Защо Просто Киро дотича в Брюксел
Писмото, изпратено към Нова година от управлението на българската прокуратура до европейски институции и западните посланици у нас, е същинската причина за изключителното съвещание на Мониторинговата група за демокрацията, извършено предишния четвъртък в Европейския парламент в Брюксел. Заседанието събра в белгийската столица министър председател и основен прокурор, които излязоха с противоположни позиции за ставащото в България. Това разяснява в собствен разбор " Труд ".
Иван Гешев разгласи за риск засиления политически напън над правосъдната власт и изиска да се намеси, преди да е станало късно и българската страна да е заличила напредъка си във връзка с правораздаването след присъединението към Европейски Съюз през 2007 година От своя страна, Кирил Петков удостовери предизвестията на Гешев. Премиерът повтори за следващ път, че е неудовлетворен от следствията на прокуратурата, заплаши с арест най-малко 20 богати българи, които не назова и се закани ръководещите да извършат политическа чистка в специфичните служби.
свързани новини177300на 29.01.2022161587на 28.01.2022
Оказва се обаче, че самото привикване на Мониторинговата група, в която вземат участие общо 14 европейски депутати, измежду които и Елена Йончева, пристигнало 10 дни откакто писмото на Иван Гешев и заместниците му почнало да разсънва терзания у получателите му. На разнообразни равнища в европейските институции почнали да вършат прилика от протичащото се у нас с политическия напън над съдиите в Полша и с гоненията против спецпрокуратурата на Лаура Кьовеши в Румъния преди години. Междувременно основният прокурор получил предложения за срещи в Европейския парламент. В четвъртък в Иван Гешев се видя с Адриан Лазара, ръководител на правната комисия на Екологичен потенциал, с ръководителя на най-голямата група в европарламента Манфред Вебер и с новоизбрания заместник-председател на институцията Михал Симечка от либералите.
Именно интензивността на обвинител №1 на европейската сцена е принудило екипа към Кирил Петков спешно да изиска уреждането на срещи на най-високо равнище в Брюксел. На Постоянното посланичество на България се оказало много комплицирано да подсигурят приемането на Петков от ръководителите на евроинституциите, още повече, че през декември той към този момент е бил признат от тях, директно след встъпването му в служба.
Заседанието на Мониторинговата група за демокрацията пък било препоръчано от нейн член - евродепутатката Елена Йончева, която откакто обърна тил на социалистите, с чиято листа бе определена преди три години и половина, към този момент е намерила нова ракета за политическа кариера в лицето на „ Продължаваме промяната “. Очевидно желанието на Йончева да показва непосредственост с новите ръководещи и терзанията на премиера, че непремерените му офанзиви против правосъдната система у нас, доведоха до дипломатически казус.
За първи път настоящ министър-председател на страна член на Европейски Съюз отива на крайници за чуване от 14 евродепутати. Освен всичко друго Кирил Петков бил заставен да дава отговор на нелицеприятни въпроси, свързани даже с декларацията с погрешно наличие за отхвърли му от двойно поданство напролет на 2021 година Присъствали на чуването на Петков евродепутати, поискали да не бъдат представени, споделили, че българският министър председател е показал забележително самочувствие, само че отговорите му не били безапелационни.
Петков прехвърлял отговорността на някогашните ръководещи и непрестанно уверявал евродепутатите, че в случай че поддържат политическия напън над прокуратурата и правосъдната власт у нас България щяла да означи прогрес по повод върховенството на закона.
С изключение на двама-трима евродепутати, измежду които и Йончева, членовете на Мониторинговата група ясно показали, че не са задоволени от мненията на българския министър-председател. Показателно е, че този път Групата към Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи не излезе с позиция по чуването на премиера, предхождано от това на основния прокурор. Европейската комисия остави без коментар срещата на „ четири очи “ сред Урсула фон дер Лайен и Петков.
