Проф. Огнян Минчев: Радев ще се опита да мобилизира гласовете основно на три групи хора
Политологът проф. Огнян Минчев в изявление за предаването " Метроном " по Радио ФОКУС
Защо остарелият международен ред се разпада, а Западът едвам в този момент признава, че окончателно напуща стратегическия си комфорт?
Световният ред се разпада по силата на редица аргументи, само че може би най-важната измежду тях е събитието, че глобализацията в този формат, в който стартира през края на 70-те и началото на 80-те години, изчерпи свое капацитет. И на фона на предизвестията, че глобализацията завършва, аз по-скоро бих направил извода, че главните световни елити с генезис от Съединени американски щати и от други до неотдавна директни съдружници на Съединени американски щати, като Европа, Япония и така нататък, част от тези световни елити биха желали да трансформират модела на глобализация и да се опитат да изоставят някои аспекти от първичния модел на глобализация, който владее света през последните 40 години, защото тези аспекти на глобализацията са прекомерно скъпи, оказаха се прекомерно сложни за поддържане и цялото това преструктуриране на процедура води и до превръщане на цялостната система на интернационалните връзки. Като понастоящем ние се намираме в стадий, в който е мъчно да се предвижда какви тъкмо форми ще придобие една нова система на интернационалните връзки или един нов формат на световна стопанска система и на световни взаимоотношения, както стопански, по този начин и политически. Намираме се в етапа, в която се декомпозира, в която се унищожава актуалната система на интернационалните връзки и то с най-активната роля на тези, които я сътвориха преди 80 години, а точно водещите финансово-корпоративни и политически елити на Съединени американски щати.
А до каква степен ще докара опитът за преформатиране на световните салда и оборване на западната надмощие от една страна от Русия, от друга от Китай?
В каква степен Русия ще съумее да отбрани своите упоритости да се върне на сцената като пълномащабна велика мощ, остава да забележим може би даже в идващите месеци, не и в идващите години. Но това, което е отвън всяко подозрение, е, че новият миг, новият детайл в такава интернационалните салда, както и стопански, по този начин и политически, е навлизането на нови и доста амбициозни, доста мощни стопански сили от досегашния трети свят. Имам поради освен Китай и страните от Източна Азия, имам поради събуждането за съществено икономическо, публично развиване на сили, като Индия, като Бразилия. Този така наречен Глобален юг, както го назовават в този момент, ще бъде несъмнено един много сериозен, с цел да не кажа мощен, фактор във образуването на новите международни салда. И според от това по какъв метод ще бъдат разпределени стратегическите позиции, които ще пазят ползите както на новите, по този начин и на старите геополитически полюси и покоси, ще зависи и по какъв метод ще се структурира новата система от интернационалните връзки, която към този момент просто не е придобила своите контури. Както споделих, към този момент следим процеса на декомпозиране на досегашната система.
Къде в преразпределението на световната власт попада Европа? В новата сурова действителност тя ще приема ли независимостта, макар изобилните заявления на нейните водачи от края на седмицата и ще излезе ли от пасивната си умозрителност и в какво в действителност ще влезе?
Това, което е особено за позиционирането на Европа в този развой на разрушение на досегашната система, е, че на процедура в този развой отпада досегашният ангажимент на Съединени американски щати да поддържат общата система за сигурност с Европа, в която обща система за сигурност на процедура оста Вашингтон-Брюксел, като Брюксел като събирателният облик на Европа, оста в Вашингтон-Брюксел, която беше главното измерение на системата за сигурност на Запада, значително губи своето значение, и то по един трагичен метод заради стилистиката, която упражнява в този развой актуалният американски президент Доналд Тръмп. Тази ос може би не се унищожава до дъно, само че нейното значение мощно понижава, защото Съединени американски щати преобразуват своите ползи и насочват своето внимание в друга посока, на първо място в конкуренцията, в съперничеството с Китай в Тихоокеанския басейн пред всичко, и самите Съединени американски щати с изключение на фокуса към Тихоокеанския басейн, се завръщат в избрана степен и към търсене на надмощие в Западното полукълбо, в непосредственото обграждане на Съединени американски щати, т.е. на Северна и на Южна Америка. В целият този развой Европа от една страна е застрашена да остане безпомощна, беззащитна, тъй като в продължение на 80 години тя е оставила, по гледище на Вашингтон също по този начин, е оставила своята сигурност в ръцете на Съединени американски щати.
