De Profundis: Не е новина, че Путин уби Навални, новина е, че Путин е жив
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Убиецът Путин умъртви и Навални.
Какво повече да каже човек, с изключение на да напомни, че въпреки всичко Навални изкара шанс – от момента, в който Господарят на Кремъл му подвигна мерника, той поживя много повече, в сравнение с поживя Пригожин…..
Ега ти утехата. Вместо сходни утехи, време е най-сетне
някой да озапти гневното куче Путин,
Владимир Владимирович, по най-традиционния метод – като го гръмне. Или най-малко като даде на украинците задоволително оръжия, с цел да изчистят незаконните съветски бандити от личната си територия и ги натикат назад в съветския личен сос.
Време е най-сетне цивилизованият свят да прекъсне безусловно всички връзки с Русия и да я изолира изцяло, тъй като тя сее болест, до каквото се допре. Да, от съветска водка, до съветски газ, нефт, злато и диаманти; от „ великата съветска просвета “, родила нещо свястно, единствено доколкото е антируско, до великата съветска стопанска система, която създава метал за пирони, само че не и пирони, тъй като са софтуерно прекомерно комплицирани за великия съветски разум – би трябвало да спрем да купуваме всичко това. Трябва да се затворят посолствата и да се спре напълно издаването на визи за руснаци, най-малко в страните от Европейски Съюз и НАТО.
В резултат на оптималната изолираност може да се чака скоро гневните кучета в Кремъл да се сджавкат с други съветски гневни кучета – само че и тогава Русия би трябвало да бъде оставена да се дави в личното си повърнато. Не би трябвало да се повтарят общоприетите неточности от последните над 100 години - да се оказва помощ на едната кучешка тайфа, като се счита, че тя след това ще се държи по-нормално, да се праща филантропична помощ за „ почтения народ, който страда несправедливо “.
Няма подобен съветски народ към този момент. А и в никакъв случай не е имало, единствено ние, наивните западняци, му приписваме идеали, които сякаш има, само че не може да осъществя, поради неприятни политически водачи. Глупости на търкалета. Самият „ съветски народ “ от епохи ражда, отглежда и поддържа нарушителите, които го ръководят, които го унижават и убиват, които го тъпчат и употребяват в своя персонална и групова изгода. Невежеството и диващината, присъщи на „ съветския народ “, се въплъщават в лицата и дейностите на водачите, не назад – те да го държат в незнание и да го карат да прави диващини като да краде хладилници, да изнасилва и да убива почтени, без да му мигне окото.
В този смисъл е и огромната неточност на хора като Алексей Навални, а в този момент и на вдовицата му Юлия, която в послание към 27-те външни министри на Европейски Съюз съобщи: „ Това, от което се нуждаем, е свободна, мирна и щастлива Русия. Прекрасната Русия на бъдещето, за която толкоз мечтаем. Това е страната, в която желая да пребивавам и децата ми да порастват. Това е страната, която желая да изградим дружно с вас, страната, която си представяше Алексей Навални “.
Да, за това мечтаем всички, само че - скърбя, Юлия! Много оценявам големия честен героизъм на Алексей – да се върне в Русия, с цел да устоява там своите визии и фантазии. Съчувствам откровено на теб, фамилията и всички руснаци, които намират гибелта на Навални за голяма загуба. Само че би трябвало да се вслушаме в гласа на разсъдъка, който споделя, че няма и, най-малко в обозримото бъдеще, няма да има „ свободна, мирна и щастлива Русия “. Дори режимът на Путин да падне през днешния ден, на негово място ще пристигна друга тайфа, построена по същия облик и сходство. Това е съветската орис, тъй като самият „ съветски народ “ всеобщо по този начин желае. Да, фантазиите за „ свободна, мирна и щастлива Русия “ в Русия са самостоятелни, а не всенародни. Казвам го, тъй като тази разлика е значима?
