Весела Колед@
Писна му и сервира пламтящата съчка кибрит. Не му се беше случвало, откогато всички го правеха когато и да е. Тогава и той не се замисляше, препускаше от комин на комин, самичък димейки. Ех, по никакъв начин не беше от дълго време, хората не помнят толкоз бързо…
Вече не пушеше, беше пробвал всички бездимни други възможности с мирис на авокадо и негативен въглероден отпечатък, никое не беше неговото. След всяка бърза цигара пък се почваше с писмата на идната Коледа да не носи дарове в този дом, в случай че ще носи и миризма.
Пушенето в оня миг беше последният му проблем.
Той усещаше, че изостава от динамичността на времето, че не се оправя с работата си. Стараеше се, полагаше старания, само че нещо не беше както би трябвало. Оставяше на хлапетата все по-готини джаджи, по-съвършени геймърски клавиатури; все по-яки игри; по-големи и по-плюшени животни.
На никого не му пукаше. Явно се разминаваше с езика на младите, който си беше еднакъв, откогато се беше заел с тази специалност. Подаръците му стояха и трупаха прахуляк вместо лайкове.
Не се усещаше на мястото си точно на Коледа, във вихъра на работата все се оказваше, че нещо не е както би трябвало, че е донесъл неверния подарък, разказан в писмото като „ екстеншън “. Още по-зле беше в детските градини. Казваха му, че желаят да стават инфлуенсъри, а той кимаше машинално. Чудеше се и за какво държат да получат телефон, с който да вършат вайръл клипчета, откакто последното, което някой естествен човек желае, беше да разнася вируси напред-назад точно на Коледа.
Време беше нещо да се промени. Едно от джуджетата отсече: „ бърнаут “. Ама той да не е кибритена съчка? Обясниха му какво е това, само че не, не беше то… та той работеше единствено един ден в годината. Не беше и от терзание, специалността му беше много рядка, с постоянно търсене. Нямаше по какъв начин да я поеме изкуственият разсъдък, не ги вършат с задоволителна външност, нямат даже бради.
После всичко се обясни. Разбра, че е обратно с модата или, както му обясниха джуджетата, изтървал е тренда. Речено – сторено, най-сетне ще влезе в мрежата, колкото и да не харесваше паяжините, изпречващи се едно време по комините.
Комини от дълго време нямаше, постановяваше се да влиза през тръбите на абсорбатора, можете да сте сигурни, не му беше елементарно. Времената бяха други, само че той събра сили, с цел да се опита да ги настигне.
***
Най-накрая съумя да си обезпечи естествен нет. Скоростта все куцаше, до момента в който най-после се сети какво да направи и в навечерието на следващата Коледа написа писмо на сътрудник.
„ Пускам интернет на Дядо Коледа за Коледа “, гласеше туитът на Илън Мъск, който си беше самата истина, въпреки че почитателите на най-богатия чудак, кой знае за какво, не съумяха да вникнат в смисъла.
Но по какъв начин да стартира? Не научи доста от джуджетата, всички бяха вперили погледи в телефоните и до момента в който ги разпитваше, чегъртаха екраните с показалче, до момента в който с неприкрита скука се опитваха да отклонят въпросите.
Все отново му стана ясно, че пътят минава през прословутите обществени мрежи. И в този момент седеше, вперил обезверен взор в монитора и нервно пушеше…
В началото нямаше самообладание да стартира!
Не се получи от първия опит. Подведе се по едно джудже, което отби въпросите му с опит да се пошегува и се озова в Tinder. „ Аз съм най-хубавият другар на всички деца! Радвам се постоянно когато намеря метод да ги накарам да се почувстват добре “, написа в профила.
Имаше шанс, ФБР знаеше с кого си има работа, сътрудниците не го арестуваха, а просто му обясниха къде е грешката в превода, изтриха профила и прибраха всички, които го бяха мачнали.
За опита му с OnlyFans няма да навлизаме в детайлности.