От друга страна, премахването на този чадър на сигурност, който Америка осигуряваше за Европа, с изключение на по този начин паниката, заплахите, които основава за Европа, основава за Европа и избрана опция, която е опцията за геополитическа равноправност на Стария континент, придобиване на подобен вид съдействие сред европейските страни в границите на Европейския съюз и посредством спомагателни формати за сигурност, така наречен " обединения на искащите “, съдействие, което на процедура да преизгради Европа като самостоятелен стратегически център на собствен интерес, на своя система за сигурност и на своя дарба да проектира мощ в своето обграждане, най-малкото като една мощна районна мощ в Евразия и в Средиземноморието, в Близкия изток. Възможност, която в случай че Европа реализира на процедура, в случай че осъществя, тя ще се еманципира от протекцията на Съединени американски щати и ще бъде в положение да работи в интерес на своите ползи, в услуга на своите ползи, което в действителност е и главното направление, в което Европа може да се развива и Европа може да обезпечи своята удобна вероятност за в бъдеще.
И в този момент към България. Готови ли сме като общество и страна да приемем геополитическия избор, пред който ни изправят Тръмп и Европа? И в коя Европа желаеме да бъдем: в американската или в брюкселската?
Самият формат на въпроса, който задавате, допуска да приемем като факт към този момент събитието, че Съединени американски щати под управлението на Доналд Тръмп са постигнали избрана цел в посока раздружаване на Европа, тъй като наред с всички други чисто идеологически и политически забележки, които Тръмп и неговата администрация имат във връзка с Европа, е явно, че главната мотивация за сериозната позиция на Вашингтон по отношение на Европа е неприемането на опцията Европа да бъде обединена и значима мощ по силата на своето обединяване. Вашингтон, начало с Доналд Тръмп, би предпочел да види една Европа, в която връзките на съдействие са много по-слаби и което би дало опция на Америка да реализира преференциални за себе си резултати в договаряния и в оказване на напън поотделно на страна по страна в границите на Европа. Ако това се случи, Европа ще загуби каквато и да е своя обособена стратегическа еднаквост и ще се трансформира в буфер от шарена рогозка от страни, всяка от които търси самостоятелни механизми на своето оцеляване и на своето бъдеще.
Аз се надявам, че това няма да се случи и съм уверен в това, че и дълготрайният интерес на България е в това тя да способства за реализирането на европейския интеграционен план към този момент на едно федерално ниво, федерално на първо място на равнището на системата за сигурност на Европа, която федерализация на процедура ще сътвори предпоставките за това бъдеще, за което говорихме доскоро. Сега, несъмнено не можем по никакъв метод да изключим възходящия напън, който ще продължи във времето от страна на Вашингтон, само че отново споделих, за мен не е разпадането на европейското единение е вероятността за българското бъдеще, а съхраняването на единството на Европа.
Сега, несъмнено България би трябвало също по този начин да се пробва да резервира в оптималната степен своя статут на стратегически сътрудник на Съединени американски щати, защото ние живеем в район, в който има голям брой разнообразни въздействия, които въздействия, част от тях би трябвало да бъдат туширани, други да бъдат спрени, трети да бъдат окуражени и така нататък В този смисъл, стратегическото партньорство със Съединени американски щати за България е значим детайл от системата на нейния народен интерес, само че българските политически елити, българската политическа класа би трябвало да прави всичко допустимо, с цел да съвместява оптимално безконфликтно за българския народен интерес от една страна на стратегическата принадлежност на България към Обединена Европа, и въпреки това, съдействието със Съединени американски щати по основни проблеми на Балканите, Близкия изток, връзките с Русия и така нататък
На този декор, проф. Минчев, по какъв начин наподобява подписът на премиера в оставка за присъединението на България към Съвета за мир на Тръмп?
