници, „ десни “ псевдонякакви си, псевдари-хубостници, въобщенци.
Трябва да си малоумен, с цел да си губиш времето и да сравняваш двамата.
Бродяга обаче печели най-големият джакпот в българската история - вършат го президент.
Сетне обаче Опекунът му го захвърля - а на сцената се появява Другият; той става президент поради себе си и шамаросва оглушително Политическата Секта.
Тогава Бродяга стартира да се тътри от студио в студио, с цел да мрънка по адрес на Радев – и да развеселява публиката.
А пък сериозните наблюдаващи се питат: Не разбра ли този човек, че е дефинитивно приключен, в случай че въобще се е състоял в миналото - отвън каприза на Опекуна си.
Не схваща ли, че би трябвало да резервира едно възпитание в мълчание; че би трябвало да укроти чудовищната си алчност за внимание; най-малко дамата до него не му ли подсказва, по какъв начин да се държи – нали е в ролята на персоналната му фея, да го пръсне с вода студена и така нататък
Сега разбираме, за какво някогашната му брачна половинка се самоотстрани от него при започване на мандата му - знаела е, че Бродяга ще извади на показ всичко от интимния им живот.
Един взор към заглавията на изявления, които са му отдадени /например, в уеб страницата „ Епицентър “/, е изцяло задоволителен, с цел да ни убеди, че Бродяга продължава и до през днешния ден да обитава в еуфоричен режим.
Ето: „ Плевнелиев за президента Радев: Той играе ден за ден, ще остане в историята като популист “; Плевнелиев и Деси подвигат женитба за един милион в Гърция “; „ Плевнелиев: Планираме да живеем дружно, обичаме се “; „ Плевнелиев: Гонят се съветски разузнавачи, а не дипломати, България би трябвало да направи същото “; „ Плевнелиев отбрани в съда Ненчев за проваления ремонт на МиГ-овете “; „ Плевнелиев още веднъж с остри нападки против Радев – работил тайно в синхрон с антиевропейската Българска социалистическа партия “; „ Плевнелиев с нова офанзива против Радев и с гневна отбрана на Истанбулската спогодба “; „ Плевнелиев против Радев и Светия синод за Истанбулската спогодба: Приравняваме се с Йемен “; „ Според Плевнелиев, по времето на соца българската държавност била харизана на казахските степи “; „ Плевнелиев предложил брак на Деси точно на Свети Валентин “;
„ Плевнелиев и Деси се прегръщат на летището в Лондон “; „ Плевнелиев, блестящ от благополучие: Прогнозата за времето в моя персонален живот е слънчева “; „ Плевнелиев обмисля да се върне в политиката, щял да оглавява дясното “; „ Плевнелиев: Демокрацията би се обогатила от коалиция сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия “ – това е същата Българска социалистическа партия, която е антиевропейска; „ Плевнелиев атакува остро Радев поради летците “; „ Плевнелиев: Отидох в Германия със скъсани дънки и счупена лада “; „ Плевнелиев си приписа заслуги за контракта с Македония: Аз бях катализатор, Борисов приключи делото “ – само че Първанов пък прецизира: „ Той за пет години не отиде в Скопие “; „ Плевнелиев лобира:
Ф 35 може да води пердах с 8 други самолета. Защо ви е кобрата на Пугачов “; „ Плевнелиев упорства да не се огласява стенограмата за КТБ “; „ Плевнелиев, Митов и Ненчев одобрили наличието на повече НАТО в Черно море “…
Пл., който си потегли с най-ниския рейтинг от българските президенти, не стопира да мели, до момента в който шият булчинската рокля на Деси – за всеки и за всичко.
Дано не чуем детайлности и от първата нощ на младоженците.
Сладострастието, с което излага детайлности за огромната си обич, разкрива комплексите на един задръстен мъж – подготвен да стигне до дъното на интимното, все едно, че е някоя фолк-дивачка.
След като години наред бе унижаван от отсъствието на брачната половинка си, неотдавна желае да си присвои и ролята на мъжага, да надвиши визията за един дребняк, който се е изживявал като държавен глава – по тази причина се натиска демонстративно по кьошетата на лондонското летище.
Да чакаме ли в скоро време промяна на сомнамбулните му изказвания - че не е бил ирландска пастирка, а ирландски пръч?