Ето жив образец. През 1989, когато падаше комунистическата система в Източна Европа, в Полша голяма част от „ народа “ – от интелектуалците до електротехниците - мечтаеше страната да се откъсне от съветската орбита и да се върне към битието си на естествена, свободна и просперираща европейска страна. Затова поляците съумяха и го направиха много бързо.
За сметка на това ние, българите, 35 години след измененията още не разбираме на кой свят сме и за какво, дали „ преходът “ е приключил или просто върви „ на стадии “. Така стана, тъй като в зората на измененията единствено малко на брой мечтаеха за действителни промени. Огромната част от „ елементарния народ “ не искаше те да бъдат толкоз огромни, а искаше „ системата “ единствено да се поразхлаби, с цел да могат малко повече от елементарното да краднат, да ебнат и да не се трудят чак толкоз доста, щото умората от труда пречи на пиенето. Същото е в този момент и в Русия.
Така че наивността, високо уважаема Юлия, едвам е откровена и красива, не оказва помощ в този съветски свят на оголени инстинкти и озъбени действителности. За страдание,
този съветски свят ще унищожи и теб, както унищожи Алексей
Но най-лошото е още по-лошо - той ще те не помни съвсем незабавно, тъй като ще е ангажиран да се кланя на следващия деспот, който е родил и отгледал. Това е истината, всички би трябвало добре да си дадем сметка за нея и да действаме надлежно – това е единственият метод да не настъпваме непрекъснато една и съща съветска мотика всякога, щом тръгнем нанякъде.
Но това е сложна работа, изключително тъй като даже тук, на Запад, има хора – било платени, било безвъзмездни потребни идиоти – които работят за режима на Путин и пробват да провалят напъните за реализиране на нормалност.
Няма да разисквам съществено „ делегациите “ на „ Възраждане “ и АБВ, отпред с Румен Петков, които тези дни отидоха персонално в Москва по покана на незаконната путинска партия „ Единна Русия “. Какво вършат там тези малоумници, повярвали в простотията, че отбраната на съветския интерес е демонстрация на български национализъм – уповавам се българските спецслужби да схванат скоро, като стартират следствие против тях.
Да, Русия публично е оповестила България за „ неприятелска страна “, от години води против нас дейна и нагла хибридна война, обвързвана освен с агитация, само че и с тероризъм, тъй че въпросните „ български патриоти “ най-малкото би трябвало да бъдат запитани какво тъкмо вършат в неприятелската столица и защо си приказват там.
Аз виждам две вероятни аргументи те да отидат в Москва – за
да получат указания и с цел да получат пари
Или най-малко да ги договорят.
Инструкциите могат да са единствено в една посока – да подвигат допустимо най-вече звук и да основават колкото проблеми в България в този момент, без значение, че са прекомерно маргинални, с цел да трансформират действително нещо. А по-късно, когато вероятно се появи политическият план на настоящия /п/резидент Румен Радев, да го подсилят, като се включат в него.
За втората посока – парите, можем единствено да гадаем. Ако са задоволително тъпи, нашите могат да помъкнат част от парите в куфарчета или в джобовете, като разчитат, че през ВИП-а на летището никой няма освен да ги претърси, само че даже няма да ги пита дали имат нещо за обявление. Ако са малко по-умни, пари ще се трансферират в сметки в западни банки или офшорни зони. А в случай че са още по-умни, ще има няколко триъгълни интервенции, като по разпореждане на Кремъл съответните видове ще бъдат финансирани през съветски или близки до Русия български компании. Ще станат съветници да вземем за пример, въпреки да не ми стига мозъкът Румен Петков да речем по какво може да е консултант, с изключение на по нощно пикане в градски шадраван. Е, добре, де, и по изкуството да се пият дребни водки от сутринта е надарен, индивидът.
