Пише го “писмовникът ни Христо Иванов, издаде Борисов. Само едно

Пише го “писмовникът ” ни Христо Иванов, издаде Борисов. Само едно от 12 държавни управления след 1990 година не беше съдружно, всеки до момента нещо е подписвал

Тежък ни е въпросът за некоалицията, само че нашият писмовен човек Христо Иванов написа сега механизма в такива спешни моменти да можем да заставаме и некоалиционно да разбираем нашите решения.

С тези думи Бойко Борисов повдигна през вчерашния ден завесата за бъдещото (не)коалиционно съглашение сред ГЕРБ и ПП-ДБ. Той за първи път застана пред медиите за общо изказване с Христо Иванов и Кирил Петков. Повод станаха различия по бюджета сред обединенията, другояче тримата – също за първи път след лидерска среща, бяха доста усмихнати.

След като от “Промяната ” дълго отказваха да подпишат какъвто и да е документ с ГЕРБ, тези дни стана ясно, че документ ще има и ще стъпи на управническата стратегия. А от думите на Борисов се разбра, че няма да е съглашение, а “механизъм за обща работа ”. Текстовете се разискват сега, чака се координиране, с цел да бъдат подписани, посочи и самият Иванов.

Кабинетът “Денков/Габриел ” носи съдбовния №13  в листата на постоянните държавни управления от 1990 година Нетрадиционен го прави освен министър председателят на ротация, а и това, че партиите в (не)коалицията ще подпишат документ не преди сформирането му, каквато е политическата процедура, а повече от 50 дни след избора му.

От всички предходни 12 постоянни до момента единствено едно не е било съдружно – първият кабинет “Борисов ” (2009 г.). Във всички останали някой нещо е подписвал.

Два са най-често практикуваните разновидности в BG политическата процедура. Или се отива на избори като коалиция – както бяха “Демократична левица ” по времето на Жан Виденов и ОДС при Иван Костов, и по-късно същият формат прави кабинет. Или след изборите новосформираното парламентарно болшинство подписва съдружно съглашение и излъчва в партньорство кабинет – по този начин бе при царското ръководство, по-късно при тройната коалиция и при двете други държавни управления на ГЕРБ.

В предишния мандат четворната коалиция зад кабинета на Кирил Петков възприе нов модел – с цел да не влизат Българска социалистическа партия и Демократична България във официално съдружно смешателство, всеки от сътрудниците подписа поотделно с Политическа партия.

Каква беше практиката при някои от емблематичните съдружни държавни управления в последните 30 година, ревизира “24 часа ”.

През 2001 година един глас не доближава на царя, с цел да има партията му безусловно болшинство и независимо държавно управление. Национална движение „Симеон Втори" има 120 депутати и това постанова да се търси коалиция. Първо Симеон се обръща към ОДС, само че среща корав отвод. Тогава царят подписва съдружно съглашение с Ахмед Доган и Движение за права и свободи публично влиза във властта. Без да е публично в коалиция или каквото и да е съдействие с Българска социалистическа партия, в държавното управление на царя и по персонална негова покана влизат двама от знаковите до тогава червени кметове – Костадин Паскалев и Димитър Калчев. Разпределението на министерствата е в съответствие 12:2:2.

4 години по-късно обаче Българска социалистическа партия към този момент публично влиза в коалиция с царската партия. През 2005 година, след неуспех на първите два мандата и тежки договаряния сред Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, с третия мандат е образувано държавното управление на тройната коалиция. То е скрепено от ясно написано съдружно съглашение, подписано 52 дни след провеждането на парламентарните избори и още веднъж посред горещо политическо лято, както се обрисува и в този момент.

На 16 август 2005 година партийните водачи Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган поставят подписите си под съглашението. Кабинетът бе образуван с мандата на Движение за права и свободи, само че с министър председател Станишев. И трите партии получават по едно вице и по един зам.-председател на Народното събрание, а разпределянето на министерски и всевъзможни други постове е по формулата 8:5:3. А най-важните решения за държавното управление и Народното събрание се взимат от лидерски Съвет на обединението.

Трите партии подписват съглашението си броени минути, преди да вземат мандат от президента Георги Първанов, където водачите отиват дружно. Връщат му незабавно директория с имената на министри, а още на идващия ден държавното управление е определено от Народното събрание със 169 гласа.

Партньорите си слагат за цел да изкарат цялостен мандат, а главните им цели са европейска интеграция, стопански напредък и обществена отговорност. Това е доста позитивен сигнал към Европа и се надявам, че с общите старания ще можем да реализираме европейската интеграция, за която работим от години. Много е значимо в този миг нашите сътрудници и сътрудници в Брюксел да усетят, че има последователност, че тази политика продължава да бъде приоритет за нас, споделя тогава експремиерът Симеон Сакскобургготски. Именно с неговото присъединяване в тази коалиция се подсигурява, че България ще стане член на Европейски Съюз освен това държавно управление, което става факт на 1 януари 2007 година

Правителството на тройната коалиция е третото, изкарало цялостния си 4-годишен мандат от началото на прехода след тези на Иван Костов и на царя. След тях едвам при третия си кабинет Бойко Борисов съумя да изкара цялостен мандат.

