De Profundis:Протестите – вълкът, маскиран в овча кожа
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Земеделци в България, главно производители на зърно, стачкуват. Защо?
Като чета мненията на самостоятелни стопански експерти, протестиращите нямат нито един обоснован и аргументиран мотив против вноса на зърно и някои други аграрни артикули от Украйна поради тяхното качество. И нямат нито един обоснован стопански мотив, обвързван с цените на украинските артикули или с това, че вършат дъмпинг на българския пазар. Тогава за какво стачкуват?
Твърди се, че става дума за пари, в действителност – за доста пари, по-точно за дотациите – български и европейски – които огромните зърнени босове получават, не получават или желаят да получават. Щото другояче, както те настояват, цялото наше земеделие – хоп, и банкрутира, самите земеделци умират по къра от апетит и вопият за помощ, а благословената от Бога родна българска земя някак изчезва отдолу под краката ни и повече в никакъв случай нищо няма да роди.
Това са приказки за наивници, естествено, откакто облагите в бранша за предходната година са над 2 милиарда лв. – облагите, не приходите. И откакто България е измежду трите страни от Европейски Съюз, където към 50-тината огромни български зърнопроизводителни компании се изсипва голяма част от европейския бюджет за субсидиране на земеделието.
Така че тези момчета действително
не страдат от липса на пари
И няма да стартират да страдат, даже напълно да се спре субсидирането на бранша и да бъдат оставени, горките, в лапите на подлата конкуренция на свободния международен пазар. Както би трябвало да стане, прочее - и напълно ясно го сподели Красен Станчев неотдавна.
Но не, техният проблем с парите не е това, че губят, а това, че не печелят толкоз доста, колкото желаят и колкото чакат. Какво да ви кажа – човешкото око е ненаситно, човек и същински милиардер да е, мащаба на кинтите в джоба му все не съответствува с мащаба на желанията в главата му.
Тези дни някой рационално попита – за какво зърнарите не дойдат да стачкуват в София с „ Бентлита “-та и другите си първокласни возила, а пращат трактористи под строй. Добре, де, признавам си, аз персонално не съм им виждал автомобилния парк, само че съм виждал офис на един подобен Биг необут от Добрич и мога малко да ви опиша.
Това беше преди повече от 20 години, мисля че още при държавното управление на Иван Костов. Тия същите отново стачкуваха, доколкото си припомням, тъй като дотациите, които тогава получаваха от българската страна, им идваха прекомерно малко и отново сякаш щяха да банкрутират всичките, а заплашваха и да повлекат със себе си и цялото българско земеделие. Нали по това време още не бяхме в Европейски Съюз и не се ръсеха обилно европейски пари в джобовете им.
Тогава работех за Военновъздушни сили и, евентуално поради огромната компания, Биг необут склони да се срещнем, с цел да ми каже нещичко във връзка митинга. Така попаднах в най-скъпо обзаведения кабинет, който съм виждал през живота си. Бил съм в кабинети на министри, на българския президент и министър председател, на албанския министър председател, в случай че щете – ряпа да ядат. И не приказвам за
помпозност, за мутренски разкош,
тук нямаше златен полиелей или други сходни дивотии. Беше извънредно стилно и елегантно обзаведена стая с всякакви неща от пъклен скъпи материали, само че поднесени дискретно, не крещящо. Ако питате мен, най-скъпото нещо тук в действителност беше трудът на забележителния интериорен дизайнер, който се е потрудил – въпреки да се колебая, че в действителност са му платили съгласно заслугата.
По доста признаци незабавно личеше, несъмнено, че кабинетът не се употребява за същинска работа, а е единствено представително място. Толкова представително, че Биг необут беше решил в действителност да се показа в цялата си естествена хубост и разум. Вътре имаше врата към друга стая, която зееше необятно отворена с явната цел посетителят не просто да зърне, а да види какво има вътре. А там имаше голяма сбирка от забележителни ловни титли, евентуално отстрелването на 1 – 2 от тези животни коства колкото приходът на някой елементарен български земеделец за 10 години.
