Културните хора и културните институции
„ Пий една студена вода “, „ Само здраве не се купува “, „ Никой не го интересува “, „ Писано е било да се случи “, „ Едно губиш, друго печелиш “ – това наподобява са най-популярните утешения след всяко произшествие, обвързвано с материална загуба и тези дни, като се изключи че ги чух безчет пъти, само че почтено си признавам, че си ги споделях и сама. Толкова вкоренено е в нас разочарованието и неверието, че на някоя институция й е болно за хората, по този начин сме отгледани с онази приказка за неволята, че сами се стопираме да не вършим нужното и да потърсим състрадание и подпомагане. Освен, несъмнено, от околните и приятелите, тъй като в случай че не друго, в тези моменти виждаме какви страхотни хора познаваме.
Е, аз взех решение да превъзмогна неверието и скептицизма си и да се опитам да реша проблемите с изгубените си движимости по този начин, както съгласно мен се вземат решение в една цивилизована страна.
Не толкоз финансова, колкото прочувствена беше загубата на билетите ми за спектакъл, още повече няма по какъв начин да потвърдя, че съм ги купила – те са на предявител. Все отново взех решение да опитам. Написах една молба, с малко изложение на събитията и изброих кои представления и на кои дати е трябвало да виждам. В Народния спектакъл приказвах с двете касиерки – и двете споделящи изцяло пристрастеността ми към театъра и надлежно откровено съчувстващи. Те ме изпратиха в администрацията и от там получих безвъзмездни служебни билети, с цел да посетя представленията. Не се наложи да депозирам молбата, повярваха ми незабавно. Страхотно отношение, което вечно направи този спектакъл обичан за мен! Предстои ми да опитам същото и в Младежкия спектакъл, само че нещо ми подсказва, че и там няма да имам проблеми. Хората в театъра незабавно познават сродните души.
Ето – оказа се, че има метод да обезщетявам някои от загубите, задоволително беше единствено да допускам и да опитам. Тук е мястото да кажа, че аз съм по принцип положителен човек и нормално съм усмихната и общителна, даже към непознати хора. Вярвам, че това доста оказа помощ и в този случай, тъй като потеглих откровено и с положително. И открих отсреща си културни хора, работещи в културна институция.
Е, аз взех решение да превъзмогна неверието и скептицизма си и да се опитам да реша проблемите с изгубените си движимости по този начин, както съгласно мен се вземат решение в една цивилизована страна.
Не толкоз финансова, колкото прочувствена беше загубата на билетите ми за спектакъл, още повече няма по какъв начин да потвърдя, че съм ги купила – те са на предявител. Все отново взех решение да опитам. Написах една молба, с малко изложение на събитията и изброих кои представления и на кои дати е трябвало да виждам. В Народния спектакъл приказвах с двете касиерки – и двете споделящи изцяло пристрастеността ми към театъра и надлежно откровено съчувстващи. Те ме изпратиха в администрацията и от там получих безвъзмездни служебни билети, с цел да посетя представленията. Не се наложи да депозирам молбата, повярваха ми незабавно. Страхотно отношение, което вечно направи този спектакъл обичан за мен! Предстои ми да опитам същото и в Младежкия спектакъл, само че нещо ми подсказва, че и там няма да имам проблеми. Хората в театъра незабавно познават сродните души.
Ето – оказа се, че има метод да обезщетявам някои от загубите, задоволително беше единствено да допускам и да опитам. Тук е мястото да кажа, че аз съм по принцип положителен човек и нормално съм усмихната и общителна, даже към непознати хора. Вярвам, че това доста оказа помощ и в този случай, тъй като потеглих откровено и с положително. И открих отсреща си културни хора, работещи в културна институция.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




