Цветан Цветански: Трябва да знаем какво искаме от образованието
Платформата " Дигитална раница “ на Министерство на образованието и науката (МОН) още веднъж е на фокус. Платформата е цялостна с близо 30 000 електронни просветителни запаси, подготвени интерактивни презентации, изображения, анимации, видео, аудиоклипове, 3D модели, виртуална добавена действителност даже, които имат за цел да подобрят образователния развой. " Дигитална раница “ е част от плана " Образование за утрешния ден “ на Оперативна стратегия " Наука и обучение за образован напредък “. Днес ще сложим фокуса върху това по какъв начин цифровите платформи фактически могат да повлияят за това да подобрим представянето на учениците. Поканили сме Цветан Цветански от Центъра за просветителни начинания. Здравейте.
Здравейте и на вас.
Много се разшумя към тези резултати от PISA. Коментираха доста специалисти, учители, родители, възпитаници даже, имаше разнообразни репортажи. Какво е вашето мнение за това показване? Защо гледаме тази отрицателна конотация в представянето на новината?
Аз смятам, че сега съвсем всички диалози, които се водят към българското показване в PISA, са фокусирани към неприятното ни показване тази година, което е несъмнено. Въпросът обаче е, че в случай че разтеглим обектива и погледнем – аз ще предложа два други прочита, първо, България следва несъмнено учебен модел и е избрала за свои мостри, към които да се стреми и които да цитира, европейски такива в лицето на Финландия, преди години и Полша също беше, само че в този момент там резултатите също малко вървят надолу, Германия обичайно.
Това, което в действителност можем да отбележим и е значимо да се каже, с цел да не се вършат прибързани решения, е, че всички резултати на всички представени от мен до този миг положителни образци като просветителни модели, вървят надолу, и то даже с по-бързи темпове от българските. И тук въпросът е да се замислим за какво. Никога по-сериозен спад не е имал немският резултат, финландците също означават в процентно отношение по-голям спад и от нашия, от българския – над 65 точки от 2006 година насам, което е доста. Т.е. като цяло… От друга страна, това, което се набива на очи, са азиатските модели, които преобладават, напълно са окупирали първите места. И в действителност въпросът тук, който разумно би трябвало да си зададем, е: в действителност, в случай че ние желаеме да имаме положителни резултати в PISA, би трябвало да можем да платим избрана цена. Не приказвам за паричната стойност на цената, а за доста други неща, които тазгодишното проучване на PISA сподели, а точно – по какъв начин се отразява примерно стресът при подготовката за изпитите. И примерно в страните, по този начин се каже, отличнички в PISA – азиатските модели, там стресът е доста, доста по-висок. Докато европейските модели, въпреки към момента да демонстрират положителни, само че те са положителни във връзка с резултатите – те са към този момент под 500 точки, т.е. към този момент са в границата, в която минават в по-ниското показване, а не над 500 точки. Там се залага на друга визия за образованието и за това по какъв начин да се усещат учениците в него. Но този модел демонстрира намаление на резултатите. И в действителност въпросът е за какво. И също нещо, което е доста забавно – когато България влиза в PISA, примерно ниското показване и 2000г., и 2006 година, 2003 година ние отсъстваме, в един миг, взимайки си урок, по този начин да се каже, най-хубавите български резултати са 2012 и 2015 година, след което още веднъж стартира спад надолу. Защо се случва това нещо – тъй като резултатите от 2012 и 2015 година се приближават сега, към момента са по-ниски, само че се приближават примерно до немските от тази година. Т.е. Германия върви към нашето равнище 2012-2015 година Кои са нещата, които са се случили? Тук си заслужава да се приказва за обществените неравенства в Европа, които се задълбочават. В България, в полза на истината, от 2018 и 2022 година замерванията не демонстрират фрапантно въздействие, възходящо, на обществените неравенства, които очевидно са тук малко по-отрано, само че в Европа обществените неравенства също се задълбочават и това се отразява върху просветителните резултати. Т.е. резултатите към този момент не са единствено функционалности и не би трябвало да ги гледаме единствено като функционалност на просветителни политики и на просветителни принадлежности.
Да. Всъщност може ли една цифрова платформа да направи посредством по-лесен достъп да се покачат, да се подобрят резултатите в действителност?
