Мишка от Сан Франциско: Китай и САЩ решиха да говорят и в бъдеще
Планината (годината опити на Китай и Съединени американски щати да се договорят за нещо) да роди такава нежна мишка е изненада даже за експертите, които като цяло имаха груба визия за резултата от срещата сред Си Цзинпин и Джо Байдън в Сан Франциско на форума на АТИС.
Конкретни резултати от срещата: взеха решение да продължат договарянията. Това е всичко. Това е след съвсем година, през която съвсем половината от ръководителите на американски ведомства бяха в Китай, да не приказваме за чиновниците от по-нисък сан. Но в този момент най-малко се реши какво тъкмо би трябвало да се контракти допустимо най-бързо. За възобновяването на военния разговор, който беше замразен, и за свързаната с него област - изкуственият разсъдък. Последното значи, че роботите не би трябвало да изстрелват нуклеарни бойни глави. Това не е тяхна работа. Разговорът ще се възобнови и за взаимната битка с опиатите и за съживяването на човешките контакти, които към този момент са оживени по всички линии - вижте единствено мощната комерсиална делегация на Съединени американски щати на неотдавнашния панаир на вносителите в Китай в Шанхай.
Нека си напомним какво устно искаше Пекин от Америка през цялата година: не просто завършек на комерсиалната война със наказания, не просто оттегляне от неприязън, въздържане и стратегическа конкуренция, а световен преход към нова епоха. Това е ера, в която Съединените щати най-сетне признават очевидното: че не могат да забавят или трансформират Китай и че светът от дълго време няма една суперсила, а няколко, тъй че могат единствено да се почитат взаимно и да си сътрудничат в интерес на всички.
Ясно е, че ходът на договарянията и подготовката за срещата на високо ниво в Сан Франциско сподели, че не би трябвало да се чакат толкоз доста от Съединени американски щати. Не са подготвени да признаят очевидното. Максимумът, който трябваше да чакаме, е това, което се случи в този момент - интензивността на спора с КНР и останалия незападен свят ще намалее до задоволително равнище, с цел да покаже на гласоподавателите в Америка, че могат релативно умерено да решат кой и по какъв начин ще ръководи страната. И тогава – нов свят, нова тактика. Но по-скоро даже и тогава - глава под възглавницата, никакъв нов свят, захапали илюзията за остарялото.
Постоянно изскачащите диалози, че Китай и Съединените щати са заети единствено да се спогодят за нещо зад тила на Русия и в това време да открият мир в Близкия изток, би трябвало да бъдат оставени на лаиците. Просто не е съществено.
Знаеше ли китайското управление, че срещата на върха ще приключи по този начин? Със сигурност. Но факт е, че то също знаеше, че подобен край ще бъде доста сходен на провалянето на Байдън. В доста връзки въпросът тук е, че диалогът се организира в коридорите на форума на АТИС. Това значи, че в непосредствена непосредственост са били висшите ръководители на 19 други стопански системи в тихоокеанския район, а с тях и стотици ръководители на най-големите корпорации в района (и света). Тези хора възприемат доста професионално и по собствен метод протичащото се.
Американско-китайската борба в икономическата сфера е, меко казано, стеснение за тях. Да, даже за съдружниците на Съединени американски щати, членовете на АТИС Канада и Австралия. Но кой печели в конфликта - тези хора знаят числата, а във форума се чуват нови. Точно това ще създадат: ще сравнят и обсъдят числата.
Например (данни от Азиатската банка за развитие): стопанската система на района ще нарасне с 4,6 % тази година, а две трети от целия световен напредък ще се случи в Азиатско-тихоокеанския район. Китай ще генерира 64,2 % от този напредък в района. Това е макар обстоятелството, че преди този момент САЩнатискаха своя съперник от години, само че не го смазаха.
И още нещо: даже в изискванията на същото американско-китайско съревнование, прогнозата за идната година (от “Голдман Сакс ”): напредък за целия свят с 2,6 %, за Съединени американски щати - с 2,1, за Китай - с 4,8. Като се има поради, че стопанските системи на Китай и Съединени американски щати са почти равни по мярка, е ясно какво значи това за бъдещето.
