Качественият проект е ключов за ефекта от санирането
Пламен Иванов, ръководител на Оперативна програма на КСБ-Пловдив
Разговаря Даниела Арнаудова
Г-н Иванов, какво очаквахте вие, строителите, от санирането и какво се случи действително?
Цифрите приказват сами: до 2020 година би трябвало да има 2000 санирани блока. До момента там, където процесът е приключил, са подготвени 1680 здания. Това демонстрира, че Националната стратегия е донесла действителен резултат за близо 150 000 семейства.
В Пловдив санираните здания са едвам 50. Сами преценете какъв % е това от общата картина за страната.
Добрата вест е, че до 2020 година към 405 млн. лв. ще са спестени от сила. Т.е. в тези 2000 жилища през 2020 година ще има стопански резултат от понижено ползване на сила. Това са действителните резултати. На тази основа би трябвало да се уточни какъв брой и по какъв начин е ефикасна Националната стратегия.
Не закъсня ли програмата със санирането?
Санирането закъсня, само че пък компенсира с количество. Дали имаше смисъл - това е несъмнено. Процесът оказа помощ на доста хора, само че той имаше своето мъчно начало. Едно 20-ина години минаха, откогато заговорихме за първи път за саниране. От 1997-2000 година у нас идваха немски експерти, обсъждахме техни модели, непознатия опит. Дори в Общинския съвет защитихме тезата за пилотни планове за санирането на многофамилни и панелни жилища. Така че можеше да стартираме и по-рано, само че факт е, че санирането и в Пловдив потегли.
Дори когато хората влагат свои средства, те правят оценка резултата от положителната изолираност на тяхната част от постройката. Така че националната стратегия „ поправи ” тези неналичия. Оттук нататък санирането е добре да протече изцяло, да има верижност и поредност. Въпросът е да не се прави на парче. Ето първите 50 блока в Пловдив са подготвени и това беше по-разумното - да не се изсипва всичката работа едновременно. Ала би трябвало да продължим нататък. Да се мисли в посока
програмата да бъде дълготрайна, без пиково стартиране на доста блокове,
следвано от дълги паузи, и ние, строителите, да не сме непрекъснато в режим на учебно заведение. Сега работим, след това - мъртвило. Така нямаме равномерност в работата си и разпиляваме фрагментите си.
Къде отчитате грешките?
Ако има неточности, те пристигнаха от подценяването на ролята и смисъла на плана. Нашият неоспорим съдия в целия развой е качественият план - точно той подсигурява положителния краен резултат. Другият проблем пристигна от сложната мотивация на хората да работят на обект, където има жители. По-сложно е, в сравнение с да вдигнеш нова постройка. Не отхвърляме, че имаше и огромни упоритости на хора непрофесионалисти да се намесят в процеса, след това обаче нещата започнаха да се възстановяват. Така че санирането е комплициран и сложен развой, изискващ опит и трайни планове в бъдеще. Днес в КСБ отчитаме, че имаше добра форма на коопериране сред участниците - компаниите демонстрираха, че могат да работят дружно. От Камарата също помагахме. Организирахме работни срещи с Община Пловдив, Строителния контрол, проф. Назърски, бяха поканени и всички компании участници. Целта беше да помогнем на сътрудниците да открият връзки между тях, да създадем процеса оптимално ярък и да има ясни критерии - това е работещата формула за нас. Като за първи опит, спрямо много други градове, резултатите са приемливи.
В сектора имаше огромен отпор на румънските топлоизолации, които се използваха при санирането. Регулира ли се този развой?
Проблемът с румънската топлоизолация се отнасяше за един документ, който не удовлетворяваше условията за пожаробезопасност. В санирането е значима негоримостта на материалите - в тази ситуация румънският артикул прилича " дървено желязо ". Проблемът се преодоля, само че тук може да се повдигне въпросът, че имаме пикове на ползване. Да вземем ватата, която е един първокласен артикул, само че при едно пиково ползване се стига до нейния недостиг - т.е. не сме подготвени за него.
Така че в санирането няма място за сходни пикове и сривове на пазара. На доставчиците им е все едно кой е изпълнителят. Те знаят, че в избран интервал ще се изпълнят толкоз хиляди кв. м топлоизолационна система. И доставчикът я зарежда. Затова е значимо санирането да протича поетапно и поредно, а не моментно. Тогава има смисъл да се договарят количества материали напред и да се поддържат избрани складови наличия.
Получи ли се централизация - едни и същи компании да вземат повече поръчки?
Не бих споделил.
Имаше групиране на компании, които се подкрепяха взаимно
Те се сплотиха за по-добра развойна активност и по-добри доставки. По принцип в санирането би трябвало да се откри аршин и метод, при който преимущество и приоритет да имат локалните компании. Защото те имат някаква прочувствена съгласуваност и легитимност пред жителите, те са тук и работят на място. Не мога да изтъквам проценти, само че мисля, че осигурихме положително присъединяване на пловдивски строители. Така хем ангажираме служащи на локално равнище, хем имаме положително гаранционно поддържане на постройката по-късно. Трудно компания от Плевен ще пристигна да ремонтира една тераса, в случай че се случи недостатък. По-лесно се активизира локалният строител.
А при доставчиците имаше ли повторяемост на едни и същи участници?
Не го усетих като проблем. Естествено печеливши са били тези от тях, които са склонни на най-големи взаимни отстъпки от позиция на разсрочени заплащания или в преследването на по-ниска цена. В строителството себестойността на материалите не би трябвало да има толкоз огромно значение като отминалостта и трайността. Естествено на някои материали ресурсът им е непосредствен до гаранционния период, а други са с по-дълъг запас и валидност. Вторите са по-скъпи, само че цената, съотнесена към качеството, е в тяхна изгода, те са по-добрите.
