Писател, журналист, издател и изследовател, работи в областта на най-новата

...
Писател, журналист, издател и изследовател, работи в областта на най-новата
Коментари Харесай

Нападението срещу Съветския съюз през погледа на Хитлер

 Христо Георгиев Писател, публицист, издател и откривател, работи в региона на най-новата българска история, създател на книги със стихове и прозаичност. Водещ на страницата „ Черно на бяло ” във в. „ Дума ”.
Из наследството на фюрера: В немската история са посети семена, които един ден ще покълнат, с цел да известят славното възобновление на националсоциалистическото придвижване в същинска обединена нация.



22 юни 1941 година Деца се крият от бомбите. Actualno.com

22 юни 1941 – 22 юни 2022. Толкова дни и нощи, месеци и години са минали от юни 1941 година, а към момента милиони читатели по света се вълнуват от войната на Германия със Съветския съюз. Включително и у нас.

Досега съм разгласил десетки страници с документи за Втората международна война, а има още толкоз доста за шерване, на първо място позабравено под напора на новите остарели ветрове. Има и такива документи, които не са видели бял свят напълно, като са съкратени значими моменти, които си кореспондират с днешното време. Тези да вземем за пример, обвързваните с възраждането на фашизма в последните години. В политическото си наследство Хитлер (виж по-долу) изиграва последната си предсмъртна роля, на пророк, и предсказва, че един ден, националсоциалистическата концепция ще покълне още веднъж и ще сплоти немския народ.

От други документи, които ви предлагаме през днешния ден, личи, че задачата на Хитлер във войната е освен сразяването на комунизма, само че и заграбването на „ неизчислимите богатства” на Русия и превръщането й в „ продоволствена база”. (Виж писмото на фюрера до дуче от 21 юни 1941 г.) А Крим също е фантазия на Хитлер, той има намерение да го освободи от „ всички чужденци”и да го засели с немци.

Днес Русия е капиталистическа страна и на кой не е ясно е че концепцията за следващото й плячкосване е главната причина и за мечтанията тя да бъде раздрана на десетки държавици. Не се ли възражда нацистката алчност?

И още нещо от документите боде очите. Това неописуемо принуждение на „ синеоките рицари” по времето на ВСВ не се е породило от единствено себе си, заради напрежението от войната. То потегля от най-високото място – от самия Хитлер. Оформено е в недвусмислени заповеди. Вижте сами.

Строго секретно! Само за командването! Стратегията на фашистка Германия във войната против СССР”, документи и материали, Държавно военно издателство, 1970 година

Съвещание на политически и военни ръководители на фашистка Германия

Из протоколния запис на беседата, състояла се в райхсканцеларията на 5 ноември 1937 година от 16 часа и 15 минути до 20 часа и 30 минути

Присъстват фюрерът и райхсканцлер, военният министър генерал-фелдмаршал декор Бломберг, главнокомандващият сухопътните войски барон декор Фрич, главнокомандващият военноморския флот адмиралът на флота лекар honoris cauza Редер, главнокомандващият военно-въздушните сили генерал-полковник Гьоринг, министърът на външните работи барон декор Нойрат, полковник Хозбах.

…След това фюрерът сподели следното.

Целта на немската политика се състои в обезпечаването на сигурност и опазване на народа и обезпечаване на неговия цифров растеж. По подобен метод става дума за казуса за пространството.

Германският народ наброява повече от 85 милиона души, като по количество на хора и по гъстота на територия, която той заема в Европа, съставлява от себе си такова монолитно расово ядро, каквото няма в никоя друга страна; той има право повече, в сравнение с другите нации, на доста по-обширно витално пространство. Ако при разширението на пространството не може да се реализира политически резултат, отговарящ на немската раса, то това е резултат от многовековното историческо развиване. По-нататъшното битие в такова политическо положение съставлява от себе си голяма заплаха за запазването на немската нация на нейния настоящ уровен… Вместо напредък ще стартира дезинфекция, вследствие на която след няколко години неизбежно ще зародят компликации от обществен характер… Затова бъдещето на немския народ зависи извънредно от решението на казуса с виталното пространство. Такова решение може да се търси единствено в най-близко време, което да обхване продължителността на живота на три поколения…

Вярно с оригинала:

Полковник от работа на генералния щаб Хосбах

Из стенограмата на съвещанието в основната квартира на вермахта на 9 януари 1941 година

12 часа и 15 минути. Съвещание на фюрера с главнокомандващия сухопътните войски в Бергхов…

При продължение на съвещанието в 14 часа и 45 минути фюрерът в наличието на имперския министър на външните работи дава следната оценка на общата обстановка…

