Дневникът на една майка под карантина: терапия за всички
Писна ѝ. На майката под карантина. От всички имейли, линкове на приятелки и постове на Facebook групи. От всички задания на госпожите от детската градина. Досега безстрашно се беше борила с online школото на огромния и напълно безконтролно беше дала достъп до всевъзможни таблети, телефони и тв приемници на дребните. Но това време отмина. Майката се стяга макар битовизмите, които ѝ дойдоха на главата . Въпреки пролетната отмалялост. Въпреки тревожните вести от Националния щаб. Тя би трябвало най-сетне да се вземе в ръце и да стартира " да работи " с тези деца.
Не че няма предпочитание " да работи " в посока на насърчаване на гениите им, не я разбирайте неправилно. Просто самата тя няма особени арт гении – свирила е на пиано като дете, само че репертоарът ѝ покрива: " Котешкия марш " и " Тръгнал кос ". Обичала е да рисува и да шие престилки в часа по " Труд и творчество ", който в днешно време има още по-безумно име –(май) " Бит и техника ". Но до такава степен – не плете, не шие (много), само че в разнообразни интервали на депресии и любовни студентски драми е пробвала от всичко по малкo.
Но тя не се отчайва. За какво са приятелите, в случай че не я поддържат в тази благородна неделна самодейност?! След няколко общи чата, тя се стопира на великденските зайци – едната ѝ щерка обожава дългоухите пухльовци, а пък е и тематично, нали по този начин – Великден идва, въпреки всичко. Може и тази година да е малко по-особен, но и яйца ще боядиса, и зайци ще шие.
Речено-сторено. След няколко съвещания и бърза инвентаризация на подръчни материали, които биха могли да влязат в приложимост, майката под карантина си дава сметка, че с изключение на две купчини единични чорапи в разнообразни цветове и размери, няма доста какво да пожертва за идеята . И тогава идва просветлението – преди две години, когато към момента през зимните месеци се караха ски на воля, тя някак безумно импулсивно беше взела бледорозов плат за рокля на едно от момичетата от един словенски ски курорт. Да, звучи в действителност необикновено, само че там с изключение на писти, аптека и две заведения за бързо хранене, се е киприл и един баснословен магазин за текстил. И тя се е изкушила. Е, несъмнено, платът комфортно е залежавал две години в един дрешник. Но забележете, тя към момента знае за неговото битие, какъвто не е казусът с куп други странни покупки.
Всичко е отлично – плат има, хрумвания също. Налага ѝ се единствено да изрови машината от най-забутаното място на мазето. С боязън си спомня, по какъв начин я е получила от брачна половинка си, доста преди децата да се родят. С наслада се пробва да болести децата с възторг, само че среща единствено неразбиращите им погледи. Ама какво ѝ става на тази майка?! Няма ли да работи?! Нали все повтаря, че е заета, че не устоя, че изнемогва. А внезапно – зайци! И то розови! Какво пък му е толкоз розово на този живот вкъщи?! Толкова по-добре би било всеки да си прави това, което знае. Децата да гледат смешни клипчета в YouTube, майките да си работят, бащите да мрънкат, че майките работят...
Но тя е решена на всичко. Все пак това е концепция на живот и гибел – нещо като битката на баба Илийца с кола. Прави кройки, реже, шие. Децата гледат с изненада... И тогава всичко се сгромолясва. Зайците са на ръба да се провалят... Та тя няма с какво да ги изпълни! Няма вата, има единствено малко памук – за незабавни рани (и за тези шарени великденски яйца, които ѝ се получават перфектно). А оризът, въпреки и вид, е тежък. Пък и е дефицитна стока, въпреки всичко е по-добре да врътне едно ризото с гъби сред шиенето с децата и работата онлайн.... И тогава на помощ идват тези две купчини единични чорапи. Както споделя обичаната героиня на щерка ѝ – Ванилия, очевидно чорапите в нейната къща са темерути, откакто в никакъв случай не са по два. Именно тези темерути (в унисон с темерутското въодушевление на дъщерите ѝ)спасяват майката в карантина в този сериозен (арт) миг.
Започва се едно пълнене, дошиване, пуфтене... Майката под карантина толкоз се е посветила на плана, че дори не си дава сметка, че децата от дълго време са избягали от нея и нагъват пуканки , направени в микровълновата, залепили погледи в екрана на тв приемника, до момента в който тя със сетни сили желае единствено да свърши тази заешка авантюра. Веднъж вечно!