***
За малко остави обществените мрежи и се потопи в света на модерния, както беше чувал, цифров маркетинг. Изгледа няколко онлайн курса, дефинира си таргет аудиторията, направи разбор, отдели бюджет. Реши да види по какъв начин стоят нещата, в случай че човек си потърси дарове онлайн… Опита се да предложи стоките си по този начин, че всеки, който потърси нещо за себе си в мрежата, да го получи без пари, в случай че се е държал добре през годината, само че ползата се оказа мижав.
Всяко малко или огромно хлапе можеше да пожелае каквото си изиска, обаче същото обещаваха и AliExpress, и още хиляди уеб сайтове. Той не искаше пари, само че се оказа, че те желаят даже по-малко.
Следващият обезверен опит беше Tik Tok. Как няма да избухнат хлапетата, щом видят свежи клипчета от фабриката за играчки?!
Оказа се „ бумър “, цялостен „ криндж “. Ентусиазмът му да заприказва на езика на младите се блъсна в стената на хейта.
***
Отчаян, продължи в LinkedIn. Снимката с вратовръзка се получи нелепа, а профилът му остана непосетен. „ Нося наслада на децата “ няма по какъв начин да се бори с „ Предприемач, CEO, основател на стартъпи, game changer “.
„ Защо да ги променяме игрите? Няма ли нещо постоянно в тях? “ – намерения си.
Накрая положителният дъртак се озова в положителния остарял Фейсбук. Дядото на обществените мрежи се оказа благотворното място, където откри съидейници. Припомни си остарели песни и смешки от това време, бързо се вписа в атмосферата. Споделяше мемове по какъв начин е доставил първия подарък, поръчан онлайн от дете на име Исус, което си мечтаело за геймърски джойстик.
Прекарваше от ден на ден време онлайн, изпипа и професионален профил. „ Подаръци по избор, доставяме през комина! “, изпълнени фантазии.
Добавяше познати хлапета, множеството към този момент бяха станали бащи и дядовци, а той ги познаваше в светлината от в миналото. Почувства се измежду съидейници. Скролваше, четеше по какъв начин Гошко, на който беше донесъл якото влакче, беше станал ватман, Тошко имаше две сладки хлапета – лайк! Митко със странните стремежи беше влезнал в политиката. А нататък, нататък…
След няколко дни взе от фонда с дарове нов телефон, не излизаше от мрежата. Случваше му се да се сблъска в кухнята със скролващи джуджета.
Най-накрая разбираше днешните хора, беше огромен кеф да знаеш какво мисли всеки по значимите тематики, да се заобикаляш със съидейници, да научаваш незабавно най-интересните вести.
***
Лавината се отприщи от нищото.
„ Нека да бъдем положителни! “ – включи се той с коментар в следващия оспорван политически спор и вълната го заля за минути. Скоро имаше сили единствено да скролва угрижен, пушеше цигара от цигара, подръпвайки нервно брада.
„ Трол “. Ама по какъв начин трол?! Той познаваше много тролове, знаете по какъв начин е, в случай че си приказно творение. Създал си бил профила прекомерно скоро, имал малко фотоси, на множеството приличал на Дядо Коледа. Не заемал ясни позиции по значимите тематики от деня. Нямало по какъв начин хем да е за неутралитет на Лапландия и за имунизациите, хем да носи алено. Обиждал хората на „ джуджета “.
Приличал на Маркс, не, на Достоевски, не, на нищо не приличал, профилната фотография била крадена. Нямало по какъв начин да раздава дарове за без пари, било интензивно мероприятие, пета колона.
Разбира се, опита да се отбрани, само че обясненията му останаха глас в пустиня. Още по-зле стана, когато се включиха приятелите му, двете групи се захапаха в пикантен спор кой е Дядо Коледа.
Малко беше останало от брадата му, когато профилът беше блокиран дефинитивно. Той таман се беше вторачил в известието, а на екрана изскочи ново уведомление, с цел да му подсети какво е правил тъкмо преди година…
Изтърва телефона и се забърза към шейната. Въздъхна и се намести комфортно. По табиет помоли елените по време на полета да включат на самолетен режим мобилните си устройства.