На Балканите единствено Румъния заема другарска позиция към страните от оста, позицията на България е лоялна. Българският цар от боязън отсрочва присъединението към тройния пакт. Това се яви разследване на натиска от страна на Русия… в този момент България е решила да се причисли към тройния пакт…

Особено значим въпрос за разгрома на Русия е въпросът за времето. Макар и съветските въоръжени сили да са глинен исполин без крайници, въпреки всичко не е допустимо да се планува тяхното по-нататъшно развиване. Доколкото Русия би трябвало да се разгроми във всеки случай, най-добре е това да стане в този момент, когато съветската войска е лишена от ръководители и е неприятно готова и когато на русите се постанова да преодоляват по-големи компликации във военната индустрия, основана с непозната помощ.

Все отново и в този момент не би трябвало да се подценяват русите. Затова немското нахлуване би трябвало да се води с оптимални сили. В никакъв случай не може да се допусне фронтално изтласкване на русите. Затова са нужни най-решителни пробиви. Най-важната задача се състои в бързото ампутиране на региона на Балтийско море; за тази цел би трябвало да се сътвори изключително мощна формация на дясното крило на немските войски, които ще настъпят северно от Припетските блата. Макар и да са огромни дистанциите в Русия, те не са по-големи от дистанциите, с които към този момент се оправиха немските въоръжени сили. Целта на интервенцията би трябвало да се състои в унищожаването на съветските въоръжени сили, в завземане на най-важните стопански центрове и разрушение на останалите промишлени региони, на първо място в региона на Екатеринобург (Свердловск), също така належащо е да се завладее и регионът на Баку.

Разгромът на Русия ще бъде за Германия огромно облекчение. Тогава на Изток ще бъде належащо да се оставят единствено 40-50 дивизии…

Гигантските пространства на Русия крият в себе си неизчислими благосъстояния. Германия би трябвало стопански и политически да завладее тези пространства, само че не да ги причислява към себе си. По подобен метод тя ще разполага с всички благоприятни условия за водене в бъдеще битката срещу континентите, тогава никой не ще може да я разгроми. Когато тази интервенция бъде извършена, Европа ще затаи мирис.

Писмо на Хитлер до Мусолини от 21 юни 1941 година

Канцелария на министъра на външните работи

Из писмо на фюрера до дуче от 21. 6, 1941 година, доставено от специфичен пощальон (господин декор Клайст) и предадено на дуче. Изготвени са три фотокопия…

Берлин, 23 юни, 1941 година Ломан

Дуче!

Аз ви пиша това писмо в миг, когато тежките размишления, продължаващи месеци, а по този начин също и безконечното неспокойно изчакване се приключиха с взимане на най-трудното в моя живот решение. Аз мисля, че нямам право повече да понасям ситуацията, откакто ми рапортуваха последната карта с ситуацията в Русия, а също по този начин и след запознаването ми с многочислените донесения. Аз на първо място считам, че към този момент няма различен път за унищожаване на тази заплаха. По-нататъшното изчакване ще докара най-късно тази или идущата година до гибелни последствия…

Двете страни, Съветският съюз и Англия, в идентична степен са заинтересувани от разпадналата се, отслабнала от продължителна война Европа. Зад тези страни стои в позата на подстрекателя и изчакващия Северноамериканският съюз. След ликвидирането на Полша в Съветска Русия се демонстрира поредното направление, което – мъдро и внимателно, само че твърдо – се възстановява към остарялата болшевишка наклонност за уголемение на руската страна. Протакането на войната, належащо за реализиране на тези цели, се допуска да се реализира посредством парализиране на немските сили на Изток, с цел да не може немското командване да се реши на съществено нахлуване на Запад, изключително от въздуха…. Аз не ще се поколебая нито за момент да се реша на тази крачка, в случай че, без да приказваме за всички други предпоставки, бъда най-малко малко застрахован от ненадейно нахлуване от Изток, или дори от опасността за такова нахлуване. Русите имат грамадни сили…

Ако и по-нататък се търпи тази заплаха ще се наложи евентуално да се загуби цялата 1941 година и освен това общата обстановка ни минимум няма да се промени. Напротив. Англия още повече ще се възпротиви на едно подписване на мир, защото тя към момента ще се надява на съветския сътрудник. При това тази вяра, естествено, ще пораства съгласно усилването на боеспособността на съветските въоръжени сили. А зад всичко това още стоят и американските всеобщи доставки на военни материали, които се чакат от 1942 година