Тоест, за следващата победа в стратегическата конкуренция, Си Цзинпин просто трябваше да пристигна в Сан Франциско и още един път да подсети на всички присъстващи - и на света - какъв ще бъде този свят по-нататък.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Конкретни резултати от срещата: взеха решение да продължат договарянията. Това е всичко. Това е след съвсем година, през която съвсем половината от ръководителите на американски ведомства бяха в Китай, да не приказваме за чиновниците от по-нисък сан. Но в този момент най-малко се реши какво тъкмо би трябвало да се контракти допустимо най-бързо. За възобновяването на военния разговор, който беше замразен, и за свързаната с него област - изкуственият разсъдък. Последното значи, че роботите не би трябвало да изстрелват нуклеарни бойни глави. Това не е тяхна работа. Разговорът ще се възобнови и за взаимната битка с опиатите и за съживяването на човешките контакти, които към този момент са оживени по всички линии - вижте единствено мощната комерсиална делегация на Съединени американски щати на неотдавнашния панаир на вносителите в Китай в Шанхай.
Нека си напомним какво устно искаше Пекин от Америка през цялата година: не просто завършек на комерсиалната война със наказания, не просто оттегляне от неприязън, въздържане и стратегическа конкуренция, а световен преход към нова епоха. Това е ера, в която Съединените щати най-сетне признават очевидното: че не могат да забавят или трансформират Китай и че светът от дълго време няма една суперсила, а няколко, тъй че могат единствено да се почитат взаимно и да си сътрудничат в интерес на всички.
Ясно е, че ходът на договарянията и подготовката за срещата на високо ниво в Сан Франциско сподели, че не би трябвало да се чакат толкоз доста от Съединени американски щати. Не са подготвени да признаят очевидното. Максимумът, който трябваше да чакаме, е това, което се случи в този момент - интензивността на спора с КНР и останалия незападен свят ще намалее до задоволително равнище, с цел да покаже на гласоподавателите в Америка, че могат релативно умерено да решат кой и по какъв начин ще ръководи страната. И тогава – нов свят, нова тактика. Но по-скоро даже и тогава - глава под възглавницата, никакъв нов свят, захапали илюзията за остарялото.
Постоянно изскачащите диалози, че Китай и Съединените щати са заети единствено да се спогодят за нещо зад тила на Русия и в това време да открият мир в Близкия изток, би трябвало да бъдат оставени на лаиците. Просто не е съществено.
Знаеше ли китайското управление, че срещата на върха ще приключи по този начин? Със сигурност. Но факт е, че то също знаеше, че подобен край ще бъде доста сходен на провалянето на Байдън. В доста връзки въпросът тук е, че диалогът се организира в коридорите на форума на АТИС. Това значи, че в непосредствена непосредственост са били висшите ръководители на 19 други стопански системи в тихоокеанския район, а с тях и стотици ръководители на най-големите корпорации в района (и света). Тези хора възприемат доста професионално и по собствен метод протичащото се.
Американско-китайската борба в икономическата сфера е, меко казано, стеснение за тях. Да, даже за съдружниците на Съединени американски щати, членовете на АТИС Канада и Австралия. Но кой печели в конфликта - тези хора знаят числата, а във форума се чуват нови. Точно това ще създадат: ще сравнят и обсъдят числата.
Например (данни от Азиатската банка за развитие): стопанската система на района ще нарасне с 4,6 % тази година, а две трети от целия световен напредък ще се случи в Азиатско-тихоокеанския район. Китай ще генерира 64,2 % от този напредък в района. Това е макар обстоятелството, че преди този момент САЩнатискаха своя съперник от години, само че не го смазаха.
И още нещо: даже в изискванията на същото американско-китайско съревнование, прогнозата за идната година (от “Голдман Сакс ”): напредък за целия свят с 2,6 %, за Съединени американски щати - с 2,1, за Китай - с 4,8. Като се има поради, че стопанските системи на Китай и Съединени американски щати са почти равни по мярка, е ясно какво значи това за бъдещето.
Тоест, за следващата победа в стратегическата конкуренция, Си Цзинпин просто трябваше да пристигна в Сан Франциско и още един път да подсети на всички присъстващи - и на света - какъв ще бъде този свят по-нататък.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