Стихотворения от ВАЛЕНТИН КАЧЕВ
Писателят, поетът, кинодраматургът и публицистът ВАЛЕНТИН КАЧЕВ е роден през 1950 година в гр. Белоградчик. Праправнук е на Цоло Тодоров - един от ръководителите на Белоградчишкото въстание от 1850 година Завършва с отличие Литературния институт " Максим Горки " и Всесъюзния държавен университет по кинематография в Москва. Повече от 20 години живее и твори в Русия. Издал е книгите " Лепестки света. Стихосбирка " - на съветски език (1999), " Да пазиш Михалята. Сценарии за кинокомедия " (2004), " Духът на остарялата къща " (2012), " Нещото, от което боли. Роман " (2013), " Къде се ражда любовта. Стихосбирка " (2015), " Съдба, наречена Родина. Поетичен алманах " (2017), " Говори ми единствено за обич. Съвременни притчи " (2018), " Там, де витае българският дух " - стихосбирка (2019), и други Автор е и на киносценария " А розите цъфтят при всички режими ". За основната роля в снимащия се в Белоградчик филм идва огромният руски артист Михаил Улянов, вземат участие и знакови български артисти като: Петър Слабаков, Васил Михайлов, Иван Кондов, Златина Тодева, Асен Кисимов, Грета Ганчева, Александра Сърчаджиева, Константин Коцев, Вълчо Камарашев, Виолета Гиндева, Павел Попандов, Любен Чаталов, Стефан Данаилов и други Режисьор е Георги Стоянов, композитор - Кирил Дончев, оператор - Андрей Чертов, а продуцент - Христо Ненов-Джери. Лентата обаче не е приключена. Валентин Качев е член на Съюза на писателите на Русия и на Съюза на българските писатели. Удостоен е с литературно-обществената награда " За верност към думите и делата ", с диплом и орден на името на А. С. Пушкин.
В тази нежна природа
В тази нежна природа
със живи очи,
кой ли мен ще погали,
че животът мълчи?
Трънен вятър да вее,
огнен залез да спи,
щом духът ще живее,
дано има фантазии.
А над вятъра горе
с този гальовен сонет
ще откриваме възприятие,
ще изпратим и новина.
И в огнена следа
със златния меч
ще потърсим и пътя
за нашия век.
Ще достигнем ли края
на тази земя,
ще открием ли горе
и нашта звезда?
Или някаква муза
с гальовен Пегас
ще ни вдигнат високо -
в другия свят?
Щом ме гони отмалялост
и римата спи -
ето, ангелът идва
в съня ми да бди!
Къде сте българи, Родината ви чака
Ела те българи, Родината ви чака!
Днес няма иго, единствено суетност.
Кое накара ви да напуснете България,
За която дедите ви проливаха кръвта.
Днес няма ария, който да запее.
Забравихме и Вазовия ярък стих,
За родината, с която се гордее,
Загиналия български боец.
Днес крачиме по непознати континенти.
На празници играеме и нашенско хоро...
Децата ни приказват български с акценти.
Но шевицата я пазим в куфарите за положително.
Колко мъчно е да бъдем емигранти?
С дипломите си и със здравите ръце.
Възраждаме живота в някакви си анти,
Страни в които има непознати светове.
Отпращат ни политиците във всемира.
Трудиме се, като бойните коне.
Но духът на славата не ни открива.
Отнемат ни я непознати, непреклонни мозъци.
По време на войните в теб се връщаха,
Студентите от цивилизования свят.
С войнишките шинели те настъпваха
И громяха без прошка наший зложелател.
Днес е спокойно. Но България линее.
Останаха селата й без свят.
Кой в дядовата къща ще се влее?
Да възроди паметта за български левент.
Къде сте българи, не чувате ли тъпана,
Със славното наше Дунавско хоро.
България е една и няма друга,
Да погали вашето прокудено чело!
Силата на българския жанр
Моя земя, на която Бог е отредил да бъда!
Да съм роден измежду този скален мир,
където ме допират вековете
и предците ни от този свят несравним.
Какво пък, щом съм тук ще би трябвало и да давам
от моя дух и свободата в мен.
Родино моя, тебе Благославям
и ще бъда постоянно от теб блажен!
Вървяха те измежду бурите жестоки,
през робството и ятагана пикантен,
само че България се прероди и строши тез окови,
с цел да възкреси величието на славния ни дух.
Показахме още веднъж своите сили
и мъдростта, с която Бог ни надари.
Българийо ще бъдеш постоянно жива,
щом народа си, като пестник сплоти.
Не желая повече да пострадвам,
като виждам политиците и огнения лъч.
нали ти господи не ни продаваш
На тез, които желаят единствено отплата?