На този стадий наподобява като непредвиден този автограф, защото той беше положен в много незабавен порядък в границите на една политическа обстановка, която в България общо взето е обвързвана с неналичието на задоволително мощен политически и институционален престиж, държавно управление в оставка, президент в оставка, идни предварителни избори и така нататък И в тази обстановка някой взе решение за това България да се причисли към този формат. Сега, от една страна това не е чак кой знае какъв проблем, защото за всички ни е към момента незнайно в каква посока ще се развие този Съвет за мир. Очевидно е, че той показва на първо място персоналните упоритости на Доналд Тръмп да реализира избрани триумфи в регулирането на споровете, на първо място в Близкия изток, в частност Газа, само че въпреки това, по този начин показва и негова по-дългосрочна упоритост той да бъде едноличен водач на нещо, което ще играе ролята на едно ново различно Организация на обединените нации, по този начин да се изразим, един частен интернационален план на Тръмп, който да му обезпечи дълготрайно наличие в интернационалната политика, даже откакто неговият президентски мандат изтече. В този формат, който за в този момент се запълва основно от страни от района на Близкия изток и от Евразия, множеството от които са ръководени от властнически и полуавторитарни режими, в този формат Европа прекомерно е прекомерно разумно отхвърли да участва в лицето на множеството свои страни.
Единствено Орбанова Унгария и България подписаха участието си в този Съвет за мир, което за България съставлява избран проблем от позиция на нейното имиджово позициониране, на нейният авторитет в европейския подтекст. Не се намираме в добра компания в лицето на господин Орбан, като единствените европейски страни подписали участието в този Съвет. От друга страна, както към този момент споделих, не се знае дали този Съвет ще има това значение и този резултат, който се възнамерява от самия американски президент за него в обозрима вероятност. Така че отговорите на вашите въпроси остават отворени за обозримо бъдеще, на първо място средносрочно бъдеще.
Трябва ли Народното събрание да ратифицира съглашението?
Това ще решат политическите сили в Народното събрание. На мен персонално ми се коства, че ратификацията на това съглашение би следвало да последва, откакто имаме повече изясненост по отношение на това какви ще бъдат уговорките на България в този Съвет и по какъв метод ще бъдат разрешавани избрани евентуални конфликтни обстановки. Защото от Устава на този Съвет, по този начин, както е образуван понастоящем като платформа, ние виждаме, че американският президент ще има на процедура цялостни компетенции, безапелационни компетенции за взимане на еднолични решения, решения за това кой да бъде поканен, кой да не бъде поканен, кой да бъде отзован, както и допускам, какви съществени позиции ще заема този Съвет във връзка с основни интернационалните проблеми, проблеми на сигурността.
Ако хипотетично допуснем, че тези решения влизат в избран сериозен спор с съществени български национални ползи, България ще се окаже в една прекомерно неуместна или неподходяща позиция, хипотетично, в разнообразни аспекти на взимането на решения по интернационалните проблеми, изключително тези райони, които директно засягат България. За да се избегне един сходен срам, един сходен спор, на мен персонално ми се коства, че самото присъединяване на България би трябвало да бъде деликатно и съществено дефинирано от позиция на националните ни ползи от Народното събрание в процеса на одобрение, в случай че се вземе решение да се ратифицира това участие.
Какви са прогнозите от влизането на президента на партийният тепих?
Това, което се чака от влизането на Радев в партийно-политическата конкуренция в България, е той да събере гласовете на избрани категории хора, които до момента не са взели участие директно, въздържали са се от гласоподаване или от присъединяване в политическите процеси в България от една страна, и въпреки това, са недоволни от политическото статукво в България, с ангажимента, че надали някой от нас е изцяло удовлетворен от политическото статукво в България.