Разговаря Даниела Арнаудова
Г-н Иванов, какво очаквахте вие, строителите, от санирането и какво се случи действително?
Цифрите приказват сами: до 2020 година би трябвало да има 2000 санирани блока. До момента там, където процесът е приключил, са подготвени 1680 здания. Това демонстрира, че Националната стратегия е донесла действителен резултат за близо 150 000 семейства.
В Пловдив санираните здания са едвам 50. Сами преценете какъв % е това от общата картина за страната.
Добрата вест е, че до 2020 година към 405 млн. лв. ще са спестени от сила. Т.е. в тези 2000 жилища през 2020 година ще има стопански резултат от понижено ползване на сила. Това са действителните резултати. На тази основа би трябвало да се уточни какъв брой и по какъв начин е ефикасна Националната стратегия.
Не закъсня ли програмата със санирането?
Санирането закъсня, само че пък компенсира с количество. Дали имаше смисъл - това е несъмнено. Процесът оказа помощ на доста хора, само че той имаше своето мъчно начало. Едно 20-ина години минаха, откогато заговорихме за първи път за саниране. От 1997-2000 година у нас идваха немски експерти, обсъждахме техни модели, непознатия опит. Дори в Общинския съвет защитихме тезата за пилотни планове за санирането на многофамилни и панелни жилища. Така че можеше да стартираме и по-рано, само че факт е, че санирането и в Пловдив потегли.
Дори когато хората влагат свои средства, те правят оценка резултата от положителната изолираност на тяхната част от постройката. Така че националната стратегия „ поправи ” тези неналичия. Оттук нататък санирането е добре да протече изцяло, да има верижност и поредност. Въпросът е да не се прави на парче. Ето първите 50 блока в Пловдив са подготвени и това беше по-разумното - да не се изсипва всичката работа едновременно. Ала би трябвало да продължим нататък. Да се мисли в посока
програмата да бъде дълготрайна, без пиково стартиране на доста блокове,
следвано от дълги паузи, и ние, строителите, да не сме непрекъснато в режим на учебно заведение. Сега работим, след това - мъртвило. Така нямаме равномерност в работата си и разпиляваме фрагментите си.
Къде отчитате грешките?
Ако има неточности, те пристигнаха от подценяването на ролята и смисъла на плана. Нашият неоспорим съдия в целия развой е качественият план - точно той подсигурява положителния краен резултат. Другият проблем пристигна от сложната мотивация на хората да работят на обект, където има жители. По-сложно е, в сравнение с да вдигнеш нова постройка. Не отхвърляме, че имаше и огромни упоритости на хора непрофесионалисти да се намесят в процеса, след това обаче нещата започнаха да се възстановяват. Така че санирането е комплициран и сложен развой, изискващ опит и трайни планове в бъдеще. Днес в КСБ отчитаме, че имаше добра форма на коопериране сред участниците - компаниите демонстрираха, че могат да работят дружно. От Камарата също помагахме. Организирахме работни срещи с Община Пловдив, Строителния контрол, проф. Назърски, бяха поканени и всички компании участници. Целта беше да помогнем на сътрудниците да открият връзки между тях, да създадем процеса оптимално ярък и да има ясни критерии - това е работещата формула за нас. Като за първи опит, спрямо много други градове, резултатите са приемливи.
В сектора имаше огромен отпор на румънските топлоизолации, които се използваха при санирането. Регулира ли се този развой?
Проблемът с румънската топлоизолация се отнасяше за един документ, който не удовлетворяваше условията за пожаробезопасност. В санирането е значима негоримостта на материалите - в тази ситуация румънският артикул прилича " дървено желязо ". Проблемът се преодоля, само че тук може да се повдигне въпросът, че имаме пикове на ползване. Да вземем ватата, която е един първокласен артикул, само че при едно пиково ползване се стига до нейния недостиг - т.е. не сме подготвени за него.
Така че в санирането няма място за сходни пикове и сривове на пазара. На доставчиците им е все едно кой е изпълнителят. Те знаят, че в избран интервал ще се изпълнят толкоз хиляди кв. м топлоизолационна система. И доставчикът я зарежда. Затова е значимо санирането да протича поетапно и поредно, а не моментно. Тогава има смисъл да се договарят количества материали напред и да се поддържат избрани складови наличия.
Получи ли се централизация - едни и същи компании да вземат повече поръчки?
Не бих споделил.
Имаше групиране на компании, които се подкрепяха взаимно
Те се сплотиха за по-добра развойна активност и по-добри доставки. По принцип в санирането би трябвало да се откри аршин и метод, при който преимущество и приоритет да имат локалните компании. Защото те имат някаква прочувствена съгласуваност и легитимност пред жителите, те са тук и работят на място. Не мога да изтъквам проценти, само че мисля, че осигурихме положително присъединяване на пловдивски строители. Така хем ангажираме служащи на локално равнище, хем имаме положително гаранционно поддържане на постройката по-късно. Трудно компания от Плевен ще пристигна да ремонтира една тераса, в случай че се случи недостатък. По-лесно се активизира локалният строител.
А при доставчиците имаше ли повторяемост на едни и същи участници?
Не го усетих като проблем. Естествено печеливши са били тези от тях, които са склонни на най-големи взаимни отстъпки от позиция на разсрочени заплащания или в преследването на по-ниска цена. В строителството себестойността на материалите не би трябвало да има толкоз огромно значение като отминалостта и трайността. Естествено на някои материали ресурсът им е непосредствен до гаранционния период, а други са с по-дълъг запас и валидност. Вторите са по-скъпи, само че цената, съотнесена към качеството, е в тяхна изгода, те са по-добрите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