В същото време, той се изживява и като висш съдия, като всезнаещ потенциал без дъно, нищо не може да го разубеди, че, в действителност, е един дребен нашенски политикан, изстрелян от нищото към президентската канцелария – някак да я запълни нашето ненатоварващо момче.
Много здраве да имаш, Опекуне, единствено чакай да видиш, по какъв начин ще те настройки един ден!
Той товари всяка история, всеки факт, всичко, което попадне пред очите му с неуместни мнения, напъва се да дирижира политиката, като че ли подрежда гръцката си женитба.
Пустословник, обаче нападателен, изначално неприятелски към обстоятелствата – срамотия е да си спомняме още веднъж изхвърлянията му, бъркочите му – напълно подобаващи за казахската степ, която персонално той населява, а не българската държавност.
След него политиката ни би трябвало безусловно да отиде на уроци по самоограничение и сдържаност.
Цитираната фраза за Радев – „ Той играе ден за ден, ще остане в историята като популист “ – би трябвало да наподобява като изречена от някакъв политически колос, който провижда и подрежда идващите епохи.
А тя, в действителност, е една банална словесна пръ.ня, нищо повече.
Бродяга се има за огромен състезател, надали не за Портиерът на Историята, той разпорежда, кой в коя рубрика на Историята ще се намърда.
За него най-малко е несъмнено, че ще бъде в графата „ Случайници “, блазе му, ще има хубава компания от никаквици.
Бродяга се изживява като първокачествен европейски водач - а си е просто една кръпка към протритата ни политика, един нашенски Шепилов, който се е включил по някое време към „ вярната “ линия.
Нелеп знаменосец на евроатлантизма, тапетен лъже-герой, с биография на мушица.
Съчинява си „ предходен “ живот, с цел да наподобява по-внушително, само че и това го прави пресметливо: сякаш бил пастирка, а не нещо друго.
Идеята е, че щом е бил пастирка, за какво пък да не се трансформира в Пастирът на България, изключително в случай че Опекунът му се размекне един ден и го ускори с мощен ритник.
Той умерено споделя, че Радев стои „ разкривен сред Русия и Европейски Съюз “ – тъй като желае самият него да го виждаме циментиран в западните полезности, надали не взидан в Статуята на свободата.
А в реалност е повече от разкривен сред непристойно мизерното си минало – и положението на безтегловност, в което беше пет години, като че ли бе непрекъснато изхвърлян от някакъв развален катапулт - неразбираемо за какво и неразбираемо къде.
Докато одумва Радев, загатва неуместни неща, без да се тормози, че могат да го заподозрат във краткотрайна загуба на разум – твърди, да вземем за пример, че не един и двама президенти от Европейски Съюз му звънели, с цел да му кажат, че Радев се опитвал да разделя Европейски Съюз.
Нещо, което Бродяга Обединителят няма да разреши. Като нищо.
Най-отблъскващото в случката на Пл. е кражбата на идентичност, на минало – неугледен въобще, той не се колебае да се идеализира по всевъзможни способи: като поборник против „ оня “ режим, като изобличител на узурпатора Живков, като човек, който с късна дата срутва соца, като водач на „ десния “ фарс и впрочем глупотевини.
И, в това време, прави невъобразими неточности, които издават рядко срещана кухост: да вземем за пример, може да подреди чешкия президент като президент на Полша, да пожелае невзискателност на Папата – край нямат фойерверките на безцеремонността му.
В случая, въобще не ме интересува Радев.
Не знам обаче, в Конституцията да е записано, че някогашен президент, с изключение на другите екстри, би трябвало да има и привилегията да ни го натрапват непрекъснато; телевизионни водещи – по съвместителство като че ли и търговски пасажери, да ни го пробутват с ентусиазма, с който се предлага некачествена стока.
В последна сметка, към този момент Плевнелиев е амнистиран по един несравним и даже нахален метод за всичките неудобства, които аргументи на публиката.
Както се поставя на едно прелестно, ненатоварващо момче.
Измежду другите смисли на думата „ скитник “ най-подходящи за Плевнелиев са „ нещастник “, също и „ друмник “ – като си има поради, по какъв начин се лута Пл. сред другите си животи. Това разяснява в профила си във Facebook Росен Плевнелиев.