Въпросът е с какви цели е недоволството на една или друга група от българското общество. Аз мисля, че Радев ще се опита да активизира гласовете главно на три групи хора. Първата група хора е на тези, които са негови поддръжници, било на персонална основа, било на идейно-политическа основа, обвързвана с позициите, които той до момента е показал като президент. Това ще бъдат хората, които поддържат Радев подобен, какъвто го познаваме. Втората група от хора ще бъдат хората, които на процедура са негативно и то динамично ангажирано негативно настроени към политическото статукво, и те ще упражнят в интерес на Радев един отрицателен избор. Вот срещу политическото статукво и неговите носители, а не толкоз избор за самия Радев и за неговата платформа или групировка.
Третата група от хора ще бъдат хората, които образуват една, аз я назовавам реваншистка коалиция от интензивно съпротивляващи се освен на политическото статукво в България хора, само че и на избора на България за развиване, европейския избор на България, атлантическия избор на България, посоката на България към европейска интеграция и към демократична политическа система по европейски пример. Тези хора, било заради русофилски пристрастия, било заради личната си неспособност да се интегрират в актуалното българско общество задоволително пълноценно и в собствен личен интерес, аргументите могат да бъдат разнообразни, тези хора ще образуват една реваншистка коалиция, която в последна сметка ще чака от Радев да дезинтегрира статуквото и да върне България в някакъв формат, доколкото въобще може да приказваме за връщане, в някакъв формат, който да прилича този вид носталгична визия за предишното, която частично ги движи в техните политически ориентации и в техния по този начин деен, нервиран негативизъм.
И вследствие на това каква политика да чакаме от президента Радев и до каква степен той ще размести картите на политическата картина?
Това е въпросът с отворен отговор към този момент. Много зависи от самия Радев каква позиции, каква вероятност ще избере за самия себе си като партия водач. Зависи от това каква поддръжка ще съумее да си обезпечи от българското общество. Съществуват разнообразни прогнози за това каква поддръжка би могъл да получи Радев на идващите избори. Минималистичните прогнози са свързани с това, че Радев може да бъде една релативно забележителна политическа мощ, която да се съизмерва с другите водещи политически сили или даже да бъде първа политическа мощ, въпреки и не толкоз открояваща се като поддръжка по отношение на другите. Това е минималистическият вид. Максималистичният вид е Радев да съумее да получи независимо парламентарно болшинство на вълната на една възходяща поддръжка в очакване да се появи политическа мощ, която да позволи всички тези проблеми, които до в този момент изброявахме като евентуални учредения за поддръжка на плана на Радев. Между тези две крайности, минималната поддръжка, въпреки всичко обвързвана с едно значимо съизмеримо с други съществени политически сили място на Радев, и оптималната поддръжка, водеща до независимо парламентарно болшинство, някъде по тази канара ще се подредят резултатите от изборите в интерес на новата платформа на.
И в случай че той разполага с по-голяма поддръжка, той несъмнено ще бъде по-категоричен и по-радикален в своя блян да концентрира какъв брой се може по-голяма власт в ръцете си. Това че Радев се стреми към оптималната власт непременно, за мен не предстои на подозрение. Той като темперамент е по-скоро властнически вид темперамент, освен тъй като е боен, само че подобен е и като човешки темперамент. Той не е партньорски насочен човек, най-малко до в този момент не е показал партньорска ориентировка като политик, като общественик. Така че целта какъв брой се може по-голяма власт ще бъде в основата на неговото политическо позициониране. Същевременно обаче на него ще му би трябвало поддръжка от страна на други политически сили, освен в случай че не успее да образува свое лично настрана болшинство и държавно управление, а и тъй като той в действителност би трябвало в границите на този план за ръководство, който ще осъществя, би трябвало да реализира неща, от дълго време наболели в българското общество, като промяна на правораздаването, избор на нов Висш правосъден съвет, смяна в така наречен " регулатори “, държавните институции, които контролират както правораздаването, по този начин и всички други аспекти на държавното ръководство.
А за една основна част от тези задания на Радев ще му бъде належащо болшинство от две трети в Народното събрание, което значи, че колкото и да са властнически и еднолични неговите властови ориентации, той ще би трябвало по този начин или другояче да сътвори някакви модели на партньорство, с цел да може да реализира най-малко от елементи реализацията на тези задания, които преди малко загатнах.
