Българин стана първият победител в най-дългия ултрамаратон в Испания
Пирин Галов победи в планинския ултрамаратон в Тарагона, Испания. Трасето е дълго 320 км (реално - 328) и включва 8700 м нанагорнище.
“Доста съм разрушен. Ултрамаратонът беше по-различен от това, в което съм взел участие досега. Голямо разстояние - 330 км, само че с дребна денивелация и допусках, че ще ми е по-лесно, а то се оказа, че много експедитивност би трябвало да има, доста повече се тичаше, a и съчетанието с асфалт и бетон - тук сред селата уличките са бетонни, редуваха се село, градче, някаква планина... Краката ми станаха на салата , ще има дълъг интервал на възобновяване ” - описа пред БНР Пирин след финала.
Стартът беше на 9 март, в 12 часа локално време, а на него затанаха 67 ултрабегачи, измежду които някои от най-силните в света.
“Разбрах, че Лука Папи (Luca Papi) ще се запише, а пък аз търсех опция да убедя себе си дали съм задоволително квалифициран, с цел да се опитам да се окачам с един от най-сериозните ултрабегачи на супер сълги дистанции (Лука Папи приключи четвърти, с време 54 часа, 26 минути и 30 секунди - бел.ред.). Успях да излъжа и Павката, Павлин Райчев , да пристигна с мен, един доста добър другар, който от дълги години живее в Испания ни помагаше - Юлиян Найденов , той провежда прелестната ни поддръжка по трасето. Това беше нашият непретенциозен тим ”.
Два месеца по-рано, в първите дни на януари, Пирин взе участие в различен ултрамаратон - La Corsa della Bora (184 км, с 9000 м денивелация) в Италия, където зае 5 място. След това е желал да бяга и в по-голяма ултра.
За надпреварата в Тарагона не е имал някаква тактичност.
“Последния месец се усещах доста добре и имах самочувствието, че мога да търча бързо и дълго време, по тази причина още в самото начало подходихме с много положително движение, като се движихме след първата петица - състезателите с максимален опит и самочувствие. Дебнехме ги какво ще създадат, а от там насетне те започнаха един по един да отпадат - по една или друга причина. И аз се възползвах, като на 100-тния километър нападнах последните двама, настигнах ги. Единият не устоя на офанзивата и остана обратно, а с другото момче към 200 км беше огромна задявка и играчка, непрестанно се гонехме и беше доста забавно ”.
Пирин финишира след 49 часа и 45 минути. Той не загатва за атмосферните условия, които очевидно не са го впечатлили, само че испанският сайт carreraspormontana.com отбелязва:
“От самото начало времето не улесняваше бегачите и мократа и студена нощ докара до първите отпаднали. Пирин, Iván Galván и Eugeni Rosello незабавно завоюваха преднина, а българинът се възползва от късата си отмора в пункта на 130 км, с цел да поведе ”.
Това е първото съревнование от този тип в Испания - 200 благи. Затова ползата от страна на локалните бегачи, изключително в Тарагона, които са на високо равнище, е бил огромен.
“Оказа се дори, че Килиан Жорнет е следил надпреварата и когато бях по трасето, в един чат ме нахъсваше . Беше забавно и това, че нямаш никаква храна по трасето, с изключение на 2 пункта - на 130 и на 240 км. В останалото време би трябвало самичък да си осигуриш запасите от вода и хранителни запаси, т.е. би трябвало да имаш доста добра логистика, с цел да успееш да оцелееш по това трасе . И това направиха Юли и Павката (след като той се контузи и спря) ”.
Най-голямата компликация за Пирин Галов се оказала доста твърдата настилка в по-голямата част от трасето.
“ Много асфалт, доста бетон, доста камък . И макар, че съм с едни от най-хубавите маратонки за трейл бягания, краката ми са в доста тежко положение. Иначе, с храната се оправих прелестно - помагаха ми приятелите, аз също внимавах. В това отношение нямаше някакви тежки моменти, като неспособност да одобрявам храна, или да изпадам в някакви рецесии.
Голямата изгода за мен, пък и за другите български ултрамаратонци е, че си сверихме часовника и към този момент може да имаме едно положително самочувствие. Стартираха хора, които имаха призови позиции в надпревари като Tor de Geants (330 км, 24 000 м денивелация, в Италия), Tor de Glaciers (450 км, 32 000 м денивелация, Италия), Euforia (230 км, 12 400 м денивелация) в Андора, имаше двама спечелили от Transgrancanaria, победител от Tor de Glaciers, втори и трети в тези надпревари - доста --високо равнище! Успяхме да покажем, че и ние не сме за изхвърляне ”.