Но тези в действителност не си коства да се разискват нашироко. За разлика от Иван Кръстев, който минава за политолог и го разгласяват огромни, въпреки най-вече ляво демократични, европейски и американски издания. Кръстев от дълго време е сгазил котето на приличието в занаята на политическия анализатор, само че неотдавна доближи самобитен връх със публикация във „ Файненшъл таймс “, озаглавена „ Западно-германско ли е бъдещето на Украйна “.
За тези, които се стряскат, незабавно да отговоря – не, не е западно-германско, а е бъдещето на Обединена Германия. Умникът Иван Кръстев обаче не мисли по този начин – или най-малко желае да мислим, че не мисли по този начин, тъй като в действителност Путин не мисли по този начин.
Кръстев манипулира публиката
и я води към сякаш личната си теза, че идва време – и към този момент надали не пристигнало е – Западът да се споразумее с съветския нарушител, като остави в лапите му окупираните елементи от Украйна, само че „ измъкне “ от него позволение другите елементи на страната да „ получат правото “ да станат член на НАТО.
Е-е-е-х, доста тъга има по този свят, а Кръстев очевидно живее с нея. Питам обаче – в случай че бандити отвлекат децата му и изискат да задържат едното, а другото да върнат, той кое за коя цел ще избере. И също – в случай че Иван Кръстев е угрижен толкоз за натовското бъдеще на Украйна, за какво въобще не го е грижа за украинското бъдеще на НАТО.
Какво, съгласно Кръстев, би трябвало НАТО да се помоли на нарушителя Путин, с цел да позволи той приемането на нови членове на Алианса ли? Ами когато скоро по-късно се отметне, както направи с контракта, по който Украйна върна нуклеарните оръжия на Русия, а тя се писа поръчител на нейната сигурност. Или както направи с всички интернационалните контракти, по които Русия е страна.
Путин си избърса задника с тях, Кръстев. Да не би да се е погрижил и за твоя, та му поддакваш?
А солидните западни издания, които непринудено разгласяват тънките и умни размишления на този пишман анализатор, а даже евентуално му и заплащат за тях, би трябвало да се засрамят от слепотата си.
Убиецът Путин умъртви и Навални.
Какво повече да каже човек, с изключение на да напомни, че въпреки всичко Навални изкара шанс – от момента, в който Господарят на Кремъл му подвигна мерника, той поживя много повече, в сравнение с поживя Пригожин…..
Ега ти утехата. Вместо сходни утехи, време е най-сетне
някой да озапти гневното куче Путин,
Владимир Владимирович, по най-традиционния метод – като го гръмне. Или най-малко като даде на украинците задоволително оръжия, с цел да изчистят незаконните съветски бандити от личната си територия и ги натикат назад в съветския личен сос.
Време е най-сетне цивилизованият свят да прекъсне безусловно всички връзки с Русия и да я изолира изцяло, тъй като тя сее болест, до каквото се допре. Да, от съветска водка, до съветски газ, нефт, злато и диаманти; от „ великата съветска просвета “, родила нещо свястно, единствено доколкото е антируско, до великата съветска стопанска система, която създава метал за пирони, само че не и пирони, тъй като са софтуерно прекомерно комплицирани за великия съветски разум – би трябвало да спрем да купуваме всичко това. Трябва да се затворят посолствата и да се спре напълно издаването на визи за руснаци, най-малко в страните от Европейски Съюз и НАТО.
В резултат на оптималната изолираност може да се чака скоро гневните кучета в Кремъл да се сджавкат с други съветски гневни кучета – само че и тогава Русия би трябвало да бъде оставена да се дави в личното си повърнато. Не би трябвало да се повтарят общоприетите неточности от последните над 100 години - да се оказва помощ на едната кучешка тайфа, като се счита, че тя след това ще се държи по-нормално, да се праща филантропична помощ за „ почтения народ, който страда несправедливо “.