Защо остарелият международен ред се разпада, а Западът едвам в този момент признава, че окончателно напуща стратегическия си комфорт?
Световният ред се разпада по силата на редица аргументи, само че може би най-важната измежду тях е събитието, че глобализацията в този формат, в който стартира през края на 70-те и началото на 80-те години, изчерпи свое капацитет. И на фона на предизвестията, че глобализацията завършва, аз по-скоро бих направил извода, че главните световни елити с генезис от Съединени американски щати и от други до неотдавна директни съдружници на Съединени американски щати, като Европа, Япония и така нататък, част от тези световни елити биха желали да трансформират модела на глобализация и да се опитат да изоставят някои аспекти от първичния модел на глобализация, който владее света през последните 40 години, защото тези аспекти на глобализацията са прекомерно скъпи, оказаха се прекомерно сложни за поддържане и цялото това преструктуриране на процедура води и до превръщане на цялостната система на интернационалните връзки. Като понастоящем ние се намираме в стадий, в който е мъчно да се предвижда какви тъкмо форми ще придобие една нова система на интернационалните връзки или един нов формат на световна стопанска система и на световни взаимоотношения, както стопански, по този начин и политически. Намираме се в етапа, в която се декомпозира, в която се унищожава актуалната система на интернационалните връзки и то с най-активната роля на тези, които я сътвориха преди 80 години, а точно водещите финансово-корпоративни и политически елити на Съединени американски щати.
А до каква степен ще докара опитът за преформатиране на световните салда и оборване на западната надмощие от една страна от Русия, от друга от Китай?
В каква степен Русия ще съумее да отбрани своите упоритости да се върне на сцената като пълномащабна велика мощ, остава да забележим може би даже в идващите месеци, не и в идващите години. Но това, което е отвън всяко подозрение, е, че новият миг, новият детайл в такава интернационалните салда, както и стопански, по този начин и политически, е навлизането на нови и доста амбициозни, доста мощни стопански сили от досегашния трети свят. Имам поради освен Китай и страните от Източна Азия, имам поради събуждането за съществено икономическо, публично развиване на сили, като Индия, като Бразилия. Този така наречен Глобален юг, както го назовават в този момент, ще бъде несъмнено един много сериозен, с цел да не кажа мощен, фактор във образуването на новите международни салда. И според от това по какъв метод ще бъдат разпределени стратегическите позиции, които ще пазят ползите както на новите, по този начин и на старите геополитически полюси и покоси, ще зависи и по какъв метод ще се структурира новата система от интернационалните връзки, която към този момент просто не е придобила своите контури. Както споделих, към този момент следим процеса на декомпозиране на досегашната система.
Къде в преразпределението на световната власт попада Европа? В новата сурова действителност тя ще приема ли независимостта, макар изобилните заявления на нейните водачи от края на седмицата и ще излезе ли от пасивната си умозрителност и в какво в действителност ще влезе?
Това, което е особено за позиционирането на Европа в този развой на разрушение на досегашната система, е, че на процедура в този развой отпада досегашният ангажимент на Съединени американски щати да поддържат общата система за сигурност с Европа, в която обща система за сигурност на процедура оста Вашингтон-Брюксел, като Брюксел като събирателният облик на Европа, оста в Вашингтон-Брюксел, която беше главното измерение на системата за сигурност на Запада, значително губи своето значение, и то по един трагичен метод заради стилистиката, която упражнява в този развой актуалният американски президент Доналд Тръмп. Тази ос може би не се унищожава до дъно, само че нейното значение мощно понижава, защото Съединени американски щати преобразуват своите ползи и насочват своето внимание в друга посока, на първо място в конкуренцията, в съперничеството с Китай в Тихоокеанския басейн пред всичко, и самите Съединени американски щати с изключение на фокуса към Тихоокеанския басейн, се завръщат в избрана степен и към търсене на надмощие в Западното полукълбо, в непосредственото обграждане на Съединени американски щати, т.е. на Северна и на Южна Америка. В целият този развой Европа от една страна е застрашена да остане безпомощна, беззащитна, тъй като в продължение на 80 години тя е оставила, по гледище на Вашингтон също по този начин, е оставила своята сигурност в ръцете на Съединени американски щати.