Опитът на държавното управление да прикрие от задълбочаващите се проблеми с правораздаването, прикрити зад следващия опит за „ правосъдна промяна “, обвързвана само с опитите за замяна на управителните фрагменти, само че не и с изцяло решение на проблемите, слага България за следващ път в обстановка на слабия възпитаник, който по този начин и не си научава уроците. Свръх упоритости.
Иван Гешев разгласи за риск засиления политически напън над правосъдната власт и изиска да се намеси, преди да е станало късно и българската страна да е заличила напредъка си във връзка с правораздаването след присъединението към Европейски Съюз през 2007 година От своя страна, Кирил Петков удостовери предизвестията на Гешев. Премиерът повтори за следващ път, че е неудовлетворен от следствията на прокуратурата, заплаши с арест най-малко 20 богати българи, които не назова и се закани ръководещите да извършат политическа чистка в специфичните служби.
свързани новини177300на 29.01.2022161587на 28.01.2022
Оказва се обаче, че самото привикване на Мониторинговата група, в която вземат участие общо 14 европейски депутати, измежду които и Елена Йончева, пристигнало 10 дни откакто писмото на Иван Гешев и заместниците му почнало да разсънва терзания у получателите му. На разнообразни равнища в европейските институции почнали да вършат прилика от протичащото се у нас с политическия напън над съдиите в Полша и с гоненията против спецпрокуратурата на Лаура Кьовеши в Румъния преди години. Междувременно основният прокурор получил предложения за срещи в Европейския парламент. В четвъртък в Иван Гешев се видя с Адриан Лазара, ръководител на правната комисия на Екологичен потенциал, с ръководителя на най-голямата група в европарламента Манфред Вебер и с новоизбрания заместник-председател на институцията Михал Симечка от либералите.
Именно интензивността на обвинител №1 на европейската сцена е принудило екипа към Кирил Петков спешно да изиска уреждането на срещи на най-високо равнище в Брюксел. На Постоянното посланичество на България се оказало много комплицирано да подсигурят приемането на Петков от ръководителите на евроинституциите, още повече, че през декември той към този момент е бил признат от тях, директно след встъпването му в служба.
Заседанието на Мониторинговата група за демокрацията пък било препоръчано от нейн член - евродепутатката Елена Йончева, която откакто обърна тил на социалистите, с чиято листа бе определена преди три години и половина, към този момент е намерила нова ракета за политическа кариера в лицето на „ Продължаваме промяната “. Очевидно желанието на Йончева да показва непосредственост с новите ръководещи и терзанията на премиера, че непремерените му офанзиви против правосъдната система у нас, доведоха до дипломатически казус.
За първи път настоящ министър-председател на страна член на Европейски Съюз отива на крайници за чуване от 14 евродепутати. Освен всичко друго Кирил Петков бил заставен да дава отговор на нелицеприятни въпроси, свързани даже с декларацията с погрешно наличие за отхвърли му от двойно поданство напролет на 2021 година Присъствали на чуването на Петков евродепутати, поискали да не бъдат представени, споделили, че българският министър председател е показал забележително самочувствие, само че отговорите му не били безапелационни.
Петков прехвърлял отговорността на някогашните ръководещи и непрестанно уверявал евродепутатите, че в случай че поддържат политическия напън над прокуратурата и правосъдната власт у нас България щяла да означи прогрес по повод върховенството на закона.
С изключение на двама-трима евродепутати, измежду които и Йончева, членовете на Мониторинговата група ясно показали, че не са задоволени от мненията на българския министър-председател. Показателно е, че този път Групата към Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи не излезе с позиция по чуването на премиера, предхождано от това на основния прокурор. Европейската комисия остави без коментар срещата на „ четири очи “ сред Урсула фон дер Лайен и Петков.
Опитът на държавното управление да прикрие от задълбочаващите се проблеми с правораздаването, прикрити зад следващия опит за „ правосъдна промяна “, обвързвана само с опитите за замяна на управителните фрагменти, само че не и с изцяло решение на проблемите, слага България за следващ път в обстановка на слабия възпитаник, който по този начин и не си научава уроците. Свръх упоритости.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