„ Дали да не пиша на другия сътрудник – Марк, че са сбъркали? С Илън се получи добре… “ – намерения си. Но след това реши друго. „ Имам работа. “
Вече не пушеше, беше пробвал всички бездимни други възможности с мирис на авокадо и негативен въглероден отпечатък, никое не беше неговото. След всяка бърза цигара пък се почваше с писмата на идната Коледа да не носи дарове в този дом, в случай че ще носи и миризма.
Пушенето в оня миг беше последният му проблем.
Той усещаше, че изостава от динамичността на времето, че не се оправя с работата си. Стараеше се, полагаше старания, само че нещо не беше както би трябвало. Оставяше на хлапетата все по-готини джаджи, по-съвършени геймърски клавиатури; все по-яки игри; по-големи и по-плюшени животни.
На никого не му пукаше. Явно се разминаваше с езика на младите, който си беше еднакъв, откогато се беше заел с тази специалност. Подаръците му стояха и трупаха прахуляк вместо лайкове.
Не се усещаше на мястото си точно на Коледа, във вихъра на работата все се оказваше, че нещо не е както би трябвало, че е донесъл неверния подарък, разказан в писмото като „ екстеншън “. Още по-зле беше в детските градини. Казваха му, че желаят да стават инфлуенсъри, а той кимаше машинално. Чудеше се и за какво държат да получат телефон, с който да вършат вайръл клипчета, откакто последното, което някой естествен човек желае, беше да разнася вируси напред-назад точно на Коледа.
Време беше нещо да се промени. Едно от джуджетата отсече: „ бърнаут “. Ама той да не е кибритена съчка? Обясниха му какво е това, само че не, не беше то… та той работеше единствено един ден в годината. Не беше и от терзание, специалността му беше много рядка, с постоянно търсене. Нямаше по какъв начин да я поеме изкуственият разсъдък, не ги вършат с задоволителна външност, нямат даже бради.
После всичко се обясни. Разбра, че е обратно с модата или, както му обясниха джуджетата, изтървал е тренда. Речено – сторено, най-сетне ще влезе в мрежата, колкото и да не харесваше паяжините, изпречващи се едно време по комините.
Комини от дълго време нямаше, постановяваше се да влиза през тръбите на абсорбатора, можете да сте сигурни, не му беше елементарно. Времената бяха други, само че той събра сили, с цел да се опита да ги настигне.
***
Най-накрая съумя да си обезпечи естествен нет. Скоростта все куцаше, до момента в който най-после се сети какво да направи и в навечерието на следващата Коледа написа писмо на сътрудник.
„ Пускам интернет на Дядо Коледа за Коледа “, гласеше туитът на Илън Мъск, който си беше самата истина, въпреки че почитателите на най-богатия чудак, кой знае за какво, не съумяха да вникнат в смисъла.
Но по какъв начин да стартира? Не научи доста от джуджетата, всички бяха вперили погледи в телефоните и до момента в който ги разпитваше, чегъртаха екраните с показалче, до момента в който с неприкрита скука се опитваха да отклонят въпросите.
Все отново му стана ясно, че пътят минава през прословутите обществени мрежи. И в този момент седеше, вперил обезверен взор в монитора и нервно пушеше…
В началото нямаше самообладание да стартира!
Не се получи от първия опит. Подведе се по едно джудже, което отби въпросите му с опит да се пошегува и се озова в Tinder. „ Аз съм най-хубавият другар на всички деца! Радвам се постоянно когато намеря метод да ги накарам да се почувстват добре “, написа в профила.
Имаше шанс, ФБР знаеше с кого си има работа, сътрудниците не го арестуваха, а просто му обясниха къде е грешката в превода, изтриха профила и прибраха всички, които го бяха мачнали.
За опита му с OnlyFans няма да навлизаме в детайлности.
***
За малко остави обществените мрежи и се потопи в света на модерния, както беше чувал, цифров маркетинг. Изгледа няколко онлайн курса, дефинира си таргет аудиторията, направи разбор, отдели бюджет. Реши да види по какъв начин стоят нещата, в случай че човек си потърси дарове онлайн… Опита се да предложи стоките си по този начин, че всеки, който потърси нещо за себе си в мрежата, да го получи без пари, в случай че се е държал добре през годината, само че ползата се оказа мижав.