Като не приказваме повече за това, дуче, мъчно е да се допуска, че ще ни се даде такова време. Защото при такова гигантско концентриране на сили - аз въпреки всичко бяха заставен от своя страна да хвърля на източната граница от ден на ден танкови сили и да обърна вниманието на Финландия и Румъния върху заплахата – допустимо е в даден миг оръдията сами да стартират да стрелят. Моята отстъпка би донесла тежка загуба на авторитет. Това би било изключително неприятно, отчитайки вероятното въздействие върху Япония. Затова след дълги размисли аз пристигнах до извода, че е по-добре да се раздра тази примка преди още тя за бъде стегната. Аз смятам, дуче, че таман по този метод ще окажа в тази година на нашето взаимно водене на войната, може би най-голямата услуга, каквато изобщо е възможна…

При тези условия, аз се взех решение, както към този момент загатнах, да сложа завършек на лицемерната игра на Кремъл. Аз допускам, т.е. аз съм уверен, че в тази битка, която в края на краищата ще освободи Европа в бъдеще от огромна заплаха, ще вземе присъединяване Финландия, а също по този начин и Румъния. Генерал Марас ми заяви, че вие, дуче, също ще предоставите най-малко един корпус. Ако вие имате такова желание, дуче – аз го одобрявам, от единствено себе си се схваща, с признателно сърце…

Що се отнася до битката на Изток, дуче, то тя, несъмнено ще бъде тежка. Но аз нито за секунда не се колебая в сериозните триумфи. Преди всичко аз се надявам, че най-после ще ни се удаде да осигурим за дълго време обща продоволствена база. Тя ще ни послужи като снабдител на тези запаси, които евентуално ще ни потрябват в бъдеще. Смея да прибавя, че както в този момент може да се мисли, тазгодишната немска годишна продукция дава обещание да бъде доста добра. Напълно е възможно, че Русия ще се опита да унищожи румънските петролни извори. Ние създадохме защита, която, уповавам се, ще ни защищити от това. Задачата на нашите армии е да отстранен колкото е допустимо по-бързо тази заплаха.

Ако аз на вас, дуче, едвам в този момент адресирам това обръщение, то е за това, че окончателното решение ще бъде взето едвам през днешния ден в 7 вечерта. Затова аз ви апелирам от сърце никого да не информирате за това, изключително вашия дипломат в Москва, защото няма безспорна убеденост, че нашите кодирани донесения не може да бъдат разшифровани…

Каквото и да се случи в този момент, дуче, нашето състояние от тази крачка не ще се влоши; то може единствено да се подобри…

В умозаключение аз бих желал да ви кажа още едно. Аз се усещам вътрешно още веднъж свободен, откакто пристигнах до това решение. Сътрудничеството със Съветския съюз, при целия откровен блян да се реализира дефинитивно облекчение, постоянно ме е измъчвало, тъй като това ми се струваше като разкъсване с цялото мое минало, моето мировъзрение, моите предходни отговорности. Аз съм благополучен, че се освободих от това морално задължение.

Със сърдечен и приятелски привет.

До негово височество ръководителя

на италианското кралско държавно управление

Бенито Мусолини, Рим

Главна квартира на фюрера

16/V11 – 41 ВО/Фю

Протоколен запис

По предписание на фюрера през днешния ден в 15 часа при него се състоя заседание с райхслайтера Розенберг, райхминистъра Ламерс, фелдмаршал Кайтел и с мене (Борман)...

Във встъпителното си слово фюрерът акцентира, че той желае да откри няколко съществени положения. Сега са нужни редица мероприятия. За това свидетелства изявлението на един нахален вестник от Виши, че войната срещу Съюз на съветските социалистически републики е война на Европа. По подобен метод сякаш войната се води за цяла Европа. С това изявление вестникът от Виши явно желае да внуши мисълта, че изгода от тази война могат да извлекат освен немците, само че и всички европейски страни. Сега е значимо ние да не разкриваме своите цели пред целия свят. Това по никакъв начин не е нужно. Главното е ние сами да знаем какво искаме…

Ние обаче напълно не желаеме да трансформираме прибързано който и да е в собствен зложелател. Затова ние към този момент ще действаме по този начин, както в случай че бихме осъществявали мандат. Но на самите нас освен това би трябвало да ни бъде напълно ясно, че ние в никакъв случай към този момент няма да си отидем от тези области.

Изхождайки от това, става дума за следното:

1.Нищо да не се прави за окончателното контролиране, само че тихомълком да се приготви всичко за това.

2.Ние подчертаваме, че носим независимост.

Крим би трябвало да бъде освободен от всички чужденци и заселен с немци. Също по този начин и австрийска Галиция би трябвало да стане област на немската империя…

Русите в този момент са издали заповед за партизанска война в нашия гръб. Тази партизанска война има и своите прерогативи: тя ни дава опция да изтребваме всичко, което въстава срещу нас.

