Планините, разделящи Папуа Нова Гвинея се разполагат на хиляди километри.

Планините, разделящи Папуа Нова Гвинея се разполагат на хиляди километри. Те имат високи върхове, долини и гъсти гори, които са мъчно достижими – терен, който е изолирал обособените кланове в продължение на хилядолетия, което довежда до многообразие в езиците, традициите и метода на живот.

Сред тези планини пораства дървото панданус , което може да доближи до 30 метра височина. Цветовете му съставляват сходни на ананас плодове, които се ядат сурови или варени и имат усет, наподобяващ усета на ореха. Този плод оказва помощ неведнъж през гладните дни на народа, разрушава се и се яде като пудинг, сервира се по време на церемонии и се свързва с най-ранните признаци на човечество в страната. Още в древността жителите прекосявали планините, с цел да го събират. С течение на времето събирането на реколтата придобива ритуално значение и подтиква развиването на нова форма език.

По време на събирането на плодовете на пандануса е неразрешено да се употребяват елементарни думи. Вместо това хората употребяват пандануски думи . Това не е тъкмо език, само че е жанр на говорене. Навсякъде в Папуа Нова Гвинея другите кланове, говорещи на собствен личен език, стартират да употребяват пандануски думи, тъй като в противоположен случай рискуват да навредят на реколтата си.

Когато лингвистът Карл Франклин живее наоколо до планината Гилуе, втората по височина планина в Нова Гвинея, за региона се вярвало, че е обитаем от диви кучета. Франклин отива в страната през 1958 година, с цел да помогне в правенето на азбучник на локалните езици. Той и брачната половинка му живеят с народа Кева. Франклин прекарва идващите няколко десетилетия в основаване на писменост за народа, чийто език до неговото идване бил единствено приказваме, само че не и писмен. В последна сметка лингвистът основава цялостен речник.

Всяка година, когато зимата наближавала, Кева се изкачват в планината Гилуе, с цел да останат там няколко седмици, през които да събират плодовете на дървото панданус. „ Един ден някой ми загатна за езика, който употребяват, до момента в който събират плодовете, с цел да може злите сили да не ги тормозят “ – споделя Франклин. Въпросните зли сили  са Кита-Меда – пазачът на дивите кучета в планината. Кита-Меда носел облекла, които му помагали да остане неосезаем измежду листата на дърветата.

Той бил рисков, имал способността да раздира хората на части и да унищожава плодовете на скъпото дърво панданус. Защитата била наложителна. Кита-Меда разбирал елементарния език на Кева, само че не разбирал техния скришен език – пандануски. Колкото повече избягвали използването на елементарния си език, толкоз по-далеч държали злите сили на Кита-Меда.

Франклин споделя, че граматиката на пандануския език била сходна с тази на общоприетия език на Кева. Например думата „ repena ” на елементарния им език означавала както дърво, по този начин и огън, а същите думи на пандануски били „ palaa ” . “Keraa ” значи шубрак на елементарния им език, а горе в планините, на пандануски, същата дума се употребява за птици, летящи лисици и всички форми на живот, които имат крила. „ Когато отидеш в гората или който и да е чужд район, не приказваш доста “ – споделя лингвистът.

Не всички кланове обаче се опасяват от злите сили. Народът Калам да вземем за пример също употребява пандануски език. Те също събират плодовете на дървото и не употребяват елементарния си език по време на събиране на реколтата, само че те не го вършат, с цел да отдалечат злия Кита-Меда, а просто с цел да защитят самите плодове.

Произходът на този тайнствен език е мистерия, само че е елементарно да разберем неговата нужда. Австралийският езиковед Андрю Поли споделя, че той съставлява нещо като магия, която въздейства на развоя на събитията. „ Хората са суеверни същества на всички места по света. В западния свят християните се молят на Бог за добра годишна продукция и безвредно пътешестване, а другите култури употребяват разнообразни типове магия, с цел да управляват света си “ – споделя Поли. Франклин прибавя, че езикът се употребява и за „ маркиране “ на територията – планината Гилуе се смята за рискова от тези, които не познават езика.

Според антрополога Лорънс Голдман пандануският език е и форма на изкуство. Голдман учи народа Хули през 70-те години. Както при Кева и Калам, Хули имат „ език “, който употребяват, до момента в който берат плодовете на пандануса, само че имат и други „ езици “, които употребяват, когато се намират на религиозно място, при пророчества и други. В песните си те постоянно използват разнообразни от всекидневно употребяваните думи.