И след това не се учудвайте, за какво някои майки избират да пристигна още веднъж понеделник, с цел да се отдадат на обичания си недостатък... работата!
Дневникът на една майка под карантина: взлом към аптеката
Не че няма предпочитание " да работи " в посока на насърчаване на гениите им, не я разбирайте неправилно. Просто самата тя няма особени арт гении – свирила е на пиано като дете, само че репертоарът ѝ покрива: " Котешкия марш " и " Тръгнал кос ". Обичала е да рисува и да шие престилки в часа по " Труд и творчество ", който в днешно време има още по-безумно име –(май) " Бит и техника ". Но до такава степен – не плете, не шие (много), само че в разнообразни интервали на депресии и любовни студентски драми е пробвала от всичко по малкo.
Но тя не се отчайва. За какво са приятелите, в случай че не я поддържат в тази благородна неделна самодейност?! След няколко общи чата, тя се стопира на великденските зайци – едната ѝ щерка обожава дългоухите пухльовци, а пък е и тематично, нали по този начин – Великден идва, въпреки всичко. Може и тази година да е малко по-особен, но и яйца ще боядиса, и зайци ще шие.
Речено-сторено. След няколко съвещания и бърза инвентаризация на подръчни материали, които биха могли да влязат в приложимост, майката под карантина си дава сметка, че с изключение на две купчини единични чорапи в разнообразни цветове и размери, няма доста какво да пожертва за идеята . И тогава идва просветлението – преди две години, когато към момента през зимните месеци се караха ски на воля, тя някак безумно импулсивно беше взела бледорозов плат за рокля на едно от момичетата от един словенски ски курорт. Да, звучи в действителност необикновено, само че там с изключение на писти, аптека и две заведения за бързо хранене, се е киприл и един баснословен магазин за текстил. И тя се е изкушила. Е, несъмнено, платът комфортно е залежавал две години в един дрешник. Но забележете, тя към момента знае за неговото битие, какъвто не е казусът с куп други странни покупки.
Всичко е отлично – плат има, хрумвания също. Налага ѝ се единствено да изрови машината от най-забутаното място на мазето. С боязън си спомня, по какъв начин я е получила от брачна половинка си, доста преди децата да се родят. С наслада се пробва да болести децата с възторг, само че среща единствено неразбиращите им погледи. Ама какво ѝ става на тази майка?! Няма ли да работи?! Нали все повтаря, че е заета, че не устоя, че изнемогва. А внезапно – зайци! И то розови! Какво пък му е толкоз розово на този живот вкъщи?! Толкова по-добре би било всеки да си прави това, което знае. Децата да гледат смешни клипчета в YouTube, майките да си работят, бащите да мрънкат, че майките работят...
Но тя е решена на всичко. Все пак това е концепция на живот и гибел – нещо като битката на баба Илийца с кола. Прави кройки, реже, шие. Децата гледат с изненада... И тогава всичко се сгромолясва. Зайците са на ръба да се провалят... Та тя няма с какво да ги изпълни! Няма вата, има единствено малко памук – за незабавни рани (и за тези шарени великденски яйца, които ѝ се получават перфектно). А оризът, въпреки и вид, е тежък. Пък и е дефицитна стока, въпреки всичко е по-добре да врътне едно ризото с гъби сред шиенето с децата и работата онлайн.... И тогава на помощ идват тези две купчини единични чорапи. Както споделя обичаната героиня на щерка ѝ – Ванилия, очевидно чорапите в нейната къща са темерути, откакто в никакъв случай не са по два. Именно тези темерути (в унисон с темерутското въодушевление на дъщерите ѝ)спасяват майката в карантина в този сериозен (арт) миг.
Започва се едно пълнене, дошиване, пуфтене... Майката под карантина толкоз се е посветила на плана, че дори не си дава сметка, че децата от дълго време са избягали от нея и нагъват пуканки , направени в микровълновата, залепили погледи в екрана на тв приемника, до момента в който тя със сетни сили желае единствено да свърши тази заешка авантюра. Веднъж вечно!
И след това не се учудвайте, за какво някои майки избират да пристигна още веднъж понеделник, с цел да се отдадат на обичания си недостатък... работата!
Дневникът на една майка под карантина: взлом към аптеката
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