Възродете славното ни племе,
на таз земя дарена за обич.
духовна мощ отново ще им дадеме,
тъй като за това сме тук в тоз живот.
Българийо, Родината от вековете,
оставила следи по цялата земя.
Върни си хората и чудноват свят градете,
Аспаруховия жанр го заслужава през днешния ден това.
Вълшебна е таз българска природа,
с хубост неземна и популярен народ.
Вървете братя, по пътя начертан от Бога,
и върнете силата на античния ни жанр.
Вапцаров и Списаревски
Поетът Никола Вапцаров
и летецът воин капитан
Списаревски, живеели
на стотина метра един
от различен...
В София на улица Хан Аспарух,
Живеели две смели момчета.
В тях вселил се българския дух
И обич към Родината света.
Единият бил моряк, а други авиатор,
Но стихове пишели и двамата самоуверено.
Щом от звездите се спуска поетически глас,
Те записвали своето чувствено дело.
След време ориста ще ги дели –
На патриоти, фашисти по някакво кредо.
Но тези момчета със своите чисти фантазии,
България те пазели крепко в сърцето.
Кой ще ги срещне в среднощния час,
Създавайки своето огнено дело?
Звездите отстъпвали пред мощния глас,
Че Родината би трябвало да пазят те самоуверено.
Велики ще станат ли, никой не знай?
Те вървели по своя път, даден от Бога.
Земята ще бъде същински парадайс
И затуй са нужни мъже на народа.
Те са оставили своята чест,
Мечтите и религия за своите победи.
Щом пристигнал е съдбовния ден,
За Родината жертвени път са поели.
Те отдали са младост и религия в нужния час,
Щом България желае това да се случи.
Народът ще помни горчивия глас,
С който едните ги считат за луди.
Но историята пази спомен за тях,
Щом в морето щурмът захваща,
А в небето излетява следващ орляк,
За да пази земята от непознатата жадност.
Това са те двамата - моряк и авиатор.
Вапцаров и капитан Списаревски.
Годините ще им отдават своята чест,
А народът ще се гордее, както с Левски!
В памет на моите другари
В памет на актрисата
Виолета Гиндева. Тя се снима
в нашия незавършен филм
" А розите цъфтят при всички режими ",
в който взе участие н.а. на СССР
Михаил Улянов
Отиде си Валя от нашия филм...
Тя бе огромна и стана идол.
Господ не пита, а просто я взе.
Звездата му би трябвало до собствен то сърце.
Филмът го стопираха, че няма пари.
Велики артисти той там приюти.
А розите още на пролет цъфтят.
Покриват с аромата си скалния град.
Улянов го няма. Слабаков отиде и той.
И Кондов, и Коцев, и Рударов,
Заминаха всички под строй.
Останаха освен в загатна мой.
А нашата Валя преживяваше всичко с нас,
Когато на Улянов му свърши земния час.
А щом книга излезе за нашия филм,
Тя я показа с почести в града й обичан.
Велики артисти събра този филм.
Кой е отговорен, към момента спорим.
И тя през днешния ден остава на лентата с тях,
Че филмът не до снеха и сториха грях.
Прекрасната Валя не ще е сама.
Чакат я горе рози от нашата творба.
А ние тука да вдигнем кръстовно ръка,
Че памет да има за тази прелестна жена.
В тази нежна природа
В тази нежна природа
със живи очи,
кой ли мен ще погали,
че животът мълчи?
Трънен вятър да вее,
огнен залез да спи,
щом духът ще живее,
дано има фантазии.
А над вятъра горе
с този гальовен сонет
ще откриваме възприятие,
ще изпратим и новина.
И в огнена следа
със златния меч
ще потърсим и пътя
за нашия век.
Ще достигнем ли края
на тази земя,
ще открием ли горе
и нашта звезда?
Или някаква муза
с гальовен Пегас
ще ни вдигнат високо -
в другия свят?
Щом ме гони отмалялост
и римата спи -
ето, ангелът идва
в съня ми да бди!
Къде сте българи, Родината ви чака
Ела те българи, Родината ви чака!
Днес няма иго, единствено суетност.
Кое накара ви да напуснете България,
За която дедите ви проливаха кръвта.
Днес няма ария, който да запее.
Забравихме и Вазовия ярък стих,
За родината, с която се гордее,
Загиналия български боец.
Днес крачиме по непознати континенти.
На празници играеме и нашенско хоро...
Децата ни приказват български с акценти.
Но шевицата я пазим в куфарите за положително.
Колко мъчно е да бъдем емигранти?
С дипломите си и със здравите ръце.
Възраждаме живота в някакви си анти,
Страни в които има непознати светове.
Отпращат ни политиците във всемира.