Няма подобен съветски народ към този момент. А и в никакъв случай не е имало, единствено ние, наивните западняци, му приписваме идеали, които сякаш има, само че не може да осъществя, поради неприятни политически водачи. Глупости на търкалета. Самият „ съветски народ “ от епохи ражда, отглежда и поддържа нарушителите, които го ръководят, които го унижават и убиват, които го тъпчат и употребяват в своя персонална и групова изгода. Невежеството и диващината, присъщи на „ съветския народ “, се въплъщават в лицата и дейностите на водачите, не назад – те да го държат в незнание и да го карат да прави диващини като да краде хладилници, да изнасилва и да убива почтени, без да му мигне окото.
В този смисъл е и огромната неточност на хора като Алексей Навални, а в този момент и на вдовицата му Юлия, която в послание към 27-те външни министри на Европейски Съюз съобщи: „ Това, от което се нуждаем, е свободна, мирна и щастлива Русия. Прекрасната Русия на бъдещето, за която толкоз мечтаем. Това е страната, в която желая да пребивавам и децата ми да порастват. Това е страната, която желая да изградим дружно с вас, страната, която си представяше Алексей Навални “.
Да, за това мечтаем всички, само че - скърбя, Юлия! Много оценявам големия честен героизъм на Алексей – да се върне в Русия, с цел да устоява там своите визии и фантазии. Съчувствам откровено на теб, фамилията и всички руснаци, които намират гибелта на Навални за голяма загуба. Само че би трябвало да се вслушаме в гласа на разсъдъка, който споделя, че няма и, най-малко в обозримото бъдеще, няма да има „ свободна, мирна и щастлива Русия “. Дори режимът на Путин да падне през днешния ден, на негово място ще пристигна друга тайфа, построена по същия облик и сходство. Това е съветската орис, тъй като самият „ съветски народ “ всеобщо по този начин желае. Да, фантазиите за „ свободна, мирна и щастлива Русия “ в Русия са самостоятелни, а не всенародни. Казвам го, тъй като тази разлика е значима?
Ето жив образец. През 1989, когато падаше комунистическата система в Източна Европа, в Полша голяма част от „ народа “ – от интелектуалците до електротехниците - мечтаеше страната да се откъсне от съветската орбита и да се върне към битието си на естествена, свободна и просперираща европейска страна. Затова поляците съумяха и го направиха много бързо.
За сметка на това ние, българите, 35 години след измененията още не разбираме на кой свят сме и за какво, дали „ преходът “ е приключил или просто върви „ на стадии “. Така стана, тъй като в зората на измененията единствено малко на брой мечтаеха за действителни промени. Огромната част от „ елементарния народ “ не искаше те да бъдат толкоз огромни, а искаше „ системата “ единствено да се поразхлаби, с цел да могат малко повече от елементарното да краднат, да ебнат и да не се трудят чак толкоз доста, щото умората от труда пречи на пиенето. Същото е в този момент и в Русия.
Така че наивността, високо уважаема Юлия, едвам е откровена и красива, не оказва помощ в този съветски свят на оголени инстинкти и озъбени действителности. За страдание,
този съветски свят ще унищожи и теб, както унищожи Алексей
Но най-лошото е още по-лошо - той ще те не помни съвсем незабавно, тъй като ще е ангажиран да се кланя на следващия деспот, който е родил и отгледал. Това е истината, всички би трябвало добре да си дадем сметка за нея и да действаме надлежно – това е единственият метод да не настъпваме непрекъснато една и съща съветска мотика всякога, щом тръгнем нанякъде.
Но това е сложна работа, изключително тъй като даже тук, на Запад, има хора – било платени, било безвъзмездни потребни идиоти – които работят за режима на Путин и пробват да провалят напъните за реализиране на нормалност.
Няма да разисквам съществено „ делегациите “ на „ Възраждане “ и АБВ, отпред с Румен Петков, които тези дни отидоха персонално в Москва по покана на незаконната путинска партия „ Единна Русия “. Какво вършат там тези малоумници, повярвали в простотията, че отбраната на съветския интерес е демонстрация на български национализъм – уповавам се българските спецслужби да схванат скоро, като стартират следствие против тях.