Борисов е управлявал три пъти и единствено един от тях е бил без сътрудници – в първото си държавно управление през 2009 година

През 2014 година той образува кабинет за повторно, само че тогава подписва за коалиция с Реформаторския блок. Борисов поставя автограф под съглашение с Меглена Кунева от ДБГ, Радан Кънев от ДСБ, Корман Исмаилов от Народна партия “Свобода и достолепие ”, Николай Ненчев от Български земеделски народен съюз и Борислав Великов от Разузнавателна служба на ФРГ. Документът е на 8 страници, а претекстовете за сключването му са настоящи и през днешния ден – сложната икономическа обстановка в страната, рецесията в обществените финанси и банковия бранш, дефицитите в енергийния сектор; блокираното финансиране по основни оперативни стратегии и забавеното начало на програмния интервал (2014-2020); тежки обществени проблеми, потребност от решителни промени в образованието, опазването на здравето, правораздаването и обществената администрация.

Освен това Република България и ГЕРБ подчертават на “споделени евроатлантически полезности ”, както и общото участие в Европейската национална партия. Целта им е “формиране на дясно-центристко държавно управление с необятна парламентарна поддръжка ”.

В съглашението са посочени 10 правилото, които обединенията ще съблюдават, измежду които: бистрота, споделена отговорност, приемливост и опълчване на езика на омразата и националпопулизма.

В документа ясно е посочено, че премиерското място е за ГЕРБ, а министерският състав се дефинира след съвещания сред ГЕРБ и Република България като съотношението е съразмерно на парламентарното им посланичество. Предвидена е опция в кабинета да има и представители на други обединения, след единодушие и на двете обединения. Министрите получават правото да дефинират сами заместниците си и членовете на политически кабинети, само че след координиране с премиера, другояче казано – с Бойко Борисов. Черно на бяло той има финален глас при всяко предопределение, обвързвано с държавното управление.

Заковано е решенията сред сътрудниците да се взимат с консенсус, а правилото да важи както за решенията на Министерски съвет, по този начин и в Народното събрание. А по-късно всяко решение би трябвало да е обезпечено с “безусловна поддръжка ”. При липса на консенсус “се употребяват всички вероятни парламентарни механизми за съвещания, разговор, договаряния сред сътрудниците до намиране на общо решение ”. Съществува и алтернатива за изложение на “особено мнение ” по взети решения. В обособен раздел на съглашението е конкретизирано и държанието на сътрудниците в Народното събрание – всяка законодателна самодейност минава през управленията на парламентарните групи, а за по-съществените се чака и мнение от отрасловия министър.

Към съглашението е прикачена и програмна декларация, която е отворена за допълнение, само че не и за унищожаване на текстове.

Всяка промяна пък би трябвало да минава през глоба от ГЕРБ и Република България

“Декларацията е подкрепена и от други политически сили, формиращи парламентарно болшинство, които удостоверяват едностранно своята поддръжка. Подкрепата за програмната декларация значи поддръжка за управническите и законодателни ограничения, с които тя се осъществя ”, написа в документа. Точно това е и пътят, по който поема АБВ, с цел да се причисли към обединението. Преди това обаче партията на някогашния соцлидер и два мандата президент Георги Първанов дава карт бланш на Ивайло Калфин да е министър на труда и обществената политика. В деня, в който би трябвало да се подпише съглашението – 6 ноември 2014 година, той регистрира, че виждат “голяма част от целите, които АБВ пое в предизборната акция ”. АБВ получава правото да има и зам.-министри, и регионални шефове.

Две години по-късно – през май 2016 година АБВ отдръпва поддръжката си за ГЕРБ и изтегля своите представители от изпълнителната власт. Причина за това става “порочния метод при приемането на Изборния кодекс ” и “начинът на правене на политика ”.

Правителството обаче оцелява, тъй като има в Народното събрание поддръжка от Патриотичния фронт, само че без те да имат министри и да подписват съглашение.

Патриотите стават публични сътрудници на ГЕРБ

към този момент при третото държавно управление на Бойко Борисов. Коалиционното съглашение сред “Обединени патриоти ” и ГЕРБ е надалеч по-опростен вид спрямо това с Република България в предходния мандат. Освен Борисов този път подписи поставят единствено още трима души – Валери Симеонов от НФСБ, Волен Сидеров от “Атака ” и Красимир Каракачанов от Вътрешна македонска революционна организация.

В седемте страници се отбелязва, че съглашението се подписва в “сложна и цялостна със закани интернационална конюнктура ”. Макар да се цитират споделени евроатлантически полезности, се натъртва на участието ни в НАТО и Европейски Съюз, което е регистрирано като поръчител за сигурността ни. Акцент в документа е и идното към оня миг българско председателство на Съвета на Европейски Съюз.

В съглашението се разписва едномесечен период за правене на управническа стратегия на държавното управление, която да бъде съгласувана с Политическия съвет на обединението, през който минават всички решения в обединението. В него влизат трима от ГЕРБ и по един от “Атака ”, НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация.

Разписва се и обща законодателна стратегия. И този път целите може да се допълват, само че не и да отпадат такива от първичната сделка.

Премиерският пост още веднъж е за ГЕРБ, а министерските места се дефинират след съвещания като се регистрира и съотношението им в Народно събрание. Министрите имат свободата сами да дефинират кой да влезе в политическите им кабинети. За сметка на това е включен текст, който ги задължава да дават “незабавно при поискване цялостна информация по браншове, министерства и секторни политики ”.

Клаузата “особено мнение ” този път не съществува – при взето решение “аргументи или съображения не се разясняват отвън рамките на политическия съвет ”. Все отново всеки има право да показва независими политически позиции, свързани с нормативни актове или други управнически решения и позиции, стига да не опонират на управническата стратегия.

24chasa.bg