Учени създадоха екологично чиста „ДНК пластмаса“ от сперма на сьомга
Планетата Земя има проблем: пластмасата. Направена от нефт, тя е нездравословна за околната среда, наранява животните и лишава доста сила, с цел да се създаде. Но в този момент учените в Китай може би са измислили решение на тези неудобства – екологична пластмаса от сперма от сьомга.
„ Пластмасите играят значима роля в актуалния живот и сега развиването на преработването на пластмаса е доста взискателно и трудоемко “, изясняват учени от университета в Тиендзин в изследване, оповестено в Journal of American Chemical Society. „ За да се облекчи тази обстановка, една от опциите е да се разработят нови устойчиви биопластмаси, които са съвместими с околната среда през целия витален цикъл на материала. “
С вярата да създадат по-екологична пластмаса, учените опитаха със спермата от сьомга. Чрез комбинирането му с вода и адхезивен (слепващ) химикал, получен от растително масло, те основават меко вещество, наречено хидрогел.
Този гел може да бъде манипулиран в разнообразни форми и създава 97% по-малко въглеродни излъчвания, в сравнение с при произвеждане на пластмаса, получена от нефт. След това би трябвало да се изсуши посредством заледяване, което отстранява цялата влага и разрешава на формата да се втвърди. За да тестват новата си биопластмаса, учените вършат дребна чаша, части от пъзел и ДНК серпантина.
„ Ние описваме една устойчива биопластмаса, направена от естествена ДНК и йономери, получени от биомаса, наречена ДНК пластмаса “, афишират учените в своето изследване. ДНК пластмасата, споделят още те, усъвършенства производството на този материал във всеки стадий. Използва се суровина от възобновими източници, създава се по екологично чист метод, може да издържи дълго време и елементарно се рециклира.
Но устойчивата пластмаса има някои ограничавания. От една страна, безусловно не може да се мокри. Въпреки че това е част от нейния дизайн – и разрешава лесното й преработване или наново потребление – също значи, че ДНК пластмасата не може да се употребява за изработката на неща като чаши или чинии.
И въпреки че е допустимо материалът да се направи водоустойчив посредством прибавяне на няколко защитни покрития, откривателите споделят, че по този начин би се затруднило преработването.
Вместо това учените си показват, че може да се употребява за неща като електроника – защото електронните устройства имат пластмасови елементи и би трябвало да останат сухи, ДНК пластмасата може да бъде добър сурогат на елементарната нефтохимическа пластмаса. Може да се употребява и като опаковъчен материал.
„ Това проучване дава решение за трансформиране на биобазиран хидрогел в биопластмаса “, споделят учените в своето изследване, „ и показва преработването на ДНК пластмаси в затворен цикъл, което ще подтиква развиването на устойчиви материали като цяло. “
Все отново учените означават, че всеобщото произвеждане на ДНК в мащаба, нужен за превръщането на ДНК пластмасата в жизнеспособна опция, остава предизвикателство, само че не и невероятно. „ Потенциалът на ДНК, която се създава бързо и всеобщо, е от огромно значение за бъдещите приложения на този тип пластмаси “, споделят те.
В момента хората създават невероятните 300 милиона тона пластмаса всяка година. Повечето от нея не може да бъде разградена. Вместо това се просмуква в питейната вода и почвата, а също по този начин си проправя път в животинския и растителен свят, където е виновна за гибелта на 1 милион птици и 100 000 морски бозайници годишно.
Биоразградими пластмаси съществуват. Но някои не са толкоз положителни за околната среда, колкото наподобяват. Проучване, извършено в Нова Зеландия, открива, че от 37 продукта, за които се твърди, че са направени с биопластмаса, повече от половината съдържат нездравословна за околната среда пластмаса на петролна основа.
Други по този начин наречени биопластмаси, направени с материали като царевично нишесте, изискват огромни количества сила за производството си и могат да бъдат сложни за преработване.
Така учените споделят, че тяхната ДНК пластмаса, направена от сперма от сьомга, предлага път към производството на екологично чист материал. Ако той може да бъде употребен и създаден всеобщо, евентуално би могъл да реши един в действителност световен проблем.
Дотогава потреблението на пластмаса по света ще продължава да поврежда околната среда, да убива животните и да изтича в храните и водоснабдяването.