Да, Русия публично е оповестила България за „ неприятелска страна “, от години води против нас дейна и нагла хибридна война, обвързвана освен с агитация, само че и с тероризъм, тъй че въпросните „ български патриоти “ най-малкото би трябвало да бъдат запитани какво тъкмо вършат в неприятелската столица и защо си приказват там.
Аз виждам две вероятни аргументи те да отидат в Москва – за
да получат указания и с цел да получат пари
Или най-малко да ги договорят.
Инструкциите могат да са единствено в една посока – да подвигат допустимо най-вече звук и да основават колкото проблеми в България в този момент, без значение, че са прекомерно маргинални, с цел да трансформират действително нещо. А по-късно, когато вероятно се появи политическият план на настоящия /п/резидент Румен Радев, да го подсилят, като се включат в него.
За втората посока – парите, можем единствено да гадаем. Ако са задоволително тъпи, нашите могат да помъкнат част от парите в куфарчета или в джобовете, като разчитат, че през ВИП-а на летището никой няма освен да ги претърси, само че даже няма да ги пита дали имат нещо за обявление. Ако са малко по-умни, пари ще се трансферират в сметки в западни банки или офшорни зони. А в случай че са още по-умни, ще има няколко триъгълни интервенции, като по разпореждане на Кремъл съответните видове ще бъдат финансирани през съветски или близки до Русия български компании. Ще станат съветници да вземем за пример, въпреки да не ми стига мозъкът Румен Петков да речем по какво може да е консултант, с изключение на по нощно пикане в градски шадраван. Е, добре, де, и по изкуството да се пият дребни водки от сутринта е надарен, индивидът.
Но тези в действителност не си коства да се разискват нашироко. За разлика от Иван Кръстев, който минава за политолог и го разгласяват огромни, въпреки най-вече ляво демократични, европейски и американски издания. Кръстев от дълго време е сгазил котето на приличието в занаята на политическия анализатор, само че неотдавна доближи самобитен връх със публикация във „ Файненшъл таймс “, озаглавена „ Западно-германско ли е бъдещето на Украйна “.
За тези, които се стряскат, незабавно да отговоря – не, не е западно-германско, а е бъдещето на Обединена Германия. Умникът Иван Кръстев обаче не мисли по този начин – или най-малко желае да мислим, че не мисли по този начин, тъй като в действителност Путин не мисли по този начин.
Кръстев манипулира публиката
и я води към сякаш личната си теза, че идва време – и към този момент надали не пристигнало е – Западът да се споразумее с съветския нарушител, като остави в лапите му окупираните елементи от Украйна, само че „ измъкне “ от него позволение другите елементи на страната да „ получат правото “ да станат член на НАТО.
Е-е-е-х, доста тъга има по този свят, а Кръстев очевидно живее с нея. Питам обаче – в случай че бандити отвлекат децата му и изискат да задържат едното, а другото да върнат, той кое за коя цел ще избере. И също – в случай че Иван Кръстев е угрижен толкоз за натовското бъдеще на Украйна, за какво въобще не го е грижа за украинското бъдеще на НАТО.
Какво, съгласно Кръстев, би трябвало НАТО да се помоли на нарушителя Путин, с цел да позволи той приемането на нови членове на Алианса ли? Ами когато скоро по-късно се отметне, както направи с контракта, по който Украйна върна нуклеарните оръжия на Русия, а тя се писа поръчител на нейната сигурност. Или както направи с всички интернационалните контракти, по които Русия е страна.
Путин си избърса задника с тях, Кръстев. Да не би да се е погрижил и за твоя, та му поддакваш?
А солидните западни издания, които непринудено разгласяват тънките и умни размишления на този пишман анализатор, а даже евентуално му и заплащат за тях, би трябвало да се засрамят от слепотата си.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