Така, де, притежателят на това богатство, евентуално умишлено, ме остави да му се насладя и пристигна в кабинета за срещата две минути по-късно. Веднага му стана ясно, че аз не съм някакъв доста внушителен вид от великата английска медия, който е пристигнал на крайници да го уважи, с който да изпуши по една пура и пред който би трябвало в действителност да се изфука, а просто пробвам да свърша същинска работа. И той загуби интерес към мен.
Аз пък изгубих интерес към него, щом още от първите му думи разбрах, че той може и да е напечелил доста пари, може и да е отстрелял цялата тази международна зоологическа градина, само че това е станало със сериозна
поддръжка за „ нашето момче “,
а не посредством качества като разум и сладкодумство.
Разговорът завърши на бърза ръка, дори едно уиски не почерпи, скръндзата, а когато се прибрах в хотела и изслушах записа, разбрах, че не мога да употребявам даже половин изречение в моя репортаж във връзка тогавашния митинг на зърнопроизводителите. Та това е персоналният ми опит, не поисквам на никого сходна среща, в това число на българския министър председател Николай Денков – изцяло го разбирам, когато споделя, че тези видове в действителност капризничат, изнудват и желаят да тероризират страната, а не да вършат аргументиран митинг и да водят съществени диалози. Затова описвам за тази среща, тя е илюстрация на това, което всички знаят – че митинга производителите на зърно не е лично стопански, задачите му очевидно са други.
Да, евентуално измежду тях е и тази
да се смъкна омразното държавно управление „ Денков – Габриел “,
с цел да се пресече даже лекият ентусиазъм към европейско политическо деяние в България и да се върнем към времето на политическия безпорядък, поредицата безсмислени избори, неналичието на постоянен Парламент и постоянно държавно управление, т.е., към времето на „ законното “ и „ конституционно “ еднолично ръководство на президента Румен Радев, осъществено посредством служебните кабинети в откровена изгода на Русия и откровена щета на България и Европейски Съюз.
Бутането на настоящето държавно управление обаче не е най-дълбоката и най-важната цел на митинга. Ако се случи, Радев и другите ще се зарадват, неслучайно отпред на митинга, сред тракторите, се мяркат всякакви призрачни фигури, директно или индиректно свързани с президента. И неслучайно, както излиза наяве, в същия миг се активизират за митинг миньори и енергетици – най-лесно управляемата и манипулируема маса, която постоянно през годините се употребява като
таран на злите сили в България
Тези пък измислили като мотив за митингите си искане за „ ясно и несъмнено енергийно бъдеще на България “. Ей в този момент го желаят. Точно в този миг се сетиха, че бъдещето е неразбираемо и нестабилно.
Добре, де, и аз желая две нощи с Мишел Пфайфър, но то единствено с искане не става – настояването би трябвало да е съизмеримо с действителността. И, единствено да попитам – да не би по време на служебните държавни управления на Румен Радев миньори и енергетици да имаха „ ясно и несъмнено енергийно бъдеще “, та тогава не стачкуваха въобще, а в този момент, щом на власт пристигнаха някакви проевропейски насочени видове, всичката изясненост и сигурност на бранша рухна. Да попитам, щото някой път и въпросите са отговори, нали?
Така или другояче обаче, както споделих, няма гаранция, че тези протестни дейности, какъвто и мащаб да придобият предизборно, ще разглобят „ сглобката “ – най-малкото тъй като тя наподобява има повече поддръжка, в това число измежду най-широките публични кръгове, в сравнение с враговете на държавното управление чакат.
Но виж, поддържането на непрекъснат безпорядък в България, основаването на напрежение вътре в страната и преместването му в Европейски Съюз, основаването на спомагателни мотиви за търкания с Украйна и основаването на разнообразни интриги, свързани с тази тематика – всичко това са ясни и от дълго време известни цели в поддръжка на съветския и напълно срещу българския народен интерес, цели, които вълкът на надигащата се протестна вълна пробва да осъществя, като се крие под почтената овча кожа на загрижени за себе си и страната си хора.
