Плакала е горчиво нощта, плакала е мълком сирота, че за

Плакала е горчиво нощта,
плакала е мълком сирота,
че за нея белий ден нехае,
че не желае той даже да знае
туй що мъчи нейното сърце
и каква й тъга тъми лице!…

И когато сипна отново зората —
от сълзите на нощта земята
бе покрита с бисерна роса;
и во всяка капчица-сълза
се огледва белий ден лъчезарен —
и ухилен мина отново безгрижен.