Не са подобаващи „ голтак “ или „ босяк “ тъй като нашият човек е премного състоятелен - въпреки че до момента благосъстоянието му се изяснява с сантименталния факт, че е спал по немските „ паркинзи “ при започване на 90-те години.
От там наподобява е прихванал нахалството си, което демонстрираше цели пет години.
И когато Опекунът му го натири поради безспорната му неизбираемост за втори мандат - социологическите данни посочваха, че Плевнелиев си отива с невъобразим до тогава спад на доверие - той стартира непрестанно да се появява по малките екрани.
Те пък като че ли са в някаква завера - няма друго разумно пояснение, за какво го канят толкоз постоянно. Всъщност, има едно: може би желаят да придадат някаква комична бодрост на публицистичната си продукция.
Дори е необичайно, че в Би Ти Ви Комеди още не са се сетили да му отворят специфична графа – всекидневна, даже два пъти дневно, ще има колосален триумф, ще бъде по-смешна от всичко друго.
Трябва да е монологична, най-вече Деси да има някаква поддържаща роля – „ да го пръсне с вода студена и в уста да го целуне бърже “.
Плевнелиев си беше политически нещастник - и нещастник си остана.
Той в никакъв случай не е бил взиман на съществено.
Най-големият комплимент, който изтърва Опекунът му за него, беше: „ Той е прелестно, ненатоварващо момче “.
Иначе казано: Иди се гръмни!
Една млада журналистка пък написа, че след мандата си Плевнелиев бил очевидно помъдрял.
Иди се гръмни два пъти.
„ Веднъж нещастник, постоянно нещастник “ е най-подходящата фраза за него. Макар че, той продължава да се натиска за друга: „ Веднъж президент, постоянно президент “.
Някои медии се паникьосват от сходни хора - ненадейно поникнали, неудобно им е от тях, и избират да се трансфорат в техни милосърдни сестри.
Ако Пл. имаше нещастието да се пръкне в Съединени американски щати, тамошните медии щяха да го трансфорат в парцал, издевателствата, на които подлагат Тръмп щяха да наподобяват като гальовни шегички.
Бродейки по телевизионните студия, Бродягата непрестанно ни убеждава, че вечно е попил от манталитета на „ паркинзите “, въпреки и немски.
Той е лишен от всякаква тактичност, не има даже грам от тази добродетел. По най-грозния метод навира в очите на публиката своята несъобразителност, прекомерна даже за нашите диви политически нрави.
Например, не стопира да приказва против Радев – въпреки да е ясно даже за идиотите, че това го окарикатурява още повече, прави го нетърпимо комичен.
Непрекъснато се жалва от Радев - както някакъв рогоносец одумва преимуществата на любовника на жена си.
Зад симпатично смешноватата му физиономия бълбука непоносима ревнивост.
Така говореше и за Първанов - в този момент пък желае всички да го намразят поради Радев.
Няма различен подобен случай - при цялата си несъответственост, досегашните ни президенти успяваха да запазят прилични връзки между тях.
Желев, да вземем за пример, беше изигран с едни предварителни избори в Съюз на демократичните сили, само че дума не сподели против избора на Стоянов.
Той пък, при цялата си приказливост, също, общо взето, спазваше правилния звук.
Само Бродяга не стопира да злослови - като някоя провинциална сваха. Всъщност, той и до края си остана една провинциална гадачка, както би споделил за него Симеон Брокера.
Една пастирка, каквато твърди, че е бил в предходния си живот, която обаче не е в положение добродушно да пасе бълнуванията си.
Осъзнал ненадейно, че е един политически нещастник, той потърси утешения в злословията.
В това отношение е същински авантюрист – другото значение на Бродяга, случката с несмислените клюки явно му се услажда.
Фиксацията на Бродяга върху Радев е повече от комична. И за най-повърхностният наблюдаващ е явно, че те няма какво да разделят.
Единият се занимавал с астрологически прогнози - хвърлял фасул, както се показва народът - другият приключва влиятелен американски боен лицей.
Единият спи по „ паркинзите “ - другият получава оценка, че е подготвен за стратегически функции, отново от американците.
Единият води гастарбайтери-помаци в Германия, и крепко печели от тях – крепко, само че не изключително толерантно, както се твърди и досега; другият става военачалник, сетне командва военно-въздушните сили, в действителност порядъчно разсипани от сходните на Бродяга политически случайници, „ десни “ псевдонякакви си, псевдари-хубостници, въобщенци.
Трябва да си малоумен, с цел да си губиш времето и да сравняваш двамата.
Бродяга обаче печели най-големият джакпот в българската история - вършат го президент.
Сетне обаче Опекунът му го захвърля - а на сцената се появява Другият; той става президент поради себе си и шамаросва оглушително Политическата Секта.
Тогава Бродяга стартира да се тътри от студио в студио, с цел да мрънка по адрес на Радев – и да развеселява публиката.
А пък сериозните наблюдаващи се питат: Не разбра ли този човек, че е дефинитивно приключен, в случай че въобще се е състоял в миналото - отвън каприза на Опекуна си.
Не схваща ли, че би трябвало да резервира едно възпитание в мълчание; че би трябвало да укроти чудовищната си алчност за внимание; най-малко дамата до него не му ли подсказва, по какъв начин да се държи – нали е в ролята на персоналната му фея, да го пръсне с вода студена и така нататък
Сега разбираме, за какво някогашната му брачна половинка се самоотстрани от него при започване на мандата му - знаела е, че Бродяга ще извади на показ всичко от интимния им живот.
Един взор към заглавията на изявления, които са му отдадени /например, в уеб страницата „ Епицентър “/, е изцяло задоволителен, с цел да ни убеди, че Бродяга продължава и до през днешния ден да обитава в еуфоричен режим.
Ето: „ Плевнелиев за президента Радев: Той играе ден за ден, ще остане в историята като популист “; Плевнелиев и Деси подвигат женитба за един милион в Гърция “; „ Плевнелиев: Планираме да живеем дружно, обичаме се “; „ Плевнелиев: Гонят се съветски разузнавачи, а не дипломати, България би трябвало да направи същото “; „ Плевнелиев отбрани в съда Ненчев за проваления ремонт на МиГ-овете “; „ Плевнелиев още веднъж с остри нападки против Радев – работил тайно в синхрон с антиевропейската Българска социалистическа партия “; „ Плевнелиев с нова офанзива против Радев и с гневна отбрана на Истанбулската спогодба “; „ Плевнелиев против Радев и Светия синод за Истанбулската спогодба: Приравняваме се с Йемен “; „ Според Плевнелиев, по времето на соца българската държавност била харизана на казахските степи “; „ Плевнелиев предложил брак на Деси точно на Свети Валентин “;
„ Плевнелиев и Деси се прегръщат на летището в Лондон “; „ Плевнелиев, блестящ от благополучие: Прогнозата за времето в моя персонален живот е слънчева “; „ Плевнелиев обмисля да се върне в политиката, щял да оглавява дясното “; „ Плевнелиев: Демокрацията би се обогатила от коалиция сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия “ – това е същата Българска социалистическа партия, която е антиевропейска; „ Плевнелиев атакува остро Радев поради летците “; „ Плевнелиев: Отидох в Германия със скъсани дънки и счупена лада “; „ Плевнелиев си приписа заслуги за контракта с Македония: Аз бях катализатор, Борисов приключи делото “ – само че Първанов пък прецизира: „ Той за пет години не отиде в Скопие “; „ Плевнелиев лобира:
Ф 35 може да води пердах с 8 други самолета. Защо ви е кобрата на Пугачов “; „ Плевнелиев упорства да не се огласява стенограмата за КТБ “; „ Плевнелиев, Митов и Ненчев одобрили наличието на повече НАТО в Черно море “…
Пл., който си потегли с най-ниския рейтинг от българските президенти, не стопира да мели, до момента в който шият булчинската рокля на Деси – за всеки и за всичко.
Дано не чуем детайлности и от първата нощ на младоженците.
Сладострастието, с което излага детайлности за огромната си обич, разкрива комплексите на един задръстен мъж – подготвен да стигне до дъното на интимното, все едно, че е някоя фолк-дивачка.
След като години наред бе унижаван от отсъствието на брачната половинка си, неотдавна желае да си присвои и ролята на мъжага, да надвиши визията за един дребняк, който се е изживявал като държавен глава – по тази причина се натиска демонстративно по кьошетата на лондонското летище.