От друга страна, премахването на този чадър на сигурност, който Америка осигуряваше за Европа, с изключение на по този начин паниката, заплахите, които основава за Европа, основава за Европа и избрана опция, която е опцията за геополитическа равноправност на Стария континент, придобиване на подобен вид съдействие сред европейските страни в границите на Европейския съюз и посредством спомагателни формати за сигурност, така наречен " обединения на искащите “, съдействие, което на процедура да преизгради Европа като самостоятелен стратегически център на собствен интерес, на своя система за сигурност и на своя дарба да проектира мощ в своето обграждане, най-малкото като една мощна районна мощ в Евразия и в Средиземноморието, в Близкия изток. Възможност, която в случай че Европа реализира на процедура, в случай че осъществя, тя ще се еманципира от протекцията на Съединени американски щати и ще бъде в положение да работи в интерес на своите ползи, в услуга на своите ползи, което в действителност е и главното направление, в което Европа може да се развива и Европа може да обезпечи своята удобна вероятност за в бъдеще.
И в този момент към България. Готови ли сме като общество и страна да приемем геополитическия избор, пред който ни изправят Тръмп и Европа? И в коя Европа желаеме да бъдем: в американската или в брюкселската?
Самият формат на въпроса, който задавате, допуска да приемем като факт към този момент събитието, че Съединени американски щати под управлението на Доналд Тръмп са постигнали избрана цел в посока раздружаване на Европа, тъй като наред с всички други чисто идеологически и политически забележки, които Тръмп и неговата администрация имат във връзка с Европа, е явно, че главната мотивация за сериозната позиция на Вашингтон по отношение на Европа е неприемането на опцията Европа да бъде обединена и значима мощ по силата на своето обединяване. Вашингтон, начало с Доналд Тръмп, би предпочел да види една Европа, в която връзките на съдействие са много по-слаби и което би дало опция на Америка да реализира преференциални за себе си резултати в договаряния и в оказване на напън поотделно на страна по страна в границите на Европа. Ако това се случи, Европа ще загуби каквато и да е своя обособена стратегическа еднаквост и ще се трансформира в буфер от шарена рогозка от страни, всяка от които търси самостоятелни механизми на своето оцеляване и на своето бъдеще.
Аз се надявам, че това няма да се случи и съм уверен в това, че и дълготрайният интерес на България е в това тя да способства за реализирането на европейския интеграционен план към този момент на едно федерално ниво, федерално на първо място на равнището на системата за сигурност на Европа, която федерализация на процедура ще сътвори предпоставките за това бъдеще, за което говорихме доскоро. Сега, несъмнено не можем по никакъв метод да изключим възходящия напън, който ще продължи във времето от страна на Вашингтон, само че отново споделих, за мен не е разпадането на европейското единение е вероятността за българското бъдеще, а съхраняването на единството на Европа.
Сега, несъмнено България би трябвало също по този начин да се пробва да резервира в оптималната степен своя статут на стратегически сътрудник на Съединени американски щати, защото ние живеем в район, в който има голям брой разнообразни въздействия, които въздействия, част от тях би трябвало да бъдат туширани, други да бъдат спрени, трети да бъдат окуражени и така нататък В този смисъл, стратегическото партньорство със Съединени американски щати за България е значим детайл от системата на нейния народен интерес, само че българските политически елити, българската политическа класа би трябвало да прави всичко допустимо, с цел да съвместява оптимално безконфликтно за българския народен интерес от една страна на стратегическата принадлежност на България към Обединена Европа, и въпреки това, съдействието със Съединени американски щати по основни проблеми на Балканите, Близкия изток, връзките с Русия и така нататък
На този декор, проф. Минчев, по какъв начин наподобява подписът на премиера в оставка за присъединението на България към Съвета за мир на Тръмп?