Земеделци в България, главно производители на зърно, стачкуват. Защо?
Като чета мненията на самостоятелни стопански експерти, протестиращите нямат нито един обоснован и аргументиран мотив против вноса на зърно и някои други аграрни артикули от Украйна поради тяхното качество. И нямат нито един обоснован стопански мотив, обвързван с цените на украинските артикули или с това, че вършат дъмпинг на българския пазар. Тогава за какво стачкуват?
Твърди се, че става дума за пари, в действителност – за доста пари, по-точно за дотациите – български и европейски – които огромните зърнени босове получават, не получават или желаят да получават. Щото другояче, както те настояват, цялото наше земеделие – хоп, и банкрутира, самите земеделци умират по къра от апетит и вопият за помощ, а благословената от Бога родна българска земя някак изчезва отдолу под краката ни и повече в никакъв случай нищо няма да роди.
Това са приказки за наивници, естествено, откакто облагите в бранша за предходната година са над 2 милиарда лв. – облагите, не приходите. И откакто България е измежду трите страни от Европейски Съюз, където към 50-тината огромни български зърнопроизводителни компании се изсипва голяма част от европейския бюджет за субсидиране на земеделието.
Така че тези момчета действително
не страдат от липса на пари
И няма да стартират да страдат, даже напълно да се спре субсидирането на бранша и да бъдат оставени, горките, в лапите на подлата конкуренция на свободния международен пазар. Както би трябвало да стане, прочее - и напълно ясно го сподели Красен Станчев неотдавна.
Но не, техният проблем с парите не е това, че губят, а това, че не печелят толкоз доста, колкото желаят и колкото чакат. Какво да ви кажа – човешкото око е ненаситно, човек и същински милиардер да е, мащаба на кинтите в джоба му все не съответствува с мащаба на желанията в главата му.
Тези дни някой рационално попита – за какво зърнарите не дойдат да стачкуват в София с „ Бентлита “-та и другите си първокласни возила, а пращат трактористи под строй. Добре, де, признавам си, аз персонално не съм им виждал автомобилния парк, само че съм виждал офис на един подобен Биг необут от Добрич и мога малко да ви опиша.
Това беше преди повече от 20 години, мисля че още при държавното управление на Иван Костов. Тия същите отново стачкуваха, доколкото си припомням, тъй като дотациите, които тогава получаваха от българската страна, им идваха прекомерно малко и отново сякаш щяха да банкрутират всичките, а заплашваха и да повлекат със себе си и цялото българско земеделие. Нали по това време още не бяхме в Европейски Съюз и не се ръсеха обилно европейски пари в джобовете им.
Тогава работех за Военновъздушни сили и, евентуално поради огромната компания, Биг необут склони да се срещнем, с цел да ми каже нещичко във връзка митинга. Така попаднах в най-скъпо обзаведения кабинет, който съм виждал през живота си. Бил съм в кабинети на министри, на българския президент и министър председател, на албанския министър председател, в случай че щете – ряпа да ядат. И не приказвам за
помпозност, за мутренски разкош,
тук нямаше златен полиелей или други сходни дивотии. Беше извънредно стилно и елегантно обзаведена стая с всякакви неща от пъклен скъпи материали, само че поднесени дискретно, не крещящо. Ако питате мен, най-скъпото нещо тук в действителност беше трудът на забележителния интериорен дизайнер, който се е потрудил – въпреки да се колебая, че в действителност са му платили съгласно заслугата.
По доста признаци незабавно личеше, несъмнено, че кабинетът не се употребява за същинска работа, а е единствено представително място. Толкова представително, че Биг необут беше решил в действителност да се показа в цялата си естествена хубост и разум. Вътре имаше врата към друга стая, която зееше необятно отворена с явната цел посетителят не просто да зърне, а да види какво има вътре. А там имаше голяма сбирка от забележителни ловни титли, евентуално отстрелването на 1 – 2 от тези животни коства колкото приходът на някой елементарен български земеделец за 10 години.