Да, може, тъй като през платформата се вземат решение някои от нещата, които са свързани примерно с равния достъп до информация, с цифровото неравноправие, тъй като не всеки има опция да закупи примерно безценен софтуерен артикул. Но посредством " Дигиталната раница “ сходни неща се изравняват. Както виждате, тук не приказвам за просветителната страна на нещата. Това, което би трябвало да се погрижи обществото ни като цяло, е да върне доверието в образованието като стълбица за реализиране на обществен триумф. Пак ще се върна 2012-2015 година – това е едно потомство, би трябвало да си дадем сметка по кое време е раждано, по кое време е израснало в учебната среда и какви упования е имало, т.е. вяра за избрани неща, които очевидно не са се случили, и това повлиява и на отношението към образованието. Т.е. образованието е престанало да бъде стълбицата за триумфа. Т.е. ние би трябвало да върнем доверието в образованието като належащо изискване - Conditio sine qua non, с цел да постигнеш триумф в живота. " Дигиталната раница “ е добър инструмент, превъзходен е. Тя взема решение сходни проблеми. Естествено, не би трябвало да се фокусираме извънредно доста в цифровата страна на образованието, в софтуерната, тъй като в този момент едно от нещата, които примерно се изясняват, един от факторите за понижаващите се резултати на финландските възпитаници е точно пристрастяването към технологията, към това, че примерно децата се усещат несигурни, в случай че телефонът не им е в ръката. Т.е. тази съгласуваност с технологиите и в един миг разпръскване – това повлиява също върху резултатите. Ние би трябвало по един уравновесен метод – " Дигиталната раница “ дава опция да се съчетава, освен само да дава картинки на един движещ се свят, картинки, интеракции по сходен метод, само че и ти да можеш да изпълняваш вътре действия и учителят да може да наблюдава напредъка, да може да се употребява " Дигиталната раница “ не само като инструмент за игра, а като инструмент за учене.
Достъпът до " Дигиталната раница “ е елементарен и бърз, а пък учениците имат опция да се приготвят посредством всичко това, което тази цифрова платформа предлага – домашни, оценки, наличия и всичко, което би трябвало да знае един родител. Интерактивната платформа обгръща наличие от 1. до 7. клас, а се чака от следващата година към този момент да се употребява и от учениците, които са от 8. до 12. клас. Г-н Цветански, главните проблеми на българското обучение, съгласно вас, в случай че можем да ги очертаем и да ги сведем до най-важните, най-сериозните?
Да. Тук единствено че по някакъв метод ще се отклоним може би от самата " Дигитална раница “, макар че тя има отношение към нещо, което е извънредно значимо за актуалния младеж.
То е значимо по какъв начин ще повлияе, да.
Естествено. Това е опцията учителите да имат релативно елементарен метод и инструмент за персонализация на образователния развой по този начин, че в действителност да могат да отговорят персонално на потребностите на всеки един възпитаник, което с по-конвенционалните способи на преподаване би било много по-трудно. Т.е. тук с вграденото машинно учене, machine learning, с изкуствения разсъдък имаш опция фактически да персонализираш, да създаваш персонализирани образователни пътеки за учениците. И това е значимо. Иначе във връзка с огромните проблеми пред образованието – това е въпросът, както бих се пошегувал, с идентичността. Ние какво желаеме от образованието? Всъщност образованието дали е пътят, стълбицата за триумфа в живота – нещо, което споделих. То сякаш беше натоварено с сходни упования 2007, 2010 година, само че в действителност неведнъж приемането на положително обучение и натискът върху ученика да учи беше не с цел да успее в България, а да успее отвън България. Образованието, както и спортът, само че образованието беше една добра пътека за положителни българи, потеглили по пътя на емиграцията в западни страни.
Езиковото образование…
Да, езиковото обучение, акцентът върху непознатия език и върху компютрите, и интеграцията, опцията за интеграцията на открито. В момента, в последните може би, след първичната еуфория 2007, 2008, 2010 до към 2012, 2013, 2014 година, можем да кажем, че има избран спад на интереса, т.е. в доста по-голяма степен младите се задържат тук. Няма да разясня за какво, тъй като то също би било малко печален този роман, само че образованието загуби тази си прелест, а точно – за какво пък би трябвало да изучавам повече, в случай че няма да вървя в Англия, мога да остана тук. От друга страна, да речем проучването на български език. Защо да изучавам български език, като където и да отивам на работа, се изисква от мен да зная британски или британски и немски, още по-добре, или британски, немски и френски, и така нататък, само че британски най-много, пък и компютри. Има страни, които държат – примерно, да речем в Чехия, в Словакия, на всеки три години се организират изпити на хората, които работят на държавни служби, и малките екрани, и радио, за владеенето на книжовния език. Ето един тласък, т.е. по какъв начин образованието се трансформира в тласък за триумф, житейски триумф, не само за PISA.