На този стадий наподобява като непредвиден този автограф, защото той беше положен в много незабавен порядък в границите на една политическа обстановка, която в България общо взето е обвързвана с неналичието на задоволително мощен политически и институционален престиж, държавно управление в оставка, президент в оставка, идни предварителни избори и така нататък И в тази обстановка някой взе решение за това България да се причисли към този формат. Сега, от една страна това не е чак кой знае какъв проблем, защото за всички ни е към момента незнайно в каква посока ще се развие този Съвет за мир. Очевидно е, че той показва на първо място персоналните упоритости на Доналд Тръмп да реализира избрани триумфи в регулирането на споровете, на първо място в Близкия изток, в частност Газа, само че въпреки това, по този начин показва и негова по-дългосрочна упоритост той да бъде едноличен водач на нещо, което ще играе ролята на едно ново различно Организация на обединените нации, по този начин да се изразим, един частен интернационален план на Тръмп, който да му обезпечи дълготрайно наличие в интернационалната политика, даже откакто неговият президентски мандат изтече. В този формат, който за в този момент се запълва основно от страни от района на Близкия изток и от Евразия, множеството от които са ръководени от властнически и полуавторитарни режими, в този формат Европа прекомерно е прекомерно разумно отхвърли да участва в лицето на множеството свои страни.
Единствено Орбанова Унгария и България подписаха участието си в този Съвет за мир, което за България съставлява избран проблем от позиция на нейното имиджово позициониране, на нейният авторитет в европейския подтекст. Не се намираме в добра компания в лицето на господин Орбан, като единствените европейски страни подписали участието в този Съвет. От друга страна, както към този момент споделих, не се знае дали този Съвет ще има това значение и този резултат, който се възнамерява от самия американски президент за него в обозрима вероятност. Така че отговорите на вашите въпроси остават отворени за обозримо бъдеще, на първо място средносрочно бъдеще.
Трябва ли Народното събрание да ратифицира съглашението?
Това ще решат политическите сили в Народното събрание. На мен персонално ми се коства, че ратификацията на това съглашение би следвало да последва, откакто имаме повече изясненост по отношение на това какви ще бъдат уговорките на България в този Съвет и по какъв метод ще бъдат разрешавани избрани евентуални конфликтни обстановки. Защото от Устава на този Съвет, по този начин, както е образуван понастоящем като платформа, ние виждаме, че американският президент ще има на процедура цялостни компетенции, безапелационни компетенции за взимане на еднолични решения, решения за това кой да бъде поканен, кой да не бъде поканен, кой да бъде отзован, както и допускам, какви съществени позиции ще заема този Съвет във връзка с основни интернационалните проблеми, проблеми на сигурността.
Ако хипотетично допуснем, че тези решения влизат в избран сериозен спор с съществени български национални ползи, България ще се окаже в една прекомерно неуместна или неподходяща позиция, хипотетично, в разнообразни аспекти на взимането на решения по интернационалните проблеми, изключително тези райони, които директно засягат България. За да се избегне един сходен срам, един сходен спор, на мен персонално ми се коства, че самото присъединяване на България би трябвало да бъде деликатно и съществено дефинирано от позиция на националните ни ползи от Народното събрание в процеса на одобрение, в случай че се вземе решение да се ратифицира това участие.
Какви са прогнозите от влизането на президента на партийният тепих?
Това, което се чака от влизането на Радев в партийно-политическата конкуренция в България, е той да събере гласовете на избрани категории хора, които до момента не са взели участие директно, въздържали са се от гласоподаване или от присъединяване в политическите процеси в България от една страна, и въпреки това, са недоволни от политическото статукво в България, с ангажимента, че надали някой от нас е изцяло удовлетворен от политическото статукво в България.
