Писането на филмова музика е като да разказваш история –

Писането на кино музика е като да разказваш история – имаш опцията да развиеш разнообразни направления, да ги синтезираш в едно цяло и да създадеш приключена картина. Това сподели в предаването " Сториборд “ на радио " Фокус “ с водещ Благой Д. Иванов филмовият композитор Асен Вапцаров.

От обожател на метъла и " тежката “ китара и преминавайки през електронната музика музикантът се обръща към класицизма, като причина за това съгласно него е ползата му към същността на музиката. " Преходът стана посредством доста линии, стана ми забавно. Исках да науча по какъв начин действа оркестърът, да науча за самия оркестър, да се науча да чета ноти и да разбирам езика на музиката. Много стилове ми станаха забавни, като ми се искаше да науча и повече технологии, техниката по какъв начин да работя със звука по нови способи. И оттова към този момент се насочих към филмовата музика. “

Интересът към филмовата музика у него се образува в музикалния лицей " Бъркли “, когато осъзнава, че може да синтезира всичките си музикални ползи във филмовата музика. " Аз действително бях двойна компетентност – учех китара и кино музика. И там имах много ментори, учители, които ме насочваха и по китара, и по кино музика, които ми разкриха доста от триковете в музицирането. “

След довеждане докрай на университета стажува при Ханс Цимер, а по-късно работи 2 години за един от неговите основни съратници. За Ханс Цимер споделя, че това е един от най-всестранно развитите хора, талант в региона на музиката и композирането: " Знае доста за драматургията и по какъв начин се развива една история, по какъв начин да я опише музикално, знае доста и за изкуството, знае доста за инженерството, за метода, по който се записва музиката и по какъв начин се извлича тонът, методът, по който да го запише и основаването в компютъра на синтезатори, цялата електроника. Използва съвременни стилове, обаче има и обичайно схващане за Брамс, Бетовен и огромните композитори. Всестранно развита персона и цялостен работохолик. “

Джон Уилямс е композиторът, оставил трайна диря в живота на Асен Вапцаров. " До ден-днешен продължава да ме трансформира и да ме въодушевява, да ме кара да се усещам благополучен, че съществува изобщо неговата музика и този човек. Аз имам дарбата да се занимавам с нещо на някакъв % от това, което той прави. Той е Моцарт на съвремието и имаме шанса, че нашият Моцарт на нашите генерации доживява до 90 и нещо години и продължава да твори, “ добави той.

Асен Вапцаров е създател на над 20 музикални плана, които включват както художествено, по този начин и писмено кино. Негова е музиката за документалния филм " Изгубеният уикенд “ (The Lost Weekend), който споделя за един доста характерен миг от живота на Джон Ленън, както и е основател на музиката към черната комедия " Жълт олеандър “ на режисьора Лъчезар Аврамов, за която получава премия от Съюза на българските кино дейци. " Концептуално разказваш една история с музиката, само че е доста друго да правиш музиката на документален и живописен филм. Това са два от най-любимите ми планове. Ако трябваше да си избера един български план, по който да работя, тъкмо този бих си избрал и нищо друго. Така че това беше забавна колаборация с Лъчо Аврамов, с който станахме другари – толкоз доста научих от него. Той знаеше тъкмо по какъв начин желае да опише, да построи арката на историята драматургично. И го направихме с музика. Беше дълъг развой с доста проби и неточности, “ показа той.

Създаването на музика за кино лентата " Изгубеният уикенд “ е друго. Разказва, че е имал  по-голям екип и процесът на работа е бил доста по-различен. " Интересното там е, че комбинираш разнообразни типове детайли, тъй като той е документален филм, обаче е рок-документален, т.е. има доста рок части. И там съумях да заложа на тая моя обич и пристрастеност към китарата, “ показа той и добави, че самият факт, че прави музика за човек, който е бил част от именитите " Бийтълс “, го е карало да усеща " учудване, смесено с поклонение, смесено с учудване. Така че постоянно имах чувство, че е доста специфичен план. Интересното е, че пишеш музика, която след това прелива в парчето Imagine, което стана необикновено. “

По думите му при основаването на музика няма никаква разлика в това дали работиш на пиано и да записваш ноти, или работиш непосредствено посредством цифровата технология на компютъра. Дори съгласно него " пианото действително ти дава повече независимост, тъй като можеш да извайваш звуци “. Семплирането на звуци е тясно обвързвано с електрониката, като композиторът споделя, че основава разнообразни библиотеки от звуци, които употребява като ги вплита в оркестрациите, които основава. " Това, че работиш на компютър, не значи, че изключваш живия детайл. Трябва да се записват онлайн струните, би трябвало да се записват браса, тъй като това дава душата на музиката. Ние по тази причина слушаме тези неща, тъй като се свързваме към душевността на други актьори. “

Когато си кино композитор, от време на време се озоваваш и в ролята на продуцент, споделя още той. " Невинаги от теб зависи напълно изсвирването, написването. Дори имаш тематики и по-скоро имаш визия за това какво би трябвало да се случи. Работиш по-скоро като head of department, т.е. ти си човек, който дава отговор за музиката в този филм и истинската музика. Така че от време на време би трябвало да имаш забавен метод на мислене. Това да си кино композитор не значи, че си затворен в стая с лист хартия и пишеш самичък, ами работиш с хора, сътрудничиш и по този начин се основава музиката, “ акцентира Вапцаров, като сподели още, че неотдавна е била премиерата на кино лентата Bauk в Сърбия, чиято музика е написана от него. Януари месец се чака да се появи и в България с работното заглавие " Горски цар “. " Музиката е забавна, като там тъкмо комбинираме оркестър и звуци от трамвай, гласове, хор. Т.е. и с новото, и с обичайното описваме красива, нужна история. “