Да чакаме ли в скоро време промяна на сомнамбулните му изказвания - че не е бил ирландска пастирка, а ирландски пръч?
В същото време, той се изживява и като висш съдия, като всезнаещ потенциал без дъно, нищо не може да го разубеди, че, в действителност, е един дребен нашенски политикан, изстрелян от нищото към президентската канцелария – някак да я запълни нашето ненатоварващо момче.
Много здраве да имаш, Опекуне, единствено чакай да видиш, по какъв начин ще те настройки един ден!
Той товари всяка история, всеки факт, всичко, което попадне пред очите му с неуместни мнения, напъва се да дирижира политиката, като че ли подрежда гръцката си женитба.
Пустословник, обаче нападателен, изначално неприятелски към обстоятелствата – срамотия е да си спомняме още веднъж изхвърлянията му, бъркочите му – напълно подобаващи за казахската степ, която персонално той населява, а не българската държавност.
След него политиката ни би трябвало безусловно да отиде на уроци по самоограничение и сдържаност.
Цитираната фраза за Радев – „ Той играе ден за ден, ще остане в историята като популист “ – би трябвало да наподобява като изречена от някакъв политически колос, който провижда и подрежда идващите епохи.
А тя, в действителност, е една банална словесна пръ.ня, нищо повече.
Бродяга се има за огромен състезател, надали не за Портиерът на Историята, той разпорежда, кой в коя рубрика на Историята ще се намърда.
За него най-малко е несъмнено, че ще бъде в графата „ Случайници “, блазе му, ще има хубава компания от никаквици.
Бродяга се изживява като първокачествен европейски водач - а си е просто една кръпка към протритата ни политика, един нашенски Шепилов, който се е включил по някое време към „ вярната “ линия.
Нелеп знаменосец на евроатлантизма, тапетен лъже-герой, с биография на мушица.
Съчинява си „ предходен “ живот, с цел да наподобява по-внушително, само че и това го прави пресметливо: сякаш бил пастирка, а не нещо друго.
Идеята е, че щом е бил пастирка, за какво пък да не се трансформира в Пастирът на България, изключително в случай че Опекунът му се размекне един ден и го ускори с мощен ритник.
Той умерено споделя, че Радев стои „ разкривен сред Русия и Европейски Съюз “ – тъй като желае самият него да го виждаме циментиран в западните полезности, надали не взидан в Статуята на свободата.
А в реалност е повече от разкривен сред непристойно мизерното си минало – и положението на безтегловност, в което беше пет години, като че ли бе непрекъснато изхвърлян от някакъв развален катапулт - неразбираемо за какво и неразбираемо къде.
Докато одумва Радев, загатва неуместни неща, без да се тормози, че могат да го заподозрат във краткотрайна загуба на разум – твърди, да вземем за пример, че не един и двама президенти от Европейски Съюз му звънели, с цел да му кажат, че Радев се опитвал да разделя Европейски Съюз.
Нещо, което Бродяга Обединителят няма да разреши. Като нищо.
Най-отблъскващото в случката на Пл. е кражбата на идентичност, на минало – неугледен въобще, той не се колебае да се идеализира по всевъзможни способи: като поборник против „ оня “ режим, като изобличител на узурпатора Живков, като човек, който с късна дата срутва соца, като водач на „ десния “ фарс и впрочем глупотевини.
И, в това време, прави невъобразими неточности, които издават рядко срещана кухост: да вземем за пример, може да подреди чешкия президент като президент на Полша, да пожелае невзискателност на Папата – край нямат фойерверките на безцеремонността му.
В случая, въобще не ме интересува Радев.
Не знам обаче, в Конституцията да е записано, че някогашен президент, с изключение на другите екстри, би трябвало да има и привилегията да ни го натрапват непрекъснато; телевизионни водещи – по съвместителство като че ли и търговски пасажери, да ни го пробутват с ентусиазма, с който се предлага некачествена стока.
В последна сметка, към този момент Плевнелиев е амнистиран по един несравним и даже нахален метод за всичките неудобства, които аргументи на публиката.
Както се поставя на едно прелестно, ненатоварващо момче.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