Всяко малко или огромно хлапе можеше да пожелае каквото си изиска, обаче същото обещаваха и AliExpress, и още хиляди уеб сайтове. Той не искаше пари, само че се оказа, че те желаят даже по-малко.
Следващият обезверен опит беше Tik Tok. Как няма да избухнат хлапетата, щом видят свежи клипчета от фабриката за играчки?!
Оказа се „ бумър “, цялостен „ криндж “. Ентусиазмът му да заприказва на езика на младите се блъсна в стената на хейта.
***
Отчаян, продължи в LinkedIn. Снимката с вратовръзка се получи нелепа, а профилът му остана непосетен. „ Нося наслада на децата “ няма по какъв начин да се бори с „ Предприемач, CEO, основател на стартъпи, game changer “.
„ Защо да ги променяме игрите? Няма ли нещо постоянно в тях? “ – намерения си.
Накрая положителният дъртак се озова в положителния остарял Фейсбук. Дядото на обществените мрежи се оказа благотворното място, където откри съидейници. Припомни си остарели песни и смешки от това време, бързо се вписа в атмосферата. Споделяше мемове по какъв начин е доставил първия подарък, поръчан онлайн от дете на име Исус, което си мечтаело за геймърски джойстик.
Прекарваше от ден на ден време онлайн, изпипа и професионален профил. „ Подаръци по избор, доставяме през комина! “, изпълнени фантазии.
Добавяше познати хлапета, множеството към този момент бяха станали бащи и дядовци, а той ги познаваше в светлината от в миналото. Почувства се измежду съидейници. Скролваше, четеше по какъв начин Гошко, на който беше донесъл якото влакче, беше станал ватман, Тошко имаше две сладки хлапета – лайк! Митко със странните стремежи беше влезнал в политиката. А нататък, нататък…
След няколко дни взе от фонда с дарове нов телефон, не излизаше от мрежата. Случваше му се да се сблъска в кухнята със скролващи джуджета.
Най-накрая разбираше днешните хора, беше огромен кеф да знаеш какво мисли всеки по значимите тематики, да се заобикаляш със съидейници, да научаваш незабавно най-интересните вести.
***
Лавината се отприщи от нищото.
„ Нека да бъдем положителни! “ – включи се той с коментар в следващия оспорван политически спор и вълната го заля за минути. Скоро имаше сили единствено да скролва угрижен, пушеше цигара от цигара, подръпвайки нервно брада.
„ Трол “. Ама по какъв начин трол?! Той познаваше много тролове, знаете по какъв начин е, в случай че си приказно творение. Създал си бил профила прекомерно скоро, имал малко фотоси, на множеството приличал на Дядо Коледа. Не заемал ясни позиции по значимите тематики от деня. Нямало по какъв начин хем да е за неутралитет на Лапландия и за имунизациите, хем да носи алено. Обиждал хората на „ джуджета “.
Приличал на Маркс, не, на Достоевски, не, на нищо не приличал, профилната фотография била крадена. Нямало по какъв начин да раздава дарове за без пари, било интензивно мероприятие, пета колона.
Разбира се, опита да се отбрани, само че обясненията му останаха глас в пустиня. Още по-зле стана, когато се включиха приятелите му, двете групи се захапаха в пикантен спор кой е Дядо Коледа.
Малко беше останало от брадата му, когато профилът беше блокиран дефинитивно. Той таман се беше вторачил в известието, а на екрана изскочи ново уведомление, с цел да му подсети какво е правил тъкмо преди година…
Изтърва телефона и се забърза към шейната. Въздъхна и се намести комфортно. По табиет помоли елените по време на полета да включат на самолетен режим мобилните си устройства.
„ Дали да не пиша на другия сътрудник – Марк, че са сбъркали? С Илън се получи добре… “ – намерения си. Но след това реши друго. „ Имам работа. “
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