Н а й-в а ж н о т о е:

Създаване на военна страна западно от Урал не може още веднъж да се слага на дневен ред, въпреки за това на нас да ни се наложи да водиме война и 100 години. Всички почитатели на фюрера би трябвало да знаят: империята единствено тогава ще бъде в сигурност, в случай че западно от Урал не съществува непозната армия. Германия поема върху себе си отбраната на това пространство от всевъзможни рискове. Железен закон би трябвало да бъде: „ Никога не би трябвало да се разреши на който и да било да носи оръжие, с изключение на на немците.”

Това е изключително значимо. Даже в случай че в най-близко време би ни се сторило по-лесно да притеглим някои непознати, подчинени нации за въоръжена помощ – това би било погрешно. Това в един прелестен ден безусловно и неизбежно би блъснало по самите нас. Само немецът има право да носи оръжие, а не славянинът, не чехът, не казахът и не украинецът…

Фюрерът акцентира, че целия Прибалтик би трябвало да стане област на империята.

Също по този начин Крим би трябвало да стане област на империята с прилежащите региони (областта северно от Крим). Тези прилежащи региони би трябвало да бъдат колкото може повече…

Гигантското пространство естествено би трябвало колкото може по-скоро да бъде усмирено. Всичко това може да се реализира най-добре посредством разстрел на всеки, който хвърли въпреки и крив поглед…

На въпрос на райхслайтера Розенберг фюрерът отговори, че е нужно да се възстановят вестниците, да вземем за пример и в Украйна, с цел да има опция да се въздейства на локалното население…

До групата армии „ Център”

12. 10. 41.

Главното командване на сухопътните сили заповяда:

„ Фюрерът още веднъж реши, че капитулацията на Москва не би трябвало да бъде призната, даже в случай че тя бъде препоръчана от съперника. Моралното мотивиране на тази мярка е напълно явно за целия свят. Също по този начин, както и в Киев, за нашите войски могат да зародят изключителни рискове от мини със закъснително деяние. Затова би трябвало да се преценявате в още по-голяма степен с аналогичното състояние в Москва и Ленинград. Това, че Ленинград е миниран и ще се пази до последния боец, е оповестено по съветското радио.Трябва да се има поради сериозната заплаха от епидемии. Затова нито един немски двойник не би трябвало да стъпи в тези градове. Всеки, който се опита да остави града и да премине през нашите позиции, би трябвало да бъде обстрелян и пропъден назад. Неголеми, незакрити проходи, даващи опция за всеобщо излизане на популацията към вътрешността на Русия, могат единствено да се приветстват. И за другите градове би трябвало да работи правилото, че преди завладяването им те би трябвало да се унищожават с артилерийски обстрел и въздушни набези, а популацията да се обръща в бягство.

Напълно безконтролно би било да се рискува животът на немските бойци поради избавяне на съветските градове от пожари или да се храни тяхното население за сметка на Германия.

Колкото повече население на руските градове се насочи към вътрешността на Русия, толкоз повече ще се усили хаосът в Русия и толкоз по-леко ще бъдат ръководени и употребявани окупираните източни региони.

Това напътствие на фюрера би трябвало да бъде доведено до знанието на всички командири…”

Главно командване на сухопътните сили

Генерален щаб

Оперативен отдел

№ 1571/41

Строго секретно!

Само за командването!

Секретен сътрудник в деяние. Документи за закононарушенията на СС”, превел от немски Димитър Ламбринов, издателство на Българска комунистическа партия, 1961 г.”

С е к р е т н о

Началник-щаб 12 декември 1941 година

на висшото командване

на въоръжените сили

№ 165/41 година

Относно гонене на закононарушенията срещу империята или окупационните управляващи в окупираните територии

Приложение

Отдавнашно предпочитание на фюрера е – при дейности срещу империята или окупационните управляващи в окупираните територии по отношение на нарушителите да се ползват по-други ограничения, в сравнение с до момента. Фюрерът се придържа към следното мнение: при сходни закононарушения санкции във тип на отнемане от независимост, както доживотна каторга се преглеждат като признаци на уязвимост. Ефикасно и дълготрайно заплашване може да се реализира единствено посредством смъртни санкции или посредством ограничения, които оставят околните или популацията в неопределеност на ориста на нарушителя. На тази цел служи откарването в Германия.

* Черно на бяло

Приложените наставления за преслeдване на закононарушенията дават отговор на гледищата на фюрера. Те са тествани и утвърдени от него.

Подпис (Кайтел)
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР