Среща в тролея
Пиша си в бележника, до момента в който се поклащам в тролея. И съчинявам рими, както излиза наяве. Срещу мен сядат момиченце на към 4-5 годинки и евентуално неговата баба. Момиченцето е екипирано, както единствено една баба може да екипира. Имам съществено съмнение, че огромна част от българските баби, преди да облекат благите си внучета, гледат прогнозата за времето, но не за България, а за Сибир, другояче нямам пояснение за какво непрестанно виждам деца в риск от топлинен удар.
Момиченцето още със сядането си стартира концентрирано да ме преглежда. Усещам по какъв начин този сякаш почтено любопитен взор деликатно инспектира обувките ми, панталона, облеклата, косата, до момента в който не се заковава в бележника и придвижванията на ръката ми.
Придърпва баба си и " безшумно " й прошепва:
– Бабо, тази какичка какво написа?
Yes! Аз съм " какичката "! Алооооу, чухте ли всички? КАКИЧКА! Какво прелестно дете! Налегна ме умиление…
– Това не е какичка, а леличка!
Зло завистливо бабе! " Не е какичка, а леличка " … дрън, дрън. Ти пък си старица! – мисля си аз, до момента в който към този момент по-скоро симулирам, че нещо пиша, и повече слухтя по какъв начин се развива диалогът.
– На мен ми наподобява какичка!
2 на 1 за мен против бабето! Това е най-сладкото дете на света!
– Бабо, тя за какво написа?
– Не знам. Сигурно, с цел да не не помни.
– Както ти си записваш какво би трябвало да пазаруваш ли?
– Да, да, по този начин. Стига към този момент, не е възпитано да шушукаш по този начин.
Детето незабавно си взема записка и стартира да приказва на всеослушание:
– Значи какичката (!) написа някакъв доста дълъг лист за пазар. Което ме кара да предположа (!), че има 10 кучета и 6 котки. И най-вероятно всяко едно от тях обича друг тип чорба. И тя в този момент си записва продуктите за тези доста разнообразни супи, които би трябвало да купи. Ами да! Как другояче ще запомни да вземе картофи, цвекло, моркови, звездички, от тези дългите червейчета (фиде?)…
– Стига вика – скара се бабето, – целият тролей теб те слуша!
– И каката ли?
Долавям една палава нотка в гласа и към този момент не се въздържам. Вдигам глава и се усмихвам на момиченцето.
– Здравей!
– Здравей – отвръща ми тя, преструвайки се на засрамена.
– Искаш ли нещо да ме питаш?
Момиченцето още със сядането си стартира концентрирано да ме преглежда. Усещам по какъв начин този сякаш почтено любопитен взор деликатно инспектира обувките ми, панталона, облеклата, косата, до момента в който не се заковава в бележника и придвижванията на ръката ми.
Придърпва баба си и " безшумно " й прошепва:
– Бабо, тази какичка какво написа?
Yes! Аз съм " какичката "! Алооооу, чухте ли всички? КАКИЧКА! Какво прелестно дете! Налегна ме умиление…
– Това не е какичка, а леличка!
Зло завистливо бабе! " Не е какичка, а леличка " … дрън, дрън. Ти пък си старица! – мисля си аз, до момента в който към този момент по-скоро симулирам, че нещо пиша, и повече слухтя по какъв начин се развива диалогът.
– На мен ми наподобява какичка!
2 на 1 за мен против бабето! Това е най-сладкото дете на света!
– Бабо, тя за какво написа?
– Не знам. Сигурно, с цел да не не помни.
– Както ти си записваш какво би трябвало да пазаруваш ли?
– Да, да, по този начин. Стига към този момент, не е възпитано да шушукаш по този начин.
Детето незабавно си взема записка и стартира да приказва на всеослушание:
– Значи какичката (!) написа някакъв доста дълъг лист за пазар. Което ме кара да предположа (!), че има 10 кучета и 6 котки. И най-вероятно всяко едно от тях обича друг тип чорба. И тя в този момент си записва продуктите за тези доста разнообразни супи, които би трябвало да купи. Ами да! Как другояче ще запомни да вземе картофи, цвекло, моркови, звездички, от тези дългите червейчета (фиде?)…
– Стига вика – скара се бабето, – целият тролей теб те слуша!
– И каката ли?
Долавям една палава нотка в гласа и към този момент не се въздържам. Вдигам глава и се усмихвам на момиченцето.
– Здравей!
– Здравей – отвръща ми тя, преструвайки се на засрамена.
– Искаш ли нещо да ме питаш?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