Да.
Защото PISA е една методология, една организация, която събира доста данни. Ако ги събира по различен метод, ще има и други резултати. Но сега виждаме, още веднъж в случай че се върнем на PISA, положителните, най-хубавите, повишаващите се резултати на PISA са страни, в които в действителност образованието, фамилията, фамилната среда и всяка една среда оказва напън върху децата да покажат по-добри и по-високи резултати. Това води до по-високите равнища на стрес, до самоубийства и така нататък Там децата по повод времето за подготовка у дома и времето за учене в учебно заведение и подготовка у дома се усилва и точно това предизвиква напрежението. При нас, в Европа, наклонността е за понижаване и в действителност това довежда и до по-ниски резултати, понижаващи се са резултатите в нашата страна. Т.е. ние би трябвало да знаем какво желаеме от образованието и каква цена сме подготвени да платим за бъдещето на нашите деца, тъй като това е значимо – дали ще ги натискаме да учат повече, или ще се постараем да им дадем други модели. Ние добре ги ословесяваме – точно критическо мислене, екипна работа, само че тези неща не би трябвало да губят фокуса си с потребностите на обществото.
И това, което сякаш също липсва, е повече практическа подготовка, повече активност, която не е обвързвана просто с възпроизвеждане на един текст. " Дигиталната раница “ дава опция и за това – повече образно да могат най-малко в тая тенденция да разширят практиката.
Да. " Дигиталната раница “ дава опция, в случай че се употребяват добре педагогическите способи от страна на преподавателите, да образуват работа по ползи, да насочват в полемики, в посока критическо мислене. Да, дава тази опция. И най-много дава опция всички да получават еднакъв достъп до наличие, просветително наличие. И оттук насетне остава да дадем смисъла за какво е належащо това наличие.
Да, да, в действителност.
В името на какво.
Смятате ли, че " Дигиталната раница “ е стъпка в тази посока – да изпълним тези цели?
Тя е добър артикул на просветителната политика за обезпечаване, отново споделям, и на еднакъв достъп, на персонализирано образование, на опция за образуване на критическо мислене и така нататък Да, тя е стъпка в тази посока, несъмнено.
Цветан Цветански от Центъра за просветителни начинания. Много ви благодаря за този диалог.
Ние ще продължим да слагаме на фокус образованието и ще приказваме още за преимуществата на " Дигиталната раница “ в идващите издания на " Човекът на фокус “.
Здравейте и на вас.
Много се разшумя към тези резултати от PISA. Коментираха доста специалисти, учители, родители, възпитаници даже, имаше разнообразни репортажи. Какво е вашето мнение за това показване? Защо гледаме тази отрицателна конотация в представянето на новината?
Аз смятам, че сега съвсем всички диалози, които се водят към българското показване в PISA, са фокусирани към неприятното ни показване тази година, което е несъмнено. Въпросът обаче е, че в случай че разтеглим обектива и погледнем – аз ще предложа два други прочита, първо, България следва несъмнено учебен модел и е избрала за свои мостри, към които да се стреми и които да цитира, европейски такива в лицето на Финландия, преди години и Полша също беше, само че в този момент там резултатите също малко вървят надолу, Германия обичайно.