Така, де, притежателят на това богатство, евентуално умишлено, ме остави да му се насладя и пристигна в кабинета за срещата две минути по-късно. Веднага му стана ясно, че аз не съм някакъв доста внушителен вид от великата английска медия, който е пристигнал на крайници да го уважи, с който да изпуши по една пура и пред който би трябвало в действителност да се изфука, а просто пробвам да свърша същинска работа. И той загуби интерес към мен.
Аз пък изгубих интерес към него, щом още от първите му думи разбрах, че той може и да е напечелил доста пари, може и да е отстрелял цялата тази международна зоологическа градина, само че това е станало със сериозна
поддръжка за „ нашето момче “,
а не посредством качества като разум и сладкодумство.
Разговорът завърши на бърза ръка, дори едно уиски не почерпи, скръндзата, а когато се прибрах в хотела и изслушах записа, разбрах, че не мога да употребявам даже половин изречение в моя репортаж във връзка тогавашния митинг на зърнопроизводителите. Та това е персоналният ми опит, не поисквам на никого сходна среща, в това число на българския министър председател Николай Денков – изцяло го разбирам, когато споделя, че тези видове в действителност капризничат, изнудват и желаят да тероризират страната, а не да вършат аргументиран митинг и да водят съществени диалози. Затова описвам за тази среща, тя е илюстрация на това, което всички знаят – че митинга производителите на зърно не е лично стопански, задачите му очевидно са други.
Да, евентуално измежду тях е и тази
да се смъкна омразното държавно управление „ Денков – Габриел “,
с цел да се пресече даже лекият ентусиазъм към европейско политическо деяние в България и да се върнем към времето на политическия безпорядък, поредицата безсмислени избори, неналичието на постоянен Парламент и постоянно държавно управление, т.е., към времето на „ законното “ и „ конституционно “ еднолично ръководство на президента Румен Радев, осъществено посредством служебните кабинети в откровена изгода на Русия и откровена щета на България и Европейски Съюз.
Бутането на настоящето държавно управление обаче не е най-дълбоката и най-важната цел на митинга. Ако се случи, Радев и другите ще се зарадват, неслучайно отпред на митинга, сред тракторите, се мяркат всякакви призрачни фигури, директно или индиректно свързани с президента. И неслучайно, както излиза наяве, в същия миг се активизират за митинг миньори и енергетици – най-лесно управляемата и манипулируема маса, която постоянно през годините се употребява като
таран на злите сили в България
Тези пък измислили като мотив за митингите си искане за „ ясно и несъмнено енергийно бъдеще на България “. Ей в този момент го желаят. Точно в този миг се сетиха, че бъдещето е неразбираемо и нестабилно.
Добре, де, и аз желая две нощи с Мишел Пфайфър, но то единствено с искане не става – настояването би трябвало да е съизмеримо с действителността. И, единствено да попитам – да не би по време на служебните държавни управления на Румен Радев миньори и енергетици да имаха „ ясно и несъмнено енергийно бъдеще “, та тогава не стачкуваха въобще, а в този момент, щом на власт пристигнаха някакви проевропейски насочени видове, всичката изясненост и сигурност на бранша рухна. Да попитам, щото някой път и въпросите са отговори, нали?
Така или другояче обаче, както споделих, няма гаранция, че тези протестни дейности, какъвто и мащаб да придобият предизборно, ще разглобят „ сглобката “ – най-малкото тъй като тя наподобява има повече поддръжка, в това число измежду най-широките публични кръгове, в сравнение с враговете на държавното управление чакат.
Но виж, поддържането на непрекъснат безпорядък в България, основаването на напрежение вътре в страната и преместването му в Европейски Съюз, основаването на спомагателни мотиви за търкания с Украйна и основаването на разнообразни интриги, свързани с тази тематика – всичко това са ясни и от дълго време известни цели в поддръжка на съветския и напълно срещу българския народен интерес, цели, които вълкът на надигащата се протестна вълна пробва да осъществя, като се крие под почтената овча кожа на загрижени за себе си и страната си хора.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