Въпросът е с какви цели е недоволството на една или друга група от българското общество. Аз мисля, че Радев ще се опита да активизира гласовете главно на три групи хора. Първата група хора е на тези, които са негови поддръжници, било на персонална основа, било на идейно-политическа основа, обвързвана с позициите, които той до момента е показал като президент. Това ще бъдат хората, които поддържат Радев подобен, какъвто го познаваме. Втората група от хора ще бъдат хората, които на процедура са негативно и то динамично ангажирано негативно настроени към политическото статукво, и те ще упражнят в интерес на Радев един отрицателен избор. Вот срещу политическото статукво и неговите носители, а не толкоз избор за самия Радев и за неговата платформа или групировка.
Третата група от хора ще бъдат хората, които образуват една, аз я назовавам реваншистка коалиция от интензивно съпротивляващи се освен на политическото статукво в България хора, само че и на избора на България за развиване, европейския избор на България, атлантическия избор на България, посоката на България към европейска интеграция и към демократична политическа система по европейски пример. Тези хора, било заради русофилски пристрастия, било заради личната си неспособност да се интегрират в актуалното българско общество задоволително пълноценно и в собствен личен интерес, аргументите могат да бъдат разнообразни, тези хора ще образуват една реваншистка коалиция, която в последна сметка ще чака от Радев да дезинтегрира статуквото и да върне България в някакъв формат, доколкото въобще може да приказваме за връщане, в някакъв формат, който да прилича този вид носталгична визия за предишното, която частично ги движи в техните политически ориентации и в техния по този начин деен, нервиран негативизъм.
И вследствие на това каква политика да чакаме от президента Радев и до каква степен той ще размести картите на политическата картина?
Това е въпросът с отворен отговор към този момент. Много зависи от самия Радев каква позиции, каква вероятност ще избере за самия себе си като партия водач. Зависи от това каква поддръжка ще съумее да си обезпечи от българското общество. Съществуват разнообразни прогнози за това каква поддръжка би могъл да получи Радев на идващите избори. Минималистичните прогнози са свързани с това, че Радев може да бъде една релативно забележителна политическа мощ, която да се съизмерва с другите водещи политически сили или даже да бъде първа политическа мощ, въпреки и не толкоз открояваща се като поддръжка по отношение на другите. Това е минималистическият вид. Максималистичният вид е Радев да съумее да получи независимо парламентарно болшинство на вълната на една възходяща поддръжка в очакване да се появи политическа мощ, която да позволи всички тези проблеми, които до в този момент изброявахме като евентуални учредения за поддръжка на плана на Радев. Между тези две крайности, минималната поддръжка, въпреки всичко обвързвана с едно значимо съизмеримо с други съществени политически сили място на Радев, и оптималната поддръжка, водеща до независимо парламентарно болшинство, някъде по тази канара ще се подредят резултатите от изборите в интерес на новата платформа на.
И в случай че той разполага с по-голяма поддръжка, той несъмнено ще бъде по-категоричен и по-радикален в своя блян да концентрира какъв брой се може по-голяма власт в ръцете си. Това че Радев се стреми към оптималната власт непременно, за мен не предстои на подозрение. Той като темперамент е по-скоро властнически вид темперамент, освен тъй като е боен, само че подобен е и като човешки темперамент. Той не е партньорски насочен човек, най-малко до в този момент не е показал партньорска ориентировка като политик, като общественик. Така че целта какъв брой се може по-голяма власт ще бъде в основата на неговото политическо позициониране. Същевременно обаче на него ще му би трябвало поддръжка от страна на други политически сили, освен в случай че не успее да образува свое лично настрана болшинство и държавно управление, а и тъй като той в действителност би трябвало в границите на този план за ръководство, който ще осъществя, би трябвало да реализира неща, от дълго време наболели в българското общество, като промяна на правораздаването, избор на нов Висш правосъден съвет, смяна в така наречен " регулатори “, държавните институции, които контролират както правораздаването, по този начин и всички други аспекти на държавното ръководство.
А за една основна част от тези задания на Радев ще му бъде належащо болшинство от две трети в Народното събрание, което значи, че колкото и да са властнически и еднолични неговите властови ориентации, той ще би трябвало по този начин или другояче да сътвори някакви модели на партньорство, с цел да може да реализира най-малко от елементи реализацията на тези задания, които преди малко загатнах.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