Това, което в действителност можем да отбележим и е значимо да се каже, с цел да не се вършат прибързани решения, е, че всички резултати на всички представени от мен до този миг положителни образци като просветителни модели, вървят надолу, и то даже с по-бързи темпове от българските. И тук въпросът е да се замислим за какво. Никога по-сериозен спад не е имал немският резултат, финландците също означават в процентно отношение по-голям спад и от нашия, от българския – над 65 точки от 2006 година насам, което е доста. Т.е. като цяло… От друга страна, това, което се набива на очи, са азиатските модели, които преобладават, напълно са окупирали първите места. И в действителност въпросът тук, който разумно би трябвало да си зададем, е: в действителност, в случай че ние желаеме да имаме положителни резултати в PISA, би трябвало да можем да платим избрана цена. Не приказвам за паричната стойност на цената, а за доста други неща, които тазгодишното проучване на PISA сподели, а точно – по какъв начин се отразява примерно стресът при подготовката за изпитите. И примерно в страните, по този начин се каже, отличнички в PISA – азиатските модели, там стресът е доста, доста по-висок. Докато европейските модели, въпреки към момента да демонстрират положителни, само че те са положителни във връзка с резултатите – те са към този момент под 500 точки, т.е. към този момент са в границата, в която минават в по-ниското показване, а не над 500 точки. Там се залага на друга визия за образованието и за това по какъв начин да се усещат учениците в него. Но този модел демонстрира намаление на резултатите. И в действителност въпросът е за какво. И също нещо, което е доста забавно – когато България влиза в PISA, примерно ниското показване и 2000г., и 2006 година, 2003 година ние отсъстваме, в един миг, взимайки си урок, по този начин да се каже, най-хубавите български резултати са 2012 и 2015 година, след което още веднъж стартира спад надолу. Защо се случва това нещо – тъй като резултатите от 2012 и 2015 година се приближават сега, към момента са по-ниски, само че се приближават примерно до немските от тази година. Т.е. Германия върви към нашето равнище 2012-2015 година Кои са нещата, които са се случили? Тук си заслужава да се приказва за обществените неравенства в Европа, които се задълбочават. В България, в полза на истината, от 2018 и 2022 година замерванията не демонстрират фрапантно въздействие, възходящо, на обществените неравенства, които очевидно са тук малко по-отрано, само че в Европа обществените неравенства също се задълбочават и това се отразява върху просветителните резултати. Т.е. резултатите към този момент не са единствено функционалности и не би трябвало да ги гледаме единствено като функционалност на просветителни политики и на просветителни принадлежности.
Да. Всъщност може ли една цифрова платформа да направи посредством по-лесен достъп да се покачат, да се подобрят резултатите в действителност?
Да, може, тъй като през платформата се вземат решение някои от нещата, които са свързани примерно с равния достъп до информация, с цифровото неравноправие, тъй като не всеки има опция да закупи примерно безценен софтуерен артикул. Но посредством " Дигиталната раница “ сходни неща се изравняват. Както виждате, тук не приказвам за просветителната страна на нещата. Това, което би трябвало да се погрижи обществото ни като цяло, е да върне доверието в образованието като стълбица за реализиране на обществен триумф. Пак ще се върна 2012-2015 година – това е едно потомство, би трябвало да си дадем сметка по кое време е раждано, по кое време е израснало в учебната среда и какви упования е имало, т.е. вяра за избрани неща, които очевидно не са се случили, и това повлиява и на отношението към образованието. Т.е. образованието е престанало да бъде стълбицата за триумфа. Т.е. ние би трябвало да върнем доверието в образованието като належащо изискване - Conditio sine qua non, с цел да постигнеш триумф в живота. " Дигиталната раница “ е добър инструмент, превъзходен е. Тя взема решение сходни проблеми. Естествено, не би трябвало да се фокусираме извънредно доста в цифровата страна на образованието, в софтуерната, тъй като в този момент едно от нещата, които примерно се изясняват, един от факторите за понижаващите се резултати на финландските възпитаници е точно пристрастяването към технологията, към това, че примерно децата се усещат несигурни, в случай че телефонът не им е в ръката. Т.е. тази съгласуваност с технологиите и в един миг разпръскване – това повлиява също върху резултатите. Ние би трябвало по един уравновесен метод – " Дигиталната раница “ дава опция да се съчетава, освен само да дава картинки на един движещ се свят, картинки, интеракции по сходен метод, само че и ти да можеш да изпълняваш вътре действия и учителят да може да наблюдава напредъка, да може да се употребява " Дигиталната раница “ не само като инструмент за игра, а като инструмент за учене.
Достъпът до " Дигиталната раница “ е елементарен и бърз, а пък учениците имат опция да се приготвят посредством всичко това, което тази цифрова платформа предлага – домашни, оценки, наличия и всичко, което би трябвало да знае един родител. Интерактивната платформа обгръща наличие от 1. до 7. клас, а се чака от следващата година към този момент да се употребява и от учениците, които са от 8. до 12. клас. Г-н Цветански, главните проблеми на българското обучение, съгласно вас, в случай че можем да ги очертаем и да ги сведем до най-важните, най-сериозните?
Да. Тук единствено че по някакъв метод ще се отклоним може би от самата " Дигитална раница “, макар че тя има отношение към нещо, което е извънредно значимо за актуалния младеж.
То е значимо по какъв начин ще повлияе, да.