Трудиме се, като бойните коне.
Но духът на славата не ни открива.
Отнемат ни я непознати, непреклонни мозъци.
По време на войните в теб се връщаха,
Студентите от цивилизования свят.
С войнишките шинели те настъпваха
И громяха без прошка наший зложелател.
Днес е спокойно. Но България линее.
Останаха селата й без свят.
Кой в дядовата къща ще се влее?
Да възроди паметта за български левент.
Къде сте българи, не чувате ли тъпана,
Със славното наше Дунавско хоро.
България е една и няма друга,
Да погали вашето прокудено чело!
Силата на българския жанр
Моя земя, на която Бог е отредил да бъда!
Да съм роден измежду този скален мир,
където ме допират вековете
и предците ни от този свят несравним.
Какво пък, щом съм тук ще би трябвало и да давам
от моя дух и свободата в мен.
Родино моя, тебе Благославям
и ще бъда постоянно от теб блажен!
Вървяха те измежду бурите жестоки,
през робството и ятагана пикантен,
само че България се прероди и строши тез окови,
с цел да възкреси величието на славния ни дух.
Показахме още веднъж своите сили
и мъдростта, с която Бог ни надари.
Българийо ще бъдеш постоянно жива,
щом народа си, като пестник сплоти.
Не желая повече да пострадвам,
като виждам политиците и огнения лъч.
нали ти господи не ни продаваш
На тез, които желаят единствено отплата?
Възродете славното ни племе,
на таз земя дарена за обич.
духовна мощ отново ще им дадеме,
тъй като за това сме тук в тоз живот.
Българийо, Родината от вековете,
оставила следи по цялата земя.
Върни си хората и чудноват свят градете,
Аспаруховия жанр го заслужава през днешния ден това.
Вълшебна е таз българска природа,
с хубост неземна и популярен народ.
Вървете братя, по пътя начертан от Бога,
и върнете силата на античния ни жанр.
Вапцаров и Списаревски
Поетът Никола Вапцаров
и летецът воин капитан
Списаревски, живеели
на стотина метра един
от различен...
В София на улица Хан Аспарух,
Живеели две смели момчета.
В тях вселил се българския дух
И обич към Родината света.
Единият бил моряк, а други авиатор,
Но стихове пишели и двамата самоуверено.
Щом от звездите се спуска поетически глас,
Те записвали своето чувствено дело.
След време ориста ще ги дели –
На патриоти, фашисти по някакво кредо.
Но тези момчета със своите чисти фантазии,
България те пазели крепко в сърцето.
Кой ще ги срещне в среднощния час,
Създавайки своето огнено дело?
Звездите отстъпвали пред мощния глас,
Че Родината би трябвало да пазят те самоуверено.
Велики ще станат ли, никой не знай?
Те вървели по своя път, даден от Бога.
Земята ще бъде същински парадайс
И затуй са нужни мъже на народа.
Те са оставили своята чест,
Мечтите и религия за своите победи.
Щом пристигнал е съдбовния ден,
За Родината жертвени път са поели.
Те отдали са младост и религия в нужния час,
Щом България желае това да се случи.
Народът ще помни горчивия глас,
С който едните ги считат за луди.
Но историята пази спомен за тях,
Щом в морето щурмът захваща,
А в небето излетява следващ орляк,
За да пази земята от непознатата жадност.
Това са те двамата - моряк и авиатор.
Вапцаров и капитан Списаревски.
Годините ще им отдават своята чест,
А народът ще се гордее, както с Левски!
В памет на моите другари
В памет на актрисата
Виолета Гиндева. Тя се снима
в нашия незавършен филм
" А розите цъфтят при всички режими ",
в който взе участие н.а. на СССР
Михаил Улянов
Отиде си Валя от нашия филм...
Тя бе огромна и стана идол.
Господ не пита, а просто я взе.
Звездата му би трябвало до собствен то сърце.
Филмът го стопираха, че няма пари.
Велики артисти той там приюти.
А розите още на пролет цъфтят.
Покриват с аромата си скалния град.
Улянов го няма. Слабаков отиде и той.
И Кондов, и Коцев, и Рударов,
Заминаха всички под строй.
Останаха освен в загатна мой.
А нашата Валя преживяваше всичко с нас,
Когато на Улянов му свърши земния час.
А щом книга излезе за нашия филм,
Тя я показа с почести в града й обичан.
Велики артисти събра този филм.
Кой е отговорен, към момента спорим.
И тя през днешния ден остава на лентата с тях,
Че филмът не до снеха и сториха грях.
Прекрасната Валя не ще е сама.
Чакат я горе рози от нашата творба.
А ние тука да вдигнем кръстовно ръка,
Че памет да има за тази прелестна жена.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