Планетата Земя съществува от 4,5 милиарда години и за това

Планетата Земя съществува от 4,5 милиарда години и за това време се е трансформирала доста. Това, което е почнало като топка разтопена магма, в последна сметка се е охладило и е основало няколко дребни тектонични плочи; към няколко милиарда години по-късно планетата е била покрита с разнообразни форми на суперконтиненти и е гъмжала от живот.

Но от космологична позиция Земята към момента е млада. Едва ли сме минали повече от една трета от евентуалния ѝ живот, а предстоят още доста промени.

За страдание наподобява, че няма да ги преживеем. Според изследване, оповестено предходната година, в което са употребявани суперкомпютри за моделиране на климата през идващите 250 милиона години, светът на бъдещето още веднъж ще бъде доминиран от един суперконтинент - и ще бъде на практика ненаселен за нито един бозайник.

" Перспективите в далечното бъдеще наподобяват доста мрачни ", удостоверява в свое изказване Александър Фарнсуърт, старши теоретичен помощник в Института за околната среда " Кабот " към Бристолския университет и водещ създател на проучването.

" Нивата на въглероден диоксид могат да бъдат двойно по-високи от сегашните ", изяснява той.

" Тъй като се чака Слънцето да излъчва с към 2,5 % повече радиация, а суперконтинентът да е ситуиран най-вече в горещите и влажни тропици, огромна част от планетата може да се сблъска с температури сред 40 и 70 °C ", добавя той.

Новият суперконтинент - прочут като Пангея Ултима, като отпратка към античния суперконтинент Пангея - ще сътвори " троен удар ", споделя Фарнсуърт: освен светът ще се оправи с към 50 % повече CO2 в атмосферата от сегашните нива; освен Слънцето ще бъде по-горещо от настоящето - това се случва с всички звезди, когато остаряват, заради еволюцията на гравитацията и термоядрения синтез в ядрото - само че и самият размер на суперконтинента ще го направи съвсем напълно ненаселен. Това се дължи на резултата на континенталност - фактът, че крайбрежните региони са по-хладни и по-влажни от вътрешните, и повода, заради която летните и зимните температури са доста по-екстремни, да речем, в Лорънс, Кристиан, в сравнение с в Балтимор.

" Резултатът е най-вече враждебна среда, лишена от източници на храна и вода за бозайниците ", споделя Фарнсуърт.

" Широко публикуваните температури сред 40 и 50 градуса по Целзий и още по-големите дневни екстремуми, допълнени от високата мокрота, в последна сметка биха подпечатали ориста ни. Хората - дружно с доста други типове - щяха да изчезнат заради невъзможността да отделят тази топлота посредством потта, охлаждайки телата си. ", добавя Фарнсуърт.

И ето какво е най-важното: това е един от най-хубавите сюжети. " Смятаме, че CO2 може да се увеличи от към 400 частици на милион (ppm) през днешния ден до повече от 600 ppm след доста милиони години в бъдеще ", изяснява Бенджамин Милс, професор по еволюция на земната система в Университета в Лийдс, който управлява изчисленията за изследването. " Разбира се, това допуска, че хората ще спрат да изгарят изкопаеми горива, в противоположен случай ще забележим тези стойности доста, доста по-рано. "

Така че, въпреки проучването да рисува предчувстваща картина на Земята след доста милиони години, създателите ни предизвестяват да не забравяме проблемите, които са тъкмо зад ъгъла.

" Изключително значимо е да не изпускаме от взор актуалната ни климатична рецесия, която е резултат от човешките излъчвания на парникови газове ", предизвестява Юнис Ло, теоретичен помощник по въпросите на изменението на климата и здравето в Бристолския университет и съавтор на публикацията. 

" Вече сме очевидци на рискови горещини, които са нездравословни за човешкото здраве " , уточни тя.

" Ето за какво е от решаващо значение допустимо най-скоро да реализираме нулеви чисти излъчвания. "

Изследването е оповестено в списание Nature Geoscience . 

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в