Естествено. Това е опцията учителите да имат релативно елементарен метод и инструмент за персонализация на образователния развой по този начин, че в действителност да могат да отговорят персонално на потребностите на всеки един възпитаник, което с по-конвенционалните способи на преподаване би било много по-трудно. Т.е. тук с вграденото машинно учене, machine learning, с изкуствения разсъдък имаш опция фактически да персонализираш, да създаваш персонализирани образователни пътеки за учениците. И това е значимо. Иначе във връзка с огромните проблеми пред образованието – това е въпросът, както бих се пошегувал, с идентичността. Ние какво желаеме от образованието? Всъщност образованието дали е пътят, стълбицата за триумфа в живота – нещо, което споделих. То сякаш беше натоварено с сходни упования 2007, 2010 година, само че в действителност неведнъж приемането на положително обучение и натискът върху ученика да учи беше не с цел да успее в България, а да успее отвън България. Образованието, както и спортът, само че образованието беше една добра пътека за положителни българи, потеглили по пътя на емиграцията в западни страни.
Езиковото образование…
Да, езиковото обучение, акцентът върху непознатия език и върху компютрите, и интеграцията, опцията за интеграцията на открито. В момента, в последните може би, след първичната еуфория 2007, 2008, 2010 до към 2012, 2013, 2014 година, можем да кажем, че има избран спад на интереса, т.е. в доста по-голяма степен младите се задържат тук. Няма да разясня за какво, тъй като то също би било малко печален този роман, само че образованието загуби тази си прелест, а точно – за какво пък би трябвало да изучавам повече, в случай че няма да вървя в Англия, мога да остана тук. От друга страна, да речем проучването на български език. Защо да изучавам български език, като където и да отивам на работа, се изисква от мен да зная британски или британски и немски, още по-добре, или британски, немски и френски, и така нататък, само че британски най-много, пък и компютри. Има страни, които държат – примерно, да речем в Чехия, в Словакия, на всеки три години се организират изпити на хората, които работят на държавни служби, и малките екрани, и радио, за владеенето на книжовния език. Ето един тласък, т.е. по какъв начин образованието се трансформира в тласък за триумф, житейски триумф, не само за PISA.
Да.
Защото PISA е една методология, една организация, която събира доста данни. Ако ги събира по различен метод, ще има и други резултати. Но сега виждаме, още веднъж в случай че се върнем на PISA, положителните, най-хубавите, повишаващите се резултати на PISA са страни, в които в действителност образованието, фамилията, фамилната среда и всяка една среда оказва напън върху децата да покажат по-добри и по-високи резултати. Това води до по-високите равнища на стрес, до самоубийства и така нататък Там децата по повод времето за подготовка у дома и времето за учене в учебно заведение и подготовка у дома се усилва и точно това предизвиква напрежението. При нас, в Европа, наклонността е за понижаване и в действителност това довежда и до по-ниски резултати, понижаващи се са резултатите в нашата страна. Т.е. ние би трябвало да знаем какво желаеме от образованието и каква цена сме подготвени да платим за бъдещето на нашите деца, тъй като това е значимо – дали ще ги натискаме да учат повече, или ще се постараем да им дадем други модели. Ние добре ги ословесяваме – точно критическо мислене, екипна работа, само че тези неща не би трябвало да губят фокуса си с потребностите на обществото.
И това, което сякаш също липсва, е повече практическа подготовка, повече активност, която не е обвързвана просто с възпроизвеждане на един текст. " Дигиталната раница “ дава опция и за това – повече образно да могат най-малко в тая тенденция да разширят практиката.
Да. " Дигиталната раница “ дава опция, в случай че се употребяват добре педагогическите способи от страна на преподавателите, да образуват работа по ползи, да насочват в полемики, в посока критическо мислене. Да, дава тази опция. И най-много дава опция всички да получават еднакъв достъп до наличие, просветително наличие. И оттук насетне остава да дадем смисъла за какво е належащо това наличие.
Да, да, в действителност.
В името на какво.
Смятате ли, че " Дигиталната раница “ е стъпка в тази посока – да изпълним тези цели?
Тя е добър артикул на просветителната политика за обезпечаване, отново споделям, и на еднакъв достъп, на персонализирано образование, на опция за образуване на критическо мислене и така нататък Да, тя е стъпка в тази посока, несъмнено.
Цветан Цветански от Центъра за просветителни начинания. Много ви благодаря за този диалог.
Ние ще продължим да слагаме на фокус образованието и ще приказваме още за преимуществата на " Дигиталната раница “ в идващите издания на " Човекът на фокус “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