---
Новините следете в рубриката .
“Доста съм разрушен. Ултрамаратонът беше по-различен от това, в което съм взел участие досега. Голямо разстояние - 330 км, само че с дребна денивелация и допусках, че ще ми е по-лесно, а то се оказа, че много експедитивност би трябвало да има, доста повече се тичаше, a и съчетанието с асфалт и бетон - тук сред селата уличките са бетонни, редуваха се село, градче, някаква планина... Краката ми станаха на салата , ще има дълъг интервал на възобновяване ” - описа пред БНР Пирин след финала.
Стартът беше на 9 март, в 12 часа локално време, а на него затанаха 67 ултрабегачи, измежду които някои от най-силните в света.
“Разбрах, че Лука Папи (Luca Papi) ще се запише, а пък аз търсех опция да убедя себе си дали съм задоволително квалифициран, с цел да се опитам да се окачам с един от най-сериозните ултрабегачи на супер сълги дистанции (Лука Папи приключи четвърти, с време 54 часа, 26 минути и 30 секунди - бел.ред.). Успях да излъжа и Павката, Павлин Райчев , да пристигна с мен, един доста добър другар, който от дълги години живее в Испания ни помагаше - Юлиян Найденов , той провежда прелестната ни поддръжка по трасето. Това беше нашият непретенциозен тим ”.
Два месеца по-рано, в първите дни на януари, Пирин взе участие в различен ултрамаратон - La Corsa della Bora (184 км, с 9000 м денивелация) в Италия, където зае 5 място. След това е желал да бяга и в по-голяма ултра.
За надпреварата в Тарагона не е имал някаква тактичност.
“Последния месец се усещах доста добре и имах самочувствието, че мога да търча бързо и дълго време, по тази причина още в самото начало подходихме с много положително движение, като се движихме след първата петица - състезателите с максимален опит и самочувствие. Дебнехме ги какво ще създадат, а от там насетне те започнаха един по един да отпадат - по една или друга причина. И аз се възползвах, като на 100-тния километър нападнах последните двама, настигнах ги. Единият не устоя на офанзивата и остана обратно, а с другото момче към 200 км беше огромна задявка и играчка, непрестанно се гонехме и беше доста забавно ”.
Пирин финишира след 49 часа и 45 минути. Той не загатва за атмосферните условия, които очевидно не са го впечатлили, само че испанският сайт carreraspormontana.com отбелязва:
“От самото начало времето не улесняваше бегачите и мократа и студена нощ докара до първите отпаднали. Пирин, Iván Galván и Eugeni Rosello незабавно завоюваха преднина, а българинът се възползва от късата си отмора в пункта на 130 км, с цел да поведе ”.
Това е първото съревнование от този тип в Испания - 200 благи. Затова ползата от страна на локалните бегачи, изключително в Тарагона, които са на високо равнище, е бил огромен.
“Оказа се дори, че Килиан Жорнет е следил надпреварата и когато бях по трасето, в един чат ме нахъсваше . Беше забавно и това, че нямаш никаква храна по трасето, с изключение на 2 пункта - на 130 и на 240 км. В останалото време би трябвало самичък да си осигуриш запасите от вода и хранителни запаси, т.е. би трябвало да имаш доста добра логистика, с цел да успееш да оцелееш по това трасе . И това направиха Юли и Павката (след като той се контузи и спря) ”.
Най-голямата компликация за Пирин Галов се оказала доста твърдата настилка в по-голямата част от трасето.
“ Много асфалт, доста бетон, доста камък . И макар, че съм с едни от най-хубавите маратонки за трейл бягания, краката ми са в доста тежко положение. Иначе, с храната се оправих прелестно - помагаха ми приятелите, аз също внимавах. В това отношение нямаше някакви тежки моменти, като неспособност да одобрявам храна, или да изпадам в някакви рецесии.
Голямата изгода за мен, пък и за другите български ултрамаратонци е, че си сверихме часовника и към този момент може да имаме едно положително самочувствие. Стартираха хора, които имаха призови позиции в надпревари като Tor de Geants (330 км, 24 000 м денивелация, в Италия), Tor de Glaciers (450 км, 32 000 м денивелация, Италия), Euforia (230 км, 12 400 м денивелация) в Андора, имаше двама спечелили от Transgrancanaria, победител от Tor de Glaciers, втори и трети в тези надпревари - доста --високо равнище! Успяхме да покажем, че и ние не сме за изхвърляне ”.
---
Новините следете в рубриката .
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